№ 124
гр. Ловеч, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500198 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №202/24.09.24 г. постановено по гр.д.№897/23 г. по описа на РС-Тетевен
е отвърлен в цялост искът с правно основание чл.415 ал.1 т.3 ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД
подаден от „Профи Кредит България“- ЕООД-София ,ЕИК ***, ***,чрез чрез пълномощника
Г.А. срещу длъжника В. Б. Е. ЕГН ********** от *** за претендираните суми: главница
350,59 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК ,-ч. гр.д. № 570/2023 г. на ТРС до изплащане на вземането, договорно
възнаграждение от 42,99 лв. периода 10.11.2022 г до 10.04.2023 г, , неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „ФАСТ“ в размер на 113,08 лв . и
неплатено възнаграждение за закупена услуга „ФЛЕКСИ“ в размер на 212,75 лв.
Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№6295/14.10.24 г. от „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ***, седалище: ***, чрез пълномощника си юрк, Г. С. С. -
К., срещу Решение № 202 / 24.09.2024г., постановено по гр. дело № 897 / 2023 г. по описа на
РС- Тетевен.
Счита, че съдът неправилно е приел, че процесният договор за потребителски кредит
е недействителен/нищожен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради
това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Намира
обжалваното решение, за неправилно в частта, с която се отхвърлят претенциите на
дружеството относно главница в размер на 76.42 лева и за договорно възнаграждение в
1
дължим размер от 42.99 лева, като прави уточнението, че описаните размери на главница и
договорно възнаграждение, се претендират след приспадане на платеното по услуги Фаст и
Флекси.
Не обжалва решението в частта, с която са отхвърлени вземанията им за сумата за
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „ФАСТ" в размер на 113,08 лв. и
за неплатено възнаграждение за закупена услуга „ФЛЕКСИ" в размер на 212,75 лв .
Счита, че решението в обжалваната му част следва да бъде отменено, във връзка с
което излага следните съображения:
Неправилно е заключението на съда, че клаузата в раздел VI и чл. 15 от ОУ към
договора за потребителски кредит, включваща и услугите „Фаст“ и „Флекси“, е нищожна,
тъй като по този начин се заобикаля лихвеният процент, методиката за неговото
изчисляване, както и годишният процент на разходите, което противоречи на чл. 11, ал. 9, т.
10, както и на чл. 12, т. 7, общият размер на кредита и неговият лихвен процент. Цитира
редакцията на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК към датата на сключване на процесния договор
, като счита, че процесният ДПК № 40009549748 съдържа тази информация, а твърденията в
обратната посока са изцяло неоснователни. Цитира и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, като счита, че недопустимо да бъдат дописвани императивни правила и на базата на
тях да се черпят допълнително основания за нищожност на процесния договор за кредит.
Прави анализ на понятието „договор“ , като счита, че сключеният договор за
потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа
всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит, като към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от
страна на ответника всички полета са попълнени, в това число и параметрите на кредита,
включително и данните за закупения пакет допълнителни услуги.
Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания ГПР, ГЛП
и и точният размер на дължимите суми от длъжника, писмен е, съдържа посочване на общия
размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията
за прилагането му и тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а; има информация за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено; има,
в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на
падеж на всички отделни погасителни вноски, включително компонентите на отделната
вноска - лихва , главница, стойност на допълнителни услуги; има (чл. 7.3.1 от общите
условя) и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания и в този смисъл основание за обща
2
недействителност на договора на основанието по чл. 22 във връзка с чл. 10 и 11 от ЗПК не
може да бъде открито и извод досежно недействителността на процесния договор за кредит
на това основание би бил явно неправилен.
На следващо място твърди, че съдебният състав е приел, че в ГПР не били включени
и уговорените възнаграждения по закупените допълнителни услуги, което пък било
нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Счита за неправилно заключението на съда, че е налице разминаване между
посочения ГПР и действителния такъв, във връзка с което излагам следното становище, тъй
като в процесния договор е посочен ГПР, който е фиксиран като абсолютна процентна. В
такъв случай не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР,
доколкото, в случая тойе неизменен, формиран е от фиксирано вземане -възнаградителна
лихва, което не се променя, при никакви условия. Сочи, че въпреки това е разпоредбата на
чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме,
че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичането на срока на договора. Изтъква, че в чл. 5.2.2 от ОУ е посочено, че
първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до
изтичането на срока на договора, като наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в
договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали. В
този изричен смисъл цитира практика на ПОС. Сочи, че дори и да се приеме, че не е ясно
защо ГПР е със стойност, по-висока от ГЛП, ако в него е включена само възнаградителната
лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и
задълженията му по него, а е резултат от начина на изчисляване на ГПР съгласно
изискванията на закона. Сочи, че в ЗПК лимитивно и изчерпателно са предвидени
основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да
бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при
неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при
положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК,
която разпоредба не попада сред законовите основания за недействителност на договора за
кредит и в този смисъл неправилно е заключението на първоинстанционния съд, че
неправилното изчисляване на ГПР води до нищожност на целия договор за кредит, като
двете закупени допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР.
Цитира правилото на §1, т.1 от ДР на ЗПК, като прави извод, че общият разход по
кредита за потребителя е разход, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит;
трябва да бъде заплатен от потребителя, т.е. този разход е задължителен; включват се и
разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на договора за
3
допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат от прилагането на търговски клаузи и
условия, като посоченото правило на §1, т.1 от ДР на ЗПК възпроизвежда в българското
законодателство правилото на чл.З, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО, дефиниращ
понятието „общ разход по кредита за потребителя" и цитира допълнителното разяснение на
тази дефиниция дава т. 22 от Преамбюла на същата Директива. Счита, че в настоящия
случай, закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги,
кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност, във всеки един момент да
поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на
допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването
на кредита при конкретните условия, като таксата за предоставената услуги „Флекси",
включваща възможност за „отлагане и намаляване на вноски" по волята на клиента, не
отговаря на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което не
представлява такъв разход и не следва да участва във формирането на размера на общите
разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на годишния процент на
разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК и стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга
в процесния случай, не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е
поискал да има възможността да се ползва от нея. Твърди, че в своята практика СЕС извежда
разбирането, че информацията преди сключването на договор за договорните условия и
последиците от това сключване е от съществено значение за потребителя и по-специално въз
основа на тази информация последният решава дали желае да бъде обвързан от условията,
предварително изготвени от търговеца. Счита, че важно значение с оглед отговора на
въпроса дали допълнителните услуги следва да бъдат включени в ГПР има и правилото на
чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО, което цитира. По изложените аргументи счита, че
разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, и по
съществото си представляващи възможност за „отлагане и намаляване на вноски", когато
ползването на такива допълнителни услуги е условие за отпускане на кредита, са част от
ГПР, но когато закупуването и ползването на такива допълнителни услуги не е условие за
отпускане на кредита, тези разходи не следва да се приемат като част от общите разходи по
кредита за потребителя, респективно не са част от ГПР.
Заявява, че следва да се направи преценка дали неправилното посочване на ГПР в
договор за кредит, сключен между търговец и потребител - кредитополучател, следва да се
приеме за липса на посочване на ГПР в договора за кредит и да се приложи последиците,
предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски
кредит.
Прави извод, че възнаграждението за посочените в договора за кредит допълнителни
услуги, не е част от ГПР в разглеждания спор и в настоящия договор за кредит няма неточно
посочване на ГПР. Цитира, че съобразно чл. 10, пар. 2, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО
договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит;
4
посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Счита, че
неправилното посочване на ГПР, не може да с приравни на липса на ГПР, което да доведе до
най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че
многократно в практиката си Съдът е имал възможност да се произнесе, че предвид целта за
защита на потребителите от несправедливи условия в договори за кредити, за да бъдат
потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор при сключването му, европейското законодателство изисква кредитополучателят да
разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му
(така, решение от 9 юли 2015 г., Bucura, С-348/14, непубликувано, EU:C:2015:447, т. 57 и
цитираната съдебна практика). Счита, че надлежното изброяване и включване в договора за
кредит както на ГПР, така и на всички други плащания, каквито са разходите за
незадължителни допълнителни услуги, като сумите на вноските са записани както месечно,
така и общо за целия кредит, не би могло да бъде подвеждащо или неясно за потребителя и
целта за информираност на потребителя е спазена и той е наясно относно задълженията си и
конкретните разходи, които ще възникнат за него по силата на договора за кредит, които
формират общия размер на разходите за потребителя по смисъла на чл.З, буква „ж" от
Директива 2008/48/ЕО, а оттам формират и ГПР, като отделно, потребителят е наясно и с
конкретните разходи, които ще възникнат за него за закупените допълнителни услуги и в
този смисъл няма как да се приеме, че ГПР е неточно посочен в договора за кредит, а още
по-малко, че липсва.
Цитира, че според практиката на СЕС непосочването на ГПР в договор за кредит
може, но не във всеки случай представлява решаващ фактор в рамките на анализа на
съответната национална юрисдикция за това, дали клаузата от този договор относно
разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 4 от Директива
93/1 З/ЕИО, като СЕС се е произнасял относно неточно посочване на ГПР във връзка с
поставяни пред него от националния съд спорове за договори за потребителски кредит, в
които е нямало конкретно посочен лихвен процент или ГПР е бил отразен единствено чрез
математическа формула, без необходимите за изчислението данни, но тези фактически
констатации са напълно различни от процесния казус, в който всички данни са изрично
записани в договора за кредит на една страница, ясно обозначени на отделни редове.
С оглед на горното прави извод, че дори да има неточно посочване на ГПР (а няма),
правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е нарушено, счита, че не
може да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР.
По изложените аргументи разпоредбата на чл. 10, пар. 2, буква „ж" от Директива
2008/48/ЕО не може да се тълкува в смисъл, че има неточно посочване на ГПР, в случаите, в
които той е ясно отразен като конкретен процент в договора за потребителски кредит,
записан е и като процент на ден, конкретизирани са конкретните вноски, а на следващите
редове в договора е посочена ясно и такса за незадължителни допълнителни услуги, които не
са част от ГПР. Счита, че допълнително, в обхвата на общите разходи по кредита за
потребителя, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за
5
допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на споразумение за такива
допълнителни услуги е задължително условие за получаване на кредита /по аргумент от § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, който транспонира в националния закон чл. 3, буква „ж" от Директива
2008/48/ЕО. Твърди, че допълнителните услуги по кредита са заявени като възможност, на
базата на която кредитополучателят да се ползва с преференции, но не са задължително
условие за отпускане на потребителския кредит и тъй като ГПР по смисъла на чл.19, ал.1 от
ЗПК се формира от общите разходи по кредита за потребителя, а в обхвата на общите
разходи по кредита за потребителя не се включват такива за допълнителни услуги, ако
сключване на споразумение за ползването им не е условие за получаване на кредита, то
дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение не следва да се включва
при изчисляването на ГПР и нарушение, изразяващо се в неточно посочване на ГПР няма,
но дори и да се приеме, че има нарушение - неточното посочване на ГПР, то не е толкова
съществено, че да доведе до недействителност на целия договор.
Цитира, че практика на СЕС и прави извди досежно употребата на термина „система
от санкции". Сочи, че в българската нормативна уредба е предвидена възможност в
случаите, в които една клауза в договора е нищожна, независимо от естеството й, да може да
бъде обявена само тя за недействителна, като се запази останалата част от договора, който да
е действителен сам по себе си, без тази клауза - чл. 26, ал. 4 ЗЗД, което кореспондира с
практиката на Съда. Сочи, че предвид посочените по-горе правила на Директива 2008/48/ЕО
и националното законодателство, както практика на Съда считат, че клаузи от договора за
кредит, отнасящи се за допълнителна услуга, чието закупуване не е условие за предоставяне
на кредита, не следва да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор
за кредит, тъй като клаузата за допълнителна услуга в случая не съставлява част от основния
предмет на договора за кредит той може да бъде сключен и да съществува валидно,
независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за
недействителност на тази клауза.
Твърди, че в чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвиден максимален праг на размера на ГПР - пет
пъти законната лихва и тази разпоредба следва да се тълкува заедно с разпоредбата на чл. 22
и на чл. 10, ал.1, т.10 от ЗПК. Изтъква, че чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установяват забрана за
постигане на определен правен резултат, а регламентира задължителните изисквания, на
които следва да отговаря формата и съдържанието на договор, като в случая при
сключването на процесния договор тези изисквания са спазени. Счита за неправилно
заключението на първоинстанционния съд, че възнаграждението за предоставената
допълнителна услуга представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради
което е следвало да се включи в ГПР, като по този начин се достига до резултата липсващ
ГПР, като освен това, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за
вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то
последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал.
4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит в съответствие със
законодателната воля.
6
Счита за неправилен извода на Съда, че посоченият процент на разходите по кредита
не съответствал на действителния такъв, доколкото допълнителните услуги следвало да са
включени в ГПР. Счита, че уговарянето им като отделно възнаграждение не заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че ДПК 40009549748 е действителен и не са налице основания за нищожност
на договора като цяло и дори да се приеме, че някоя от клаузите е недействителна, то счита,
че това обстоятелство не би могло да повлече недействителност на целия договор
потребителски кредит, а следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Нищожността на коментираните клаузи от процесния договор не би следвало да обуславя
недействителност на целия договор, тъй като в случая счита, че са налице предоставките по
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за запазване действителността на останалите части от договора.
Цитира практика на други съдилища в този смисъл.
Сочи, че първоинстанционният съд е приел, че въззиваемата страна е извършвала
плащания по неравноправни и нищожни клаузи, поради което съдът е приел, че с платената
сума главницата е погасена, отхвърлени са вземанията ни за договорно възнаграждение,но
предвид изложените доводи, свързани с липсата на основания, които да водят до
недействителност на целия договор, съобразно чл. 22 от ЗПК, то неправилно съдът не е
присъдил дължимите вземания за главница и договорно възнаграждение, ведно със
законната лихва, тъй като те са дължими.
Предвид това, че с настоящата въззивна жалба не обжалват отхвърлените вземания за
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" и за възнаграждение за закупена
допълнителната услуга „Флекси“, то следва да бъдат присъдени остатъчна неизплатена
главница и договорно възнаграждение.
Сочи, че с оглед дължимостта на договорната лихва, сумата, платена по нея, в размер
на 78.54 лв. не следва да се прихваща с дължимата сума от главницата, затова от
първоначално претендиранана главница – 350.59 лв. следва да се приспадне само платеното
по закупената услуга „Фаст“ и по закупената услуга „Флекси“ в общ размер на 274.17 лв.
Предвид горното счита, че следва да се присъди сумата от 76.42 лева по главничното
задължение и договорно възнаграждение в размер на 42.99 лв , както и законна лихва от
датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, в случай че такива бъдат претендирани и надвишават минимално
определения размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското
възнаграждение. Адвокатски хонорар над определения в Наредбата минимум, се явява явно
прекомерен, с оглед на това, че в настоящото производство липсва каквато и да е правна
сложност на защита.
Моли съда да отмени като неправилно Решение № 202/ 24.09.2024г., постановено по
гр. дело №897/23г. по описа на РС- Тетевен, в частта, с която се обявява за недействителен
Договор за потребителски кредит № 40009549748 и се отхвърля исковата претенция на
7
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника В. Б. Е. с ЕГН: ********** за
главницата и за договорното възнаграждение, като в посочената част го счита за
незаконосъобразно и неправилно.
Моли да бъде постановено ново решение, с което да бъде осъден В. Б. Е. с ЕГН:
********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, сума в размер на 76.42 по
главничното задължение и договорно възнаграждение в размер на 42.99 лв. и законна лихва
от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.
Моли да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото, в
това число заплатена ДТ, както и сумата в общ размер на 360.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на
правната помощ.
В срок не е подаден отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява, но
представя писмено становище, в което заявява, че ТРС неправилно е счел потребителският
договор за недействителен и оттам не е присъдил дължимите суми. Моли съдът да уважи
въззивната жалба като му присъди разноските по делото.
Въззиваемият също не се явява в съдебно заседание.
От представените по гр.д.№897/23 г. по описа на ТРС доказателства, от обясненията
на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема
за установени следните фактически обстоятелства:
На 16.05.2022 г. В. Б. Е. е подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40009549748 и получил
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити./л.14-18
от делото/
На същата дата между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД в качеството му на
Кредитор, и В. Б. Е. кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
40009549748, по силата на който кредитора е предоставил на клиента кредит в размер на
600.00лв., със срок от 11 месеца, при размер на вноската по кредита 65,59 лв, , ГПР 48,08%,
Годишен лихвен процент 40.90%, Лихвен процент на ден 0.11%, като общият размер на
дължимата сума по кредита е 721,53 лв. Договорено е и възнаграждение за поискана и
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 210 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на 390 лв. Съгласно договора размерът на вноската по закупените допълнителни
услуги е 54,54 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като се
разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски. Така общото задължение по
кредита и по закупения пакет допълнителни услуги възлиза на 1321,53 лв., с общ размер на
месечна вноска 120,13 лв.
Част от договора е и Погасителния план, в който са посочени дължимите от ответника
8
11 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 120,13 лв. с дата на първа вноска –
10.06.2022 г. и дата на последна вноска – 10.04.2023 г. Договорът за кредит е
подписан при Общи условия, които са неразделна част от него, като при подписването му
клиентът е декларирал, че е запознат със същите и ги приема.
Подадено е заявление от «ПРОФИ КРЕДИТ България»ЕООД с искане за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Б. Е. по което е образувано
ч.гр.д.№ 570/2023 г. по описа на РС - Тетевен за вземане в общ размер на 820,19 лв, както
следва: сумата от 749,41 лв, която включва: неплатена главница в размер на 350,59 лв,
нееплатено договорно възнаграждение в размер на 42,99 лв, дължимо за периода от
10,11.2022 г. до 10.04.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст в размер на 113,08 лв,, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 212,75
лв; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно съъбиране на вземането в размер на 30 лв,
начислени на 25.11.2022 г. ; лихва за забава в размер на 45,85 лв. за периода от 11.09.2022 г.
(дата наизпадане в забава/ до 10.04.2023 г., законна лихва в размер на 24,93 лв. за периода от
10.04.2023 г. до 27.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
ТРС е постановил Разпореждане № 1863/12.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 570/2023 г., като
отхвърлил изцяло заявлението, като е изложил мотиви, че двете закупени допълнителни
услуги Фаст и Флекси, както и такси за извънсъдебно събиране на вземания са нищожни
поради заобикаляне на закона чл.19 ал.4 от ЗПК, като това са и неравноправни клаузи, като
съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговори
индивидуално, а в случая не са налице такива данни за индивидуално договорени клаузи.
Приема се че договорът за потребителски кредит е недействителен и нищожен. Позовава се
на действието на чл.23 от ЗПК, като приема, че след като длъжникът е заплати 5 вноски от
по 120,13 лв, т.е. 600,65 лв, то главницата по кредита е изплатена.
Против това разпореждане е подадена частна жалба от «ПРОФИ КРЕДИТ
България»ЕООД пред ЛОС, който е постановил определение №803/13.10.2023 г. по в.ч.гр.д.
№472/23 г., с което е потвърдил като правилно Разпореждане № 1863/12.09.2023 г. по ч.гр.д.
№ 570/2023 г. на ТРС.
В едномесечния срок заявителят «ПРОФИ КРЕДИТ България»ЕООД е предявил
осъдителен иск пред ТРС.
Настоящата инстанция намира, че е сезирана с осъдителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.3 от ГПК. По своята същност производството
по чл.422 от ГПК представлява иск за присъждане на вземането, който се предявява от
кредитора след отказ на съда да издаде заповед за изпълнение. В това производство съдът
установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо към датата на
подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича
вземането му. Настоящият спор касае вземане на ищеца досежно сумата 76,42 лв. главница и
42,99 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 10,11.2022 г. до
10.04.2023 г а в останалата част решението на ТРС е влязло в законна сила, тъй като не се
9
обжалва от въззивника. В случая се касае за сключен договор за кредит с лице, което има
качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР от ЗЗП и съдът е длъжен да се произнесе
относно наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. След
извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че
договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се сдържа в ЗПК, а по силата
на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК и в ЗЗП.
Установява се по безспорен начин облигационната връзка между „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД - гр. София и В. Б. Е. във връзка със сключеният между тях на 16.05.2022
г. в писмена форма договор за потребителски паричен кредит, както и факта на ползване на
сумата по договора от страна на кредитополучателя. Легална дефиниция на договорът за
потребителски кредит се съдържа в чл.9 ал.1 от ЗПК, съгласно която това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, като законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържането
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Същевременно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1
чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Тези разпоредби имат императивен характер, тъй като са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, поради което съдът е
длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението
на тези норми не е въведено като основание за обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая настоящата инстанция приема, че с влязлото в сила като
необжалвано съдебно решение №202/24.09.24 г. по гр.д.№897/23 г. ТРС е обявил за
неравноправни клаузите в процесния договор касаещи допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ и ги е обявил за нищожни. Съгласно чл.14 от ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.143 ал.2 т.1-20 от ЗЗП са
изброени неравноправните клаузи, като настоящата инстанция счита, че в конкретния казус
е нарушена разпоредбата на т.10, а именно наложено е на потребителя приемане на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора-въпросните
допълнителни услуги, както и ГПР и ГЛП, които са неясно формулирани и неотговарящи на
законовите изисквания.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.23 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да бъде обявен за недействителен и в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита-600 лв, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от представените по делото писмени доказателства и твърденията на заявителя
въззиваемият е заплатил на въззивника по настоящия договор общо сумата 600,65 лв. или 5
вноски по 120,13 лв., което не се оспорва от ищеца. Следователно към момента не
съществуват задължения, които да бъдат погасявани и искът следва да бъде отхвърлен като
10
неоснователен и недоказан досежно сумата от 76,42 лв. главница и 42,99 лв.,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 10,11.2022 г. до 10.04.2023 г
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, отразени в
атакуваното решение №202/24.09.24 г. постановено по гр.д.№897/23 г. по описа на РС-
Тетевен, то следва да бъде потвърдено като правилно в атакуваната му част.
При този изход от процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не се
претендират от въззиваемият.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №202/24.09.24 г. постановено по гр.д.
№897/23 г. по описа на РС-Тетевен в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание
чл.415 ал.1 т.3 ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД подаден от „Профи Кредит България“- ЕООД-
София ,ЕИК ***, ***,чрез чрез пълномощника Г.А. срещу длъжника В. Б. Е. ЕГН
********** от *** за претендираните суми: главница 76,42 лв. ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ,-ч. гр.д. № 570/2023 г.
на ТРС до изплащане на вземането, договорно възнаграждение от 42,99 лв. периода
10.11.2022 г до 10.04.2023.
Решението е окончателно впредвид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11