РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Перник, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500507 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от К.С. против решение № 260716/16.06.2021 г. по гр.д. №
1039/2021г. на РС – Перник, с което са отхвърлени предявените от К.С. срещу
„Топлофикация – Перник“ АД искове с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3820,78 лева - главница за
доставена ТЕ за периода 01.10.2003 г. - 30.04.2009г., сумата 1654,31 лева - обезщетение за
забава за периода 30.11.2003г. - 14.10.2009г., за които суми е издаден изп. лист от
17.12.2010г. по ч.г.д. №2659/2010г. на РС – Перник, въз основа на който е образувано изп.д.
№ 2451/2018 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради изтекла погасителна давност. В жалбата по
подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като моли същото да бъде отменено от възз. съд и бъдат уважени изцяло
предявените искове.
Въззиваемият излага съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
1
фактическа и правна страна следното:
Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за ТЕ и мор. лихва, за които в
полза на „Топлофикация Перник” АД срещу К.С. е издаден изп. лист от 17.12.2010г. по
влязла в сила ЗИ по чл. 410 ГПК по ч.г.д. №2659/2010г. на РС – Перник. Въз основа на
същите по молба от 21.01.2011г. е образувано изп.д.№49/2011г. по описа на ЧСИ А. В., в
която взискателят „Топлофикация Перник” АД е поискал прилагане на конкретни
изпълнителни способи съгл. чл. 426, ал. 2 ГПК - запор върху вземанията на длъжника,
възбрана върху недвижим имоти. С образуването на изп. дело молбата е прекъснала срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и погасителната давност съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД, съот. при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, съгл. ППВС №
3/18.11.1980 г. /приложимо по отношение на висящите към този момент изп. производства –
до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС -
така решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., решение
№51/21.02.2019 по дело №2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./. Предпоставките и
действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за
прекъсването и спирането на давностния срок, затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
започнал да тече отново, считано от 22.01.2011 г. На 02.03.2011г. е наложен запор върху тр.
възнаграждение на ищеца, като в продължение на 2 години, считано от 02.03.2011г. от
взискателя не са поискани „същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /няма такъв характер проучването
на имущественото състояние на длъжника, поканата за доброволно изпълнение и пр./,
поради което изп. производство е прекратено на 02.03.2013 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно значение за това е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на
давностния срок за вземането. Датата на прекратяването е преди постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г. и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което по
отношение на погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г.
и новата давност започва да тече от датата следваща датата на прекратяване на изп.
производство – 03.03.2013 г. /решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС,
VІ г. о./. Постоянна е практиката на настоящия въззивен състав по множество идентични
казуси, че влязлата в сила ЗИ (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК)
не представлява съдебно решение по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че във всички случаи срокът
на погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на съответното вземане,
който за ТЕ е 3-годишен /ТР № 3/2011 г./. Затова считано от 03.03.2013 г. започва да тече 3-
год. погасителна давност за вземанията за ТЕ и лихви.
Впоследствие по същото изп. дело са извършвани следните изпълнителни действия-
запор върху тр. възнаграждение от 04.09.2014г., запор върху тр. възнаграждение от
18.03.2015г. и искане за извършване на изп. действия от 24.03.2016г. и от 28.12.2016г. В
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че ако
2
искането за нов способ е направено, но изпълнителното действие не е предприето от СИ, по
причина, което не зависи от кредитора; давността се счита прекъсната с искането, както и че
новото искане за нов способ прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело. С оглед на това всяко
от горепосочените поискани и извършени действия са от вида на посочените в чл. 116, б. "в"
ЗЗД действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и прекъсва давността, независимо че са предприети в условията на прекратено изп.
производство, след което от 29.12.2016г. започва да тече новата 3-год. давност.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника - взискател
„Топлофикация Перник” АД от 16.10.2018г. е образувано изп.д.№2451/2018г. по описа на
ЧСИ С.Б.. С молбата е поискано извършването и на конкретни изпълнителни действия-
запор върху вземанията на длъжника, запор върху МПС, с което е прекъснат срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и погасителната давност, съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД, като от
28.12.2016г. /искане за извършване на изпълнителни действия по изп.д.№49/2011г. по описа
на ЧСИ А. В./ до 16.10.2018г. /молбата за образуване на изп.д.№2451/2018г. по описа на
ЧСИ С.Б./ 3-год. давност не е изтекла. Впоследствие по същото изп. дело са извършвани
следните изпълнителни действия- запор върху трудово възнаграждение от 23.10.2018г.,
запор върху банкови сметки от 23.10.2018г., запор върху МПС от 12.02.2019г., искане за
извършване на изпълнителни действия от 17.12.2020г. и запор върху трудовото
възнаграждение от 18.01.2021г. Всяко от гореизброените е от вида на посочените в чл. 116,
б. "в" ЗЗД действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и е прекъсвало давността и е започвала да тече нова тригодишна давност, като няма
тригодишен период, в който да не са искани или извършвани изпълнителни действия.
С оглед всичко гореизложено, считано от първото поискано и извършено изп.
действие по всяко от горецитираните изп. дела до следващите и насетне до последните
такива от 18.01.2021г., 3-годишният давностен срок е прекъсван и не е изтекъл към датата на
предявяване на иска – 05.03.2021г., поради което процесните вземанията на ответника
срещу ищеца, удостоверени в процесния изп. лист, не са погасени по давност, и исковете по
чл. 439 ГПК са неоснователни. Като последица от това и всички възражения в жалбата са
неоснователни.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с
този на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
3
въззивното производство.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи от жалбоподателя изцяло, предвид
неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260716/16.06.2021 г. по гр.д. № 1039/2021г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. "Мошино" ТЕЦ
"Република", сумата 100 лв. - разноски за ю.к. възнаграждение по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4