РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Благоевград, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100946 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. И. К., ЕГН **********, с
по***ен адрес с. **** срещу О. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. **** и Я. М. К., ЕГН
**********, с по***ен адрес: обл. ****.
Ищцата твърди, с влязла присъда по в.н.о.х.д. № 197/2022г. по описа на ОС-Благоевград
ответниците са били признати за виновни за извършени от последните престъпления.
Заявява, че с присъдата било прието, че ответникът Я. М. К. на 01.11.2020 г., около 22:00
часа в град Благоевград слязъл пред кооперацията в гр. **** и й бил нанесъл удар със свита
в юмрук дясна ръка в лицето; а ответницата О. Б. С. на същата дата и по същото време
слязла пред кооперацията на ул.“**** и блъснала с две ръце в гърба ищцата, като след това,
крещейки, отправила реплики към ищцата К. „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в
гробищата“. Заявява, че била претърпяла неимуществени вреди от извършените от
ответниците неправомерни деяния. Иска се ответниците да бъдат осъдени солидарно да й
заплатят сума от 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Ответникът Я. М. К. изразява позиция за неоснователност на предявените искове. В тази
връзка излага доводи, че по-скоро бил провокиран и пострадал от злоупотреба с права от
страна на ищцата. Смята, че претендираното обезщетение не било справедливо, както и че
имало съпричиняване от страна на ищцата.
Ответницата О. Б. С. е депозирала отговор на исковата молба, като също изразява
позиция за неоснователност на предявените искове. Също смята, че претендираното
обезщетение не било справедливо, както и че имало съпричиняване от страна на ищцата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и
приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
предявени при условията на субективно пасивно съединяване осъдителни искове по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на посочените искови претенции в настоящия случай е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на противоправни деяния,
осъществени от ответниците, изразяващи се в следното: по отношение на ответника Я. М. К.
– на 01.11.2020 г., около 22:00 часа в град Благоевград слязъл пред кооперацията в гр. **** и
1
бил нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка в лицето на ищцата; по отношение на
ответницата О. Б. С. - на същата дата 01.11.2020 г., около 22:00 часа време слязла пред
кооперацията на ул.“**** и блъснала с две ръце в гърба ищцата, като след това, крещейки,
отправила реплики към ищцата К. „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“;
4/ настъпилите в резултат на тези деяния неимуществени вреди на ищцата; 5/ размера на
тези вреди; 6/ причинна връзка между противоправните деяния, осъществени от ответниците
и настъпването на неимуществените вреди; 7/ противоправните деяния да са осъществени
виновно от страна на ответниците, който елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцата следва да установи наличието на първите шест от
посочените изисквания. От своя страна ответниците трябва да оборят предвидената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или трябва да установят, че са погасили претендираното от
ищцата вземане, както и че налице съпричиняване от страна на ищцата.
Правилната оценка на горните положения в контекста на разглеждания казус предполага
съобразяване на данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото
производство доказателствена съвкупност. В последната се включват: приобщените по
делото писмени доказателства, приетите по делото съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-психологическа експертиза, събраните гласни доказателствени средства
(показанията на разпитаните свидетели **** – баща на ищцата, **** – втори братовчед на
ищцата, **** – бивш съсед на страните и **** – съседка на страните).
Безспорно е по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата
М. К. заедно с малолетното й дете живеели в периода от 2017г. до 2022г. в апартамент,
находящ се в жилищна кооперация в гр. Благоевград, ул. “**** ет. 1. Ищцата живеела на
втория етаж от процесната кооперация.
Ответниците О. С. и Я. К. били съседи на ищцата, като същите били собственици на
апартамент над нея.
Става ясно, че ищцата е имала спорове и е била в лоши отношения с част от съседите й в
кооперацията. В това число и със свидетелите **** и ****. В показанията си
гореспоменатите свидетели подробно дават сведения за отношенията им с ищцата, както и
за недоволството им от нейното поведение, докато тя е била тяхна съседка. Свидетелката
*** разказва за обидното поведение на ищцата спрямо нея и дъщеря й, както и че ищцата
многократно й била правила забележки по отношение на шума от музиката от нейния
апартамент. Свидетелят **** също съобщава за това, че ищцата се била оплаквала от шума,
който бил вдигал детето на свидетеля. Този свидетел също споделя, че ищцата обиждала
него и жената, с която живеел заедно в апартамента, а имено ****. Сочи, че ищцата викала
два или три пъти полиция, за това че били вдигали шум, както и че жената, с която живеел,
била пуснала сигнал до 02 РУ Благоевград срещу ищцата. От приетото по делото копие на
пр.пр. № 4844/2021г. по описа на ОД на МВР-Благоевград се потвърждава, че такъв сигнал
действително е бил подаден срещу ищцата.
От приетите заверени преписи от постановените съдебни актове по НОХД № 224/2022
година по описа на РС-Благоевград и НОХД № 629/2017 година по описа на РС-Благоевград
и от справка за съдимост от 05.02.2024г., се установява, че ищцата е била призната два пъти
за виновна за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК, съответно на дата 25.03.2017г.
и на дата 05.02.2022г., като е управлявала МПС в пияно съ***ие.
От събраните по делото доказателства става ясно, че на 01.11.2020г. ответниците заедно с
техни приятели празнували рождения ден на ответницата О. С. в апартамента й, находящ се
в процесната жилищна кооперация. Ищцата подала сигнал на 01.11.202г. около 22:00 часа до
полицията заради силния шум, който идвал от апартамента, в който празнували ответниците.
Безспорно е по делото, а и от представените по делото писмени доказателства, се
установява, че влязла в сила присъда № 4 от 10.02.2023г., постановена по в.н.о.х.д. №
2
197/2022г. на РС – Благоевград ответникът Я. М. К. е бил признат за виновен, че на
01.11.2020 г. около 22:00 часа в град Благоевград е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в
апартамент №7, находящ се в град Благоевград, ул. “****, ет. 3 вдигал силен шум
посредством озвучителна уредба и пеел на висок глас, впоследствие слязъл пред
кооперацията на ул. “**** и нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка в лицето на ищцата
М. И. К., държал се арогантно към пристигналите на място полицейски служители на 02 РУ
на МВР - Благоевград *** и *** **** ****, като им отправил следните реплики „Какво се
занимавате с глупости, нямате ли си друга работа“, „Какво искаш джанъм, защо ме
занимавате джанъм, няма да ти дам личната карта джанъм“, с което е осъществил състав на
престъпление по член 325, ал. 1 НК, като по реда на чл. 78а НК е бил освободен от
наказателна отговорност и му е била наложена глоба в размер на 1000 лв. С горепосочената
присъда ответницата О. Б. С. е била призната за виновна, че същата дата, час и място е
извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като в апартамент № 7, находящ се в град Благоевград, ул.
“****, ет. 3 вдигала силен шум посредством озвучителна уредба и пеела на висок глас,
впоследствие слязла пред кооперацията на ул.“**** и блъснала с две ръце в гърба ищцата М.
И. К., като след това, крещейки, отправила реплики към ищцата К. „Циганка, курва,
кефалка, ще си почиваш в гробищата“, с което е осъществила състав на престъпление по
член 325, ал. 1 НК, като също по реда на чл. 78а НК е била освободена от наказателна
отговорност и й е била наложена глоба в размер на 1000 лв.
В чл. 300 ГПК е предвидено, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Съгласно задължителната практика на ОСГТК на ВКС, обективирана в т. 15 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г., с
присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен
по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата
сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд. С решението по чл. 78а НК наказателният съд се
произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието,
противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността –
освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на
административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си
остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което
е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда.
При това положение са доказани следните елементи от фактическия състав за ангажиране
на деликтната гражданска отговорност на ответниците: наличието на противоправни деяния,
осъществени от ответниците, изразяващи се в следното: по отношение на ответника Я. М. К.
– на 01.11.2020 г., около 22:00 часа в град Благоевград слязъл пред кооперацията в гр. **** и
бил нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка в лицето на ищцата; по отношение на
ответницата О. Б. С. - на същата дата 01.11.2020 г., около 22:00 часа време слязла пред
кооперацията на ул.“**** и блъснала с две ръце в гърба ищцата, като след това, крещейки,
отправила реплики към ищцата К. „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“;
противоправността на извършените от ответниците деяния, както и че същите са извършени
виновно.
Основните спорни въпроси по делото са относно това какъв е размерът на обезщетението,
което следва да бъде заплатено на ищцата и относно това дали има съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата.
Какви увреждания е получила ищцата в причинна връзка с противоправните деяния,
осъществени от ответниците, се установява от заключението на съдебно-медицинската
експертиза и от заключението на съдебно-психологическата експертиза, а именно – на
3
ищцата са били причинени следните травматични увреждания: малък хематом на горна
устна, разположен предимно в лявата половина на горната устна, разкъсване на лигавицата
на горната устна, корички засъхнала кръв в носните ходове. Разкъсването на лигавицата на
горната устна е причинило на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; кръвотечение от носа й причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; а малкият хематом на горната устна й е причинил болка и страдание. Вещото лице
доктор К. А. по съдебно-медицинската експертиза е категорично, че установените
травматични увреждания са причинили болка на ищцата, която е продължила няколко дни -
около 3-4 дни, като постепенно е намалявала и затихвала. Експертът доктор А. по съдебно-
медицинската експертиза е установил, че в конкретния случай травматичните увреждания,
причинени на ищцата са оздравели напълно за около 7-10 дни, без последствия за функциите
на засегнатите части и физическото й здраве за в бъдеще. Става ясно, че ищцата М. К. е
изпитвала физическа болка за около 3-4 дни. От заключението на съдебно-психологическата
експертиза, изготвена от вещото лице клиничен психолог В. М. се установява, че
настоящото психо - емоционално съ***ие на ищцата К. към момента на изследването е
балансирано. При изследването на ищцата същата е била споделила пред психолога, че при
сегашния й живот в другото жилище емоциите и чувствата й са положителни, като ищцата е
доволна, че се е била преместила. Вещото лице М. е категорично, че случилото се на
01.11.2020 г. е породило афективна реакция на страх у ищцата, за която тя е приемала
валериан за период от около месец. Емоционалните преживявания на ищцата са продължили
по-дълъг период от време, до момента в който тя и сина й са напуснали процесното жилище.
Според клиничния психолог са налице данни за остра стресова реакция при ищцата М. К..
Става ясно, че тази остра стресова реакция при ищцата е отшумяла в период от няколко дни,
а за около месец само при нужда, ищцата е приемала валериан. Експертът е заключил, че не
са налице данни за посттравматично стресово разстройство, като ищцата не е съобщила за
внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари. Не е декларирала интензивна
вегетативна свръхвъзбудимост при напомняне на събитието. Става ясно, че ищцата е
продължила да ходи на работа, да общува с колеги и роднини, да полага грижи за сина й.
Според клиничния психолог конфликтите и споровете, които ищцата М. К. е имала със
съседите си от първия и третия етаж имат разстройващо и нараняващо значение за душевния
й дискомфорт. Те са прераснали от тревожни в травматични, които тя е възприела за вредни
и заплашителни за благосъ***ието си. Вещото лице М. е категорично, че не може да бъде
разграничен душевният дискомфорт от обстоятелствата и проблемите, които К. е имала в
този период, тъй като те са последователни и не могат да бъдат отграничени едни от други.
Става ясно, че наказателните производства с влезли в сила присъди от 2017 г. и 2021 г. също
са оказали негативен ефект върху душевния дискомфорт на ищцата К. и те също не могат да
бъдат индивидуализирани.
За да докаже тезата си, че й се следва обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 5000 лв., ищцата ангажира и гласни доказателствени средства чрез разпита на
гореспоменатите свидетели **** (баща на ищцата) и **** (втори братовчед на ищцата).
В показанията си свидетелят **** заявява, че от случилото се на 01.11.2020г. дъщеря му
била много стресирана. Според св. *** *** инцидентът принудил дъщеря му да продала
апартамента и да се преместила от процесната жилищна кооперация. Установява се, че след
като се била преместила в новото й жилище ищцата нямала никакви спорове с новите й
съседи.
В показанията си свидетелят **** заявява, че след случилото се на 01.11.2020г. ищцата я
било страх да се прибирала в жилището й. Установява се, че 10-15 дни след инцидента
ищцата била напрегната и я била страх от ответниците. Според св. *** *** причината
ищцата да продаде жилището й в процесната кооперация и да се преместила от оттам бил
страхът й от ответниците. От показанията на този свидетел става ясно, че ищцата се
чувствала по-спокойна в новото й жилище, както и че нямала проблеми с новите й съседи.
4
Показанията на свидетелите **** и **** следва да се кредитират, тъй като същите не се
опровергават от събрания по делото друг доказателствен материал. В тяхна подкрепа са и
изводите на вещото лице по приетата съдебно-психологическа експертиза, коментирана по-
горе.
Неоснователно са възражениеята на ответниците за наличие на съпричиняване. За да е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, поведението на пострадалия, по
необходимост, трябва да е противоправно (вж. т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК). Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението
за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъп*** вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения, който е обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, и обективно да е
допринесло за настъпване на инцидента или вредите от него. В случая извикването от страна
на ищцата на полицията заради вдигания от съседите й и ответници по делото силен шум не
може да се квалифицира като противоправно поведение. Като е сигнализирала органите на
реда, ищцата не е допринесла за настъпването на увреждането си и отговорността на всеки
един от ответниците не следва да бъде намалявана. Не е налице причинна връзка между
поведението на ищцата и получените от нея травми. Наличието на влошени отношения
между ищцата и част от съседите й в процесната кооперация (свидетелите **** и ****) също
не може да се квалифицира като противправно поведение, което да е довело до пряка
причинна връзка с настъп*** вредоносен резултат. След като липсва съпричиняване, липсва
и основание за намаляване размера на определените обезщетения.
В настоящия казус ищцата претендира ответниците солидарно да й заплатят исканото
обезщетение в размер на 5000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е
налице фактическият състав за ангажиране на солидарна отговорност на ответниците. В
тази връзка съдът съобрази принципното положение, че солидарната отговорност възниква,
само ако е предвидена в закон или е уговорена (чл. 121 ЗЗД). В действителност в чл. 53 ЗЗД е
предвидена солидарна отговорност на делинквентите, ако увреждането е причинено заедно
от тях. В настоящия случай не следва да се прилага чл. 53 ЗЗД. Това е така, защото не е
налице едно увреждане, осъществено съвместно от ответниците. А се установява, че са
налице две отделни увреждания, извършени поотделно от всеки един от ответниците. В
подкрепа на този извод е и влязлата в сила присъда на ОС-Благоевград, от която е видно, че
всеки един от ответниците е бил осъден поотделно за извършеното от него противоправно
деяние, което представлява и престъпление по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК. Така ответникът
К. бил осъден за нанасяне на удар със свита в юмрук дясна ръка в лицето на ищцата М. И.
К.. Ответницата С. пък е била осъдена за блъскане с две ръце в гърба на ищцата, като след
това, крещейки, отправила реплики към ищцата К. „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш
в гробищата“. В случая не е прието от наказателния съд, че е налице съучастничество в
престъпление от страна на ответниците. Обстоятелството, че противоправните деяния са
осъществени от ответниците на една и съща дата, час и място не води до извода, че е налице
солидарна отговорност между тях. Това е така, защото всеки един от тях е осъществил
самостоятелно противоправното си деяние, без другият да има принос за реализирането му.
Относно въпроса какъв е размерът на причинените на ищцата неимуществени вреди
следва да се съобрази принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според
възприетото в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
5
увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното
действие. При определяне на размера на дължимото се обезщетение на ищцата съдът взе
предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
съ***ие в страната към момента на увреждането. Като съобрази описаните по-горе травми и
последиците от тях, физическите и психически болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, както и
икономическите условия в страната и принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от
ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 500 лв., за вредите причинени й от
ответницата О. С. и сумата от 1500 лв. за вредите, причинени й от ответника Я. К.. В тази
връзка съдът приема, че осъщественото от ответника К. противоправно деяние е с много по-
голям интензитет и тежест от това, извършено от ответницата С., поради което ответникът
К. дължи по-голямо обезщетение на ищцата. Не са необходими специални знания, за да се
приеме, че по естеството си инцидентът предизвиква, стрес, уплах, страх, повишена
тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да бъдат възмездени по
справедливост в посочения размер - чл. 52 ЗЗД. Трябва да се изтъкне, че получените от
ищцата увреждания не са от такъв характер и интензитет, които да налагат продължително
лечение и възстановяване. Следва да се отбележи, че ищцата се е възстановила сравнително
бързо от нанесените й увреждания, като същите не са довели до трайни и продължителни
физически и психически страдания. Поради тази причина обезщетение за размер над сумата
от общо 2000 лв. за двамата ответници би било прекомерно и в противоречие с чл. 52 ЗЗД.
Както стана ясно от предходния абзац отговорността им за заплащането на сумата, приета за
дължима, не е солидарна, а разделна, като ответницата С. следва да заплати на ищцата
сумата от 500 лв., а ответникът К. сумата от 1500 лв.
В обобщение трябва да се изтъкне, че исковите претенции подлежат на частично
уважаване, до визираната величина и в условията на разделност, като до пълния предявен
размер от 5000 лв. и за осъждане на ответниците при условията на солидарност следва да се
отхвърлят.
Относно разноските:
При този изход от делото (частична основателност на предявените искове) както ищцата,
така и ответниците имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено
както от ищцата, така и от ответниците. При определяне на дължимите разноски трябва да
се съобрази и направеното от процесуалния представител на ищцата възражение за
прекомерност за претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение. В тази връзка
съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди
по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба №
1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответниците
претендират адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лв., като с оглед предмета на
делото минималният размер на адвокатския хонорар е 800 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба
№ 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на
неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС,
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
6
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на
СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски
хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. В конкретния случай са налице причини за намаляване на изплатения
хонорар на адвокат Д.. Исканият адвокатски хонорар е над два пъти от минималния размер,
който вече не е задължителен за съда. От друга страна, следва да се има предвид, че казусът
не се характеризира с фактическа и правна сложност. Съобразявайки всички тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав преценява, че на адвокат Д. се следва
справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е в размер от 825 лв. При това
положение следва да се намали половината от претендирания адвокатски хонорар в размер
на 1650 лв., като се определят 825 лв.
Предвид частичната основателност на предявените искове, формиращи материалния
интерес, като база за определяне на разноските, на страните във връзка с воденето на делото,
трябва да се присъдят разноски, както следва: на ищцата разноски в размер на 240 лв. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а на ответниците разноски в размер на 675 лв. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Ответниците, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с частичното
уважаването на ищцовите претенции в размер на 80 лв., както и съразмерно на частично
уважените искове платените от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица доктор К.
А. и клиничния психолог В. М. за изготвените експертни заключения в размер на 444,68 лв.
Следователно ответниците трябва да заплатят по сметка на РС-Благоевград общата сума в
размер на 524,68 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ответниците О. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр.
**** и Я. М. К., ЕГН **********, с по***ен адрес: обл. **** да заплатят на ищцата М. И.
К., ЕГН **********, с по***ен адрес с. ****, следните суми, както следва:
- ответницата О. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. **** да заплати на ищцата М. И. К.,
ЕГН **********, с по***ен адрес с. **** сумата от 500 лв. /петстотин лева/ ––
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищцата болки и страдания, настъпили в резултат на противоправно деяние,
осъществено от ответницата О. Б. С. на 01.11.2020 г., около 22.00 часа, в гр. Благоевград
пред кооперацията на ул. “****, изразяващо се в блъскане с две ръце в гърба на ищцата, като
след това, крещейки, отправила реплики към ищцата К. „Циганка, курва, кефалка, ще си
почиваш в гробищата“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
/01.11.2020г./ до окончателното погасяване.
- ответникът Я. М. К., ЕГН **********, с по***ен адрес: обл. **** да заплати на ищцата
7
М. И. К., ЕГН **********, с по***ен адрес с. **** сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин
лева/ –– представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищцата болки и страдания, настъпили в резултат на противоправно деяние,
осъществено от ответника Я. М. К. на 01.11.2020 г., около 22.00 часа, в гр. Благоевград пред
кооперацията на ул. “****, изразяващо се в нанасяне на удар със свита в юмрук дясна ръка в
лицето на ищцата М. И. К., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
/01.11.2020г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ разглежданите субективно
(пасивно) съединени искове за разликата над така уважената им част до техния пълен заявен
размер от 5000 лв., както и по отношение на това ответниците да бъдат осъдени в условията
на солидарна отговорност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, О. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. **** и Я.
М. К., ЕГН **********, с по***ен адрес: обл. **** да заплатят на М. И. К., ЕГН
**********, с по***ен адрес с. **** разноски в производството в размер на 240 лв. /двеста
и четиридесет лева/, съобразно уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. И. К., ЕГН **********, с по***ен адрес с.
**** да заплати на О. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. **** и Я. М. К., ЕГН **********,
с по***ен адрес: обл. **** сумата от 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща общ размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, О. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. **** и Я.
М. К., ЕГН **********, с по***ен адрес: обл. ****, да заплатят по сметка на Районен съд –
гр. Благоевград сумата от 524,68 лв. /петстотин двадесет и четири лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща държавна такса и разноски за изготвените съдебно-
медицинска експертиза и съдебно-психологическа експертиза, дължими за производството
по гр. д. № 946/2023г. на РС – гр. Благоевград.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8