№ 4032
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110209616 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 -чл. 63 и сл. от Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/:
Образувано е по жалба на "Транс Енерджи 2012" ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Арсеналски“ №11, ет. 5, ап. 7,
представлявано от управителя Пламен Илчев Петров, чрез упълномощения процесуален
представител – адв. И. А. Д. от Адвокатска колегия – гр. Хасково, срещу електронен фиш
(ЕФ) № ********** от 17.08.2021 г. на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 във вр. с чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения
електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му в
противоречие на материалноправните норми, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен,
като присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят "Транс
1
Енерджи 2012" ООД - редовно призовани, не се представляват. Постъпила е писмена молба
от редовно упълномощения процесуален представител на дружеството – жалбоподател –
адв. Д., чрез която същият моли да се даде ход на делото, излага допълнителни аргументи в
подкрепа на основателността на депозираната жалба, моли ЕФ да бъде отменен като
незаконосъобразен и претендира присъждане на сторените по делото съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се
представлява от юрк. Георгиева, редовно упълномощена, която оспорва жалбата и моли да
бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваният ЕФ е
издаден при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния
закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.08.2021 г. в 19:14 часа пътно превозно средство представляващо влекач Рено Премиум
с рег. № СА 8590 ХА, с технически допустима маса 19000, брой оси 2, екологична категория
Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава
40000, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било
установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с
устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на
пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС,
вследствие на което било установено, че собственик на заснетото превозно средство е
дружеството "Транс Енерджи 2012" ООД с ЕИК 20547177 със законен представител Пламен
Илчев Петров. Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш
№ **********, с който на основание чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и
ал. 7 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ
2
генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
CAAE3B983DB3792BE053041F160A1E91, ведно със снимков материал към него. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава
вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва
и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане за движение по път,
за който се събират съответните такси, не е постъпило. Поради какви обстоятелства такса не
е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен
съставът на вмененото нарушение.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност,
съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за
установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени
доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се
необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което съдът им
дава вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице,
в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем
административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с
издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7
във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е
наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при
преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната
система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава
доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал
(съдържащи се в административнонаказателната преписка). Докладът и снимките, съгласно
чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни
такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във
3
връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси“.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на
17.08.2021 г. в 19:14 часа пътно превозно средство представляващо влекач Рено Премиум с
рег. № СА 8590 ХА, с технически допустима маса 19000, брой оси 2, екологична категория
Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава
40000, в община Столична, се движил по път А-6, като пътния участък при км. 50+427, с
посока нарастващ километър, е включен в обхвата на националната платена пътна мрежа. От
снимките, генерирани посредством устройство № 10181, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения,
обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в
рамките на процесния пътен участък без да е разполагал със заплатена пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Очевидно е присъствието на изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на
нарушението, а именно – дата, място и точен час на неговото извършване, регистрационен
номер на ППС, данни за собственика или ползвателя, данни за конкретната локация от
пътния участък и принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа и други.
Въпреки това съдът констатира, че не е спазено изискването за изискуемо съдържание на
електронния фиш по отношение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на
нарушението и обстоятелствата на неговото извършване.
На първо място от съдържанието на електронния фиш не става ясно за какво нарушение е
ангажирана отговорността на нарушителя. Според чл. 179, ал.3б от ЗДвП собственик на
пътно превозно средство от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2 500
лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако
собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер на 2500 лева. Санкционната разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, която е посочена
в процесния ЕФ, предвижда ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо
лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без
да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса
4
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция по чл.
179, ал. 3а - в размер 1800 лв. В случая от словесното описание на нарушението не може да
бъде установено дали в ЕФ е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение, изразяващо
се в неплащане на дължимата тол такса или в неизпълнение на задълженията за
установяване на изминатото разстояние или няма закупена маршрутна карта.
На следващо място настоящият съдебен състав намира за нарушен и редът за санкциониране
на нарушителя, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ
и по-конкретно Национално ТОЛ управление не разполага с процесуална възможност да
издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в
ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Следва да се
отбележи, че процедурата за санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е
предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната повелява съставянето на
актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в да се
осъществява от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и
чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване
на НП от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или
оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН
процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата е
изрично предвидено в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за нейното
дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред,
включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш /в тази насока Решение №
687 от 19.10.2022 г. на Административен Съд Хасково по к. а. н. д. № 758/2022 г. В случая
подобна облекчена процедура е визирана единствено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП,
която предвижда издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, но не и за такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Безспорно е, че новата редакция на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, с която е
допълнено, че "При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение" е влязла в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г., което означава,
че не съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса
на изрична норма за това към момента на съставянето му.
В настоящия случай съдът намира за неправилно ангажирана отговорността на
санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. ал.1 и 2, т. 2 във връзка с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на юридическо лице - собственик
на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
5
данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Но с оглед систематичния
анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде изведено единственото отклонение от общото
правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на
АУАН и НП, което отклонение е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3
ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е
обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно регламентира, че при
осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение /в този смисъл Решение № 2344 от 19.05.2023 г. на
СРС по а. н. д. № 10689/2022 г./.
От горното следва изводът, че ангажирането на административнонаказателната отговорност
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е
недопустимо. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително
в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия
между двете норми досежно: субектите на отговорност, правно дължимото поведение и
регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип
производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно
конкретно извършеното нарушение по аналогия. Очевидно за вмененото на жалбоподателя
нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш,
поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне
на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема,
че издавайки атакувания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави
АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са
значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на
защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства
в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на
контролните органи. Установените непълнота и неяснота на правната уредба относно
издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не могат да бъдат санирани по
аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове /в този смисъл е и Решение № 96
от 21.04.2023 на АдмС Видин по к.а.н.д. № 101/2023.
В случая обаче следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
6
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно която:
„Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. В случая доставчикът на електронната
услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние, респ. АПИ, е следвало да
уведоми "Транс Енерджи 2012" ООД, собственик и ползвател на ППС, за конкретния случай
на недекларирана пътна такса и да предложат възможност за отстраняване на нередността
преди да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната отговорност на
собственика на процесното ППС. В този смисъл е и последното изменение на ЗП със
ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9
ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с
изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.,
в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в
сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че към настоящия момент
нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. Очевидна е и разликата между уведомяването от доставчика на услугата за
електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на
дължимата пътна такса, от една страна, и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал.
2 ЗП, от друга. В този смисъл следва да се приложат разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат пряко действие,
като собственикът на автомобила "Транс Енерджи 2012" ООД не е следвало да бъде
директно санкциониран, а да му се предостави възможност да заплати дължимата пътна
такса за процесния сегмент от пътя. В този смисъл и неправилно дружеството-жалбоподател
е било санкционирано за извършеното деяние, което се изразява в неподаване на
съответните данни и то само за част от маршрута, по който се е движил процесният
автомобил. Снабдявайки МПС с бордово устройство, собственикът на автомобила е
направил всичко зависещо от него за изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
поради което е следвало да му се предостави възможност да заплати дължимата такса за
преминаване през съответните участъци, в срок до 14 дни, считано от уведомяването и едва
при неспазване на задължението да пристъпи към предприемането мерки за санкциониране.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна на атакувания
електронен фиш, който е бил издаден при изначален порок, произтичащ от допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, като с оглед значимостта на така
установения порок се обезсмисля последващото разглеждане на спора по същество с
обсъждане на останалите възражения на жалбоподателя.
По разноските:
Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски за
7
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева и искането на процесуалния
представител на Агенция „Пътна инфраструктура“, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът намери ЕФ за
незаконосъобразен, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва
да бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение – оставено без уважение.
Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение и като съобрази разпоредбите
на чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното
адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под форма на
имуществена санкция в размер от 1000 до 10000 лева, е в размер на 400 лева + 10 % за
горницата над 1000 лева; както и действителната правна и фактическа сложност на делото и
приключването му в едно съдебно заседание, съдът в настоящия му съдебен състав намира,
че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да
присъди на жалбоподателя по-нисък размер на претендираните разноски за адвокат за
въззивна инстанция, а именно сума в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, за който са
представени писмени доказателства – договор за правна помощ и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 и 2 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ) № ********** от 17.08.2021 г. на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с
който на жалбоподателя "Транс Енерджи 2012" ООД на основание чл. 179, ал. 3б във вр. с
8
чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на "Транс Енерджи 2012" ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Лозенец“, ул.
„Арсеналски“ №11, ет. 5, ап. 7, представлявано от управителя Пламен Илчев Петров, сума в
размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдгр. София на
касационните основания, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9