№ 6
гр. Пловдив , 06.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Веселин Г. Ганев
Елена Р. Арнаучкова
при участието на секретаря Цветелина Ю. Диминова
и прокурора Андрея Атанасов Атанасов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600191 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:19 часа се явиха:
Обвиняемият С. С. Х. се явява лично в помещение на Следствен
арест Пловдив, като участието му в днешното съдебно производство ще бъде
осъществено чрез видеоконферентна връзка със Skype.
В залата присъства адв. С. А., защитник на обв. С.Х..
За осъществяване на тази връзка и подпомагане на съда, в залата
присъства и съдебният администратор Валентина Нончева.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
Обв. С.Х. – Чувам ви и ви виждам добре. Да се даде ход на
делото.
С оглед изявленията на страните съдът счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВА СЕ същото от съдията докладчик Веселин Ганев.
На страните се разясняват правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямам искания за отвод на състава или секретаря.
Адв. А. – Нямам искания за отводи и доказателства. Поддържам
жалбата.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат доказателства
и не желаят служебно събиране на такива, следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, пред вас е
постъпила жалба, с която се иска да се отмени определението на ПОС и
изменение на тази най-тежка мярка за неотклонение, която считам за
неоснователна, а определението на ОС - за обосновано и законосъобразно.
Спрямо обвиняемия са повдигнати две обвинения за тежки
престъпления, а именно по чл. 142 ал. 1 т. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 7 до 15 години и за грабеж, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години. И
двете престъпления са тежки по смисъла на закона и съответстват на
изискванията за вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане
под стража.
Що се касае за обоснованото предположение, то се обосновава
на разпитите на над 6 свидетели и от обясненията, самопризнанията на
другите двама обвиняеми, огледа, експертизата, иззетите веществени
доказателства и СМЕ. Съдът правилно е приел, че не е налице опасност да се
укрие, но е налице да извърши друго престъпление, тъй като е осъждан два
пъти и последното му осъждане е през 2020 година за престъпление, каквото е
едно от настоящите.
Що се касае за здравословното му състояние съдът е приел, че
2
може да му се окаже помощ и в условията на следствения арест, като съдът е
приел и е назначена втора експертиза, която не е готова към настоящия
момент, но считам че това не е основание, което да измени виждането на
съда.
Моля да потвърдите определението на ОС, с което е взета мярка
за неотклонение задържане под стража.
Адв. А. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата
на подзащитния ми и да измените мярката му за неотклонение от задържане
под стража в домашен арест, който също е форма на задържане.
Искам да обърна внимание, че съгласно съдебната практика
домашният арест също е форма на задържане.
Единствено влошеното здравословно състояние на бабата на
подзащитния ми ни подтикна да искаме изменение на мярката за
неотклонение, тъй като за възрастните хора към настоящия момент няма кой
да полага адекватни грижи. Дядото е 100 процента сляп, бабата е на легло и
няма кой да се грижи за тези хора, кой да ги обгрижва. По делото има
достатъчно доказателства, че подзащитният ми е живеел на този адрес и той
се е грижил за възрастните си баба и дядо.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма опасност
подзащитният ми да се укрие. Призован е и сам е отишъл при органите на
досъдебното производство.
Също така считам, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че не е отпаднала опасността подзащитният ми, ако е с по-лека мярка
за неотклонение, да повлияе на свидетелите, тъй като били негови роднини.
По делото няма разпитани негови роднини, а такива на обвиняемия К., на
който мярката за неотклонение вече е изменена. Видно от материалите по
делото, К. е дал два пъти обяснения, които си противоречат взаимно и се
отричат. При първото обяснение признава вина и описва какво е направил.
Второто обяснение е различно, но на база само неговите обяснения, без да
настъпва промяна в обстоятелствата, му се изменя мярката за неотклонение
от прокуратурата.
3
Ние сме искали с молба единствено да бъде прегледан от лекар
през октомври. До настоящия момент наблюдаващият прокурор не се е
произнесъл дали уважава или не уважава искането. Има доказателства, че
подзащитният ми е с пластина в крака и с оглед промяната във времето
изпитва болка. Ние нищо друго не искаме, освен да се прегледа от лекар и да
му се изпишат болкоуспокояващи лекарства. 5 месеца прокуратурата не
направи абсолютно нищо и не се произнесе дори по молбата ми. Няма
изобщо назначена експертиза за здравословното му състояние, макар че сме
приложили документи за извършена операция и поставена пластина на крака.
Искането е направено до Окръжна прокуратура, а не до наблюдаващия
прокурор.
В допълнение, на двама от съпроцесниците му са изменени
мерките за неотклонение. Считам, че с оглед влошеното здравословно
състояние на бабата и на дядото на подзащитния ми, с изменение на мярката
му за неотклонение в домашен арест също биха се постигнали целите и
задачите, визирани в чл. 57 от НПК.
Моля да се произнесете в този смисъл.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия С.Х..
Обв. С.Х. – Съгласен съм с казаното. Искам да добавя няколко
аргумента.
Първо, нарушени са ми човешките права по чл. 3 на всеобщата
декларация, провъзгласена от Общото събрание на ООН от 1948 г., че никой
не може да бъде подложен на изтезания и нечовешко унизително отношение
при наказание.
На първата мярка имаше унизително отношение към нас като ни
наричаха „нагли“ пред журналисти и медии. Това доведе до подронване на
авторитета ни и загуби. На мен ми е ясно за какво съм обвинен.
Имах молба да ме прегледа невролог, но пет месеца никой не
обърна внимание на това нещо. Имам разстройство на съня вследствие тези
болки, не мога да спя от болка.
4
Водих го на хижа З., защото щеше да връща някакви пари на К.
от негов познат, който живеел на хижа З.. Ние просто бяхме излезнали да
пием, бяхме в комплект.
Моето искане е да се промени мярката ми за неотклонение, да е в
по-лек вариант – да съм с Домашен арест. Искам да съм си вкъщи, да помагам
на баба ми и дядо ми, да мога да се ваксинирам.
Осъждан съм, но не съм се отклонявал от наложените ми мерки.
Май месец ми изтече пробацията. Осъждан съм за пиратка – инцидент на
Нова година. Понеже ми искаха пари, аз им казах, че няма да им дам 15 000
лв. и ме осъдиха за хулиганство.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА на обвиняемия С.Х..
Обв. С.Х. – Моля да ми измените мярката за неотклонение в по-
лека, ако може домашен арест.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните съдебния си
акт.
Производството е по реда на чл. 65 ал. 8 НПК.
Първоинстанционният съд, след като е преценил всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането на обв. С.Х.,
законосъобразно е преценил, че не са отпаднали всички изискуеми в чл. 63 ал.
1 НПК предпоставки спрямо него да продължи да се прилага мярката за
неотклонение Задържане под стража.
Съдът обосновано се е позовал на доказателствените източници,
които не само че не разколебават, но и действително надграждат
обоснованото подозрение за съпричастността на обв. С.Х. при извършване на
престъпните посегателства, като въззивната инстанция също отчита
завишената, в сравнение с останалите обвиняеми по делото, деятелност и
като цяло ненужна агресивност, проявени от обв. Х. по отношение на
пострадалия Ч., граничещи с гавра и издевателство върху личността на
последния.
5
От друга страна продължава да е налице реална опасност обв. Х.
да продължи с престъпно поведение извън местата за лишаване от свобода,
като се имат предвид не само тежестта, начинът и механизмът на извършване
на деянието, при това в съучастие, а и с оглед на обремененото му съдебно
минало, като между осъжданията му отново фигурират такива за нанасяне на
телесни повреди по хулигански подбуди.
Във връзка с възражението за влошено здравословно състояние
първоинстанционният съд е взел законосъобразно отношение, като
обосновано е посочил, че здравният статус на обвиняемия следва да бъде
установен със съответната СМЕ в хода на ДП, а от друга страна ЗИНЗС и
подзаконовите нормативни актове категорично повеляват при здравословни
проблеми на обвиняемия, същият да бъде прегледан от квалифицирани
медицински лица и ако е наложително, да бъде настанен в специализирано
лечебно заведение за провеждане на съответната терапия и лечение.
Ето защо и настоящият съд намира, че и към този процесуален
момент целите по чл. 57 НПК могат да се постигнат спрямо този обвиняем с
мярка за неотклонение Задържане под стража.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №
260432/01.04.2021 г., постановено по ЧНД № 744/2021 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10.34 часа.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7