№ 45
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223000500518 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на въззивна жалба от П. К. Л., чрез адв.Т. И.
Т., срещу решение № 142/05.08.2022г. на ОС Разград по гр.д. № 38/2022г., с
което е отхвърлен искът на въззивника срещу Община Кубрат с правно
основание чл.79 ЗЗД, вр. Чл.286 ЗЗД и чл.36 ЗА за заплащане на дължимо по
договор за правна помощ възнаграждение в размер на 65 000лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата и въззивникът е осъден да заплати разноски в размер на
2510лв.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Въззивникът счита , че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че между страните е сключен договор за правни
услуги, въз основа на който след предявяване на възнамерявания иск,
задължението на доверителя да заплати уговорената сума е станало
изискуемо. Уговореното в договора възнаграждение е в размер на 75 000лв.,
от което са заплатени 10 000лв., поради което е налице неизпълнение на
задълженията по договора от страна на доверителя. Въззивникът оспорва като
неправилни изводите на съда относно квалифициранетона процесния договор
като каузален и заплащането по него е договорено като дължимо за
извършена работа. Излага съображения, че сключеният между страните
1
договор за правни услуги не представлява каузален договор, като при
тълкуването на същия се налага извод, че той е сключен за съдействие, а не за
краен резултат и не съдържа уговорки да се преценява доколко точно
довереникът е изпълнил задълженията си, според предмета на поръчката. Не
се съдържат и уговорки за разделяне на адвокатското възнаграждение на
части или според свършената до даден момент работа или според броя на
съдебните инстанции. Посочва също, че по арг. На чл.20а, ал.2 ЗЗД
уговореното възнаграждение може да се изменя само по взаимно съгласие
между страните и не може ад се тълкува в изгода на страната, която го
оспорва. Въз основа на договореното, клиентът по договора носи риска да
заплати целия размер на адвокатското възнаграждение, като е без значение
резултатът от делото и дали то ще приключи в едно или повече заседания.
Като неправилен и необоснован се оспорва и извода, че с прекратяването на
заведеното в изпълнение на договора търговско дело е отпаднало основанието
на договора за правни услуги и е прекратен по право мандата на довереника, с
аргумента, че възможността на доверителя да оттегли поръчката във всеки
един момент, не го освобождава от задължението да заплати на довереника
направените разноски и възнаграждение. Посочва също, че в чл.10,ал.3 от
договора, в съответствие с нормата на чл.288, ал.1 ЗЗД е постигната
договорка, че при прекратяване на договора поради оттегляне на
представителството от доверителя, той дължи на довереника направените до
момента разноски и пълния размер на договореното възнаграждение. Моли се
за отмяна на решението на ОС Разград и постановяване на друго ,с което
искът да бъде уважен с присъждане на съдебно деловодни разноски.
Въззиваемата страна Община Кубрат оспорва основателността на
въззивната жалба. Отправено е заявление до въззивника за разваляне на
договора за правна помощ от 20.03.2018г. поради виновно неизпълнение на
задълженията на доверителя, изразяващи се в предоставяне на некачествена
правна помощ по депозиране на недопустима искова молба по т.д. №
212/2018г. на ВОС, неверен правен съвет, че Община Кубрат е освободена от
внасяне на държавна такса, както и, че до приключване на делото не се
налага заплащане на суми на „Еко 215“ЕООД по издадените 2 бр. изп. Листи,
на основание чл.78, ал.1 ЗЗД.По същество моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна, решението на ОС Разград да бъде потвърдено, като се
присъдят разноските.
Въззивна жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.2 ГПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване на
останалите изисквания за редовност, поради което е допустима.
Предвид извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съгласно който
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не се констатират допуснати нарушения на
императивни материални норми.
ВнАС по предмета на спора прецени следното:
2
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството му на адвокат и
съгласно сключен на 20.03.2018г. договор за правни услуги с Община Кубрат
му е възложено извършване на всички необходими правни и фактически
действия по образуване и водене на гражданско дело срещу „ЕКО 215“ЕООД,
при договорено до окончателното приключване на делото възнаграждение в
размер на 75 000лв. Ищецът предприел действия в изпълнение на договора-
изготвяне и депозиране на искова молба пред ВОС, изготвяне и депозиране
на допълнителни уточняващи молби, подаване на молба за обезпечаване на
иска. Твърди, че образуваното по подадената искова молба дело № 212/2018г.
по описа на ВОС е прекратено поради оттегляне на иска от Община Кубрат.
В изпълнение на договора за правни услуги, през м. май 2018г., Община
Кубрат му е заплатила възнаграждение в размер на 10 000лв. и е останала
задължена със сумата от 65 000лв. Претендира заплащане на остатъка от
дължимото възнаграждение по договора за правна помощ в размер на
65 000лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на главницата.
Ответникът Община Кубрат с писмен отговор в срока по чл.131 ГПК
оспорва основателността на иска, като навежда твърдения, че не е настъпила
договорената в основание за плащането предпоставка; налице е неизправност
на ищеца във връзка с качеството на договорената правна услуга. Оспорва
иска по размер, като твърди, че договореното възнаграждението е за
процесуално представителство и защита на три инстанции и до
окончателното приключване на делото. Твърди още, че възнаграждението не
се дължи тъй като договора за правна помощ е нищожен, като противоречащ
на ЗОП, сключен при заобикаляне на ЗОП и поради накърняване на добрите
нрави. Евентуално твърди, че договорът е унищожаем, като сключен при
грешка и измама. Излага също, че ищецът не е изпълнил добросъвестно
задълженията си по договора. По същество моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Предявеният иск е с правно осн. чл.79 ЗЗД, вр. Чл.286 ЗЗД и чл.36 ЗА.
Като съобрази становищата на страните и представените доказателства
съдът прави следните изводи относно релевантните за спора факти:
В производството е установено и страните не спорят, че са сключили на
20.03.2018г. договор за правна защита и съдействие, с който Община Кубрат е
възложила на ищеца в качеството му на адвокат действия по образуване и
водене на търговско дело срещу „ЕКО 2015“ЕООД, с което общината е била в
установени с договор за общинска поръчка № 150/27.08.2015г. търговски
взаимоотношения. В договора е посочено, че по възлагане от Общината
довереникът приема да осигури защита под формата на процесуално
представителство при завеждане и водене на делото до окончателното му
завършване пред всички инстанции, изготвяне на необходимите процесуални
документи, като във всеки случай използва законосъобразно уредените в
страната процесуални способи; да изпълнява възложените действия с грижа
на добър стопанин, да осъществява процесуалното представителство на
общината, съобразно договореното с договора и указанията на доверителя,
3
като своевременно го уведомява за изпълнението на възложените му
действия, да предлага възможности за довършване на започнати, но
незавършени, не по негова вина действия; довереникът не може да извършва
действия по преупълномощаване и на разпореждания по начин, ангажиращ
отговорността на доверителя, без предварително съгласие на последния.
Не спорят, че в чл.9 от договора е предвидено заплащане на оказаната
адвокатска помощ възнаграждение в размер на 75 000лв., като е посочено, че
размерът на възнаграждението е определен по чл.7, ал.2, т.6 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответно на предварително установената цена на предявимия иск –
5 877 504лв. Заплащането на държавни такси и разноски във връзка с
действията по предмета на договора са за сметка на доверителя. В чл.10 от
договора е посочено, че договорът има задължителна сила за страните от
датата на подписването му до окончателното изпълнение на задълженията по
него или до прекратяването му. Договорът може да се прекрати предсрочно
по взаимно писмено съгласие на страните или с изпълнение и отчитане на
резултата. При прекратяване на договора поради оттегляне на
представителството от доверителя, той дължи на довереника направените до
момента разноски, както и пълния размерна договореното възнаграждение.
Не е спорно между страните, че през м. май 2018г. Община Кубрат е
заплатила на ищеца 10 000лв., представляващи част от договореното с
договора за правна защита и съдействие възнаграждение.
Видно от приложените по делото преписки по т.д. № 212/2018г. по
описа на ВОС, в.ч.т.д. №28/2019г. по описа на ВнАС, ч.в.т.д № 360/2018г.
ВнАС, в.ч.т.д.№ 320/2018г. и в.ч.т.д. № 321/2018Г. на ВнАС, в изпълнение на
задълженията си по договора адв. Л. е предприел и извършил следните
действия: изготвил и депозирал на 13.02.2018г. пред ВОС искова молба, с
която е предявен иск срещу „Еко 2015“ЕООД, по която е образувано т.д.
№212/2018г. С исковата молба е заявена недействителност на сключения
между община Кубрат и „Еко 2015“ЕООД договор № 150/27.08.2015г. за
изпълнение на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци от територията на общината до депо за неопасни отпадъци
гр.Разград. В исковата молба не е посочен размер на защитим материален
интерес и е посочено, че община Кубрат на основание чл.84, т.3 ГПК е
освободена от заплащане на такси. Съдът е оставил исковата молба без
движение, като са дадени указания и срок, ищецът да посочи размер на
защитимия интерес. В предоставения срок, адв. Л. като процесуален
представител на Община Кубрат е депозирал молба вх.№ 5661/21.02.2018г., с
която е уточнил цената на предявените искове в размер на 4 897 992лв.
Не е спорно, а и от представените заверени копия от решения, изп.листи
и удостоверения се установява, че с влезли в сила решения от 30.10.2017г. по
арбитражно дело № 1/2017г. и от 30.10.2017г. по арб.дело № 264/2016г. на
Арбитражен съд Варна, в изпълнение на договор 150/27.08.2015г. Община
Кубрат е осъдена да заплати на „Еко 2015“ЕООД договорени и неплатени
възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на забава до
окончателното изплащане и мораторна лихва за забава; въз основа на
4
издадените по тези решения изпълнителни листи, са образувани
изпълнителни дела срещу Община Кубрат за вземания в размер на
5 877 504лв., по които са наложени запори върху банкови сметки и
имущество на общината.
С подаването на исковата молба срещу „Еко 2015“ЕООД, адв. Л. като
повереник на Община Кубрат е отправил до ВОС искане по чл.389 ГПК за
обезпечаване на предявения иск чрез спиране на водените срещу Община
Кубрат изпълнително производство и преустановяване на налагането на
запори на банковите сметки на общината. С определение № 678/21.02.2018г.
ВОС е допуснал обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнителните
производства в хипотезата на чл.391, ал.1, т.2 ГПК- при внасяне от ищеца на
гаранция в размер на 50 000лв. С определение №374/07.06.2018г, постановено
по ч.т.д.№ 320/2018г. по описа на ВАпС е отменил допуснатото обезпечение,
като е приел, че по обстоятелствата въведени в основание на претендирания
за обезпечаване иск е налице произнасяне на арбитражен съд, което
предпоставя преклудирането им, т.е. липсва интерес от обезпечението поради
вероятната недопустимост на иска.
Внесената от община Кубрат парична гаранция в размер на 50 000лв. по
допуснатото обезпечение е била запорирана в обезпечение на взискателя по
образуваните срещу нея изпълнителни производства.
Адв. Л. е сезирал ВОС с молба вх.№ 8957/22.03.2018г. за спиране на
производствата по два от издадените от РОС изп. листи, която е оставена без
уважение с определение № 1077/22.03.2018г.; на 25.05.2018г. е депозиран
допълнителна искова молба, в която процесуалния представител на Община
Кубрат е заявил, че исковете се поддържат на заявените основания и оспорва
възраженията на ответника, направени с отговора за нередовност на исковата
молба и недопустимост и неоснователност на исковете.
С определение № 1107.26.03.2018г. по т.д. № 212/2018г., ВОС е указал
на ищеца – Община Кубрат, че следва в седмодневен срок от съобщението да
отстрани нередовностите на исковата молба, като представи документ,
доказващ внасянето на държавна такса в размер на 235 103,62лв.
На 17.05.2018г., Адв. Л. е депозирал молба с искане за освобождаване
на Община Кубрат от внасяне на държавна такса на основание чл.84 ГПК и
публичния характер на вземането. Молбата е оставена без уважение с
определение на съда от 21.05.2018г. Срещу посоченото определение адв. Л. е
депозирал частна жалба, по която е образувано в.ч.т.д. № 360/2018г. по описа
на ВАпС. С определение №456/17.07.2018г., ВАпС е потвърдил
определението на ВОС, с което е оставена без уважение молбата за
освобождаване от заплащане на държавна такса.
С определение №3388/01.10.2018г. по т.д. № 212/2018г. ВОС е
предоставил нов седмичен срок на Община Кубрат за отстраняване на
нередовностите на исковата молба и представяне на доказателства за внос на
държавна такса.
На 16.11.2018г. кметът на Община Кубрат е депозирал молба, с която е
заявено оттегляне на иска по т.д. № 212/2018г. по описа на ВОС и моли за
5
прекратяване на делото. Производството по т.д. № 212/2018г. по описа на
ВОС е прекратено с определение № 4096/2018г.
Основателността на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. Чл.286
ЗЗД е обусловена от установяването на следните правопораждащи факти:1.
Че между страните по спора е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение, в т.ч., че е бил договорен адвокатски хонорар по него в
размер на 75 000лв. и 2. Че ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Установяването на тези обстоятелства при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца. В случая е установено по делото, че между
ищеца и ответника на 20.03.2018г. в гр.Кубрат е сключен писмен договор за
правни услуги, въз основа на който ищецът е бил натоварен от ответника и е
поел задължение да извърши възложените от него действия по оказване на
съдействие и осигуряване на защита под формата на процесуално
представителство при завеждане и водене на търговско дело до
окончателното му свършване пред всички инстанции срещу определено
търговско дружество. Правоотношението е възникнало по силата на
постигнатото между страните съгласие, обективирано в договора. Съгласно
чл.9 от договора страните са се договорили размерът на възнаграждението за
възложените действия по съдействие, изготвяне на документи, процесуално
представителство при завеждане и водене на делото, да е съгласно
определеното в Наредба № 1 и е определено в размер на 75 000лв. От
тълкуването на постигнатите между страните договорки, безспорно се
установява, че действителната воля на страните е била да уредят отношенията
си между адвокат и клиент по повод оказване на съдействие, защита,
включително процесуално представителство, уредено в чл.280 ЗЗД и
специалните норми на ЗАдв. Уговореното в договора в абсолютна сума
възнаграждение се отнася за всички действия на адвоката-довереник -
подготвителни действия за завеждане на делото, консултации, изготвяне на
книжа- молби, жалби, действия по образуване на делото, както и действия
свързани с воденето на делото и процесуално представителство до
окончателното му приключване на всички съдебни инстанции.
При тълкуването на клаузите на договора, съобразно указаното в чл.20
ЗЗД, настоящият състав намира, че между страните е бил сключен валиден
договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД. Доказани са в производството
съществените елементи на мандата- вида на възложените работи и размера на
възнаграждението. В тази връзка, съдът намира за неоснователни наведените
от ответника възражения за недействителност на договора поради
противоречие или заобикаляне на закона при сключването му, злоупотреба с
интереса на клиента и накърнява добрите нрави, както и поради сключване на
същия при грешка и измама. В ЗАдв. и ЗОП не са предвидени разпоредби,
които императивно да задължават общините да възлагат извършването на
правни услуги с договор за обществена поръчка, като от събраните по делото
гласни доказателства се установява, че в случая процесният договор е
сключен с оглед личността на довереника и въз основа на решение на
Общински съвет. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява и потвърждаването на възложените с договора действия с
6
извършеното от кмета на общината упълномощаване на адв. Л. да
представлява общината по посоченото дело. Преценката доколко дадените от
довереника консултации, становища и предприети процесуални действия по
подаване на исковата молба са били адекватни и уместни не може да
обоснове извод за грешка в предмета на сключения договор или за умишлено
предприети действия от негова страна за въвеждане в заблуждение на
доверителя и сключване на договора при условията на измама.
Въз основа на наведените от страните твърдения и представените
доказателства, процесният договор за правни услуги следва да се счита за
прекратен от 20.11.2018г., с прекратяване на производството по т.д. №
212/2018г. на ВОС, по молба от кмета на Община Кубрат с която е заявено
оттегляне на предявения иск. В тази връзка, ирелевантно и не следва да се
обсъжда в настоящото производство отправеното с въззивната жалба
изявление от страна на Община Кубрат за разваляне на договора.
Спорен между страните е въпросът относно това дали се дължи
възнаграждение на довереника в пълния договорен с договора размер при
липса на доказано изпълнение в пълен обем на поети с него задължения за
извършване на правни и фактически действия по осъществяване на защитата
на доверителя в съдебно производство до приключването му на всички
инстанции, както и дали доверителят дължи договореното възнаграждение
при оттеглянето на поръчката и прекратяване на договора. От представените
по делото доказателства не се установява продължаване на мандатното
правоотношение, след прекратяване на производството по делото от ВОС.
Ищецът не твърди и не се установява да е извършвал правни и фактически
действия в изпълнение на възложен му от Община Кубрат мандат след
оттеглянето на поръчката и прекратяване на производството по делото пред
ВОС.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1 ЗЗД прекратяването на мандата
не лишава довереника от правото да иска заплащане на уговореното
възнаграждение, като това право касае заплащане на възнаграждение за
извършената работа до този момент. Съгласно чл.36, ал.1 Закона за
адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като
същото може да се договори в абсолютна сума или процент върху
определения материален интерес с оглед изхода на делото. В конкретния
случай възнаграждението е уговорено в абсолютна сума. Със заявеното
оттегляне на иска с молба от Кмета на община Кубрат и прекратяване на
производството по т.д.212/2018г. по описа на ВОС е прекратен договорът за
правни услуги от 20.03.2015г. поради оттегляне на поръчката, каквото
представлява подаването на тази молба. С прекратяване на заведеното в
изпълнение на задълженията по договора за правни услуги търговско дело
следва да се счита прекратен и мандатът на довереника по този договор, като
дадените пълномощия на адв. Л. следва да се считат за оттеглени. Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗАдв. при неоснователното оттегляне на
пълномощията, адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при
основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд. В
случая от представените по делото доказателства безспорно се установява, че
7
доверителят е имал достатъчно основателни причини за оттегляне на
правомощията на адвоката и прекратяване на договора за правни услуги. От
представените по делото заверени копия от арбитражни решения,
определения на ВОС и ВАпС е видно, че с депозираната искова молба адв. Л.
в изпълнение на договора за правна помощ е заявил възложена от доверителя
защита на преклудирано със сила на пресъдено нещо основание. Предявени
искове за установяване нищожност на договор сключен между Община
Кубрат и търговско дружество, при наличие на постановени и влезли в сила
решения на арбитражен съд във връзка с този договор и с които Община
Кубрат е осъдена да заплати на търговското дружество договорени и
неплатени възнаграждения по договора, чиято нищожност се претендира,като
от изложените мотиви в арбитражните решения е видно, че като ответник по
тези дела пред арбитражния съд, община Кубрат е навела възражения за
нищожност на сключения с дружеството договор и те са приети от
арбитражния съд за неоснователни, като предявените искове за заплащане по
този договор са уважени. След влизане в сила на решението, с което се
установява със сила на пресъдено нещо вземане с договорно основание,
длъжникът в случая община Кубрат не може да въведе в нов процес срещу
кредитора твърдения за нищожност на договора, съответно да заведе иск за
обявяване на тази нищожност. Инциирането и поддържане висящността на
производство по такъв недопустим иск, не само няма да доведе до ползи и
защита на интереса на Община Кубрат, адекватна за възложения материален
интерес, но напротив води до допълнително финансово натоварване на
общината – внасяне на парична гаранция в значителен размер- 50 000лв.,
която е била запорирана в полза на ответника по заведеното дело, задължения
за заплащане на държавна такса в размер на 235 103 лв., съдебни разноски,
които предвид вероятната недопустимост на иска, ще бъдат понесени от
общината.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че ищецът има
право да получи възнаграждение за положения от него труд, още повече, че в
самия договор възнаграждението е договорено като дължима за свършена
работа. Заплатеното от ответника възнаграждение за изготвянето и
депозирането на искова молба, подаване на молба за освобождаване от
държавна такса, молба за обезпечени е и две частни жалби. Разликата над
заплатеното възнаграждение до размера на договореното с договора
възнаграждение до приключване на делото пред всички инстанции не се
дължи на ищеца. Заплащането на неизвършена по договора за поръчка работа
би довело до неоснователно обогатяване на довереника.
Предвид изложеното предявените искове следва де се отхвърлят като
неоснователни. Обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата
страна Община Кубрат следва да се присъдят направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 7 200лв.
Водим от което , съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/05.08.2022г. на ОС-Разград,
постановено по гр. д. № 38/2022г.
ОСЪЖДА П. К. Л., ЕГН **********, гр.Свищов, ул.“Ген.Пашинов“ №8,
да заплати на Община Кубрат, сумата от 7200лв., представляваща сторени
съдебни разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК
в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9