Решение по дело №29/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 9/08.02.2013г., постановено по гр.д.N 3151/2012г., К.йският районен съд е признал за установено по отношение на "П." , Г., че „Т. В., Г. З., представлявано от Т. Н.В., има вземане към "П." Г., в размер на 6 538.20 лв., от които 6 086.20 лв. главница, от които 1 950 лв., произтичаща от неизпълнено парично задължение по фактура №18614/27.07.2011 год.; 2 324 лв., произтичаща от неизпълнено парично задължение по фактура №19930/16.11.2011 год.; 1 812.20лв., произтичаща от неизпълнено парично задължение по фактура №*/10.05.2012 год.; и 452лв. лихва за забава, от които 216 лв., представляващи лихва за забава върху главницата в размер на 1 950 лв., за периода от 27.08.2011 год. до 20.09.2012 год.; 183 лв., представляващи лихва за забава върху главницата в размер на 2 324 лв., за периода от 17.12.2011 год. до 20.09.2012 год.; 53 лв., представляващи лихва за забава върху главницата в размер на 1 812.20 лв., за периода от 10.06.2012 год. до 20.09.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №5641/26.09.2012г. по ч.гр.д.№2662/2012 год. по опис на РС-К., както и деловодни разноски в заповедното производство в размер на 139лв. Със същото решение "П." , Г. е осъдено да заплати деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от пълномощника на "П." , Г.. Жалбодателят излага съображения за недопустимост на атакуваното решение. Моли съда да обезсили решението на районния съд и да прекрати производството по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата и изразените в нея доводи.

Ответникът „Т. В., Г. З., представлявано от юк Т., оспорва жалбата.

Пред въззивната инстанция и двете страни не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Районен съд-К. е сезиран с искова молба, подадена от Т. Н.В., действащ в качеството си на „Т. В., Г. З., с правно основание чл.422 от ГПК.

По делото са приобщени като доказателства Фактура №*/27.07.2011г., Фактура № */16.11.2011г., Фактура № */16.11.2011г., Фактура № */10.05.2012г., Приемо-предавателен протокол с дата 10.05.2012г., Отчет по сметка с дата 03.10.2012г., Спогодба с дата 20.02.2012г., ч.гр.дело №2662/2012г. по описа на КРС.

Безспорно се установява по делото, че между страните по делото били налични неформални договорни отношение, по силата на които, ищецът продал на ответника автомобилни гуми, подробно описани в исковата молба.

На 25.09.2012г. ищецът депозирал пред КРС молба за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. По подаденото заявление било образувано ЧГД № 2662/2012г. на Районен съд К., и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №5641/26.09.2012г. за сумата от 6 949лв. от които 6 467 лв. главница, произтичаща от неизпълнено парично задължение по Фактура № */27.07.2011г., Фактура № */16.11.2011г., Фактура № */16.11.2011г., Фактура № */10.05.2012г.; и 482лв. лихва за забава върху главницата, за период с начална дата 1 месец след издаване на съответната фактура до 20.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2012г, както и деловодни разноски в размер на 139лв. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът възразил писмено в законоустановения срок по чл.414 от ГПК.

На 03.10.2012г. "П." Г. заплатило по банкова сметка на ищеца сумата в размер на 380.80лв., представляваща дължимо парично задължение по Фактура №*/16.11.2011г. В съдебно заседание пълномощникът на ответника прави изявление, че не претендира сумата в размер на 380,80лв., представляваща дължимо парично задължение по Фактура № */16.11.2011г., както и сумата в размер на 30лв., представляваща дължима лихва върху главницата от 380,80лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е основателен и доказан до размера общо на 6 538,20лв. /така, както е постановено в диспозитива на решението/, а в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 6 949лв. е недоказан и като такъв следва да се отхвърли. В атакуваното решение липсва произнасяне за тази разлика, но доколкото страната е разполагала с възможността за допълване на решението, то тя не е предмет на настоящото разглеждане.

На осн.чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към подробните и обосновани мотиви, изложени в първоинстанционното решение, и които този съд споделя изцяло.

Не са налице предпоставки за обявяване на атакуваното решение за недопустимо, тъй като исковата молба е редовна като отговаряща на изискванията на закона. Поради това и постановеното по нея решение е допустимо и валидно.

С оглед изложеното по-горе, Окръжният съд намира предявеният иск по чл.422 от ГПК за основателен и доказан, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Ето защо, и на осн.чл.271 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение N 9/08.02.2013г., постановено по гр.д.N 3151/2012г. по описа на К.йския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.