Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.****, 24.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
****РАЙОНЕН
СЪД, гражданска
колегия ,
четвърти състав в публично заседание на десети април, през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
****
при секретаря ****като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2398 описа
за 2018 година
и за да се
произнесе, съобрази:
Бързо производство по реда на чл.
310 , ал.1 т.1 ,предложение второ във връзка с чл.316 от КТ:
Обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1,2, от КТ:
Производството
е по реда на чл.312 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.О.Г.,
ЕГН-**********,***,чрез адвокат М.В. ***, договорно Упълномощена за процесуален
представител, съдебен адресат за връчване на книжа на ищцата: чрез адвокат М.В.,***,
против „****" ООД, ЕИК-****, Седалище ****, ет.партер,представлявано от ****,
и петитум: да се постанови решение с което се признае
уволнението, извършено със Заповед № 026
от 16.11.2018 година издадена от „ ****" ООД, ЕИК-****, Седалище ****, ет.
партер, представлявано от ****, с което й е прекратено трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1 т.12 КТ за незаконно , и я възстанови съда на
заеманата преди уволнението длъжност „ продавач консултант" и й присъди
разноските по делото.
Излага се ,че с трудов договор № 001
от 18.05.2015 година е назначена на работа от ответното дружество на основание
чл. 67, ал.1 т.1 във връзка с чл. 70 ал 1 от КТ, на длъжността продавач
консултант, с месторабота Магазин ****с 8 часов работен ден. След изтичане
срока на изпитване трудовия й договор станал безсрочен. Впоследствие излязла в
отпуска по майчинство. След изтичане на полагаемия й се отпуск за раждане,
майчинство и отглеждане на дете, се завърнала на работа. Още със завръщането й
на работа, й се обяснило, да не се явява повече, че нямат нужда от нея и й
връчили Заповед № 026 от 16.11.2018 година, с която я уведомили, че прекратяват
трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 т.12 от КТ, считано от
същата дата - като причини е посочено - обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор. Счита извършеното
уволнение по инициатива на работодателя за незаконно. Във посочената заповед, с
която й е прекратено трудовото правоотношение, липсват мотиви като единствено и
декларативно е цитирана разпоредбата на чл. 328, ал. 1 т. 12 КТ. Не е
конкретизирано в какво се състои обективната невъзможност да изпълнява трудови задължения по договора. Тази
разпоредба на кодекса на труда предполага наличие на безвиновна
фактическа невъзможност , която може да се дължи на различни причини, които
обикновено са външни за страните по трудовия договор и които трябва да са
непреодолими за тях. Това основание не се препокрива с никое от основанията за
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. Ето защо счита
, че така извършеното уволнение с посочената заповед е незаконно, липсват
мотиви, заповедта не е мотивирана, не се сочат обективните причини за
прекратяване на трудовото ми правоотношение, което нарушава правото й на защита
и води до оставането й без работа.Затова го оспорвам и моли да се постанови
решение с което признае уволнението извършено със Заповед № 026 от 16.11.2018
година издадена от „ ****" ООД, ЕИК - ****, седалище гр. ****, бл. ****,
ет. партер, представлявано от ****, с което й е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 т.12 КТ за незаконно, и я възстанови
съда на заеманата преди уволнението длъжност „ продавач консултант" и й се
присъдят разноските по делото.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, с адрес за известяване и
призовки: гр. ****, ****,по който се счита иска за допустим , но изцяло
неоснователен и недоказан като излага съображения в този смисъл.
Изпълнена е
процедурата по 312 от ГПК.
В съдебно заседание ищеца , редовно призован ,не се явява
лично ,а се представлява от адв. В. ,която в ход по същество поддържа исковата молба и изтъква ,че от
представените писмени доказателства се установява, че иска е доказан и следва
да бъде уважен.
Ответника, редовно призован, не се представлява в производството .
От събраните по делото писмени доказателства: копие от трудовата си книжк Серия Г, №386376 , трудов договор №001/ 18.05.2015г.
и заповед за прекратяване на трудов договор №026/16.11.2018 г., копие от ЛТД на
ищцата , от показанията на разпитаните по делото свидетели на ответника Н. Ц. ****
и Цв. Т. ****, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено
следното:
ТПО между страните е възникнало въз основа на ТД№001/18.05.2015г., съгласно
който, на осн. чл.67,ал.1 ,т.1 и във вр. с чл.70,ал.1 от КТ в полза на работодателя, Г. е била
назначена на длъжността „продавач консултант“ с място на работа Магазин ****с 8
часов работен ден, със срок за изпитване от 6 мес. в
полза на работодателя , считано от 20.05.2015г. до 20.11.2015г. последват ДС , превръщане на договора в
безсрочен /ДС №4/23.01.2017г./, след което на ищцата се разрешава отпуск по
чл.164,ал.1 от КТ със Заповед №008 /15.12.2017г. за периода 17.12.2017г. до
10.12.2018г. Видно от у-ние прил.10 до Д на ТПНОИ – ****,
детето й е родено на *** г.
Г. е подала Молба за прекъсване на
отпуск от 16.10.2018г. на осн. чл.164,ал.5 от КТ ,
считано от 16.10.2018г. и със заповед №7/16.10.2018г. , й е разрешено
прекъсването, считано от 16.10.2018г. като на последната дата си е подала Молба
за отпуск от 17.10. до 15.11.
Работодателят е изготвил 30 дневно предизвистие за прекратяване на ТД №00003 към
ТД№001/18.05. 2015г. съгласно чл.328 и
във вр. с чл. 326,ал.2 от КТ , на осн.чл.328,
ал.1 , т.12 от КТ , считано от 16.11.2018 г. , изготвено и
връчено на 16.10.2018г. на
ищцата , съгласно отбелязването и подписа й.
Със заповед №026/16.11.2018 г., връчена на 16.11.2018 г.
, на осн. чл.328, ал.1 , т.12 от КТ е прекратен договора поради обективна
невъзможност за изпълнението му. Видно от приложеното уведомление по чл.62,ал.5
от КТ , датата на прекратяването на ТПО е 16.11.2018г.
В т.12 на чл.328, ал.1 от КТ е предвидено, че
работодателят може да прекрати ТПО-е при обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор от работника или служителя. Законодателят не поставя
условие тази обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор да е
„трайна“ нито определя някакви времеви граници, в която тя е следвало да
продължава, за да се приеме за налична характеристиката „трайна“. Достатъчно и
необходимо условие, за законосъобразното упражняване на правото на уволнение в
хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ е към датата на издаване на заповедта
(към който момент се преценяват условията за законосъобразност на издадената
заповед за уволнение) да е била налице обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор отработника или служителя. Т.е.
трябва да е налице, настъпила след възникването на ТПО-е, нова обстановка, при
която реалното изпълнение на трудовия договор да е станало невъзможно от страна
на работника или служителя. Причините, които са породили тази невъзможност,
трябва да бъдат непреодолими за и от страните. Обективната невъзможност може да
се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия
договор.
С оглед дадените указания, се събраха
гласни доказателства относно съществуването на причини за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото основание – свидетелките Н. ****
потвърди ,че на ищцата не е било удобно да работи по въведения начин на работа на смени по график : първа смяна от
09,00 часа до 11,00 часа и втора смяна от 11,00 часа до 20,00 часа при 8 часов
работен ден. Поискала да бъде освободена по такъв член ,че да отиде на борсата
при пълно обезщетение.
Но в самата заповед не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които
са породили обективната невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. За
да мотивира заповедта работодателят се е ограничил единствено с
възпроизвеждането на текста на правната норма, сочена като основание за
уволнение. Подобна лаконична обосновка е допустима само когато сочената правна
норма не предполага различни фактически основания (в този смисъл решение № 346
от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о., ГК). В настоящия
случай обаче като основание е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, която е твърде обща, тъй като причините, на които се дължи обективната
невъзможност, биха могли да бъдат от различно естество (относно
характеристиката на безвиновното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ -
решение № 218 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 984/2009 г., III г. о., ГК).
Обективният характер на причините, които визира хипотезата на чл. 328, ал.
1, т. 12 КТ- трябва да са свързани с
такава невъзможност за изпълнение на трудовите функции, че те да са
непреодолими. И в случая - неизлагането
на мотиви не дава възможност да прецени именно конкретните обстоятелства ,
довели до уволнението по тази хипотеза. Нормата се отнася до положения, при които длъжността
заемана от работника или служителя се запазва, но изпълнението й е невъзможно
по причини обективни за работодателя или работника или служителя.
Ето защо съдът счита, че поради липса на мотиви в заповедта за уволнение,
както и поради непредставянето на друг известен на работника документ към онзи
момент /напр. свидетелката **** посочи,че смените се разпределят съгласно
график на фирмата и ние им даванме този график „/ , в
който са посочени конкретните обстоятелства, водещи до невъзможност за
изпълнение на трудовите задължения, процесната
заповед за уволнение е незаконосъобразна.
Т.е , съдът прима за основателно
възражението по ИМ за липса на мотиви по заповедта за уволнението на ищеца,
поради което то се явява не незаконно.
Въпреки горния извод ,следва да се коментират за изчерпателност и
възраженията на ответника, че поради ниската
възраст на детето й тя не може да изпълнява трудовите си задължения, с
оглед вменената му доказателствената тежест.
Оспорвайки твърдението на ищцата, че
още със завръщането й на работа, е била уведомена да не се явява повече на
работа, тъй като нямат нужда от нея , работодателят твърди ,че още с явяването
си в обекта след изтичане на полагаемия и се отпуск за раждане,майчинство и
отглеждане на дете, ищцата изрично заявила ,че не може и не желае да се върне
на работа, тъй като не може да работи ,при установеното работно време за обекта
- Магазин ****. Същата помолила да бъде освободена от дружеството, на
основание, което да й дава право на максимално обезщетение за безработица. Била
готова да подпише молба за напускане , по взаимно съгласие, с оглед размера на
обезщетението, помолила като основание за прекратяване на трудовия договор да
посочат друг тест, свързан с инициатива на работодателя, да прекрати трудовия
договор. Не са имали намерение ,да навредят на работничката, а напротив,
удовлетворили желанието й за по - благоприятно за нея основание, за прекратяване
на трудовия договор, като избрали, това основание, обективната невъзможност, да
изпълнява трудовите си задължения. Такава била и нейната воля, тъй като при
връчване на предизвестието ,тя заявила,че с малкото си дете, не е в състояние
да работи, в регламентираното в обекта работно време. В подкрепа на горните се
ангажират гласни доказателства и съда им дава вяра , въпреки че свидетелките
осъществяват своите счетоводни функции за ответника , а свидетелката **** е
изготвила заповедта , но отбелязва , че и двете не потвърждават да е проведен
разговор лично в тяхно присъствие на страните по делото , на който да са
направени твърдените уговорки от тях. Затова съдът не може да изгради мотивите
си само на тези показания в полза на тезата на работодателя в процеса.
Дори да приемем ,че инициативата е била на ищцата за прекратяване на ТПО и
настоящия иск представлява „злоупотреба с право от нейна страна“ , тъй като не
може да се пренебрегнат формалните изискванията на КТ за съдържанието на заповедта,
в това число , необходимостта й да бъде мотивирана , което е от съществено
значение за защитата на работника и служителя при оспорването й и съответно –
за доказване на законосъобразността на уволнениет
пред съда.
Извън горното , съдът счита ,че за него остава неясен и въпроса за поредността на действията на страните по трудовото
правоотношение на 16.10.2018г. : към ЛТД са налични:молбата на ищцата за прекъсване на
отпуск от 16.10.2018 г. , заповедта №7/16.10.2018 на работодателя за
прекъсването й , считано от 16.10.2018 г. , връчването на предизвестието на
16.10.2018г., молба за отпуск на Г. , считано от 17.10, върху която не е
отбелязано разрешавали й се такъв.Горното е от съществено значение с оглед
закрилата при уволнение по чл.333, ал.6 от ГПК и отнесен към свидетелските показания на ****, че „тя е ползвала платена отпуска 1 м.
след като си пусна предизвестието“, което поставя пред съда въпроса какво е пуснала
ищцата, кога й връчено предизвестието, преди молбата й за отпуск или след това.
Свидетелските показания също не дават
яснота по този въпрос.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията
на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от КТ ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски, които за производството пред
тази инстанция са в размер на 510,00 лв. съгласно списък по чл.80 и са
формирани от размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът дължи заплащане и на съответните ДТ за производството, които са
в общ размер на 60,00 лв. ( по 30. 00 лв. за предявените искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 от КТ .
Или следва да се уважат искове за отмяна на атакуваната заповед като
незаконосъобразна и за възстановяване на длъжността преди уволнението с оглед акцесорния му характер.
Водим от гореизложеното ,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО, уволнението , извършено по: ЗАПОВЕД №026/16.11.2018 г. на Управителя на „****"
ООД, ЕИК - ****, седалище: гр.****, бл. ****, ет. партер,
представлявано от ****, с която на осн. чл. 328, ал.1
,т.12 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с И.О.Г.,
ЕГН-**********,***,чрез адвокат М.В. ***, считано от 16.11.2018
г. , и
ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД №026/16.11.2018 г.
на Управителя на „****"
ООД
като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА
И.О.Г. , с горните данни , на заемана преди уволнението длъжност
„ продавач консултант", считано от
датата на явяването й да я заеме, но не
по-късно от двуседмичен срок от съобщението за възстановяването й.
ОСЪЖДА „****" ООД – гр. ****, с горните дани , да заплати по
сметка на РС – ****, сумата от 60,00
лева - държавни такси върху уважените от съда неоценяеми искове
по чл.344, ал.1 , т.1 и т.2 от КТ във вр. с
чл.3 от Тарифа по ГПК .
ОСЪЖДА „****" ООД –
гр. ****, с горните дани,да заплати на И.О.Г. ***, с горните данни, сумата 510,00 лева - разноски по делото пред
настоящата инстанция – адв.в-е
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от посочената дата
на обявяване на решението – 25.04.2019г..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: