Р Е Ш Е Н И Е
260019/1.4.2021г.
01.04.2021г., гр.Велики
Преслав
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав, в публично съдебно заседание, на пети март през
две хиляди и двадесет и първа
година, в следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря М.Василева, като разгледа
докладваното от съдията,
гражданско дело №452 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявени от К.М.К. с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на детето Р.Р.С.с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК срещу ответника Р.Р.С. с ЕГН **********.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващият спор между страните
в качеството на родители на детето
Р.Р.С.по въпросите относно местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните
отношения на бащата с детето,
като се предлага, това да е всяка първа и трета събота
от месеца без преспиване,
от 10,00 часа до 17,00 часа. След изменение в съдебно
заседание се иска да бъде заплащана
ежемесечна издръжка на детето в минималния размер, а
именно: 162,50 лв., считано от датата
на завеждане на исковата молба. Едновременно с това иска да бъде издаден и паспорт на малолетното дете, без съгласието на бащата и да бъде разрешено на детето да напуска територията на Република България, както е посочено - в страни членки на Европейския съюз и Република Турция, за срок от 5 години.
Ответникът е подал
отговор на исковата молба,
в който се съгласява с всичко, посочено в нея и сочи, че единствено съществува проблем по отношение на заплащане
на дължимата издръжка, тъй като е с 80% намалена работоспособност във връзка с доказано психично заболяване.
Съдът е събрал като относими по делото
представените писмени доказателства: представените с
исковата молба писмени документи под формата на заверени преписи, както следва:
служебна бележка изх. № 505/09.09.2020 г., изд. от СУ
„Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Смядово и удостоверение за раждане от *** г.,
изд. въз основа на акт за раждане № 0413/25.03.2011 г. на Община Шумен;
представените с отговора на исковата молба писмени документи под формата на
заверени преписи, както следва: Експертно решение № 2684 от зас.
196/23.11.2017 г. на ТЕЛК 1-ви състав към „МБАЛ - Шумен“ АД гр. Шумен;
Разпореждане № 27201776889/01.07.2020 г. на НОИ, ТП – Шумен и етапна епикриза от 03.11.2020 г., на МЦ „МБАЛ - Шумен“ ЕООД гр.
Шумен; справка, с информация от Национална база данни „Население”, относно
гражданството, самоличността, постоянния и настоящ адрес на ищцата от
10.09.2020 г.; писмени доклади по отношение на детето Р.Р.С.с
Изх. №№ ПР/Д-Н-ВП/84-001 от 05.11.2020 г., изг. от Д.
„С.п.“ г. Велики Преслав и ПР/Д-Н/192-001 от 27.10.2020 г., изг.
от Д. „С.п.“ г.Ш. гр.д. № 1966/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, за всички обстоятелства посочени в
исковата молба. Ответникът по същество признава иска, с изключение
на размера на търсената издръжка
Съдът, след като взе предвид установените
фактически констатации, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, формира следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а,
ал. 2 от СК. Съгласно същата ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142,
143 и 144 от СК. Иска се от съда да бъде разрешен и съществуващият
между страните в качеството на родители спор по въпросите свързани с пътуване
на детето в чужбина, като се постанови решение по силата, на което да бъде
постановено заместващо съгласие на ответника, детето да пътува извън
територията на Република България.
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия
родител имат интересите на детето. Установено по делото е, че до настоящия
момент детето е живяло с майка си, която сама и с помощта на свои близки е
полагала преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага и за
напред, или които да опровергаят родителските й качества. Както беше и посочено
по-горе, съобразявайки и привързаността на детето към всеки един от родителите,
неговия пол и възраст, възможност за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от
съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът
намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката,
като бъде определено местоживеенето на детето при нея.
На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед пола и възрастта на детето, следва да се определи режим на личен
контакт. Преценката е служебна, извършва се от
съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищцата или
тази на ответника. Детето е в ученическа възраст. Не са налице конкретни данни за влошено здравословно състояние. Родителите на детето не живеят в едно и също населено място. Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде
съобразен с възрастта на детето, а именно: всяка първа и трета събота от месеца без преспиване от 10,00 часа до 17,00 часа.
Определеният
режим на лични отношения в настоящото производство, според съда се явява
най-подходящ, защото охранява интереса на детето, съобразявайки се както с
необходимостта от постепенно изграждане и задълбочаване на връзка дете-родител,
така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и
стабилността в ежедневието.
Установената
с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето
родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на
отношенията, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг
по-разширен режим. Едновременно с това, следва да се посочи, че полагането на
грижи над обема, предвиден с решението на съда, е препоръчително, което може да
бъде гарантирано и от двамата родители. Същевременно, при необходимост или
бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да
бъде променен, ако е налице последващо изменение на
обстоятелствата.
Предявени са и искове за издръжка по чл. 127, ал.2 във вр. с чл. 143 от СК, считано от датата на подаване на
исковата претенция.
При определяне на размера на издръжката, съдът
взе предвид нуждите на детето и намира, че е задължен да определи размер на
издръжката в съответствие с възможностите на родителите да дават такава, както
и с изискванията на закона по чл.142, ал.2 от СК. По
делото не се установиха доказателства за трудовите доходи на бащата. Същият е
безработен, като получава пенсия по болест, както и социална финансова
подкрепа. Едновременно с това е в трудоспособна възраст, като с решение на ТЕЛК е с 80% трайно
намалена работоспособност. Няма данни да има
алиментни задължения към други малолетни или
непълнолетни лица.
Разпоредбата на чл.
143, ал. 2 СК обаче посочва, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Текстът на чл.
142, ал.2 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
предпоставката "ненавършило пълнолетие дете". Законът е насочен към
определяне на една минимална сума за издръжката на всяко дете, чието
осигуряване е безусловно задължение на родителя, независимо дали това ще е за
сметка на неговата собствена издръжка.
Предвид изложеното, както и
съобразявайки нормативно установените задължения, съгласно които родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими
за развитието на детето, с оглед
нуждите му от издръжка, съдът
намира, че за детето е необходима
обща месечна издръжка в размер на 398,00 лева. Съдът приема за
критерий, потребителският паричен разход необходим за издръжка,
средно на един член на
семейство в левове, като разходи в домакинствата в РБ, приет от НСИ, за първото тримесечие на 2020г. Тази сума следва
да се разпредели
между родителите, съобразно с възможностите им. Предвид изложеното
относно ответника, съдът намира, че
същият следва да участва в издръжката
със сумата от 162,50
лева, който размер е минимален и е съобразен с възможностите му и минималната работна заплата, която предвид утвърдената
бюджетна рамка, считано от 01.01.2021г. е в размер на 650,00 лева. Останалата част от издръжката следва
да се поеме
от майката.
Началният момент на дължимост на
издръжката е датата
на завеждане на исковата молба относно упражняването на родителските права, тъй
като се касае за определяне на първоначална издръжка.
В производството по чл.127а, ал.2 от СК, се иска от съда да бъде
разрешен съществуващият между страните в качеството на родители спор по
въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина.
Съдът констатира, че по отношение на посочената по-горе
фактическа обстановка не се спори между страните. Същите са родители на детето,
като местоживеенето е при майката. Спорните обстоятелства са свързани с това:
Налице ли е разногласие между страните в качеството на родители по въпросите
свързани с пътуване на детето в чужбина?
Във връзка с посоченото съдът в настоящият си състав, намира за
основателно да отбележи следното относно допустимостта на исковата молба:
В разпоредбата на чл. 76, т.9 от Закона за българките лични
документи е предвидено, че може да не се
разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение
лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от
своите родители, настойници, попечители, като при
разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния
кодекс. Представянето на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина е основание, граничните власти да допуснат детето да напусне
територията на Република България със съответния придружител. Отсъствието на
нотариално заверено писмено съгласие предполага наличието на правен спор.
Съдът кредитира приложеният по делото социален доклад, от който
е видно, че контактите на детето с бащата не се ограничават. Съгласно чл. 10, ал. 2, изр. второ от
Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родители да
напускат, която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са
предписани от закона и които са необходими за защита на националната сигурност,
обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други
лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва
да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Хартата на основните
права на Европейския съюз, според която, при всички действия, които се
предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата,
висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
Съдът по същество намира, че в случая изцяло в интерес на детето
е, да му се разреши да пътува извън пределите на страната по реда на т.н.
заместващо съгласие, във връзка с чл.127а, ал.2 от СК, с оглед правната и
житейска сигурност и предвидимост. Както беше
посочено по-горе, при разглеждане на съдебното производство и постановяване на
решение, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
В § 1, т.5 от Закона за закрила на детето, безалтернативно е
посочено, че „Най-добър интерес на детето" е преценка на: желанията и
чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В подкрепа на горното са и решенията на ЕСПЧ по отношение на
България, в които се посочва, че българският съд следва да няма прекалено
формалистичен подход, а да прецени всички факти от значение за интереса на
детето. Както беше посочено и по-горе,
съдът е на мнение, че правната и житейска сигурност и предвидимост
са от значение при наличието на разногласие между родителите.
Към настоящият момент, не са налице данни, сочещи, че
евентуалните пътувания, респ. пребиваването на детето в сочените държави носи
някакъв риск за него. В тази връзка, не са налице факти и обстоятелства, даващи
възможност на съда да направи извод, че предстоящите пътувания биха навредили
на интересите на детето.
Относно периодът от време, съдът се съобразява с ТР №1/2016 г.
на ОСГК на ВКС; също така намира за основателно да съобрази и това, че детето е
навършило 10 годишна възраст в хода на производството, както и чл. 45, ал. 1 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, че всеки гражданин на Съюза има
право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки.
Ето защо съдът е на мнение, че така предявената молба е
основателна и следва да се уважи така, както е поискана от ищцата, тъй като
пътуването зад граница на детето в посочените държави, за посочените периоди,
не го застрашава и не крие опасност за него, както и е изцяло в негов интерес.
За това намира, че са налице предпоставките за заместване волята на бащата на
детето с решение по чл.127а, ал.2, вр. с ал.1 от СК.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора, исканията на
страните и представените доказателства за извършените от тях разноски съдът
намира, че следва да присъди на ищцата разноски в размер на 425,00 лв., съобразно
уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време в размер на 234,00 лева.
На основание 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да
постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените
издръжки.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Р.Р.С.с ЕГН **********, на майката
К.М.К.
с ЕГН ********** на основание чл.
127 ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето Р.Р.С.с ЕГН **********, при майката К.М.К. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата Р.Р.С. с ЕГН ********** с детето
Р.Р.С.с ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота от месеца без преспиване, от 10,00 часа до 17,00 часа
ОСЪЖДА
бащата Р.Р.С. с ЕГН **********, да заплаща в полза на
детето Р.Р.С.с ЕГН **********, чрез нейната майка К.М.К.
с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 162,50 лв., /сто и шестдесет и
два лева и петдесет стотинки/ лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 10.09.2020г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с
падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на
законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127, ал.2,
във вр. с чл. 143 от СК.
Постановява
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ДОПУСКА
издаването от компетентния орган по ЗБЛД, на паспорт на Р.Р.С.с
ЕГН **********, по заявление по чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД, подадено само от майката
К.М.К. с ЕГН **********, без съгласието на другия родител Р.Р.С.
с ЕГН ********** - на основание чл. 127а, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от СК.
РАЗРЕШАВА на Р.Р.С.с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител К.М.К. с ЕГН **********, да
напуска многократно пределите на Република България, за срок от 5 /пет/ години,
считано от датата на издаване на паспорт по ЗБЛД, придружавано от майка си, до
страни от Европейския съюз и Република Турция.
Настоящото
разрешение замества волята и съгласието на бащата Р.Р.С.
с ЕГН **********, за напускане пределите на Република България на детето Р.Р.С.с ЕГН ********** за посочените държави и период.
На
основание чл.127а, ал.4 от СК, допуска предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА Р.Р.С. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К.М.К. с ЕГН **********, направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 425,00 лв. на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Р.С. с ЕГН **********, да заплати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС В.Преслав,
сумата от 234,00 лева, представляваща държавна такса върху присъдените издръжки, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5,00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -
Шумен в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: