ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260
гр.Хасково, 08.04.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание
на
осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
разгледа
докладваното от съдията адм.дело №302/2022 г.
Произнасянето
е по реда на чл.60, ал.6, вр. ал.5 от АПК.
Съдебноадминистративното
производство по делото е образувано по жалбата на „А. 84“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.Свиленград, ул.„С. К.“ №*, ет.2, представлявано от
управителя А. А. К., срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ФК-62-0375557/22.03.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата е формулирано „особено искане“ да се спре предварителното изпълнение на обжалваната заповед.
Оспорващият считал, че липсват конкретни мотиви, както и доказателства, обуславящи предпоставките на чл.60 от АПК – не били поставени в опасност живота и здравето на гражданите, не бил ощетен държавният интерес, тъй като дружеството било отчело и заплатило всички начислени данъци, не съществувала опасност да бъде осуетено изпълнението на акта, тъй като, видно от представените документи, дружеството съдействало на контролните органи и изпълнявало незабавно техните предписания.
В жалбата се развиват съображения, че в частта относно разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение, заповедта била немотивирана и незаконосъобразна. Твърди се, че посоченото в заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, не било предвидено от законодателя като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Липсвали конкретни мотиви, както и доказателства, обуславящи предпоставките на чл.60 от АПК. Сочи се, че в издадения на дружеството АУАН №F646658/24.03.2022 г. било записано, че при извършена на 03.03.2022 г. проверка на стопанисвания от жалбоподателя кафе-аператив в гр.Свиленград е констатирано, че дружеството е използвало ФУ Tremol FP0*-KL с инв.№ZK100**6, неотговарящо на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като е използвало ФУ, което не отговаря на функционалните изисквания, съгласно приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата. Твърди се, че дружеството било закупило цитираното ФУ от лицензирана фирма и нямало вина, че то било неотговарящо на изискванията. След извършената от контролните органи на НАП проверка, видно от Договор №1736/04.03.2022 г., дружеството било закупило ФУ, одобрено и отговарящо на изискванията на Наредбата, което незабавно монтирало. Твърди се също, че констатираното неподаване към НАП по установената дистанционна връзка на фискалните касови бележки, не било довело до укриване на приходи, неплащане на данъци, и оттам ощетяване на държавния фиск. Видно било от представените отчети, че дружеството отчитало и плащало данъци, т.е. нямало укриване на такива. В случая не се обосновавала необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка. Липсвал анализ на последиците от предварителното изпълнение на мярката по отношение на дружеството и действително обосноваване на съразмерността между евентуалните щети, които щели да бъдат нанесени на фиска, и предвидимите последици за дружеството. В случая освен общите разсъждения относно защитата на обществения интерес, в заповедта не били изложени съображения за системно неизпълнение на задълженията на търговеца към фиска. Не ставало ясно с какво се обосновава особено важния държавен интерес в конкретния случай и защо административният орган считал, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено, и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди.
Съдът, като взе предвид изложените в особеното искане твърдения и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №ФК-62-0375557/22.03.2022 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е издадена на основание чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС и с нея на „А. 84“ ЕООД, гр.Свиленград, се налага принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект Кафе - аперитив, находящ се в гр.Свиленград, ул.„Г. С.“ №*, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Мярката е наложена за констатирано на 03.03.2022 г. нарушение, изразяващо се в това, че регистрираното в търговския обект фискално устройство Tremol FP0*-KL с инв.№ZK100**6, въведено в експлоатация и работещо, е от тип, който е одобрен преди изменението на Наредба Н-18/2006 г. на МФ и не е приведено в съответствие с изискванията на Наредбата, като е установено, че данни от всяка фискална касова бележка не се предават автоматично от фискалното устройство по дистанционната връзка към НАП, съгласно Приложение №17 към чл.10, ал.10 и чл.25, ал.9 от Наредбата.
Видно от Разписката, инкорпорирана под текста на ЗНПАМ №ФК-62-0375557/22.03.2022 г., екземпляр от същата е връчен на управителя на „А. 84“ ЕООД срещу подпис на 05.04.2022 г.
В същата заповед, на основание чл.188 от ЗДДС и чл.66 от АПК се Разпорежда предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка.
По отношение на това Разпореждане са изложени мотиви, че:
- предварителното изпълнение е наложено за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид;
- възниквала необходимост да се защитят особено важни държавни интереси – ако не бъдело допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществувала възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена;
- липсата на фискално устройство от одобрен тип накърнявала съществено държавния интерес и фискалната политика в страната, и причинявала значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволявала да бъдат проверени извършените от него продажби, и като последица се явявала неправилното определяне на дължимите налози;
- налагал се извода, че една от целите на санкционирания субект е именно отклонение от данъчно облагане, което водело винаги до негативни последици за фиска;
- необходимо било да се съобрази, че от закъснението на изпълнението на ПАМ можело да последва значителна или труднопоправима вреда, а именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект.
Към жалбата на „А. 84“ ЕООД са приложени заверени писмени доказателства: приемо - предавателен протокол с дата на продажба 04.03.2022 г., гаранционна карта с паспорт на Електронен касов апарат с фискална памет Dateks и Свидетелство за регистрация от 04.03.2022 г. на фискално устройство с идент.номер от регистър на НАП, влизане в експлоатация на 04.03.2022 г. в търговски обект „Престиж сити кафе“ с адрес гр.Свиленград, ул.„Г..С.“ *.
Жалбата на „А. 84“ ЕООД е подадена в съда на 06.04.2022 г.
От изложените в същата доводи съдът приема, че се обжалва предварителното изпълнение на ЗНПАМ №ФК-62-0375557/22.03.2022 г., допуснато на основание чл.60, ал.1 от АПК с Разпореждането в заповедта, като се иска неговата отмяна.
Това обжалване подлежи на разглеждане по реда на чл.60, ал.5 от АПК.
Оспорената ЗНПАМ №ФК-62-0375557/22.03.2022 г. не попада сред актове, които на основание изрична разпоредба се ползват с предварително изпълнение по силата на закон. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на предварително изпълнение „при условията на чл.60, ал.1 – 7 от АПК“.
В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е предвидена възможността в административния акт да бъде включено разпореждане за предварителното му изпълнение, а на основание чл.60, ал.5 от АПК, Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
В настоящия случай искането на „А. 84“ ЕООД, гр.Свиленград, за отмяна на допуснатото предварително изпълнение, се явява процесуално допустимо за разглеждане, тъй като е инкорпорирано в жалбата, подадена на 06.04.2022 г., т.е. в тридневен срок от съобщаването на акта, в който се съдържа обжалваното Разпореждане.
Разгледано по същество, искането е основателно.
В специалния закон липсват нормативно
регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането
за отмяна на допуснатото от административния орган предварително изпълнение на
акта, поради което приложение следва да намерят условията, регламентирани в
АПК.
Според чл.60, ал.1 от АПК, в
административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин
интерес. В последния случай административният орган изисква съответната
гаранция.
Трайно в съдебната практика се застъпва
становището, че общият критерий по
чл.60, ал.1 от АПК за допустимостта на предварителното изпълнение е
защитата на визираните ценности и интереси да е в такава непосредствена
причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че
по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна
или трудно поправима вреда. Когато такава зависимост не съществува,
предварителното изпълнение не следва да се допуска.
Нормата на чл.60, ал.2 от АПК въвежда и
задължителното изискване разпореждането за предварително изпълнение да се
мотивира.
С оглед цитираната правна регламентация,
в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за
наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване
на разпореждането му за предварително изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че в
процесното Разпореждане административният орган не е изложил конкретни мотиви
за необходимостта от предварителното изпълнение, в съответствие с изискванията
на закона.
Основателно е възражението на
оспорващия, че въведеното от административния орган съображение за необходимост
от предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
е ирелевантно към критериите, предвидени в закона, за налагане на предварително
изпълнение на административен акт.
В обжалваното Разпореждане по чл.60,
ал.1 от АПК не се навежда довод за осигуряване живота или здравето на
гражданите, а останалите посочени в него съображения – за защита на особено важен
държавен интерес и вероятност за настъпването на значителна или трудно
поправима вреда от по-късното изпълнение на акта, в случая не покриват изискването
за мотивиране на разпореждането, защото не дават представа за конкретни
фактически установявания, а са изложени общо и абстрактно.
Административният орган не е изпълнил
задължението си да изложи ясни мотиви за възприетото административно решение, а
липсата на такива води до невъзможност съдът да извърши проверка действително
ли недопускането на предварително изпълнение на заповедта е от особено важен
държавен интерес и ще доведе до осуетяване или затрудняване на изпълнението й. Излагането
на мотиви за всеки един от възприетите елементи на фактическия състав на
нормата на чл.60, ал.1 от АПК, е условие за законосъобразност на разпореждането,
а липсата на конкретни фактически основания, налагащи допускане на
предварителното изпълнение на административния акт води до неговата
незаконосъобразност.
Освен това по делото липсват каквито и
да било доказателства, от които да се установи, че е налице опасност от закъснението
на изпълнението на ПАМ да последва значителна, или труднопоправима вреда, изразяваща
се в съществено отклонение от данъчното облагане. С оглед вида на
констатираното при проверката, извършена на 03.03.2022 г. в стопанисвания от
дружеството търговски обект нарушение, изразяващо се в това, че регистрираното,
въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство е от тип, който
не е приведен в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ и че
данни от всяка фискална касова бележка не се предават автоматично от фискалното
устройство по дистанционната връзка към НАП, не следва категоричен извод за
извършено от дружеството отклонение от данъчно облагане. Такава констатация
липсва в акта, както и доказателства, че нарушението е именно с цел отклонение
от данъчно облагане.
Фискалната политика в страната, а оттам
и държавният интерес, биха били накърнени само в случай, че стопанисваният от
дружеството търговски обект продължи да функционира без фискално устройство от
одобрен тип, което да позволява да бъдат проверени извършените от него продажби
и правилното определяне на дължимите налози. В процесния случай обаче от „А.
84“ ЕООД са представени писмени доказателства за закупено, регистрирано и
въведено в експлоатация в търговския обект на 04.03.2022 г. (т.е. непосредствено след извършената на 03.03.2022
г. проверка) ново фискално устройство – Електронен касов апарат
с фискална памет Dateks, което опровергава твърденията в Разпореждането, че от
закъснението на изпълнението на наложената му ПАМ може да последва значителна
или трудно поправима вреда.
Съдът приема, че не се доказва предпоставката
необходимост от защита на особено важни държавни и обществени интереси,
изискуема от нормата на чл.60, ал.1 от АПК, както и липсват останалите визирани
от нормата критерии за допускане предварителното изпълнение на издадената ЗНПАМ.
Налице са обстоятелства, обуславящи материалната
незаконосъобразност на Разпореждането и отмяната на допуснатото с него предварително
изпълнение на заповедта.
Предвид това и на основание чл.60, ал.6 от АПК, искането на „А. 84“ ЕООД, гр.Свиленград, следва да бъде уважено, като се отмени
предварителното изпълнение на оспорената заповед, допуснато с Разпореждане на
административния орган, обективирано в заповедта.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „А. 84“ ЕООД, гр.Свиленград Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-62-0375557/22.03.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба до Върховен административен съд.
На основание чл.138, ал.3 от АПК, препис от определението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: