Решение по дело №79/2022 на Районен съд - Първомай

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
С Мотивирано постановление от Териториално отделение – Асеновград при
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнато обвинение против обвиняемия А. А. В.
от с. Караджалово, общ. Първомай, за това, че на 07.03.2022 г. в гр. Първомай, общ.
Първомай, област Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.
325, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за
безспорно установено по делото, че обвиняемият е осъществил състава на
престъплението. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и предлага А. А.
В. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“ по чл. 78а НК в размер около минимума на предвиденото.
Редовно призован за съдебно заседание, А. А. В. не се явява за лично
упражняване правото си на защита.
Защитникът му адв. Н. Б. се присъединява към представителя на Държавното
обвинение за освобождаване на подзащитния му от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „глоба“ в минималния размер.
Съдът, след запознаване с приложените по делото доказателствени материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за
установено следното:
Обвиняемият А. А. В. е роден на **** г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, ЕГН:
**********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран), с
основно образование, неработещ, с адрес: ****.
Синът на обвиняемия А. А. В. – малолетния свидетел Г. А. В., бил ученик в 4-
ти клас в ОУ „Кирил и Методий“ – гр. Първомай с класен ръководител св. М. В.. На
07.03.2022 г. по време на третия учебен час негови съученици съобщили на св. В., че
под чина на св. Г. В. има изпражнения, излъчващи неприятна миризма. В тази връзка
св. В. опитала да поговори със св. Г. В., който заявил, че не е виновен и избягал от
класната стая. Впоследствие св. Г. В. се върнал в класната стая, но подразнен от
забележките на съучениците си, проявил агресивно поведение към тях, изразяващо се в
нанасяне на юмручен удар в корема на св. Б. И. и сбиване със св. Б. М., който преди
това му казал да не се бие със съучениците си. Тогава св. Г. В. поискал да излезе от
стаята, но св. В. не му позволила. Поради това той заплашил, че ще скочи от прозореца
и се насочил към него, но бил спрян от училищния медиатор – св. А. Ч.. Впоследствие
св. Г. В. се насочил към вратата на стаята и блъскайки св. В., успял да избяга,
заплашвайки че щял да се върне с баща си. Няколко минути по-късно обвиняемият А.
В. заедно със св. А. М. и св. Г. В. нахлули в сградата на училището. Игнорирайки
охранителя на училището – св. Д. Д., и без да се впише в книгата за посетители, обв. В.
крещял на висок глас на сина си Г. В.: „Влизай да ги биеш“ и „Къде е тоя, където те е
удрял“, и се насочил през коридора на училището заедно с него и св. М. към стаята на
4-ти клас. В този момент св. Ч. хванал св. Г. В., за да му попречи да влезе в стаята, но
обвиняемият елиминирал тези усилия, при което св. В. се озовал в стаята. Появата на
обвиняемия В. в училището и крясъците му силно уплашили учениците от 4-ти клас,
които напуснали стаята, в която останал само св. Б. М.. Тогава обвиняемият казал на
сина си Г. В.: „Влез сега да се биете без никой да се намесва“. Последният влязъл и
започнал да гони св. Б. М. между чиновете с намерение да го бие. Св. Ч. се опитал да
1

влезе в стаята, за да предотврати побоя, но обвиняемият В. му попречил и не го пускал
да влезе. Въпреки оказаната съпротива от обвиняемия, св. Ч. успял да се промуши в
стаята и да спре провокирания от обвиняемия побой. След това обвиняемият В.
продължил да крещи на св. В. и да й държи сметка защо след инцидента със сина му
по-рано през деня не се е обадила, като отправял закани на висок глас: „Аз ще ви
оправя, всеки ден ще ви докарвам проверки“.
Видно от справката за съдимост обвиняемият А. В. бил е осъждан, както
следва:
1. Със Споразумение от 12.10.2006 г., постановено по НОХД № 195/2006 г. на
РС Първомай, в сила от 12.10.2006 г., за извършено на 07.02.2006 г. като непълнолетен
престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 НК, за което му е наложено наказание „обществено порицание“. За това
осъждане е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 НК.
2. С Присъда от 17.05.2012 г., постановена по НОХД № 26/2012 г. на РС
Първомай, в сила от 02.06.2012 г., за извършено на 20/21.06.2010 г. престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. За това осъждане
е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично
установена от приложените писмени доказателства: справка за съдимост (л. 26 от
делото), характеристична справка (л. 36 от досъдебното производство), от обясненията
на обвиняемия в досъдебното производство (л. 40), от показанията на свидетелите (л.
17 – л. 32 от досъдебното производство) – всички приобщени по реда на чл. 283 НПК и
преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като логични, обективни,
взаимно допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност,
както и приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства, като
кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа
обстановка. В случая не са налице противоречия, свързани с предмета на доказване,
които да влияят върху преценката на съда, изградена по вътрешно убеждение, за
виновното участие на обвиняемия в престъпното деяние.
При така установената безспорна фактическа обстановка въз основа на
кредитираната доказателствена съвкупност съдът намира от правна страна, че с
деянието си обвиняемият А. А. В. е осъществил обективните и субективни признаци от
състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като на 07.03.2022 г. в гр.
Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
От обективна страна с действията си обвиняемият е осъществил признаците от
състава на посоченото престъпление, тъй като на инкриминираната дата извършил
непристойни действия, изразяващи се в мотивиране на св. Г. В. публично и на висок
глас да нанесе физически побой на св. Б. М., и отправяне на закани по адрес на св. М.
В.. Същите действия са непристойни, доколкото очевидно са несъвместими с приетия в
обществото порядък и поведение на обществено място. На следващо място, установява
се и че със същите непристойни действия обвиняемият В. грубо е нарушил
обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото, тъй като поведението
му съставлява една открита демонстрация срещу установения ред, на публично място,
2

а действията му са възприети от множество други лица.
От субективна страна обвиняемият е извършил престъплението с пряк умисъл
– лицето разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като
предвижда и общественоопасните последици от деянието си, защото съзнателно се
държи неприлично, като с действията си, ръководени от явно неуважение към
обществените порядки, целенасочено постига настъпването на общественоопасния
резултат.
Установява се също и специалният субективен признак – хулиганският мотив,
като обвиняемият В. е целял да покаже, че не се смята за обвързан от съществуващите
социални норми за поведение. В случая не са налице данни обвиняемият В. да е бил
провокиран по какъвто и да е начин от някакъв личен мотив или конфликт. Напротив –
става ясно, че той е целял да извърши една демонстрация на незачитане правилата за
поведение, да покаже, че те не важат за него.
При така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия А.
А. В. престъпление съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ на основание чл. 78а
НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този
законов институт. Така на първо място, за посоченото престъпление по чл. 325, ал. 1
НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“,
както и „обществено порицание“. На следващо място, от приложената по делото
справка съдимост се установява, че обвиняемият е реабилитиран за посочените две
осъждания, т. е. неосъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. От престъплението,
предмет на наказателното производство, не са налице причинени съставомерни
имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание ограничения,
разписани в чл. 78а, ал. 7 НК.
При индивидуализиране на административното наказание „глоба“, което
следва да се наложи на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите
обществени отношения, степента на засягане на същите, както и данните за личността
на обвиняемия. В тази връзка като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да
се отчетат оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и трудовата,
макар и непостоянна по независещи от него причини, ангажираност на лицето. В
настоящия случай не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи
значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока
степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието е отчетена в
предвиденото по закон наказание за този род престъпления.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, а именно наличието на
подчертан превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счита, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума, предвиден в закона, а
именно 1 000 лв. Съдът намира, че този размер на глобата съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, като прецени, че ефективно ще съдейства
за поправянето на обвиняемия В., без да се накърнява принципът за пропорционалност
между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия. Поради това
съдът приема, че това наказание е най-справедливо, съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в
3

състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 НК.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

Районен съдия: (п)
РХ/ВХ
4

Номер на акта:	26
Дата:	13 октомври 2022 г.
Съдия:	Радина Василева Хаджикирева

Дело:	20225340200079
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юни 2022 г.

Решение по дело №79/2022 на Районен съд - Първомай

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите