№ 1025
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330201882 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №5594388, с
който на Р.А.Ч., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител - адв. Д.П.,
атакува издадения Електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен. Прави
искане за неговата отмяна и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. По
делото, преди съдебното заседание е постъпило писмено становище от адв.
Д.П., в което са изложени съображения за отмяна на обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на
жалбата, като претендира същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност
прави възражение за намаляване на присъдените в полза на насрещната
страна разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минимално
1
предвидения такъв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 11.04.2021г. в
15:27ч. в гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе“ на кръстовището с ул. „Арх.
Камен Петков“, посока изток, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M №546, за превишаване на разрешената скорост с
25 км/ч при управление на МПС, лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с
рег.№ ***. Лекият автомобил се движел в населеното място с установена
скорост от 75 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена
скорост 50 км/ч.
Нарушението било заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1 –
M №546, монтирана в служебен патрулен автомобил с рег. №***. За същата
на 24.02.2010г. е било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г., копие от което
е приложено по делото. Мобилната система за видеоконтрол TFR1 – M
№546 е преминала последваща проверка през месец септември 2020г., за
което е бил издаден Протокол от проверка №6-33-10/18.09.2020г.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита,
че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят Р.А.Ч. при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ *** на посоченото в ЕФ място се е
движил със скорост от 75 км/ч при разрешена в населеното място скорост -
50 км/ч. Електронният фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя като лицето извършило нарушението и на което е било
предоставено за ползване моторното превозно средство, предвид на
2
обстоятелството, че собственикът е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в същия са посочени: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, дата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушителят, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното
й заплащане.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M №546, за което
автоматизирано техническо средство е доказано, че отговаря на установените
технически изисквания и е преминало съответната проверка. Действително
приложеното по административната преписка Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835 е валидно до 24.02.2020г., съгласно
отбелязаното в него, т.е. към датата на извършване на нарушението -
11.04.2021г., срокът на валидност на одобрения тип конкретно АТСС TFR1-M
№ 546 е бил изтекъл. Въпреки това, съгласно чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип, което е изрично упоменато и в
приложеното по административната преписка писмо от Български институт
по метрология. Наред с това съгласно представения по делото Протокол №6-
33-10 от 18.09.2020г. за лабораторна проверка, процесната мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - №TFR1-M е
преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на
измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е
една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено
и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна
проверка, съответства на одобрения тип. Проверката е извършена от
опровомощена от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор лаборатория за проверка на средствата за измерване към
Главна Дирекция „Национална полиция“ на МВР, сектор „Управление на
собствеността“, лаборатория „Полицейска техника“, видно отново от
посочения по-горе Протокол за проверка. С оглед на което следва да бъде
3
прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно
техническо средство.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение от 78 км/ч. В горепосочения Протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост - 78 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
което наказуемата скорост е 75 км/ч, която скорост е указаната в електронния
фиш.
Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г., видно от представения по преписката Протокол за използване на
АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. В същия
като дата на използване на АТСС е посочена 11.04.2021г., доколкото видно от
съставения протокол, времевият период на работа с мобилната система за
видеоконтрол е бил от 12:00 часа до 23:00 часа. В този смисъл съдът приема,
че Протоколът за използване на АТСС съответства на процесното време и
място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го
е заснело и съдържа данни за посоката на движение на контролираните МПС,
общото ограничение на скоростта на движение, режима на измерване,
посоката на задействане, номер на служебен автомобил, начало и край на
работа, както и номера на първо и последно статични изображения. По
преписката е приложена и снимка на разположението на измервателния уред,
с което е изпълнено и изискването на ал.3 на чл.10 от горепосочената
Наредба. Наредбата не изисква направената снимка на разположението на
уреда да съдържа каквито и да е други данни.
За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна
норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 100 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населеното място от 21 до 30 км/ч. В конкретния
случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 25
км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може
да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и
размер, което е съобразено в атакувания ЕФ.
4
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно
заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата
страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с
изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№5594388, с който на Р.А.Ч., ЕГН:**********, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р.А.Ч., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР –
Пловдив, БУЛСТАТ №********* сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пловдив.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6