РЕШЕНИЕ
№ 8515
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110100608 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба и уточнителни молби от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. И. Н. и М. Н. М..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово
разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил срещу И. И. Н. и М. Н. М., в
качеството му на наследник на В. И. Владенова, осъдителни искове за заплащане на
сумите от по за всекиго от тях: сумата от 778,80 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 02.01.2024 г. до погасяване на задължението,
сумата от 166,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
12.12.2023 г., сумата от 11,28 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 02.01.2024 г. до погасяване на задължението, сумата от 2,75 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2021 г. до 12.12.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника И. И. Н. и наследодателката на ответника М. Н. М.
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на
ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
1
по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ.
Възраждане, бул. . Твърди, че ответниците са собственици на процесния недвижим
имот при равни права /по ½ част/. Счита, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира и лихва за забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил съвместно подаден отговор, с
който оспорват предявените срещу тях искове. Оспорват наличието на облигационна
правоотношение с ищцовото дружество, като сочат, че не са носители на вещни права
по отношение на процесния имот. Оспорват предявените искове и по размер, като
сочат, че ищецът не е доставил твърдените количества топлинна енергия. Оспорват и
претендираното вземане за дялово разпределение, като сочат, че не е сключен договор
с дружество за дялово разпределение. Намират, че не са налице предпоставките на ОУ
на ищцовото дружество за изпадането им в забава за плащането на главницата за ТЕ,
поради което не дължат лихва за забава. По отношение на претендираната лихва за
забава върху сумата за дялово разпределение, сочат, че не дължат лихва за забава, тъй
като ищецът не е изпратил покана за плащане. В условията на евентуалност правят
възражение за изтекъл период на погасителна давност за вземанията. Молят исковете
да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
2
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 06.06.1991 г. купувачите Д Н.
придобиват собствеността върху процесния недвижим имот, а именно: , находящ се в
гр. София, бул. От приетите по делото удостоверения за наследници на И. Й Н.,
починал на 24.01.1999 г., и на Д Н.а, починала на 21.08.2001 г., се установява, че след
тяхната смърт, техни наследници са двете им деца В. И. М. и ответникът И. И. Н.,
които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили процесния имот при равни части. По делото
е прието и удостоверение за наследници на В. И. М., починала на 29.05.2022 г., от
което се установява, че след нейната смърт последната е оставила един наследник –
нейният син и ответник в производството М. Н. М..
Налага се извод, че ответниците са собственици на процесния имот в процесния
период, респ. потребител на топлинна енергия при равни дялове – по ½ част за всекиго
от тях. Същото се установява и от приетата по делото данъчна декларация по чл. 14
ЗМДТ, подадена на 01.09.2022 г. от ответника М. Н. М., видно от която същият е
декларирал собствеността върху процесния имот. Като съсобственик при права по ½
ид. част от имота е посочен ответникът И. И. Н..
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период не е имало отоплителни тела, а само един
водомер за топла вода. Посочено е, че сградата има техническа възможност за
преминаване към дялово разпределение на топлинна енергия, но не е сключен договор
за топлинно счетоводство, поради което разпределението се извършвало от
топлопреносното предприятие.
Поради това, че за предходния сезон не е бил осигурен достъп и не се знаело
какво е началното показание на водомера, топлата вода в периода 2020/2021 г. е била
начислявана на база потребители (за 2 лице) по 140 л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал.
2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, заедно с допълнително количество 13,571 куб. м., тъй
като съгл. ал. 3, т. 2 от посочената разпоредба разликата между отчетеното количество
вода, измерено по водомера пред подгревателя за БТВ, и сумата от отчетените
количества от индивидуалните водомери за топла вода и начислените по ал. 2, т. 2
количества се разпределя съобразно нормативно установена формула, приложена в
процесния случай. Вещото лице е посочило, че водомерът е пломбиран на 21.02.2020 г.
при нулево показание, като при извършения отчет на 15.05.2021 г. е отчетена
консумация от 5 куб. м. вода. Ето защо е дадено заключение, че дори при най-
неизгодния вариант за ответника са ползвани най-много 5 куб. м. вода, поради което от
претендираната топлинна енергия за БГВ за сезон 2020/2021 г. трябва да се приспаднат
804,42 лева. Отразено е, че така общо дължимата сума за топлинна енергия следва
възлиза на 757,68 лева /1562,10 лева минус 804,42 лева/. За сезон 2021/2022 г. не е бил
осигурен достъп, поради което топлата вода била начислявана на база потребители (за
1 лице) по 140 л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1,
заедно с допълнително количество 4,52 куб. м. Бил съставен протокол за неосигурен
достъп. Посочено е, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е
начислявана по формула т. 6.1.1 от приложението към Наредба № Е-РД-04-1 на база
3
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е
разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 120 куб. м. Посочено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение
напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е
отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения
тип. В проведеното о.с.з. вещото лице е посочило, че въпреки пропуска за преминаване
на периодична метрологична проверка през 2020 г., то за целия процесен период
топломерът е бил изправен, тъй като на извършената проверка през 2021 г. същият е
бил изправен. Ето защо вещото лице е посочило, че е невъзможно същият да е бил
изправен през 2018 г., да е работил известно време повреден, след което сам да се е
оправил, за да е изряден през 2021 г.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 1580,17 лева, от която 1557,60 лв. за
топлинна енергия и 22,57 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с
изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и
реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане и възстановяване в
отделните отчетни периоди, като сумите са взети предвид от вещото лице при
определяне на дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в
процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от
вземанията, е в размер на сумата общо 327,38 лв. върху непогасената топлинна
енергия и 5,49 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително
поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по
отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 02.01.2021 г., вещото лице е
посочило, че първата фактура, сумата по която се претендира в настоящото
производство, е от 30.11.2020 г., като изискуемостта за нея е настъпила след 02.01.2021
г. Същото се установява и от приетата справка за задължения на абоната /л.18/. Ето
защо, неясно става как вещото лице изчислява по-малък размер на дълга с настъпила
изискуемост след 02.01.2021 г., при положение, че първата от процесните фактури е с
настъпила изискуемост именно след тази дата. Ето защо, в частта на петата поставена
задача съдебно-счетоводната експертиза не следва да се кредитира.
Видно от данните на двете експертни заключения, вещото лице по СТЕ и вещото
лице по ССчЕ дават различен отговор на въпроса за дължимия размер на задължението
за топлинна енергия. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде кредитирано
заключението по СТЕ, тъй като вещото лице по нея е взело предвид факта, че
водомерът за топла вода е бил пломбиран на 21.02.2020 г. при нулево показание,
посочено е, че е извършен отчет на водомера на 15.05.2021 г. и е отчетена консумация
от 5 куб. м. вода. Ето защо е дадено заключение, че дори при най-неизгодния вариант
за ответника, в отоплителния сезон 2020/2021 г. са ползвани най-много 5 куб. м. вода,
като реалното потребление не е служено начисленото такова. Ето защо, експертът е
посочил, че от претендираната топлинна енергия за БГВ за сезон 2020/2021 г. трябва да
се приспаднат 804,42 лева. Отразено е, че така общо дължимата сума за топлинна
енергия следва възлиза на 757,68 лева /1562,10 лева минус 804,42 лева/.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на
този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
4
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 02.01.2024 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 02.01.2021 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят.
Сборът от фактурите, по които се претендира плащане в настоящото
производство, е посочен в приетата по делото справка /л. 18/. Видно от същата е, че
първата фактура, сумата по която се претендира, е от 30.11.2020 г., като изискуемостта
за нея е настъпила след 02.01.2021 г., поради което задължението не е погасено поради
изтекъл давностен срок. Като погасен поради изтекъл давностен срок следва да се
отхвърли периодът от 01.05.2020 г. до 01.01.2021 г., но видно от данните по делото, в
така посочения период не са издадени фактури, вземанията по които да се
претендират. Същевременно съдът посочи, че за доказан следва да се вземе предвид
изчисленият от вещото лице по СТЕ размер на дълга, а именно сумата от 757,68 лева,
като ½ част от тази сума възлиза на 378,84 лева. Налага се извод, че исковете за
топлинна енергия следва да се уважат до размера от 378,84 лева по отношение на
всекиго от ответниците, като се отхвърлят за горницата до пълните предявени размери
от по 778,80 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 01.01.2021 г.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея, то следва да се даде отговор на въпроса
дължат ли ответниците същите. Не се установява от приетите по делото доказателства
в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ за сградата, в която се намира
процесният имот, да е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от
Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. По делото
не е представен сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение.
При тези данни, не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците за
заплащане на услуга, за която не е проведено доказване, че е предоставена на соченото
от ищеца договорно основание. Предявените искове за заплащане на цена за
извършена услуга дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
5
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответниците. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора са напр. Решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по
описа на СГС, Решение от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС
и др.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, съдът не достигна до
извод за дълг по предявения главен иск, поради което като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцовото дружество сумата от по 142,84 лева, пропорционално на
уважените искове, от които: 24,32 лева държавна такса, 19,75 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер и 98,77 лева
възнаграждение за вещи лица.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на всекиго от ответниците сумата от по 241,96 лева разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от предявените
искове. Направеното възнаграждение за прекомерност е неоснователно, доколкото
ответниците претендират минимално предвидения размер съобразно Наредба № 1/2004
г. на ВАдС.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 378,84 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 02.01.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. Възраждане, бул. ведно със законна лихва от 02.01.2024 г. до
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането на ответника да
заплати цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 778,80
лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 01.01.2021 г.; иска за осъждане на ответника да
заплати възнаграждение за услугата дялово разпределение в размер от 11,28 лева за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 166,02 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. и сумата от 2,75 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.01.2021 г. до 12.12.2023 г.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б:
сумата от 378,84 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за периода от 02.01.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот
на адрес: гр. София, общ. Възраждане, бул. „, ведно със законна лихва от 02.01.2024 г.
до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ: иска за осъждането на ответника да
заплати цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 778,80
лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 01.01.2021 г.; иска за осъждане на ответника да
заплати възнаграждение за услугата дялово разпределение в размер от 11,28 лева за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 166,02 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г. и сумата от 2,75 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.01.2021 г. до 12.12.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И. И. Н., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б: сумата от 142,84 лева, представляваща разноски по делото,
пропорционално на уважените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. Н. М., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б: сумата от 142,84 лева, представляваща разноски по делото,
пропорционално на уважените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на И. И. Н., ЕГН ********** сумата от 241,96 лева, представляваща разноски
по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на М. Н. М., ЕГН ********** сумата от 241,96 лева, представляваща разноски
7
по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8