№ 3310
гр. Варна, 25.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501665 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, вх.№ 260058/07.02.2023г. на Д. Д. К. срещу
Решение № 260000 от 10.01.2023г. по гр.д. № 525/2017г. по описа на РС-Провадия, с което
на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителния договор
сключен на 15.05.2012г., с който Д. Д. Ибрямова, ЕГН ********** лично и със съгласието
на своята майка Р.Г.Т., в качеството си на продавач се е задължила да продаде на В. П. М.,
ЕГН ********** в качеството на купувач собствения си недвижим имот, придобит с
договор за покупко-продажба с нот.акт № 194, том 1, нот.дело № 95/2009г., представляващ:
½ ид.част от дворно място в гр.Дългопол – УПИ XI-391 с площ от 680 кв.м., ведно с ½
ид.част от построените в имота жилищна сграда с площ от 100 кв.м., гараж с площ от 21
кв.м. и стопанска сграда с площ от 25 кв.м. за сумата от 15500 лева и Д. Д. Ибрямова е
ОСЪДЕНА да заплати на В. П. М. сумата от 651,41 лева – съдебно-деловодни разноски
/след изменение на съдебното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК с
Определение №260016/20.06.2023г./.
Въззивникът – Д. К., чрез процесуалния си представител оспорва съдебното решение
като неправилно, постановено при неправилна интерпретация на събраните доказателства и
формирани несъответни на тях правни изводи. Излага, че решението не е мотивирано с
посочване на конкретни доводи и при непълно обсъждане на доказателствения материал.
Посочва, че предварителния договор е бил своевременно оспорен както досежно
автентичността на подписите на страните така и по отношение на неговото съдържание,
предвид на това че извън напечатания текст има и ръкописно изписани реквизити в това
число индивидуализацията на страните, предмета на договора, цената и др. Договорът се
оспорва и като антидатиран и се възразява срещу липсата на обсъждане в обжалваното
1
решение на представени доказателства, че към датата на подписването му – 15.05.2012г.
майката на ищцата, посочена като нейн законен представител в договора, не е била в
България, а в Германия и следователно не е могла да го подпише на посочената в него дата.
Излага, че съдът не е обсъдил и съображенията на жалбоподателката във връзка с по-рано
воденото между майка й Р.Т. и В. М. гр.д.№ 80/2016г. по описа на РС-Провадия, като счита
че същото установява, че дори да е бил сключен процесния предварителен договор, то
майката на жалбоподателката като нейн законен представител се е отказала от него и е
върнала на купувача В. М. сумата от 7500 лева. Твърди, че след като половината от
процесните имоти са били продадени на М. от майката на жалбоподателката Р.Т. с нот.акт
№ 39/2011г., жалбоподателката и майка й не са имали намерение да се разпореждат с
останалата ½ ид.част от имотите, но са били притискани от В. М. да се разпоредят с тях.
Излага, че след като е получил категоричен отказ, В. М. е съставил процесния
предварителен договор, за който твърди, че е неистински документ. Посочва, че през 2011г.
Д. К. и нейната майка Росица са били принудени от В. М. да си изпишат имената и да се
подпишат под един празен лист като гаранция за това, че М. ще получи обратно паричната
сума, която е предоставил на Р.Т. в заем. Твърди се също, че дори да се приеме за
автентичен и с вярно съдържание, предварителния договор от 15.05.2012г. е изначално
нищожен поради това, че липсва дадено разрешение на районния съд по реда на чл.130, ал.3
от СК за разпореждане от страна на непълнолетното дете Д. със собствените й недвижими
имоти. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск с правно основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – В. П. М..
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ вх.№ 260058/07.02.2023г. на Д. Д. К. срещу
Решение № 260000 от 10.01.2023г. по гр.д. № 525/2017г. по описа на РС-Провадия.
2
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1665/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 18.10.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните
– въззивник и въззиваем, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото
определение.
УКАЗВА НА В. П. М. в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с
препис за насрещната страна да индивидуализира всеки от имотите предмет на
предварителния договор от 15.05.2012г. /земя и сгради/ с идентификатор по действащата
кадастрална карта на гр.Дългопол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3