РЕШЕНИЕ
№ 6071
гр. * 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110141014 по описа за 2023 година
Е. Х. Г. е предявила срещу **а иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 2, ал.
2, пр. 2 ЗВСОНИ за признаване за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с
идентификатор 68134.209.99, находящ се в гр. * район „**“, бул. „**“ № 16, ведно с
построената върху него сграда с идентификатор 68134.209.99.1, поради това, че
отчуждването му от общината не е извършено по установения законов ред.
Ищцата твърди, че е наследник на *, която през 1950 г. заедно със съпруга си *
придобива дворно място с площ от 1883 кв.м., находящо се в гр. * ул. „**“ № 16 /стар № 23/,
съставляващо парцели I-127а и XI-127а от кв. 299 по плана на гр. * м. „***“, при граници:
ул. „*“ и ул. „*“, братя *, *. Твърди, че по време на брака на * върху дворното място била
построена сграда, състояща се от сутерен и два етажа, с площ от 450 кв.м. Излага, че през
1957 г. бракът между * е прекратен чрез развод, като същите остават съсобственици на
имота при равни дялове. Посочва, че на 03.05.1961 г. със Заповед № 262 на Кирковски РНС
имот с пл. № 19 и част от имот с пл. № 15 за парцел I от кв. 299, идентични с описаните по-
горе имоти, се отреждат за детски дом, като на 15.10.1962 г. въз основа на заповедта е
съставен АДС № 4654 по отношение на целия имот. Ищцата твърди, че на 20.07.1962 г.
собствениците на имота Геневи направили искане до СГНС за депозиране на обезщетение в
размер от 11264,88 лв., като подчертава, че не било взето предвид, че * * след развода била с
фамилия Самоковлиева, поради което за последната не съществуват данни за процедура по
отчуждаване на притежаваната от нея ½ ид. ч. от имота. Излага, че след 1992 г. е стартирана
процедура за отмяна на отчуждаването на имота, като със Заповед № РД-54-149/31.05.1993 г.
на кмета на **а е постановен отказ за отмяна на отчуждаването на имота. Твърди, че с
1
решение от 17.01.1995 г. на СГС отказът за отмяна на отчуждаването е отменен, а решението
е влязло в законна сила, считано от възстановяване от страна на наследниците на
обезщетението в размер от 11264,88 лв. Ищцата твърди, че собствеността върху имота се
възстановява от момента на връщане на обезщетението, но със Заповед № РД-57-
678/21.07.1999 г. ответникът отказал да отпише имота от актовите книги за общинска
собственост, респ. да го върне на ищцата. Посочва, че с решение по д. № 1230/1998 г. на
СГС е обявена за нищожна Заповед № 262/03.05.1961 г. на Кирковски РНС. Въпреки това,
със Заповед № РД-57-207/06.05.1998 г. ответникът е възстановил част от процесния имот с
пл. № 15 на други наследници. Излага, че след влизане в сила на съдебното решение по д.
1230/1998 г. на СГС е съставен АОС № 436/30.06.1999 г. по отношение на 71% ид. ч. от
дворно място, цялото с площ от 1800 кв.м., заедно с двуетажна сграда със застроена площ от
450 кв.м. Посочва, че при тази ситуация е налице отчуждаване на имот, без да е изплатено
обезщетение на собственика и без да е спазена процедурата по отчуждаването му.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Не оспорва факта, че с Акт за държавна собственост №
4654/15.10.1962 г., издаден въз основа на Заповед № 262/03.05.1961 г., е отчуждено дворно
място с площ от 1883 кв.м., представляващо имот с пл. № 19, находящ се в гр. * ул. „**“ №
23, кв. 299, заедно с построената върху него недовършена вила, състояща се от сутерен и два
етажа, с бивши собственици * /Самоковлиева/, като имотът е предаден за ползване на отдел
„Просвета и култура“ на * РНС, за да изпълнява функциите на детска градина, за което е
съставен и АДС № 7127/01.04.1970 г. Твърди, че е съставен АДС № 4374/27.06.1961 г. за 29
% ид. ч. от дворното място на основание изпълнителен лист за неплатени данъци и такси.
След завземането на имота сградата, построена върху него, е преустроена и е спряла да
съществува в предишния си вид. Поради тази причина ответникът твърди, че тъй като
имотът не съществува реално във вида, в който е бил при одържавяването и не са налице
предпоставките на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, реституцията на имота е незаконосъобразна. Не
оспорва, че Заповед № 262/03.05.1961 г. е обявена за нищожна с решение по д. 1230/1959 г.
на СГС, като след обезсилването е останала в сила предходната регулация, според която
процесният имот също е отреден за детска градина. Оспорва като неоснователни доводите
на ищцата, че не е изплатено обезщетение за отчуждаването на имота, а напротив –
същото е изплатено на собствениците Геневи по реда на ППЗПИНМ, като имотът се счита за
отчужден от момента на изплащане на обезщетението. Оспорва да е започнала нова
процедура по отчуждаване след влизане в сила на решение по д. 1230/1998 г. на СГС с
твърдения, че е извършена процедура по преактуване на процесния имот в съответствие със
ЗОС /в редакцията му от 01.06.1996 г./. Излага, че преактуване след 01.06.1996 г. означавало
съставяне на актуален АОС съгласно ЗОС, а не ново отчуждаване на имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
При така установената фактическа обстановка, съди намира от правна и рапj следното:
2
С нотариален акт № 11 от 04.09.1950 г. * и **. * придобиват празно дворно място в
землището на с. *, Софийска околия, в местността „*“ - **, образуващо парцели I-127а и
XI-127а от кв. 299 по плана на гр. София, състоящо се от 1883 кв.м.
Представено е удостоверение за наследници на */* *** Х. *, от което е видно, че нейни
наскедници са * Х. Николова /Тошева/, Е. Х. * /Г./ и *
Със заповед № 419/18.06.1959 г. е одобрена уличната и дворищна регулация на м. „** –
*“
Със Заповед № 262/03.06.1961 г. е одобрено отреждането на имот пл. № 19 и част от
имот пл. № 15 за парцел I от кв. 299, м. „** – * – II чат“ за детски дом, която е обявена за
нищожна.
С решение от 17.01.1995 г. на СГС е отменен отказът за отмяна на отчуждаването на
имот пл. № 19 от кв. 299, м. „** – *“ на ул. „**“ № 23 /16/ със Заповед № РД-54-
149/31.05.1993 г.
С АДС № 4654 от 15.10.1962 г. на основание Заповед № 262/03.06.1961 г. е одържавено
дворно място от около 1883 кв.м., находящо се в м. „** – София“, ул. „**“ № 23, кв. 299,
имот пл. № 19, заедно с построената вила, състояща се от сутерен и два етажа.
Съставен е АДС № 4373/27.06.1961 г. за одържавяване на имот, представляващ 29/100
ид. части от дворно място от около 1803 кв.м., находящо се в София – Бояна, съставляващо
парцел I-127а и XI-127а от кв. 298 в м. „Изливо“
Съставен е АДС № 7127/01.04.1970 г. за одържавяване на имот, представляващ
двуетажна сграда на ул. „*“ 23, застроена на 450 кв.м., състояща се от 20 стаи с дворно
място, общо със застроена и ензастроена площ от 858 кв.м., съставляващо парцел II, кв. 229,
м. „Триъгълника – *.
Съставен е АДС № 8947 от 18.12.1975 г. за част от имот пл. № 5, кв. 297, м. „* *“, ул. „*
№ 23 за 37 кв.м. за разширение на ул. „Т. Каблешков“ като е посочено, че е изплатено
обезщетение на 30.07.1974 г.
С вносна бележка от 20.06.1995 г. ищцата е възстановила в полза на **а полученото
обезщетение за имота в размер на 11264,88 лева.
Съставен е АПОС № 436 от 30.06.1999 г. за 71/100 ид. части от дворно място, цялото с
площ 1800 кв.м. на ул. „**“ № 23, заедно с двуетажна сграда със застроена площ от 450 кв.м.,
състояща се от 20 стаи /целодневна детска градина/.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, според която за процесния имот
се отнасят: Акт № 4373 от 27.06.1961 г. на Кирковски РНС, Акт № 4654 от 15.10.1962 г. на
Кирковски РНС и Акт№ 7127 от 01.04.1970 г. на Кирковски РНС. Процесният имот е с
административен адрес: бул. „Бр. * № 16 (стар 23), със следното описание: парцели 1-127а и
XI-127а от кв. 299 по плана на гр. * м. „**- *“, при граници: ул. „*“, ул. „*“, **, *.
Процесният имот и този, описан в акт № 4373 от 27.06.1961 г. на Кирковски РНС и Акт №
4654 от 15.10.1962 г. на * РНС, се намира на административен адрес: бул. „Бр. *“ № 16 и
3
представлява Целодневна детска градина № 67 - „* Имотът, съставляващ парцел II, кв. 229,
местност „* – *“, при граници: изток - ул. „*“, юг - ул. „*“, запад - частни имоти, север -
частни имоти, описан в Акт № 2927 от 01.04.1970 г. на Кирковски РНС, както и парцел II, кв.
229, местност „* – *“, при граници: изток - ул. „*“, юг - ул. „*“, запад - частни имоти, север –
частни имоти.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че административният адрес на имота е
ж.к. „**“ № 16 от кв. 299, но актовете са в различни квартали, защото са съставени по
различно време и по различни регулационни планове, затова и кварталите са различни, но се
отнасят за един и същи имот. Процесният имот се намира в местност Триъгълника - * в кв.
229. По плана на гр. * местност „**“, село *, е кв. 229, в местността „*“ е кв. 298, местността
„**“ -* също е в кв. 299. От съответните актове за държавна собственост се установява, че
имотът е отреден за детска градина и е такъв и към настоящия момент.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 2, ал. 2, пр. 2
ЗВСОНИ в доказателствена тежест на ищцата е да установи правното основание, на което
претендира, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.209.99, ведно с
построената върху него сграда с идентификатор 68134.209.99.1, както и че е била, респ.
нейният наследодател, собственик на процесния имот към момента на провеждане на
отчуждителното производство, че имотът е бил завзет не по установения законов ред от
държавата/общината, че към момента на влизане в сила на разпоредбата, която предвижда
възстановяването му, имотът се е намирал в собственост на държавата/общината, както и че
имотът се владее от ответника. Ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на
които основава възраженията си, включително и годно правно основание, въз основа на
което счита, че е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 68134.209.99,
ведно с построената върху него сграда с идентификатор 68134.209.99.1.
В тежест на ищцата е да докаже своята активна легитимация, която се изразява в
наличието на правото на собственост в патриманиума , като тя се позовава на придобиване
на собствеността върху процесния имот на основание наследство и счита, че намира
приложение хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Според този текст от реституционния закон
се възстановява собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без
законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от
общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. Правните последици
на реституцията възникват по силата на закона като административният орган има
правомощие само, като констатира наличието на предпоставките за това, да отпише имота от
актовите книги за държавна или общинска собственост и да го предаде на бившия
собственик или неговите наследници. Това реституционно основание предвижда хипотезите,
при които имотът не е бил надлежно одържавен въз основа на национализационен или
благоустройствен закон, а е бил завзет от държавата или процедурата за отчуждаване не е
била спазена, при което той не може да бъде реституиран като отчужден по някой от
4
визираните в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ нормативни актове. Както е посочено в т. 1 от мотивите
на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по тълк. дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС отнемането на имота
без законово основание или отчуждаването му не по установения законов ред не води до
реално придобиване на собствеността от държавата, а тя се запазва от носителя на това
право. Целта на реституционния закон да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни
обекти на собственост.
В хода на производството са събрани доказателства, от които се установява, че със
Заповед № 419/18.06.1959 г. процесният имот е отреден за детска градина. Със Заповед №
262/03.06.1961 г. имотът е отреден за детски дом, но същата е обявена за нищожна. Съгласно
чд. 39. ал 1 ЗПИНМ недвижимите имоти на частни лица и обществени организации отредени
за мероприятия по улично-регулационня план се считат отчуждени от деня на обезщетяване
на собственика, което съгласно § 81 от ППЗПИНМ става с плащане на определеното
парично обезщетение. То се счита за станало с внасяне на сумата на разположение на
правоимащите (§ 93 от ППЗПИНМ). Отчуждаването настъпва по силата на регулационния
план, като част от него е и обезщетяването на собственика, каквото в конкртения случай е
станало на 30.07.1974 г.
Но доколкото заповедта за предназначаване на имота за обществено мероприятие е
нищожна, то не са настъпили транслативните последици на отчуждаването след заплащане
на определеното парично обезщетение. Плащането е извършено без правно основание.
Имотът е бил завзет без основание, поради което е налице единият от елементите от
фактическия съставна реституцията по ЗВСОНИ. Но не е налице вторият елемент - имотът
да съществува във вида, в който е бил при отнемането. Към 1961 г. имотът е бил дворно
място със започнат в него строеж на вила, което строителство не е било завършено до фаза
груб строеж, т. е. не е била налице сграда по смисъла на закона. При влизане в сила на
ЗВСОНИ теренът е застроен със сграда, представляваща детска градина, за каквито нужди е
бил предназначен имотът по регулационния план от 1961 г. Със следващия регулационен
план от 1989 г. имотьт също е отреден за това обществено мероприятие, което вече е било и
изпълнено. Това фактическо положение препятства реституирането на имота, тъй като не
отговаря на изискването, установено в чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ – да съществува реално до
размерите, в които е отчужден. Поради това независимо че не е била реализирана
законосъобразна процедура за отчуждаване на процесния имот, не са налице основания за
възстановяването му, доколкото върху същия е било реализирано обществено мероприятие.
По изложените мотиви се налагат извода, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответника, който претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Х. Г., ЕГН **, срещу ** иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 2, ал. 2, пр. 2 ЗВСОНИ за признаване за установено, че ищцата е
собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.209.99, находящ се в гр. * район „**“,
бул. „**“ № 16, ведно с построената върху него сграда с идентификатор 68134.209.99.1,
поради това, че отчуждването му от общината не е извършено по установения законов ред.
ОСЪЖДА Е. Х. Г., ЕГН ****, да заплати на **а, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 50 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6