РЕШЕНИЕ
№
366
гр. Враца, 08.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен
състав, в публично заседание на 19.10.2021г., деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря даниела монова и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ , като разгледа
докладваното от съдия георгиев КАН дело № 419 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на
постъпила КАСАЦИОННА ЖАЛБА от КОМИСИЯ ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР /КФН/ гр.София, чрез ** К.С.,
против РЕШЕНИЕ № 260190 от 27.05.2021г.
на Районен съд Враца, постановено по АНД № 214 по описа за 2021г., с което е
отменено издаденото против ответника по касация от Председателя на Комисията НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ №
Р-10-39/26.01.2021г. за налагане на имуществена санкция в размер на 10 000лв. на основание чл.31 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел /ЗДСИЦ-отм./ за нарушение на чл.4 ал.2 вр.чл.21 ал.2 от
същия закон на „И.П.“ АДСИЦ ***.
В жалбата
на КФН-София, като касационни основания за отмяна на обжалваното решение като
неправилно се сочат неговата незаконосъобразност и съществено нарушение на
процесуалните правила при постановяването му. Изтъква се, че първостепенният съд необосновано е приел,
че преводът на сумата от 5 000лв. на
12.02.2020г. не представлява изпълнение
на нов договор за заем, а е регулярен
превод по сключения през 2012г. договор за заем, под формата на кредитна линия,
чийто срок е бил удължаван с последващи анекси, като е увеличаван и размера на
предоставената сума. Сочи се, че лимитът
на кредитната линия е достигнат през 2019г., поради което всяка следваща сума,
предоставена като заем, е въз основа на отделен договор, за такъв договор не се
изисква писмена форма, а е достатъчно само реалното плащане, което е сторено,
видно от банковото извлечение. Заявява се, че
незаконосъобразно въззивният съд се е позовал на показанията на
свидетеля М.Т., която е представляващ дружеството –заемодател, за да прави изводи за субективното
възприемане на осъществената сделка,
като част от договора от 2012г., без да отчете нейната заинтересованост от
изхода на спора, произлизаща от факта, че двете дружества са свързани лица.
Твърди се, че съдът изобщо не е обсъдил
факта, че получаването на кредит от небанкова институция е нарушение,
независимо по кой договор е направено, както и че неправилно е приел, че
получената в заем сума има характе-ристиките на банков кредит, което изисква
задължително взаимоотношенията между страните да бъдат облечени в писмена
форма. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
оспореното НП да бъде потвърдено. Претендира се заплащане на юрисконсултско
възна-граждение за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна. Идентични съображения
се развиват в с.з. от ** А.Г..
Ответникът по касационната жалба „И.П.“
АДСИЦ *** чрез процесуалния си представител * Л.Я. ***, в писмен отговор и в
с.з. оспорва жалбата и прави искане за
нейното отхвърляне, тъй като оспореното пред настоящата инстанция решение на РС
Враца не противоречи на материалния закон и при постановяването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че правилно е установена фактическата обстановка,
вследствие на което е направен обоснования извод, че не е налице описаното в
АУАН и НП нарушение, тъй като не се касае за отделен заем между двете
дружества, а за последващо плащане по договор за кредитна линия, сключен
през 2012г. и с няколкократно удължавани срокове и максимални стойности на
заеманата сума. Заявява се, че дори с последващи плащания да е надхвърлен
лимита на сключения първоначален договор, това е резултат на счетоводна грешка,
а не на волята на страните за нови договорни отношения.
Участващият в касационното
производство прокурор при Окръжна Прокуратура Враца, дава заключение за основателност на жалбата и иска оспореното
решение на Районния съд да бъде отменено, тъй като извършването на нарушението
е безспорно установено, касае се до обикновен договор за заем, осъществен чрез
превода на сумата и не може допълнително със свидетелски показания да се
установява каква е волята на страните, още повече от лице, заинтересовано от
изхода на спора.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА е подадена от
надлежна страна в законо-установения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред РС
Враца е било издаденото от касатора НП № Р-10-39/26.01.2021г. за налагане
на имуществена санкция в размер на 10 000
лв. на настоящия ответник по
касация на основание чл.31 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от ЗДСИЦ /отм. ДВ
бр.21/2021г., в сила от 16.03.2021г./. Отговорността на дружеството „И.П.“ АДСИЦ е била ангажирана
за това, че в нарушение на разпоредбите
на ЗДСИЦ е сключило сделка на 12.02.2020г.
за получаване на заемни средства с „Б.и.“ ЕООД ***, което не е банка, с което е
нарушило чл.4 ал. 2 вр. чл.21 ал.2 от
закона, тъй като тази сделка не е разрешена. Съдът е проявил процесуална
активност и е събрал относими към спора доказателства, въз основа на които
правилно е установил фактическата
обстановка, а именно: „И.П. АДСИЦ“ има
издаден лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвести-ционна
цел /ДСИЦ/, което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни
книжа, в недвижими имоти. На 15.10.2012г. санкционираното дружество сключва с
„Б.и.“ ЕООД ***, което не е кредитна институция, договор за заем, по силата на
който при условията на кредитна линия е
предоставена сумата от 120 000 лв. със срок на погасяване 24 месеца, с
опция за удължаване от още 12 месеца. С
няколко анекса максималната стойност на
предоставената като заем сума е увеличена на 1 800 000лв.,
срокът на договора е удължен до 15.10.2020г. с опция за удължаване от още 12
месеца. Превежданите суми достигнали посочения в договора размер от
1 800 000лв., но преводите продължили, като в периода от 07.01.2019г.
до 10.03.2020г. били направени още 19 плащания за различни по размер суми,
всички с посочено правно основание „получен заем по договор за заем“, които АНО
приел за отделни договори за заем и
всеки от тях определил като отделно нарушение, за което наложил съответна
имуществена санкция. Въззивният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН,
съдържат задължителните реквизити и описанието на нарушението е ясно и точно,
поради което не е допуснато нарушение в административно-наказателната процедура.
Районният съд е приел, че АНО не е отчел спецификата на първоначално сключения
договор за кредитна линия, като е приел същия за обикновен договор за заем, а
също така противоправно не е изследвал
дали между страните е имало воля за сключване на друг договор, а приел
наличието на такъв единствено въз основа на извършения превод и реалното
получаване на сумата. Съдът е направил извода, че при наличието на вече сключен
договор за заем при условията на кредитна линия не може да се приеме, че
страните са имали волята за сключване на нов договор за заем, независимо от
превишаване на сумата от кредитната линия. Мотивирайки се в този смисъл,
първостепенният съд е приел оспореното пред него НП за незаконосъобразно,
поради което го е отменил.
Касационният състав не възприема тези
изводи на въззивния съд за неправилно
прилагане на закона при издаването на оспореното НП, независимо от правилно
установената фактическа обстановка. Безспорно установено е, че началното салдо към 01.01.2019г. по сметка 159-4, отразяваща заемните
средства, получени от настоящия ответник от „Б.и.“ ЕООД е в размер на
1 853 398лв., като чрез тази
сума е достигнат и дори надвишен лимита на предвидените в Анекс № 3/05.07.2015г.
заемни средства, които следва да се получат по договора от 15.10.2012г. Няма
доказателства за увеличаване на тази
сума с последващ анекс, нито се поддържа становище това да е сторено. При така
констатираното всяка следваща сума, предоставена като заем, е
сделка извън параметрите на този договор. Не се спори, че на 12.02.2020г.
дружеството е получило от „Б.и.“ ЕООД сумата 5 000 лв. и че тази сума е
дадена в заем, такова основание е вписано и при направения банков превод.
Необосновано първостепенният съд се е позовал на показанията на
свидетелката М.Т., от една страна, защото като представляващ дружеството-заемодател
е заинтересована от изхода на спора, от друга страна, не може със свидетелски
показания да се установяват или опровергават
факти, за които са налице писмени доказателства. Освен това,
отговорността на ЮЛ е безвиновна, така
че в това производство не следва да се установява субективния елемент на
осъщественото изпълнително деяние. АНО е обсъдил защитната теза на
санкционираното дружество и обосновано
се е произнесъл защо я приема за несъстоятелна. Тези изводи се споделят напълно от касационната
инстанция, тъй като в Търговския закон
/ТЗ/, чиито разпоредби определят
правилата, на които следва да се подчиняват
търговските дружества при осъществяване на сделки между тях, е предвидено, че за
действителността на търговските сделки е необходима писмена или друга форма,
само в случаите, предвидени в закон. В ТЗ не са уредени отношенията между търговците при сключване на
договори за заем, поради което правилно АНО е приел, че при наличието на пре-пращащата разпоредба на
чл.288 изр.първо от ТЗ към гражданското законодателство, в тези случаи ще важат
правилата на ЗЗД относно договорите за заем. В гражданското право
безпротиворечиво се приема, че договорът
за заем е реален, за действителността му
не се изисква специална форма и същият
се счита сключен с предаването на заеманата сума. Независимо от факта, че след датата 01.01.2019г., когато е достигнат лимита на пре-доставените заемни средства под формата
на кредитна линия, са извършвани няколко
превода на суми с вписано основание „получен
заем по договор за заем“, не може да се приеме, че се касае до едно нарушение, тъй като всяко реално предаване на сумата
представлява изпълнение по отделен договор, както законосъобразно е приел АНО.
Касационният състав приема, че
правната квалификация на нарушението е определена правилно и тя е по чл.4 ал.2
от ЗДСИЦ /отм./, която норма е императивна и забранява на ДСИЦ да извършват други
търговски сделки извън посочените в ал.1
и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако не са позволени
от специалния закон. Осъществяването на сделки за
заем на парични средства от търговски дружества, които не са банкови
институции, не е позволено от закона и
такъв извод се прави от разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДСИЦ/отм./, която норма
е свързана с нормата на чл.4 ал.2. Имуществената санкция е наложена въз основа на съответната санкционна
норма, в минималния предвиден размер, което я прави и справедлива.
Административно-наказателното производство е проведено при действието на ЗДСИЦ
от 2003г., който е отменен с влизането в сила на ЗДСИЦДС на 16.03.2020г., но в
сега действащия закон няма разпоредби, свързани с установеното нарушение и наложената
имуществена санкция, които да са по-благоприятни за нарушителя. В чл.5 ал.2 от
сега действащия закон е предвидено, че дружествата със специална инвестиционна
цел не могат да извършват други дейности, извън посочените в ал.1, освен ако не
са разрешени от закон. Понятието „дейност“ е по-широко от понятието „търговска
сделка“, като последната се явява част
от дейността, поради което не може да се
приеме, че тази забрана е отпаднала при сега действащото законодателство.
Възможността на дружествата със специална цел да получават кредити само от
банкови институции е посочена в чл.26
ал.2 от ЗДСИЦДС. Санкционната норма на чл.31 ал.3 т.2 от отменения закон е възпроизведена в нормата на чл.65 ал.3 т.2 и за същото нарушение предвижда същото по размер
наказание.
АНО е обсъдил и възможността за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че случаят не може да
се приеме за маловажен, тъй като поради формалността на нарушението не следва
да се изследва въпроса дали от него са настъпили
вредни последици, както и че то не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. Посочено е, че към
дружествата със специална инвестиционна цел законодателят е предвидил по-високи
изисквания и ограничения, спазването на които е гаранция за стабилност на
финансовите отношения в страната.
Допуснато е от наказващия орган
съществено нарушение на закона, като неправилно е приложена разпоредбата на
чл.18 от ЗАНН, а именно – когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
В случая за един отчетен период, а
именно – за м. февруари на 2020 г. са издадени две НП, настоящето НП №
Р-10-39/26.01.2021г., за деяние извършено на 12.02.2020г., като има издадено и
второ НП с № Р-10-40 също от 26.01.2021г. за деяние на 05.02.2020г. превод на
сумата от 2 000 лв. Следвало за тези два превода – на 05.02. и на
12.02.2020г. да се наложи едно наказание, тъй като е налице едно
административно нарушение, извършено през отчетен период от един месец –
м.февруари на 2020г. Издавайки две НП за едно административно нарушение
съществено е нарушен закона и в случая правилно РС-Враца е отменил обжалваното
НП, но е посочил други основания затова.
Решението на РС-Враца е валидно –
постановено е от законен състав и е допустимо – разгледан е заявения спор и са
конституирани надлежните страни. Следва жалбата се остави без уважение, като
неоснователна, а решението на РС-Враца се потвърди, като правилно, съгласно
гореизложеното.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221 ал.2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 260190/27.05.2021г.,
постановено по АНД № 214 по описа на РАЙОНЕН
СЪД ВРАЦА за 2021г., с което е отменено
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р-10-39/26.01.2021г., издадено от Председателя на
Комисия за финансов надзор гр.София, за налагане на имуществена санкция в
размер на 10 000 /десет хиляди/лв. на „И.п.“ АДСИЦ ***.
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.