№ 263
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600451 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 15 от 26.01.2024 г. на СГС,НО,4 състав по НОХД № 2059/21 год.подс.П. И. С. е
признат за виновен в това,че на 04.12.2019 год. ,около 11.30 ч.,в гр.София,при управление на
МПС-товарен автомобил „Форд Транзит“ се рег.№ ***,по пътното платно в ж.к.“Света
Троица“,на ул.“Без име“,в района зад бл.146,с посока на движение от сп.“Оряхово“ към
ул.“Секула детенце“,при извършване на маневра „движение назад“ нарушил правилата за
движение по пътищата:
-чл.40,ал.1 от ЗДвП-„Преди да започне движение назад,водачът е длъжен да се убеди,че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за
останалите участници в движението“ и
-чл.40,ал.2 от ЗДвП-„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство,а когато това е невъзможно,той е длъжен да
осигури лице,което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил
смъртта на намиращия се зад автомобила пешеходец Д. А. Т.,настъпила на 22.12.2019 год. в
гр. София,в УМБАЛСМ „Пирогов“,която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка с получените при ПТП травматични увреждания-съчетана травма /тежка черепно-
мозъчна,гръбначно-мозъчна,коремна травми и травма на крайниците/ и настъпилите от нея
усложнения,поради което и на основание чл.343,ал.1,б.“в“,пр.1 във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 във
1
вр. с чл.2,ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.54 ,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за
срок от две години.
На основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за
срок от четири години.
На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление за срок от три
години,считано от влизане на присъдата в сила.
Осъден е да заплати сторените по делото разноски в досъдебната фаза в размер на 878.40 лв.
и 2582.80 лв. разноски в полза на СГС,както и на частните обвинители Р. Т. и Р. Т.-И. по
1500 лв. за всеки един от тях разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
защитникът на подсъдимия с доводи,че неправилно е приложен материалния закон и са
нарушени съдопроизводствените норми.
На първо място релевира порок на обвинителния акт,тъй като не е уточнено по кое от
предложенията на чл.343,б.“в“ от НК подсъдимият е обвинен и освен това подсъдимият е
оказал помощ на пострадалия,което е останало незабелязано.
Изтъква,че проведеното разследване е незаконосъобразно,в която насока са поискали разпит
на извършилия оглед Б. П. и също така,ако е имало съмнение за извършено престъпление,е
щяло да бъде отнето свидетелството за правоуправление на С.,което не е сторено.
Оспорва заявеното от в.л. Ш. относно механизма на настъпване на ПТП,като счита,че
същата грубо е изопачила фактите,като намира и груби противоречия в отговорите на
вещите лица по поставените им въпроси.
Поддържа,че не е установено и събрано нито едно доказателство,че е реализирано ПТП
между пострадалия Т. и водача на автомобила,като е останал и неизяснен от експертите
въпроса имало ли е пешеходна пътека в района и какво е било дължимото поведение на
пострадалия пешеходец по силата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП,както и дали същият не е
паднал преди подсъдимият да предприеме инкриминираната маневра.
На следващо място релевира,че не е спазен предвидения в чл.212,ал.3 от НПК срок за
уведомяване,като разследващият орган е уведомил прокурора на 06.12.2019 год.,а
досъдебното производство е започнало на 04.12.2019 год.
Счита,че следва да бъде изключен от доказателствената маса съставения протокол за оглед
на местопроизшествие,тъй като извършилия го оперативен работник нито има качеството на
разследващ орган,нито му е било възложено извършването на такова действие по
разследването и това е в разрез с разпоредбите на НПК.Освен това самото разследване е
следвало да бъде възложено на следовател от НСС с оглед квалификацията на деянието.
Оспорва и фактическите изводи на първостепенният съд,като поддържа,че от
доказателствения му анализ не става ясно кой механизъм на произшествието е
приел,превратно са тълкувани показанията на свидетелите и са направени протИ.речиви
изводи по фактите,които са рефлектирали и върху изводите по правото.
2
Прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
Срещу така подадената жалба е подадено възражение от повереникът на частните
обвинители Р. Т. и Р. Т.-И.,с която изцяло оспорва доводите на защитникът на подсъдимия и
намира присъдата за правилна и законосъобразна.
Отговаря пунктуално на представените от защитата доводи,като на първо място
поддържа,че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК,като в него ясно
е посочена правната квалификация на деянието,за което е привлечен към наказателна
отговорност.Счита освен това,че тези възражения са преклудирани,тъй като двукратно е
осъществяван въззивен съдебен контрол относно евентуално допуснати и отстраними
нарушения на процесуалните правила.
Счита,че няма основания за приложението на привилегирования състав на чл.343а от
НК,тъй като по делото е доказан факт,че подсъдимия не е направил всичко,зависещо от
него,за оказване помощ на пострадалия.Не оспорва,че той е проявил активност да помогне
на пострадалия,но не е подал сигнал до тел.112 и не е помолил друго лице да направи това и
така установеното правилно е отчетено от първостепенния съд.
Категорично се протИ.поставя на твърденията,че е налице съпричиняване от
пострадалия,като изтъква,че последният не е възприел приближаващия го на заден ход
бус,поради което и не е могъл да съобрази поведението си с него,като не е имал такава
обективна възможност,не е бил и длъжен.
Не споделя доводите на защитата,че незаконосъобразно не е бил допуснат до разпит
изготвилия протокола за оглед Б. П.,в която насока протИ.поставя разпоредбата на чл.118 от
НПК.Относно възражението,че разследването е следвало да бъде извършено от следовател
изтъква,че разпоредбата на чл.194,ал.2 от НПК е относима само към чл.343,ал.3 от НПК.
Намира за напълно изяснен механизма на произшествието и авторството на деянието и като
намира делото за напълно изяснено от фактическа страна моли за постановяване на
решение,с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена и подсъдимият осъден
да заплати на частните обвинители разноските за защита пред въззивния съд.
В съдебно заседание представителят на САП намира жалбата за неоснователна и пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Повереникът на частните обвинители също намира присъдата за правилна и законосъобразна
и моли да бъде потвърдена по съображенията,изложени във възражението срещу въззивната
жалба.
Частният обвинител Р. Т.-И. подкрепя думите на повереникът си да не се уважава жалбата.
Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на присъдата и оправдаване на
подсъдимия,като излага аргументите,залегнали във въззивната жалба и допълнението към
нея.
Подсъдимият поддържа казаното от защитникът му,а в последната си дума заявява,че е
невинен.
3
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и допълнението към нея,възражението на
повереникът на частните обвинители, както и изложените в съдебно заседание от страните,
и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира
следното:
Преди да обсъди доводите и възраженията на страните по съществото на делото,е
необходимо да се даде отговор на поставените от защитата въпроси от процесуален
характер,които са в две направления:
- не е уточнено по кое от предложенията на чл.343,б.“в“ от НК подсъдимият е обвинен и
това е ограничило правото му защита и
- не е спазен предвидения в чл.212,ал.3 от НПК срок за уведомяване,като разследващият
орган е уведомил прокурора на 06.12.2019 год.,а досъдебното производство е започнало на
04.12.2019 год. и освен това самото разследване е следвало да бъде възложено на следовател
от НСлС с оглед квалификацията на деянието.
Видно е от материалите по делото,че първоначално в СГС е било образувано НОХД №
3514/20 год. по внесен от СГП обвинителен акт срещу П. И. С. за извършено от него
престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
В проведеното на 19.01.2021 год. разпоредително заседание съдът е приел,че е налице ясно
формулирано обвинение и на досъдебното производство не са допуснати съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила,поради което е оставил без уважение
искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в
предходна процесуална фаза.
По жалба на защитникът на подсъдимия пред САС е образувано ЧНД № 358/21 год.,по което
с определение № 411 от 07.04.2021 год. е прието,че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не се съдържат достатъчно фактически твърдения,които по разбираем
начин да очертаят фактическата рамка на обвинението и е отменил постановеното от СГС
определение,прекратил е съдебното производство и е върнал делото на прокурора.
По повторно внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 2059/21 год. на СГС ,който в
разпоредително заседание на 04.10.2021 год. е констатирал,че не са налице основания за
прекратяване на съдебното производство.
Отново по жалба на защитникът на подсъдимия пред САС е образувано НЧД № 1214/21 год.
и с определение от 12.11.2021 год. същата е оставена без уважение със съображения,че
процесуални нарушения от категорията на съществените,не са допуснати,а що се касае до
непосочването от прокурора за кое от двете предложения по чл.343,ал.1,б.“в“ от НК
подсъдимия е предаден на съд,то от словесното описание на деянието е видно,че на лицето
не е предявено обвинение за особено тежък случай на транспортно престъпление,а
единствено за деяние,при което е настъпила смърт по непредпазливост.
Така изложеното налага извода,че по отношение на първия процесуален въпрос,поставен от
защитата,е даден дължимия отговор.Отделно от това е относима преклузията на чл.248,ал.3
от НПК,по силата на която в съдебно заседание на първоинстанционния,въззивния и
4
касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на
процесуалните правила по ал.1,т.3,които не са били поставени на обсъждане в
разпоредително заседание,вкл. по почин на съдията-докладчик или които са приети за
несъществени.
По отношение на твърденията за незаконосъобразно протекло наказателно производство
поради това, че не е спазен предвидения в чл.212,ал.3 от НПК срок за уведомяване,като
разследващият орган е уведомил прокурора на 06.12.2019 год.,а досъдебното производство е
започнало на 04.12.2019 год. и освен това самото разследване е следвало да бъде възложено
на следовател от НСлС с оглед квалификацията на деянието,е видно от материалите по
досъдебното производство,че първото действие по разследването е проведено на 04.12.2019
год. със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие, а съобщението до СРП е
изпратено на 05.12.2019 год. /л.1 от ДП/,т.е. в срока по чл.213,ал.3 от НПК,но е получено в
СРП на следващият ден-06.12.2019 год.
Несъстоятелно се поддържа и че разследването по делото е следвало да бъде възложено на
следовател,тъй като по силата на чл.194,ал.2 от НПК разследването по дела за престъпления
по чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения
първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и
четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г - 356к от Наказателния кодекс се извършва от
следовател при Националната следствена служба,докато в конкретния случай се касае за
деяние по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
По съществото на делото САС приема,че чрез надлежно събрани доказателства и
доказателствени средства първостепенния съд е приел за установена фактическа
обстановка,която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната:
Подс.С. е правоспособен водач,притежаващ свидетелство за правоуправление от 10.05.2014
год. и към инкриминираната дата не е бил лишаван от право да управлява МПС ,но е бил
санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата.
Същият работел като „***“ в „Севън Топс БГ“ООД-гр.Пловдив.В служебните му
задължения влизало доставка на стоки на територията на страната със служебно МПС и при
изпълнението им се проявил като съвестен и отговорен служител.
На 04.12.2019 год. ,около 11.30 ч. ,подс.С. осъществил доставка на стоки с управлявания от
него товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ***,собственост на „ВМ Моторс“ ЕООД
,който бил технически изправен,до търговски обект в гр.София,ж.к.“Св.Троица“,ул.“Без
име“,в района зад бл.146.За да извърши доставката същият навлязъл по улицата с посока на
движение от ул.“Секула детенце“ към сп.“Оряхово“ и паркирал на улицата леко
вдясно,считано по посоката на движението му,като задният отсег на товарния автомобил
сочел към входа на търговския обект,който бил на около 2 м. от превозното средство.
След като разтоварил стоката,подс.С. предприел маневра „движение напред“,за да изправи
превозното средство и веднага след това предприел движение назад по ул.“Без име“ с
посока на движение от сп.“Оряхово“ към кръстовището с ул.“Секула детенце“.
5
Пътното платно на ул.“Без име“,в района зад чл.146,било отворено за движение на пътни
превозни средства в двете посоки.Пътното платно било с ширина 7.3 метра,покрито с
дребнозърнест асфалт,без неравности и наклони,мокро,без следи от заледяване.Времето
било облачно,но видимостта била нормална.От двете страни на платното за движение били
паркирани автомобили,като по тях и по тревната площ имало сняг.По времето,по което С.
предприел маневра за излизане от ул.“Без име“,по същата не се движили други автомобили.
По-рано същият ден,около 10.30 ч., Д. Т. бил излязъл от дома си,находящ се в бл.145В на
ж.к.“Св.Троица“,за да пазарува.Същият бил облечен с дълго яке,дънки и кожени
ботуши,носел и шапка.Посетил „Лидл“ ,от където купил кутия с прясно мляко.Въпреки
напредналата си възраст /род. На 17.09.1941 год./ той водел активен начин на жИ.т,ходел на
екскурзии и на лов.
Около 11.30 ч.,когато подс.С. предприел маневрите по ул.“Без име“ ,Т. се придвижвал пеша
по посочената улица,в района зад бл.146,като се намирал непосредствено зад
автомобила,управляван от подсъдимия.
Този автомобил нямал стъкла на задните си врати,но бил снабден с две външни огледала за
обратно виждане и с две огледала за „мъртва точка“.При правилно регулиране на лявото
огледало за обратно виждане,водачът може да вижда равна хоризонтална част от пътя с
широчина 2.5 м.,която част е ограничена отдясно от равнина,успоредна на вертикалното
средно надлъжно сечение на превозното средство и минава през неговата най-лява крайна
точка.Частта от пътя започва от 10 м. зад точката на видимост на водача и се простира до
линията на хоризонта.
Дясното огледало,при правилно регулиране,позволява водачът да може да вижда равна
хоризонтална част от пътя с широчина 3.5 м.Тази част е ограничена отляво от
равнина,успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на превозното средство и
минава през неговата най-дясна крайна точка.Частта от пътя започва от 30 м. зад точката на
видимост на водача и се простира до линията на хоризонта.Водачът е в състояние да започва
да вижда път с широчина 0.75 м. от точка,която е разположена на 4 м. зад вертикалната
равнина,преминаваща през точките на видимост на водача.Видимостта в дясното малко
огледало на терена започва на 3.25 м. зад огледалото с широчина на видимост от десния
габарит на автомобила надясно на 1.5 м. и назад до хоризонта.В голямото дясно огледало
видимостта на терена започва на 3.5 м. зад огледалото с широчина на видимост 2.0 м. и
назад до хоризонта.Видимостта в лявото малко огледало на терена започва на 2.25 м. зад
огледалото с широчина на видимост от левия габарит на автомобила наляво на 1.5 м. и назад
до хоризонта.В голямото ляво огледало видимостта на терена започва на 3.85 м. зад
огледалото с широчина на видимост 2.0 м. и назад до хоризонта.И в четирите огледала
видимостта на нИ. терен започва преди задния габарит на автомобила.
Автомобилът,управляван от подсъдимия,не бил снабден с огледало за обратно виждане,тъй
като на задната врата на същия не било монтирано стъкло,поради което и зоната между
крайните габарити на автомобила-ляв и десен,била невидима за водача дори и при завъртане
на волана вляво и вдясно.
6
При така посочените характеристики на превозното средство,подсъдимият нямал обективна
възможност ,при движение назад,да наблюдава пътя зад превозното средство и да възприеме
в което и да било от двете странични огледала намиращия се зад автомобила пешеходец
Т.,тъй като същият попадал в т.нар.“мъртва зона на видимост“.
Без да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и едновременно с това не
осигурил лице,което да му сигнализира,подс.С. предприел движение назад по ул.“Без име“,в
района зад бл.146,със скорост от порядъка на 10 км/ч и ударил със задната част на
автомобила пешеходеца Т..
Инициалният удар настъпил на пътното платно на ул.“Без име“ на 3.5-4.5 м. вдясно от
ориентира / първия ръб на бл.146 и левия край на пътното платно на улицата/ по широчина
на пътното платно и на 21.0- 22 м. преди ориентира,считано по посока от ул.“Секула
детенце“ към сп.“Оряхово“ ,по дължина на пътното платно.
В резултат на удара пострадалият паднал по гръб върху терена,с дясна страна към задните
гуми на автомобила,като главата му сочела към тротоара вдясно от пътното платно,считано
по посока на движение на автомобила,а краката му-към пътното платно.
Последвало притискане на дясната челно-слепоочна област на главата на пострадалия от
долната повърхност на автомобила и притискане със застъпване и частично възкачване на
задна гума в областта на таза на пострадалия-последното довело до наличие на изразени
мекотъканни увреждания в областта на дясното бедро,седалище,счупване на дясната срамна
кост и кръвонасядане на меките тъкани на лявото седалище,както и травма на гръбнака на
нИ.то между последния гръден и първия поясен прешлен и увреждане на чернодробната
връзка.
Причината за удара от техническа и професионална гледна точка е,че водачът С. предприел
маневра „движение назад“ без да се убеди в безопасното извършване на тази маневра.
Същият усетил удара,спрял автомобила и излязъл от него.Видял пострадалия да лежи на
около 20-50 см. от задната част на автомобила,леко странично спрямо посоката му на
движение.В областта на долната част на главата му имало кръв.Подс.С. леко повдигнал
главата му,след което го изправил до седнало положение и подпрял тялото му на коленете
си,като го попитал дали е добре.Пострадалият му отговорил и останал така около две
минути,след което поискал да се изправи.Подсъдимият му помогнал да стане и да остане в
изправено положение. Няколко минути след това подсъдимият попитал пострадалия дали
иска да седне и когато последният отговорил утвърдително,му отворил страничната врата на
товарния автомобил и му помогнал да седне на мястото на образувалия се отвор при
приплъзването на страничната врата.
По същото време в близост до мястото на произшествието преминал св.Ц. В.,който чул шум
и се обърнал и видял спрелия товарен автомобил и падналия зад него човек.В 11.33 ч. той
позвънил на тел.112 и съобщил за инцидент,след което си тръгнал.
Оттам преминала и св.Н. И. с малолетните си деца,която също видяла падналия на пътното
7
платно на ул.“Без име“ възрастен мъж ,който бил ориентиран странично,по диагонал на
товарния автомобил.Видяла и че водачът му се насочил към падналия мъж и се заел да му
оказва помощ.В 11.36 ч. съобщила за инцидент на тел.112 и си тръгнала.
Няколко минути по-късно и по повод на получените сигнали,на мястото на произшествието
пристигнал автопатрул към 03-то РУ-СДВР в състав св.Ц. и В..Те установили самоличността
на водача на товарния автомобил и на пострадалия,който все още седял в отвора на
страничната врата на буса.Подсъдимият им обяснил,че е осъществил движение назад и не е
видял пешеходеца зад автомобила,при което го е ударил,след което му е помогнал да стане и
да седне в буса.Полицейските служители подали сигнал до дежурния център на
управлението и поискали на място да бъдат изпратени екипи на ОПП-СДВР и на ЦСМП-
София.
В 11.50 ч. на мястото на произшествието пристигнал екип на ЦСМП в състав д-р С.,м.с.С. и
шофьор К.,които установили самоличността на пострадалия и го транспортирали до
„Пирогов“ с първоначална диагноза „Контузия на главата и носа“.
След като пострадалият бил отведен,на мястото на ПТП пристигнал екип от ОПП-СДВР в
състав св.К. и И.,като пред последния подсъдимият посочил,че не е видял пешеходеца.Св.И.
дал разрешение на С. да измести буса до свободно място за паркиране,отстоящо на около 20
м. от мястото на ПТП,за да освободи движението по улицата.След като получили
информация от „Пирогов“,че здравословното състояние на пострадалия е
тежко,сигнализирали на оперативния дежурен център с искане на мястото да бъде изпратена
дежурна оперативна група за документиране на тежки ПТП с пострадали лица.
Така на мястото пристигнали св.М. и младши автоконтрольор П.,първият от които изготвил
констативен протокол за ПТП,а П. изготвил протокол за оглед на местопроизшествие ведно
със скица и фотоалбум към него.
Тестовете на подс.С. за употреба на алкохол и наркотични вещества били отрицателни.
В 12.07 ч. пострадалия Т. бил приет в Неврохирургичния кабинет на „Пирогов“ и прегледан
от д-р А.,който му поставил диагноза „Контузия на мозъка.Фрагментно счупване на челната
кост в дясната част.Огнище на кръвонасядане в челния дял на мозъка и невроцефалия“.
Около 12.30 ч. д-р А. се обадил на дъщерята на пострадалия- Р. Т.-И. и я уведомил,че баща й
е пострадал при ПТП.Св.Т.-И. пристигнала в „Пирогов“ заедно със св.И. и заварила баща си
на количка да чака изследвания.Попитала го как се чувства,а той й отговорил,че има болки
по цялото тяло.Т.-И. се обадила на майка си Р. Т. и на нейната сестра Е. Х. и ги уведомила за
инцидента.Св.Х. веднага тръгнала към лечебното заведение ,но при пристигането й
пострадалия вече не бил контактен и тя не могла да разговаря с него.
След отвеждането му в болничното заведение,състоянието на пострадалия се влошило,на
два пъти получил обилни кръвоизливи,изпаднал в безсъзнание и в 15.27 ч. бил настанен в
протИ.шокова зала за оперативно лечение.Въпреки проведеното интензивно лечение,на
22.12.2019 год. в 00.04 ч. пострадалият Т. починал в болничното заведение с поставена
диагноза „Контузия на мозъка.Многофрагментно счупване на челна и теменна
8
кост.Вътремозъчен кръвоизлив.Кръвоизлив в мозъчните стомахчета.Кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки“.
От СМЕ на труп е установена пътно-транспортна травма-съчетана травма:тежка
черепномозъчна травма,гръбначно-мозъчна травма,коремна травма и травма на крайниците
и настъпили усложнения след това,като е дадено заключение,че смъртта на пострадалия се
дължи на съчетаната травма и настъпилите усложнения след това,като е налице пряка
причинно-следствена връзка между съчетаната травма и настъпилата смърт.
Горната фактическа обстановка е установена от събраните по делото
доказателства,доказателствени средства и веществени доказателства,както следва:
-обясненията на подсъдимия,
-показанията на св.Р. Т.,Р. Т.-И.,Л. М.,А. В.,Н. И.,Е. Х.,И. И.,С. А.,А. Ц.,В. Д.,Н. К.,Ц.
В.,Д. С.,Е. С.,Х. А. и И. И.,
-протоколите за извършени действия по разследването,
-протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум,
-медицинска документация и съдебно-медицинска експертиза на труп,
-комплексна медико-автотехническа експертиза и допълнителна комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза,
-справка от КАТ,справка за съдимост и характеристики за подсъдимия,
-писмените доказателства.
От обясненията на подсъдимия и писмените доказателства първостепенния съд е извел
фактите,касаещи съдебното му минало,трудовата и семейната му ангажираност,както и че е
бил наказван пет пъти с фишове и пет пъти с наказателни постановления за различни
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Пак от неговите обяснения,обсъдени в съвкупност с показанията на св.В. ,М. и И. и
констативния протокол, протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него,
съдът е установил мястото на произшествието,превозното средство,което е управлявал и
предприетите от него маневри,като е взел предвид тяхната еднопосочност и
безпротИ.речИ.ст относно времето и мястото на настъпване на произшествието,пътната
обстановка,разположението на пътното превозно средство,направлението му на
движение,предприетите от подс.С. маневри.
Установени са от основната и допълнителната КМАТЕ скоростта на управлявания от
подсъдимия автомобил,която е била от порядъка и не по-ниска от 10 км/ч.,видимостта в
огледалата за обратно виждане,липсата на конструктивни изменения по
автомобила,видимостта на водача в огледалата за мъртва точка и „клиренса“ на същия.
По отношение на механизма на произшествието вещите лица са дали заключение,че подс.С.
е започнал да извършва маневра „движение на заден ход“ с посока на движение назад от
сп.“Оряхово“ към ул.“Секула детенце“ и в същото време пешеходецът Д. Т. се е намирал зад
9
автомобила с лявата част на тялото си към него.Водачът С. не е имал обективна възможност
да възприеме в огледалата намиращия се отзад пешеходец и движейки се на заден ход го
удря със задната зона на автомобила отляво на тялото му със скорост не по-ниска от 10 км/ч.
Насочеността на движение на пешеходеца и респ.мястото,на което се е намирал към
момента на произшествието,са установени от обясненията на подсъдимия,показанията на
св.И.,В. и В.,както и отразеното в огледния протокол досежно установените следи от кръв по
пътното платно и заключенията на експертите относно мястото на удара по ширина и
дължина на пътното платно.Съвкупният анализ на тези източници на информация налага
извода,че пострадалият се е намирал на пътното платно на ул.“Без име“,непосредствено зад
автомобила,управляван от подсъдимия.
Датата и часът на настъпване на произшествието правилно са изведени от
първоинстанционния съд от обясненията на подсъдимия,показанията на св.В. и М. и
справките от „Национална система 112“.
Приетият от първостепенния съд механизъм на настъпване на произшествието е оспорен от
защитата във въззивната жалба,в която насока са изложени доводи за противоречия в
експертните заключения и твърдения,че не е събрано нито едно доказателство за настъпил
удар между пострадалия и превозното средство.
Доводите са неоснователни,тъй като правилно първостепенният съд е отчел характера и
естеството на получените от пострадалия Т. увреждания,които, според експертите,добре
отговарят да са получени именно при ПТП по механизма на притискане между твърди тъпи
предмети и в частност-при притискане на тялото на пострадалия между долната повърхност
на автомобила в частта между задната броня и задните гуми на автомобила и терена при
положение по гръб и с дясната странична повърхност на задните колела на автомобила,със
застъпване и частично възкачване на задно колело в областта на таза вдясно на
пострадалия.В тази насока фактическите изводи на СГС са съобразени с експертните
заключения,заявеното от вещите лица в съдебно заседание,показанията на св.И. и В.,които
са възприели тялото на пострадалия зад автомобила непосредствено след настъпилия удар.
В тази насока в.л. Б. е заявила пред първоинстанционния съд,че е установен вътремозъчен
кпъвоизлив,който морфологично е определен като травматичен,тъй като е бил свързан с
контузия на кората на десен челен дял,а след това е настъпило усложнение-пробив на този
кръвоизлив в мозъчното стомахче,което е довело до рязко влошаване на състоянието на
пострадалия и изпадането му в коматозно състояние на следващия ден.Вещото лице Б. е
разяснила още,че черепно-мозъчната травма е получена в резултат на травматично
въздействие със значителна кинетична енергия-счупване на сравнително здрави кости в
черепа,каквато е челната кост,както и данни за травматично въздействие в две повърхнини-
странична и предна,което обуславя най-вероятния механизъм-„значително по сила
притискане“ между твърди и тъпи предмети,а самото увреждане категорично не може да се
получи при падане от височината на собствен ръст.
Обяснила е,че травмите говорят за двустранно предно-задно притискане на тялото в областта
10
на кръста и таза като механизъм на причиняване на уврежданията.Разположенията на
кръвонасяданията говорят и за леко странично притискане,с по-изразена част вдясно,поради
което са приели,че е възможно да се касае не само за притискане в областта на таза,а и за
възкачване на гума отдясно наляво макар да няма типични характерни кръвонасядания от
типа на отпечатъци на грайфер.
Вещото лице Ш. също е заявила в хода на съдебното следствие,че се касае за доста тежко
счупване на костите на черепа,с доста тежки увреждания на мозъка,които не биха се
очаквали при падане от височината на собствен ръст.Подчертала е,че когато се касае за
бутане на човек от автомобил на заден ход,винаги се касае за движение на автомобила с
много ниска скорост,при което не остават повреди по автомобила,а могат да не останат и
увреждания по пострадалия.Травмата,която е водеща в такива случаи е или от падането на
пострадалия върху терена или от падане с последващо притискане или прегазване.
Според в.л. Ш. травмите не са от блъскането на автомобила,а са получени,когато
пострадалия е паднал на терена и е притиснат с долната повърхност на автомобила по
отношение на главата и от гума в областта на таза.Не изключва и варианта само да е
притиснат между дъното на автомобила и терена.
В.л. инж.П. е дал разяснения пред съда,че бусът се е движил на заден ход и е последвал удар
и извеждане от равновесие на пешеходеца,с падане,след което има притискане.
На твърденията на защитата,че при констатираните телесни увреждания пострадалия не би
могъл да заема стоящ и седящ стоеж до идването на медицинския екип,успешно се
протИ.поставят разясненията на в.л. Ш. при повторния й разпит,че не може да се изключи
възможността веднага след инцидента пострадалият да извършва активни действия,вкл. и
самостоятелно придвижване на кратко разстояние,но с променена и затруднена от болката
походка.В подкрепа на това са налице обясненията на подсъдимия и показанията на св.В.,Т.-
И. и И.,че той е бил контактен до отвеждането му в лечебното заведение и известно време
след това,след което състоянието му рязко се е влошило.
За настъпилия удар между пешеходеца и превозното средство сведения се съдържат в
показанията на св.И.,който пред първоинстанционния съд е заявил,че при проведения
разговор с водача на буса последният му е казал,че не го е видял,в която насока са и
показанията на св.В.,според които С. е заявил,че при маневра на заден ход не е видял
намиращият се зад него пошеходец и го е блъснал,както и тези на св.М..Индиция в тази
насока са и показанията на св.Т.-И.,че е била уведомена от д-р С. А.,че баща й е бил блъснат
от бус при движение назад,от което следва ,че св.А. също е бил уведомен за този механизъм
на произшествието.
С оглед на горното правилен се явява фактическия извод на първостепенния съд,че е
настъпил удар между пешеходеца Т. и управляваното от подсъдимия превозно средство при
движението му назад по ул.“Без име“,в резултат на който пешеходецът е получил
травматични увреждания,довели до смъртта му и между тях е налице причинно-следствена
връзка.
11
Доказателственият анализ на първостепенния съд се отличава с правдИ.ст,прецизност и
изчерпателност,като съдът е поставил на обсъждане всички доказателствени източници
както самостоятелно,така и в тяхната взаимовръзка и е отстранил наличните противоречия в
показанията на свидетелите посредством процесуалната техника на чл.281 от НПК,в
резултат на което е формирал правдиви изводи по фактите.Анализирани са и дадените от
подсъдимия обяснения ,дадени в хода на наказателното производство и същите са ценени в
съответствие с останалите доказателствени източници.
По отношение на протокола за оглед на местопроизшествие,за който се твърди във
въззивната жалба,че е извършен в разрез с разпоредбите на НПК,е видно,че това действие
по разследването е извършено от Б. А. П.-младши автоконтрольор І степен в 3-та група
„Тежки пътно-транспортни произшествия“ при ОПП-СДВР,видно от заповед № 513з-5075
от 21.07.2015 год. на СДВР и съобразно длъжностната му характеристика и в условията на
неотложност е извършил това първо действие по разследването,а в хода на съдебното
следствие,в съответствие с разпоредбата на чл.118,ал.2 от НПК, правилно съдът е отказал да
уважи искането на защитата за допускането му до разпит в качеството на свидетел.
Вследствие на така установеното от фактическа страна САС споделя правните изводи на
първостепенния съд,че подс.С. от обективна страна на 04.12.2019 год.,около 11.30 ч.,при
управление на МПС по пътното платно на ул.“Без име“ в гр.София,ж.к.“Света Троица“,в
района зад бл.146,с посока на движение от сп.“Оряхово“ към ул.“Секула детенце“ при
извършване на маневра „движение назад“ в нарушение на правилата на чл.40,ал.1 и ал.2 от
ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на намиращия се зад автомобила пешеходец
Д. Т.,по който начин е реализирал състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с
чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Същият е привел в движение управлявания от него автомобил без да се убеди,че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението и след като привел автомобила в движение
назад,продължил движението си без да осигури лице,което да му сигнализира за опасности.
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и
деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост в проявлението й на
небрежност,тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За разлика обаче от първостепенният съд САС счита,че в хода на проведеното наказателно
производство са събрани и проверени достатъчно доказателства,че подс.С. е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,което обосновава приложението
на привилегирования състав на чл.343а,ал.1,б.“б“ във вр. с чл.343,ал.1,б.“в“ от НК.
Установено е по делото,че подс.С. след като е преустановил движението на управляваното
от него превозно средство,е отишъл при пострадалия,повдигнал главата му,подложил яке
под него,за да не е на земята,опитвал се да го окуражава /вж.показанията на св.И./ и след
това му помогнал да седне,като подпрял тялото му на коленете си.След това му помогнал
12
да стане,попитал го дали е добре и получил утвърдителен отговор,попитал го дали отново
иска да седне и след като пострадалия отговорил положително ,отворил страничната врата
на товарния автомобил и му помогнал да седне,т.е. помощта му е била обективно
необходима и предоставена с оглед възможностите му.
Безспорно установения факт,че самия той не е сигнализирал на тел.112 ,за да съобщи за
състоянието на пострадалия,разгледан обаче на плоскостта на посочените по-горе активни
действия на подсъдимия,не следва да се цени като фактор,препятсващ приложението на
посочената разпоредба,тъй като е обективно установено,че в този първоначален
момент,когато пострадалия се е нуждаел от помощ,то тя му е била оказана от подсъдимия
своевременно и вниманието му е било изцяло ангажирано в тази посока,а междувременно е
бил подаден сигнал на тел.112 от св.И. и В..
Ето защо САС приема от правна страна,че деянието на подсъдимия следва да бъде
преквалифицирано по реда на чл. чл.343а,ал.1,б.“б“ във вр. с чл.343,ал.1,б.“в“ от
НК,санкционната част на който предвижда наказание лишаване от свобода до четири
години.
При определяне на размера на наказанието правилно първостепенният съд е намерил превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства,каквито са необремененото му съдебно
минало,положителните му характеристични данни ,установени по месторабота,ниската
скорост на движение,с която е управлявал автомобила непосредствено преди
произшествието над отегчаващите такива,каквито се явяват наложените му наказания за
извършени други нарушения на правилата за движение по пътищата.
При преценката на значимите за определяне на отговорността обстоятелства САС счита,че
следва да бъде отчетено в тази насока допуснатото съпричиняване от страна на пострадалия
пешеходец към настъпилия вредоносен резултат.Аргументите за това се извеждат от
обстоятелството,че мястото на произшествието е на пътното платно на ул.“Без име“,по
която се е движел пешеходеца ,непосредствено зад автомобила,управляван от подсъдимия
,без да съблюдава правилата за движение,регламентирани в чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
В резултат на горното атакуваната присъда следва да бъде изменена в тази част,като с оглед
приетата от САС квалификация на деянието и при очертания превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства наложеното му наказание лишаване от свобода от две години
следва да бъде намалено на една година с намаляване на изпитателния срок на три
години,което в най-голяма степен би постигнало целите,визирани в чл.36 от НК
Следва да бъде намалено и наложеното по реда на чл.343г от НК наказание лишаване от
правоуправление до размер от две години,който е достатъчен да дисциплинира подсъдимия
към стриктно спазване на правилата за движение по пътищата.
В тежест на подсъдимия С. следва да бъдат възложени направените от частните обвинители
Р. О. Т. и Р. Д. Т.-И. разноски за упълномощаването на повереник във въззивното
производство в размер от по 3000 лв. за всеки един от тях.
13
По изложените съображения и на основание чл.337,ал.1,т.1 и т.2 от НПК САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 15 от 26.01.2024 год.,постановена по НОХД № 2059/21 год. по
описа на СГС,НО,4 състав,като преквалифицира деянието от чл.343,ал.1,б.“в“,пр.1 във вр. с
чл.342,ал.1,пр.3 от НК в деяние по чл.343а,ал.1,б.“б“ във вр. с чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с
чл.342,ал.1,пр.3 от НК и НАМАЛЯВА наложеното на подс. П. И. С. наказание лишаване от
свобода от две години на ЕДНА ГОДИНА,като на основание чл.66,ал.1 от НК намалява и
размера на изпитателния срок от четири години на ТРИ ГОДИНИ.
ИЗМЕНЯВА присъдата и в частта,с която подс.П. И. С. на основание чл.343 г от НК е лишен
от правото да управлява МПС за срок от три години,като НАМАЛЯВА същият на ДВЕ
ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс.П. И. С. да заплати на Р. О. Т. и Р. Д. Т.-И. по 3000 лв. за всяка една от
тях,представляващи разноски за упълномощаване на повереник във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14