№ 9
гр. П. , 30.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на тридесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана С. Стателова
при участието на секретаря И.ка П. Палашева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело
№ 20215230100340 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
МОЛИТЕЛ – М. Г. В. - редовно уведомена в предишното заседание чрез адв. М., не се явява.
За нея се явява адв. М., от ПзАК, надлежно упълномощен от преди.
ОТВЕТНИК – КР. Й. В. – редовно уведомен в предишното заседание, явява се лично. За него
се явява и адв. Р.К., от ПзАК, надлежно упълномощен от преди.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв. М. – Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Уважаема госпожо съдия, считам, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото. Моля, да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед становището на страните и констатирайки липсата на процесуална пречка за
даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът прикани страните към постигане на спогодба.
Адв. М. – Уважаема госпожо съдия, ищцовата страна благодари за напътствието. Още
веднъж предлагаме да се постигне споразумение – ответникът за 18 м. да се въздържа от
извършване на домашно насилие. Предният път не се прие, отново го предлагаме.
Адв. К. – Уважаема госпожо съдия, това реално не е никакво предложение. Няма как да го
приемем. Колегата, ще приемем, че се шегува с нас.
Спогодба не се постигна.
Адв. М. – Уважаема госпожо съдия, нямаме други искания, да разпитаме свидетелите.
Адв. К. – Уважаема госпожо съдия, също нямаме други искания. Да разпитаме свидетелите
Съдът пристъпва към разпит на свидетелите, при режим на довеждане от страните.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката Ц. Д..
Сне самоличността на свидетелката Ц. Й. Д., ЕГН: *********, родена в гр. П., от гр. П., ул.
„***” № **, българка, българска гражданка, омъжена, със средно образование, на работа като
1
почиствач на метални отливки в „Б.“ АД, неосъждана, дъщеря на молителката и сестра на
ответника, обеща да говори истината.
Свидетелката - Зная за какво се води настоящото дело. Обади ми се майка вечерта на
27.04.2021 г., към 18,00-18,30 часа, след 18,00 часа беше. Каза ми, че брат ми, с жена му, се е карал
с нея на улицата. Тя е тръгнала да се прибира и той в коридора я е хванал за косата и й е казал, че
ще я утрепе. Това ми каза майка, това казвам. Казах й да се заключи. На другия ден потърсих адв.
М. да видим какво да правим. Не ми е казвала какво е предизвикало подобно поведение у брат ми.
На въпроси на адв. М., свидетелката – От миналата година се карат и разправят за къщата.
Той (ответника) иска долния етаж, който е предвиден за мен, да е на тяхната дъщеря. Това са
кавги, разправии, тормоз над майка и татко, който почина. Майка ми, когато ми се обади, плачеше
и ми разказваше. Каза, че я е хванал за косата и й казал, че ще я утрепе. Долу, в коридора, пред
хладилника. Дълго време я е държал за косата. Били са с жена му и с едно от децата им. Сега, от
както се води делото, не си говорят. Нямат никакви отношения. Онзи ден бях у майка, като мина
(ответника), блъсна вратата. След делото отношенията продължават да са такива, не са добри
отношенията. Не си говорят, с мен не говорят. Майка ми иска да я оставят на мира, да не я закачат,
да не я тормозят.
На въпроси на адв. К., свидетелката – На другия ден отидох в дома й, не на 27-ми.
Разпределението на етажите е още от времето, когато баща ми беше жив – единия етаж, долният,
да е за мен, а горният - за него, така беше предвидено. Не съм дала съгласие младото семейство да
купуват материали и да стягат етажа. Майка ми поиска брат ми да напусне жилището. Не съм
присъствала на случай, в който майка ми да е клела брат ми и снаха ми. Снаха ми – нейната сестра
и деца идват в къщата, без проблем.
Казах на майка ми, когато ми се обади, да дойде при мен, да си събере дрехите и да излиза от
там, за да не я притесняват. Това не е първия случай. Това е вече 20 години кавги и разправии, не
знам защо.
Адв. М. - Нямам повече въпроси към свидетелката.
Адв. К. – Нямам повече въпроси към свидетелката.
Разпитът на свидетелката приключи и тя остана в залата.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля И. Д..
Сне самоличността на свидетеля И. Л. Д., ЕГН: ********, роден в гр. П., от гр. П., ул. „***”
№ **, българин, български гражданин, със средно професионално образование, на работа като
шивач в „Я.“ АД, женен, осъждан за издръжка, зет на молителката и ответника, обеща да говори
истината.
Свидетелят - Зная за какво се води настоящото дело. Връщам се от работа на 27.04.2021 г. и
съпругата ми в къщи плачеше. Каза, че брат й е нападнал майка й, искал да я утрепе. Хванал я бил
за косата, искал да я бие. Успокоих жена си. Знам, че не са в добри отношения. Не знам защо
трябва да посяга на баба. Цял живот не е плащал вода, нито дърва. С това ли трябва да се
отблагодари на баба? Дядо почина. Така ли трябва да се отнася, не знам.
На въпроси на адв. К., свидетелят – Ние отидохме на другия ден у баба и тя ни разказа. Тя не
искаше да ходим същия ден, за да няма скандали. Баба не обича да идва у нас, за да не ни прави
кавги със жената. Не е имало такива. Но баба се старае да не ни прави кавги. Заради тези истории,
защото знае, че ще имаме след това кавги. Защото като дойде после се карам с жена си. Баба не
2
обича да идва у нас, защото стават кавги после. Говоря за кавги със шурея, а не с жена ми. Аз
никога не съм се карал с него за нищо, за тези неща никога не съм му казал една дума напреки. С
тъщата, с баба, никога не сме имали разправии. Не е ставала повод с жена ми да се караме. Аз не
обичам да се карам с жена ми за тези неща. Баба ми и шурей ми са на различни позиции. С него
никога не съм се карал. Ние ходим на гости в къщата. Шурей ми не ме е канил да се съберем
цялото семейство, не сме се събирали. Не мога да кажа дали неговата жена е добре приета в това
семейство. Пред мен лошо не е говорила за снахата. Не съм присъствал някога баба да е отправяла
клетви към снаха си.
Адв. М. - Нямам въпроси към свидетеля.
Адв. К. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
Разпитът на свидетеля приключи и той остана в залата.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката М. В..
Сне самоличността на свидетелката М. П. В., ЕГН: *******, родена в гр. П., от гр. П., ул.
„***” № 18, българка, българска гражданка, омъжена, със средно образование, на работа като
продавач-консултан във фирма „***“ ЕООД, неосъждана, втора степен по сватовство с ответника
К.В.. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обеща да говори истината.
Свидетелката - Зная за какво се води настоящото дело. В деня, за който става въпрос,
27.04.2021 г. имахме уговорка да говорим за подготовката на сватбата със сватовете. Около 18,15
ч. отидохме у тях. Нямаше проблеми, нито разпри. Леля М. беше в къщи, лампата светеше.
Качихме се горе да говорим за дела, свързани със сватбата. Леля М. е майката на моят сват
(молителката). Късно си тръгнахме, около 23,00 часа. Вечеряхме, стояхме доста. Не знаех, че е
имало скандал. На следващия ден молителката дойде на моето работно место и почна да ми
говори, че са се карали. Казах, че не искам да участвам в такива взаимоотношения и техните
разпри. Ходим често там и до сега не съм видяла да има проблем, до сега. Това беше на 28.04.2021
г., малко преди 17,00 часа, тя дойде на работното ми място.
На въпроси на адв. К., свидетелката – Много пъти, преди този случай, ние сме ходили и те са
идвали у нас. Този ден нямаше нищо необичайно в поведението им. Нищо не са ни разказвали.
Никога пред нас не са споделили, че имат разпри с нея (молителката). Не са в много добри
отношения, до колкото разбирам. Но спрямо нея никога нищо лошо не са казали.
На въпроси на адв. М., свидетелката – Бабата на другия ден каза, че са имали скандал и щяла
да ходи да търси решение. Обиди ги. Каза, че ще изгони сина си от вкъщи, че Ана е „долна“, че не
трябва да е в тази къща. Казах й, че съм на работното си място, влизат клиенти и не мога да говоря
повече. Тя тръгна към Горната Чаршия и не говорихме повече. Моят син живееше у тях, но сега са
на квартира, защото ги изгониха. Би трябвало да живеят на първия етаж, на втория са сватовете, а
леля М. е в приземния. Аз с бабата не съм говорила кой къде да живее. Те (семейството на
ответника) говориха с нея. Бабата им даде ключа, настаниха се нашите деца. Казаха им, че може да
правят ремонт. Докато купиха материали и да почнат да правят баня и тоалетна - и тогава бабата
им казала, че не може. Сестрата на ответника, на бала на М., бяхме на една маса, каза, че няма
проблем да живеят и да правят каквото искат. На 30.08.2020 г. децата се изнесоха, даже багаж
остана малко там. Кварталният полицай им се беше обадил да напуснат жилището до 30.08.2020 г.
Децата се изнесоха с обаждане от полицията, че трябва да напуснат жилището. От кварталния
полицай имаше обаждане, нищо писмено. С М., със снаха ми е говорил. Казал е, че ги моли с
приятеля й до 30.08 да напуснат етажа.
3
На въпроси на адв. М., свидетелката – Беше още жив тогава дядото. Още от тогава
отношенията им се влошиха.
Адв. К. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. М. - Нямам повече въпроси към свидетеля.
Разпитът на свидетелката приключи и тя остана в залата.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката А.У..
Сне самоличността на свидетелката А.. Г. УЗ., ЕГН: ******, родена в гр. П., от гр. П., ул.
„***” № 38, българка, българска гражданка, неомъжена, със средно образование, на работа като
санитар в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, неосъждана, живее на семейни начала с ответника.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обеща да говори истината.
Свидетелката - Зная за какво се води настоящото дело. Моята свекърва всячески се опитва да
ни провокира. Не е само на 27.04. От 20 години съм там. Тя не ме харесва, аз не мога да й угодя.
Никога не сме правили скандали с нея, не сме я провокирали. Тя започва да ни напада. Пише
жалби, които не са истина. Такива неща. На 27.04.2021 г. си бях в къщи. Тя стоеше отвън, на
столчето, аз излезнах да нахраня кучетата и да изхвърля боклука. Тя ми каза „вие това което сте го
намислили, това няма да стане“. Аз не знам за какво ставаше въпрос. Викаше по двора. Съпругът
ми беше на скарата, чакахме гости. Той слезе и я помоли да престане, защото чакаме гости и се
качи горе. Това беше. Бах на целия разговор между Кръстьо и майка му – „влез, престани вече,
чакаме гости, престани да ни излагаш“. Защото тя вика без причина. Не знам какво става въпрос,
като казва, че ще ни оправи. Тя просто не ме харесва и от там тръгва мотивацията й да прави тези
неща. 22 години вече съм там, опитвам се да й угодя, но не мога. Не прие нещата така, както са. Че
сме семейство, с деца, възпитаваме си ги, всичко е наред. Не знам защо е такъв човек, не мога да
отговарям за нейните постъпки. Това не е само на 27.04. От както съм там, моите родители никога
не са идвали, защото тя не ги иска. По всякакъв начин тя ме тормози, всички съседи го знаят това.
И двете ми деца са с увреждания, сама съм си ги гледала, никой не ми е помагал, най-малко тя.
Вечно съм виновна за нещо. Много от отдавна е това, не само на 27.04. Моите деца са отбутнати от
всичко. Спрях работа, децата ми са с увреждания. Тя ги малтретираше, употребяваше алкохол.
Беше ме срам от хората. Преди 4 години започнах работа. Не съм имала време да й обръщам
внимание на глупостите. Ние живеем на втория етаж. Кръстьо не е слизал повече надолу, сватовете
до половин час след това дойдоха да говорим за сватбата. Той не е слизал да се разправя с нея. Тя
си беше спокойна, за какво да слиза? Викаше си по двора, той й каза да спре да ни излага и
злепоставя, да спре да вика. Това беше.
На въпроси на адв. К., свидетелката – На приземния етаж живее тя, на първия етаж е
заключено, от години никой не живее там. Децата решиха да живеят заедно, първо бяха на
квартира – тя (дъщерята на ответника) учеше и работеше. С мъжа ми и свекървата говорихме да
влязат децата на първия етаж да живеят там. Тогава тя каза, че няма нищо на против, даже каза, че
и дъщеря й няма нищо напротив. Децата се нанесоха, живяха около 4 месеца. Почнаха да правят
ремонт. И тогава бабата ги изгони, каза, да се изнасят. Моето дете тежко го преживя, за 2-3 дни
трябваше да се изнесат. Смачка им се самочувствието и достойнството. Свекървата ни е канила да
напуснем къщата. Особено мен, от първия ден – да си събера багажа и децата и да се махам.
Повече от 1 000 пъти ми го е казвала. Никой не влиза у нас. Тя ги гони още на вратата. Роди ми се
първото дете. Тя гонеше мои приятели и съученици. Даже моите родители, това ме боли много.
Децата почнаха да правят баня и тоалетна на първия етаж, но тя ги спря и банята не се направи. Тя
4
като видяла, че ще правят ремонт казала: „Направете си баня и тоалетна и друго не правете, че
имаме други планове за този етаж“. Не пожела да каже какви. И пак почна да си вика, да си говори
нейните си приказки. На 27.04.2021 г. към 22,30-23,00 часа си тръгнаха гостите. Слезнахме да ги
изпратим. М. беше спокойна, лампата й беше загасена, явно си беше легнала.
На въпроси на адв. К., свидетелката – На сватбата моята дъщеря я взеха от тази същата къща.
На 20.06.2021 г. беше сватбата. Бабата не беше поканена на сватбата.
Адв. К. – Нямам повече въпроси към свидетелката.
Адв. М. - Нямам въпроси към свидетелката.
Разпитът на свидетелката приключи и тя остана в залата.
Адв. М. - Нямам нови искания във връзка с вече разпитаните свидетели.
Адв. К. – Също нямам искания във връзка с разпитаните свидетели.
Съдът освободи свидетелите и те напуснаха съдебната зала.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДЕЛОТО
Адв. М. - Уважаема госпожо председател, да се приключи делото. Представям и моля да
приемете списък с разноските, сторени от моята доверителка, които моля да й бъдат присъдени.
Адв. К. – Уважаема госпожо съдия, изяснено е делото, моля да се приключи. Също
представям списък с разноските, по смисъла на чл. 80 от ГПК.
Съдът счита, че така представените списъци със съдебно деловодни разноски, сторени от
страните, са своевременно представени и на основание чл. 80 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА списък с разноските, сторени от молителката М. Г. В..
ПРИЕМА списък с разноските, сторени от ответника К.Й. Велчев.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Адв. М. - Уважаема госпожо Председател, моля да постановите решение, с което да уважите
молбата на 72 годишната М.В., инвалид с решение на ТЕЛК, определено 80% нетрудоспособност,
за защита от домашно насилие. Същата моли съда да я защити от родния й син. Моли, да издадете
заповед за защита, с която да задължите сина й да се въздържа от извършване на актове на насилие,
както и да го осъдите да й заплати сторените разноски, в размер на 150,00 лв., които тя е
заплатила. В хода на съдебното дело на няколко пъти тя направи предложение до насилника, да се
съгласи да не я насилва по този начин, който е направил на 27.04.2021 г. Безспорно по делото се
доказа, че те са в лоши отношения – бащата, майката и сина. Всички свидетели, включително и
декларацията, която е попълнила, включително и полицейски предупреждения, но нищо не
оправдава един син да посегне и да се държи така с майка си. Мотивите ми да моля, са прояви на
психическо насилие от страна на ответника към неговата майка, но конкретно проявата на 27.04,
която се доказа в настоящото дело. Към молбата за защита са приложени писмени доказателства:
Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Тя изрично е регламентирана като доказателствено средство по
чл.13, ал.2, т.3 от закона. Според ал.3 от същия закон, съдът може да издава заповед за защита
5
само на основание тази декларация. Защитата, организирана от насилника, доказа по безспорен
начин, че се е случило нещо на 27.04, според неговите свидетели, което е принудило възрастната
му майка да се оплаче. Доказа се и от неговите свидетели. Доказа се, че има психически, а може би
и логически основания, да са в лоши отношения. Но не се доказа той да не е извършил процесното
деянието. Защитникът не можа да докаже неизвършване на процесното деяние. Процесният случай
се доказа извършването на насилие, което се подкрепи и от писмените доказателства –
декларацията и приложения и допуснат като доказателство предупредителен протокол. Заявявам и
едно косвено доказателство за упражняването на насилие и влошените отношения, част от които е
процесното събитие - молителката изпитва страх и не смее да се срещне с него и за това не идва в
съда лично. По делото се доказаха 2 неща – майката е била обект на домашно насилие на
посочените време и място и второ, че има необходимост от защита със съдебно решение,
уважаващо нейната молба. Моля да я защитите.
Адв. К. – Уважаема госпожо съдия, изразявам желанието на ответника по молбата, да не
уважавате тази молба, защото изложеното в нея не отговаря на истината. С тази молба и процес
има по-далечни цели, които си е поставила молителката. Целите и на молителката и на дъщерята
съвпадат – жилището да остане за тях. Свидетелката Д. заяви, че се били разбрали, най-вероятно с
майка й, първия жилищен етаж да бъде за нея. И както стана ясно от показанията на свидетелката
У., на 27.04 молителката е заявила една заплаха пред нея, че ще ги оправи и ще разберат за какво
става въпрос. Молбата ми е да обърнете внимание как през всички тези 22 години, за които говори
У., нещата ескалирали там и причината за това е било само, че молителката не харесва жената, с
която живее сина й – не я е одобрила. След като са се споразумели и са получили съгласието на
лелята - свидетелката Д., в това число и съгласието на молителката да направят ремонт на първия
етаж, за да може бъдещото младо семейство да живее там, след като въпреки финансовите си
затруднения са купили материали за ремонта, бабата е заявила, че това няма да продължи така и те
са приключили с ремонта и са излезли на квартира. От пледоарията на колегата не чух анализ на
събраните по делото доказателства, с изключение на това, което се опитва да се вменява на съда,
че безспорно било доказано. Нямаше анализ на показанията на свидетелите на молителката.
Свидетелката Д. е чула как майка и е разстроена и плаче по телефона, била дърпана за косата. Ако
това е факт, аз считам, че всяка дъщеря ще отиде да види майка си и да потърси отговорност на
брат си за това. Следва преразказ на това, което жена му е чула – свидетелят Д. преразказва какво
му казала жена му, притеснена и тя също плачела. Защо не отидохте тогава? За да нямали
проблеми, за да не се карали. Това беше отговора на свидетеля Д.. Свидетелката В. заяви, че на
следващия ден, на 28.04, молителката отишла в магазина, където тя работи и е започнала да говори
грозни думи по отношение на ответника на молбата и на жената с която живее. А самите те, през
това време, когато са имали срещи, нито веднъж не са казали лоши думи срещу човека, който се
опитва с години да ги изгони от къщи. Считам, че не следва да се кредитират показанията на
свидетелката Д. – тя е дъщеря и явно има имуществен интерес от това брат й да бъде осъден и
пост-фактум тя да влезе на бял кон в този имот. Не следва да се кредитират и показанията на
свидетеля Д. – той не е възприел дори по телефона разказа на своята тъща. Обясненията защо
тъщата не ходи в дома им, за да нямали кавги - като обяснение е абсурдно и нелогично. За да
постановите вие съдебния акт, не трябва в този процес да има някакво съмнение, че този акт на
домашно насилие е осъществен. Единственото, което знаем е, че жената е възрастна и болна. И
била бита – как го установихме? В молбата тя твърди, цитирам: „когато връхлетя Кръстьо, хвана
ме за косата, почна да ме дърпа и ми крещя.“ Няколко минути я стискал и я гледал. Не се казва
6
къде я е стискал. Не казва „ме дърпаше за косата“, което е обичайно, когато някой е хванат за
косата. Пише, че минути наред тя била стискана. И към нея били отправяни заплахи, че щял да я
удря и стиска за гушата като преди. Ако тези неща се бяха случили, тя щеше да ги разкаже на
дъщеря си по телефона. А дъщерята беше лаконична за това какво се е случило. Брат й дърпал
майка й за косата, това беше. Ако този човек беше участвал в такъв скандал, той щеше да бъде
превъзбуден и гостите щяха да го установят. Човек, който пече скара, в какво състояние са ръцете
му? И той отива и хваща една жена с тези ръце за косите. Ако това е станало, молителката щеше
да го спомене. Считам, че косата за една жена е съществен белег за нейната женственост. Ако
някой с мръсни ръце я хване за косата, това ще е първото, което тя казва. Не може молителката да
иска защита от домашно насилие, без да докаже този акт. Вие сте призована от процесуалния
представител да го направите, само защото тя е болна и възрастна. Не стана ясно как фактът бил
ясен по безспорен начин. За мен не стана ясно. Моля за вашето решение в този смисъл. Ако
приемете тезата ни, моля да присъдите на ответника по молбата сторените разноски.
Адв. М. – Реплика по защитната позиция – първо, моля госпожо, да осъдете 72 годишната и
тежко болна майка, която, в писмен документ заявява какво се е случило, за която всички
свидетели казват, че нещо се е случило тогава, за която няма спор, че тя се е обадила да се оплаче
тогава на дъщеря си, защото, приканват ви да отхвърлите молбата й, да позволите на сина й да
продължи да я тормози, защото тя е лоша – първи мотив, защото 22 г. са в лоши отношения със
снаха си – втори мотив, трети мотив - тя не харесва снаха си, следващото - отказва да ги пусне на
етажа, дъщеря й не е отишла веднага, а само я е слушала по телефона, защото възрастната и болна,
насилена жена, си е позволила да отиде да се оплаче на магазинерката и защото, като други
мотиви, молителката лошо е разказала насилието в писмения документ – декларацията и в молбата
си. Не се спори, че е дърпал майка си, че я е хващал за косата и така нататък, а се спори защо тя не
е написала, че ръцете му миришат на месо. Защото това не е вярно, не е имало такова нещо,
скарата е по-късно. Ако вие с тези аргументи откажете да защитите насилената жена, смятам, че
няма да е справедливо решението. Относно доказването – безспорно и несъмнено е доказано.
Имаме писмено доказателство, имаме мотив – случило се е, защото са в лоши отношение. Има
писмено доказателство – полицейска преписка, с протокол за предупреждение. Всички свидетели
са единодушни, че са в лоши отношения. Понеже са отказали на внучката, не може тя за това да
бъде дърпана и бита, и това не е мотива да се иска отказ от защита.
Адв. К. – Госпожо съдия, ние чухме, че всички свидетели са твърдели, че нещо се е случило.
Че е дърпана и бита. Кой го установи това?
Адв. М. – Тя, в декларацията, доказателство е, достатъчно е.
Адв. К. – В акта на съда трябва да се запише конкретно, не че нещо се е случило, както уж
били казали всички свидетели. В акта трябва да пише не, че нещо се е случило, а какво се е
случило и кой го е причинил, и въз основа на какви доказателства.
Адв. М. – Казва се декларация, призната от закона като доказателство.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в открито съдебно заседание в 11,45 часа днес.
Съдебното заседание продължава в 11,45 часа.
Явяват се адв. М., ответникът В. и адв. К., на които съдът обяви решението.
Съдът връчи на страните препис от решението, като разясни, че седмодневния срок за
обжалване на решението пред Пазарджишки ОС тече от днес.
7
Протоколът се изготви на 30.06.2021 г. в съдебно заседание, което приключи в 11,50 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
8