Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260661 04.03.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9780 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощник **** С.П., е предявил против Л.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 2586/ 2020 г. на ПРС, XXII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1523/ 24.02.2020 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 1 509, 48 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г.- 30.04.2019 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 144, 81 лева за периода 04.12.2018 г.- 16.02.2020 г. и законната лихва, считано от 17.02.2020 г.- датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот пък бил клиент с № ********** и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати горните суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № 2586/ 2020 г. на ПРС, XXII гр. с-в, длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.
В първото съдебно заседание пълномощникът на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети справка за доставена ел. енергия по количество и стойност, препис- извлечение от сметка, справка за имота и заявление за услуга.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен чрез работодателя на ответника на 01.12.2020 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. по този начин и на 11.01.2021 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират,
за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че
те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в общ
размер на 77, 30 лева (лист 8) и
юрисконсултско възнаграждение, по отношение на което съдът намира, че същото
следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1523/ 24.02.2020 г., издадена по частно гр. дело № 2586/ 2020 г. на ПРС, XXII гр. с-в, Л.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, присъдените суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 1 509, 48 (хиляда петстотин и девет лева и четиридесет и осем стотинки) лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г.- 30.04.2019 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 144, 81 (сто четиридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки) лева за периода 04.12.2018 г.- 16.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2020 г.- датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 33, 09 (тридесет и три лева и девет стотинки) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 77, 30 (седемдесет и седем лева и тридесет стотинки) лева- държавна такса и сумата от 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД