Решение по дело №349/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201730100349
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр. Радомир, 04.03.2021 г.

 

В      И М Е Т О     НА     Н А Р О Д А

 

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, втори състав, в публично заседание на 9 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          Районен съдия: Антон Игнатов

 

при секретаря Веска Китанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 349 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.

 

  Предявен е иск от ищеца „Т.- П.” АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ “Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А.С., срещу ответницата А.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.„Кл.Г. “ ././.., сумата от 353,44 лв. - главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., 39,34 лв. лихва за забава за периода от 10.03.2018 г. до 07.01.2020 г., законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и законната лихва върху размера на главницата от 354.28 лв., смятано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

На ответницата връчен препис от исковата молба с доказателствата, като същата е подала писмен отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, с който е оспорила иска по основание и размер. Твърди, че не притежава качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като за процесния период не е ползвала такава. Явила се е в съдебно заседание и не е оспорила собственстта си върху имота, като твърди, че е прекъснато топлоснабдяването.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

От приложеното ч.гр.дело162/2020 г. на РС- Радомир се установява, че е издадена заповед139/28.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните суми:

сумата от 353,44 лв. - главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г.;

сумата от 39,34 лв. лихва за забава за периода от 10.03.2018 г. до 07.01.2020 г., законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2020 г. до изплащане на вземането,

както и законната лихва върху размера на главницата от 354.28 лв., смятано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 50 лв.- юрисконсултско възнграждение и 25 лв.- държавна такса.

Предвид постъпилото в срок възражение по реда на чл.414 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането сив едномесечен срок от датата на получаване на съобщението, което е предпоставка за образуване на настоящото производство.

По делото не се спори, че ответницата е собственик на апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.„Кл.Г. “ ../../... Твърдението на ищеца е, че имотът е топлоснабден, като е доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г. на стойност 353,44 лв. , като същата не е заплатена от ответницата. Претендира се и сумата от 39,34 лв. лихва за забава за периода от 10.03.2018 г. до 07.01.2020 г., законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответницата твърди, че толоподаването в имота е прекъснато и не дължи претендираната сума.

С доклада по делото, на основание чл.146, ал.2 ГПК, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи твърденията в исковата молба- наличие на облигационна връзка между страните и наличие на доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.„Кл.Г. “ ././…. е върху ищцовата страна. Въпреки разпределението на доказателствената тежест и дадените указания, ищецът не е представил каквито и да било доказателства относно размера на подадената топлинна енергия. С оглед направените доказателствени искания от страна на ищеца за допускане изслушването на  съдебно- икономическа и съдебно- техническа експертизи със задачи конкретизирани от ищеца. Съдът е указал да бъде внесен депозит от 100 лв.- за първата експертиза и 150 лв.- за втората, като след внасяне на депозита да се уведомят вещите лица. Видно от съобщението, същото, заедно с препис от определението за допускане на експертизите с указанията, е връчено на представител на ищеца на 26.10.2020 г., като указанията не са изпълнени.

Предвид това съдът намира, че ищецът следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие, като обстоятелствата, които е целял да установи с исканите експертизи, а именно- това, че е доставена топлоенергия в процесния имот, собственост на ответницата и размерът на задълженията, следва да се приемат за недоказани. Основателността на исковата претенция по чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, е обусловена, както от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответницата, така и от конкретното установяване на доставянето на топлинната енергия и нейната стойност. След като последното не е доказано по основание и размер, единственият възможен изход по така предявените искове е отхвърлянето им като неоснователни и недоказани.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на ищеца „Т.- П.” АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ “Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А.С., срещу ответницата А.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.„Кл.Г.“ ././., сумата от 353,44 лв. - главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., 39,34 лв. лихва за забава за периода от 10.03.2018 г. до 07.01.2020 г., законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и законната лихва върху размера на главницата от 354.28 лв., смятано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./