№ 235
гр. С., 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110116366 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: .. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.„/адрес/ срещу О..., с адрес: гр. С., жк./адрес/, с искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено
спрямо ответника, че дължи следните суми на ищеца: сумите 746,56 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва за
период от 22.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 164,05 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018г. до 11.11.2021г.,
сумата от 14,53 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 22.11.2021г. до изплащане на вземането, сумата
3,28 лева представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до
11.11.2021 г ., която топлоенергия е доставена за имот, находящ се на адрес:
гр. С., у/адрес/, магазин № 3, аб.№ 356651 и за които суми по ч.гр.дело №
66340 /2021 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК с №21047 от датата 06.12.2021г.
Поддържа се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с
1
абонатен № 356651 през исковия период за имот с гореописания адрес като
сумите се дължат за ползване топлоенергия, за която няма сключен договор с
ищеца. Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Отговор по делото е постъпил, с който се оспорват исковете като
неоснователни. Излага се, че имотът е необитаем като не се спори, че е
собствен на ответника. Оспорва се претенцията като се излага, че не е имало
покана за сключване на договор с ищеца, не са получавани фактури за
консумирана ТЕ. Не са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД за ангажиране
извъндоговорната отговорност на ответника и се прави възражение за
давност. Оспорват се част от исканията по доказателсвата и не се ангажират
такива. Претендират серазноски.
Tретото лице – помагач на ищеца не изразява становище, но ангажира
доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 55 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното:
Страните не спорят, а и това се установява от акт за частна държавна
собственост, че исковият имот – магазин 2 с площ от 24/84 кв.м. и находящ се
в С., район Слатина, ул.Калиманци 35, е собственост на Държавата.
Не се спори и това се установява от събраните показания на свидетеля
на ответника – свидетеля ЕД.Н., че магазинът е необитаем през последните
пет години. Според свидетеля, самото помещение е без измервателни уреди и
без радиатори.
От приетото заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел
без възражения от страните, се установява, че този имот е с партида с №
356651 като е посочен с кубатура от 68 куб.м. През процесния период в
магазина е имало само едно отоплително тяло без уред и без да се ползва
топла вода. Дяловото разпределение се е извършвало от топлинен
счетоводител – „Т..“ ЕООД. Според заключението на вещото лице поради
липса на уред за радиатор ТЕ за имота е начислявана на база екстраполоция
2
по максимален специфичен разход на сградата. Съгласно заключението
общата сума по фактури за сградна инсталация, топлоенергия за имот и БГВ е
в размер на 1424.04 лева.
Вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като обосновано и без
възражения от страните, дава заключение, че общата сума за начислена и
неплатена стойност на ТЕ за процесния период 01.05.2017г. до 30.04.2020г .
вкл. възлиза на 746.56 лева като стойност на главница за ТЕ и 14.53 лева като
такава за дялово разпределение, както и 164.05 лева за лихва върху
главницата и 3.28 лева като лихва върху главницата за стойност на услугата
за дялово разпределение.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен
между страните, като предявената искова претенция е на основание
настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответниците.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва
следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна
и това разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването
може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
3
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му. В случая липсата на сключен договор за продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по за процесния имот, но въпреки това,
такава е ползвана. Като не е заплатила нейната стойност ответницата е
спестила разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през целия
процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия
за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите/.
Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности
и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответникът е
потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период,
като собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност
досежно размера се доказа по делото.
Исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени. Във
връзка със стореното възражение за давност съдът намира същото за
неоснователно. Съдът е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК на
22.11.2021г. като с давност, кратката от три години, са покрити всички суми
за периода преди 22.11.2018г. или в конкретния случай това са вземанията за
периода от 01.10.2017г. до 01.12.2018г.. Видно обаче от даденото заключение
на вещото лице тези суми са погасени с плащане и съответно за остатъка от
главница, за която няма плащане, не е налице и давност. Или исковете са
основателни в пълен размер.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
4
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства така, както са сторени или 875 лева като сбор от
разноски по гр.дело с № 66340/ 2021г. – 50 лева за възнаграждение на
юрисконсулт и 25 лева за държавна такса и по гр.дело с № 16366/2022г.–100
лева за държавна такса, 100 лева за възнаграждение на юрисконсулт и по 300
лева за възнаграждение на вещите лица по СТЕ и ССчЕ.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕАД, ЕИК: .. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.„/адрес/, че О..., с адрес: гр. С., жк.Т.. , ул.Ал./адрес/, на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86
ЗЗД дължи на ищеца следните суми: сумите 746,56 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб.
№ 356651 и представляващо магазин № 3 с адрес в гр. С., у/адрес/ за период
от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва за период от
22.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 164,05 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 01.12.2018г. до 11.11.2021г., сумата от 14,53
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 22.11.2021г. до изплащане на вземането, сумата 3,28 лева
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2018 г. до 11.11.2021 г .,
за които суми по ч.гр.дело № 66340 /2021 г. по описа на СРС, 144 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №21047 от датата
06.12.2021г. и
ОСЪЖДА О..., с адрес: гр. С., жк./адрес/ да заплати на „Т.“ ЕАД,
ЕИК: .., представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.„/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 875
лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 16366/2022г. и по ч.гр.дело
№ 66340/ 2021г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т..“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6