№ 36
гр. Козлодуй, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20211440100769 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, гр. София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски № 140, ЕИК
*********, чрез адвокат Ренета Даньовска, преупълномощена от Адвокатско
сдружение „Стоянов, Даньовска и партньори“, с която е предявен против Р. Д.
К., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, .... установителен иск по чл.422,
ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че държи
сумите присъдени в заповедно производство по частно гражданско дело №
962 по описа за 2020 година на Районен съд – Козлодуй, както следва: 1700.49
лева главница за използвана и незаплатена ел.енергия за периода от
3.12.2019г. до 2.02.2020 г. за дом в гр.Козлодуй, ... и 104.03 лева лихва за
забава за периода от датата на падежа на всяко периодично плащане до
27.10.2020 г. Претендират и разноските направени в заповедното
производство и в настоящото исково производство.
Ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София, излага твърдения в
исковата молба, че е обществен доставчик на ел.енергия. Че с ответника Р. Д.
К. се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител
без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези условия, ищецът
е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на
ответника в дома му в гр.Козлодуй на улица ... за процесния период от
3.12.2019г. до 2.02.2020 г.. Дружеството е доставяло на ответника ел.енергия
за посоченият период, като е издавало за това отделни фактури, с посочени в
тях конкретни дължими суми – фактура № 75100348 от 11.01.2020 г. на
1
стойност 937.01 лева и фактура № ********* от 10.02.2020 г. на стойност
763.48 лева. От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в
цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми. Сумите са станали
изискуеми по силата на чл. 19, ал. 2 ОУ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ведно
с дължимата лихва за забава в размер на 60.14 лева по първата фактура и в
размер на 43.89 лева по втората фактура. От своя страна, ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати начислената ел.енергия, като така
посочените задължения в описаните в исковата молба фактури са станали
ликвидни и изискуеми. За това, по искане на ищеца, по частно гражданско
дело № 962/2020 г. на КРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, по която
ответникът се възползвал от правото си на възражение. За ищеца е налице
интерес от предявяването на настоящите искове. Иска да бъде признато от
съда за установено, че ищецът има спрямо ответника валидно и изискуемо
вземане присъдено в заповедно производство както следва: 1700.49 лева
главница за използвана и незаплатена ел.енергия за периода от 3.12.2019г. до
2.02.2020 г. за дом в гр.Козлодуй, ... и 104.03 лева лихва за забава за периода
от датата на падежа на всяко периодично плащане до 27.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението на 5.11.2020г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК на л.41
в делото. В отговора си оспорва иска. Твърди, че няма сключен договор за
доставка на ел.енергия с ищцовото дружество за имота в гр.Козлодуй, ..., тъй
като същия имот, на който е абонатният номер посочен в исковата молба не е
бил негова собственост и през процесния период не е живял в него, т.е. не го е
ползвал. За това счита, че не дължи сумите за потребена ел.енергия, които
ищцовата страна претендира.
В съдебно заседание страните са редовно призовани.
Ищецът не изпраща процесуален представител. С писмена молба на л.59
и сл. в делото пълномощника, адв. Р. Даньовска не възразява делото да се
разгледа в тяхно отсъствие, като предвид въведените от ответната страна
възражения иска служебно събиране на доказателства досежно собствеността
върху процесния имот в гр.Козлодуй, ... и поддържа искането направено в
исковата молба в условията на евентуалност с оглед процесуалното
поведение на ответника да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът участва лично в първото съдебно заседание и представя
Служебна бележка с рег. 903-94-576/1/ от 22.07.2021г. издадена от Община
Козлодуй на л.58 в делото удостоверяваща, че процесния имот в гр.Козлодуй
с административен адрес ... е частна общинска собственост и за периода от
1.10.2019 г. до 22.07.2021 г. не е бил сключен договор за наем за ползването
му от ответника Р. Д. К..
Видно от изисканата служебно от съда справка от Община Козлодуй за
статута и ползвателите на имота в гр.Козлодуй, ... дадена с писмо рег.
2
№11.03-343/1/ от 3.11.2021 г. на л.75 в делото е, че процесния имот е частна
общинска собственост. Ответника е бил ползвател на имота по силата на
Заповед за настаняване №28 от 3.02.1997 г. до 3.08.2010 г., когато сградите в
имота са били съборени. Останала е една сграда, която след 2010 г. не е
предоставяна за ползване под наем, а след 2011 г. процесния имот частна
общинска собственост се стопанисва от Регионална медицинска служба,
гр.Враца понастоящем филиал на Областна дирекция по безопасност на
храните – гр.Враца.
Така спора по делото се свежда до въпроса налице ли е валидно
облигационно правоотношение между страните по повод процесния
общински имот и дължи ли ответника сумите за доставена ел.енергия в
същия имот след като не е бил наемател на същия общински имот за
процесния период.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 ГПК и е допустим с оглед безспорно установеното по делото за
проведено между страните заповедно производство по частно гражданско
дело № 962 по описа за 2020 г. на Районен съд – Козлодуй и оспорването от
длъжника – ответник в спора с възражение по реда на чл.414 ГПК на
издадената срещу него в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за процесните суми.
Видно от приложеното цитирано по – горе частно гражданско дело №
962 по описа за 2020 г. на Районен съд – Козлодуй, то е заповедно
производство по реда на чл.410 от ГПК, по което съда е издал на ищеца срещу
ответника Заповед с № 260118 от 12.11.2020 г. за 1700.49 лева главница за
използвана и незаплатена ел.енергия за периода от 3.12.2019г. до 2.02.2020 г.
за дом в гр.Козлодуй, ... и 104.03 лева лихва за забава за периода от датата на
падежа на всяко периодично плащане до 27.10.2020 г., както и за 99.00 лева
съдебни разноски.
Ответника е подал редовно и в срок възражение срещу издадената
заповед и след указание на заповедния съд ищецът в едномесечния законов
срок (указанията са получени от заявителя на 25.05.2021 г. и иска за
установяване на вземането по чл.422 ГПК е предявен с подаване на исковата
молба в съда на 22.06.2021 г.) е подал настоящия положителен установителен
иск.
Страните не спорят, че ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД е търговско
дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. и лиценз за търговия с електрическа
енергия № Л-22915/17.05.2007 г. по ЗЕ, включително за територията на
област Враца (вкл. за гр.Козлодуй).
Установено е по делото,че на ответника по иска са издадени две фактури
за периода от 3.12.2019г. до 2.02.2020 г. - фактура № 75100348 от 11.01.2020
г. на стойност 937.01 лева и фактура № ********* от 10.02.2020 г. на
3
стойност 763.48 лева, всяка съдържаща още и дата на документа, падеж и
лихва към 27.10.2020 г. - общо за 1804.52 лева, от които главница 1700.49
лева и 104.03 лева лихва за доставена ел.енергия в имота в гр.Козлодуй, ... с
ИТН 300232955887. Няма спор между страните, че ответника не е заплатил
тези суми.
Представена е справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца и за начислени суми по фактури за периода към дата 27.10.2020 г.
По делото безспорно се установи от писмените доказателства
представени от Община Козлодуй неоспорени от страните, че имота, за който
се претендира доставена ел.енергия в гр.Козлодуй, ... е частна общинска
собственост. Със Заповед № 28 от 3.02.1997 г. на Кмета на Община Козлодуй
целия имот е предоставен за ползване на ответника Р.К.. Със Заповед №
520/30.11.2006 г. на ответника е предоставена за ползване само част от същия
имот. Другата част е предоставена на други лица. Със Заповед №
328/3.08.2010 г. е наредено сградите в имота да бъдат съборени. Няма данни и
доказателства да е прекратено ползването на имота от ответника, но съда
приема, че това е сторено със заповедта за събаряне на сградите в имота през
2010 г., защото Община Козлодуй удостоверява, че след 2010 г. не е
провеждана процедура по настаняване в имота на нуждаещи се граждани.
Така по делото безспорно се доказа възражението на ответника, че през
процесния период, за който се претендира доставена в имота ел.енергия от
ищцовото дружество - от 3.12.2019 г. до 2.02.2020 г. ответника не е бил
наемател (ползвател) нито собственик на имота, който е частна общинска
собственост.
Тъй като страните не спорят за доставената в имота ел.енергия, за
количеството и стойността й съда с оглед процесуална и фискална икономия
за страните не е намерил за нужно изясняване на тези безспорни
обстоятелство със съдебно-техническа експертиза.
Приложени по делото са Общи условия за продажба на електрическа
енергия на ищеца, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г.,
изм. и доп. Р. № ОУ-03/26.04.2010 г.
Съда приема от правна страна следното:
В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право
на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за
изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на
договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето
задължение да достави ел.енергия за битови нужди на ответника за имота,
който държи и ползва в посоченото количество. Без значение е в случая
обстоятелството дали между страните е налице писмен договор или не е
налице такъв.
Обществените отношения по повод продажбата на ел.енергия за битови
нужди се уреждат със специалния Закон за енергетиката (Обн. ДВ. бр.107 от 9
декември 2003г. и изменян множество пъти) като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
4
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
В настоящият случай съдът намира за установено по безспорен начин от
доказателствата по делото, че ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД е
търговско дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. и лиценз за търговия с
електрическа енергия № Л-22915/17.05.2007 г. по ЗЕ, включително за
територията на гр.Козлодуй, като „краен снабдител“ по смисъла на § 28а от
ДР на ЗЕ, т.е. ищецът е доставчик на ел.енергия в имота в гр.Козлодуй на ....
Имота е общинска собственост, но от 3.02.1997 г. до 3.08.2010 г. е бил
предоставен за ползване с договор за наем на ответника. Както не е
спорно и, че за процесния период 3.12.2019 г. до 2.02.2020 г. ответника
вече (след 2010 г.) не е бил ползвател на имота.
Не е спорно между страните, че преди 3.08.2010 г., когато е бил
прекратен договора за ползване на имота на ответника, страните са били
обвързани от договорни отношения, регламентирани от тогава действащи
Общи условия. Общите условия /ОУ/ на „ЧЕЗ Електро България”АД, които са
в сила и в момента са общоизвестни, публикувани са в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл.98а, ал. 4 от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителя. Аналогично е уреден
въпроса и в чл. 53 от сега действащите ОУ, според който „Продавачът
публикува одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен
и един местен всекидневник и интернет страницата на продавача, както и ги
поставя на видно място във всички служби на продавача. Те влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане
от титулярите на сметки на битови потребители и от стопанските потребители
по силата на сключени договори с продавача. В срок до 30 (тридесет) дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при продавача писмено заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
продавача специални условия, различни от публикуваните Общи условия, се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. Тези споразумения не
могат да предвиждат и да поставят условия, различни от нормативно
регламентираните, които поставят потребителите в неравноправно
положение. Тези Общи условия са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ –
056 от 07.11.2007 г. и са изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на
ДКЕВР. Към този момент, 07.11.2007 г., категорично предхождащ
публикуването и съответно влизането в сила на сега действащите ОУ,
процесният имот се е ползвал от ответника. Няма твърдения ответника в 30-
дневния срок от публикуване на ОУ да е възразил по тях, т.е. като ползвател
на имота до 3.08.2010 г. ответника е бил обвързан от ОУДЕЕ и страна по
договора.
Съобразно горепосочените разпоредби ищецът по делото има качеството
на доставчик на ЕЕ, а ответника – на потребител на ЕЕ - краен клиент, който
купува ЕЕ за собствени небитови нужди. По своята същност договорът за
5
доставка и продажба на ЕЕ при Общи условия се явява такъв за търговска
продажба. Като договор търговската продажба е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона
случаи/. По силата на същия възникват права и задължения за всяка от
страните. Затова изпълнението на задължението на едната страна е
функционално обусловено от изпълнение задължението на другата страна.
Задължение на продавача е да достави ел.енергия до имота на ответника, а
задължението на последния е да заплати стойността на потребеното
количество ел.енергия. Част от задължителните елементи от съдържанието на
договора за доставка и продажба на ЕЕ са правата и задълженията на двете
страни, които подробно са разписани в ОУ. Една от тях е клаузата на чл.13,
ал.5 от ОУДПЕЕ, одобрени от КЕВР. Съгласно същата потребителят има
задължението да съобщава в 30-дневен срок в писмена форма за всяка
промяна свързани със собствеността или другите основания, на които
продавачът доставя ел.енергия. Тази уговорка не противоречи на
императивна разпоредба на ЗЕ и е в рамките договорната свобода, установена
с нормата на чл.9 ЗЗД.
Като последица от неизпълнението на това задължение е, че
задължението за заплащане на консумираната ел.енергия остава да тежи
върху бившия ползвател. Действително, така би могло да се стигне до
погасяване на чуждо парично задължение, което да бъде основание за
претендиране на обезщетение за неоснователно обогатяване между бившия и
новия собственик (ползвател) на имота. Това, обаче, стои извън предмета на
договорната отговорност по настоящия спор. Ето защо, тази последица се
явява и санкцията за неизпълнение на поетото от страна на потребителя
задължение. Това обуславя и интереса на бившия ползвател/собственик
своевременно да уведоми доставчика на енергийна услуга.
В допълнение може да се посочи и това, че житейски и логически не е
оправдано са се мисли, че може да бъде вменено като задължение на
доставчика да следи ежедневно и ежемесечно за всяка настъпила промяна в
собствеността или ползването на всеки един от обслужваните от него
множество обекти, притежавани от множество потребители. А от друга
страна, потребителят не може да извлича изгодни за себе си правни
последици /недължимост на доставената ел.енергия/ от собственото си
неправомерно поведение /неуведомяване на доставчика за настъпилите
промени/.
Всичко изложено по-горе, отнесено към процесния случай налага
извода, че в тежест на ответника е било да установи както настъпилата
промяна в ползването върху имота, така и факта на своевременно
уведомяване на ищеца преди началната дата на периода на претендираното
вземане.
Ползването от ответника върху процесния имот е било прекратено от
собственика на имота на 3.08.2010 г. и следователно, от него момент за
ползвателя ответника е възникнало задължението да уведоми доставчика в
30-дневен срок, т.е. до 3.09.2010 г. По делото не се твърди и не се установи
ответника да е изпълнил това си задължение, поради което и в негова тежест
6
е да заплати процесните суми за доставена ел.енергия, чието количество и
стойност не се оспорва.
Ето защо предявеният положителен установителен иск е доказан по
основание и по размер.
Като последица от основателността на главния иск, основателен би бил
и предявеният акцесорен иск за обезщетение за забавено изпълнение, на
осн.чл.86 ЗЗД.
При този изход на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят
разноските направени в заповедното производство в размер на общо 99.09
лева и разноските в настоящото исково производство – 36.09 лева платена
държавна такса и 113.00 лева платено адвокатско възнграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Р. Д. К., ЕГН
********** с адрес в гр.Козлодуй, .... дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
гр. София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски № 140, ЕИК *********, сумите
присъдени в заповедно производство по частно гражданско дело № 962 по
описа за 2020 година на Районен съд – Козлодуй, както следва: 1700.49 лева
главница за използвана и незаплатена ел.енергия за периода от 3.12.2019г. до
2.02.2020 г. за дом в гр.Козлодуй, ... и 104.03 лева лихва за забава за периода
от датата на падежа на всяко периодично плащане до 27.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 5.11.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, .... да заплати
на „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски №
140, ЕИК ********* направени в заповедното производство в размер на общо
99.09 лева и разноските в настоящото исково производство – 36.09 лева
платена държавна такса и 113.00 лева платено адвокатско възнграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд –
Враца в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7