Определение по дело №247/2019 на Окръжен съд - Сливен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №

 

гр.Сливен, 10.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№247 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба, подадена от М.Д.Б. против Определение №1496/08.05.2019г. по гр.д. №2305/2019г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането й за издаване на заповед за незабавна защита, с която мерки по ЗЗДН да бъдат наложени по отношение на ответника Д.Й.Б..

Жалбоподателката посочва, че отказа на съда е неоснователен и немотивиран. Изразява недоумение от отказа на районния съд за издаване на исканата заповед за незабавна защита, при все, че законът е предвидил като достатъчно обстоятелство декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, а освен нея тя е представила и свидетелство за съдимост на ответника, удостоверяващо неговата сериозна криминална проявеност. Посочва, че живее под постоянен страх за живота, здравето на децата, близките си и самата нея. Поведението на ответника било аморално и опасно за всички заобикалящи го. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да й издаде заповед за незабавна защита.  

Въззивният съд счита, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като такава.

Атакуваното определение, с което е оставено без уважение искането на молителката в първоинстанционното производство за издаване на заповед за незабавна защита не влиза в категорията на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, нито е определение, чието обжалване е предвидено изрично в разпоредба на закона по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Определението по чл.18 от ЗЗДН, с което се отказва издаване на заповед за незабавна защита, както и определението, с което се издава заповед за незабавна защита на пострадалото лице /имащо характер на спешна привременна мярка/, не подлежи на обжалване по аргумент от  чл. 19 от ЗЗДН, доколкото самата заповед за незабавна защита не подлежи на обжалване. ЗЗДН не предвижда обжалване на отказ за издаване на заповед за незабавна защита, изрична регламентация на възможност за обжалване на такъв акт липсва. Следователно не е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

На следващо място отказът да бъде издадена заповед за незабавна защита не прегражда развитието на делото. Напротив, независимо от издаването на заповед по чл.18 от ЗЗДН или отказа за това, производството по молбата за защита продължава /чл.12, ал.1 и чл.18, ал.4 от ЗЗДН/. Поради това не се прегражда по-нататъшното развитие на делото по същество, което завършва с постановяване на решение, с което се издава заповед за защита или се отхвърля молбата. Следователно не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Освен това, тъй като това определение не слага край на делото, то съгласно разпоредбата на чл. 253 от ГПК, може да бъде изменено или отменено от постановилият го съд, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Поради това молителката не е лишена от защита, тъй като за нея съществува евентуалната възможност да поиска изменението на това определение от постановилият го съд, ако счита, че е налице изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, но не разполага с процесуалната възможност да го обжалва пред горната съдебна инстанция.

Тъй като обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 от ГПК, не е допустимо същото да се оспорва с частна жалба пред въззивния съд.

            Следва да се отбележи и че признаването на възможност на молителя да обжалва отказа да се издаде заповед за незабавна защита дори би постигнало ефект, обратен на търсения от закона – осигуряване на бърза защита на пострадалия от домашно насилие. Предвиждането на отделно производство по обжалване на междинен акт, който не преглажда хода на делото и може да бъде изменян от издалия го съд, само би забавило главното производство. Смисълът на заповедта за незабавна защита е именно в нейната незабавност /издава се до 24 часа от получаване на молбата/ и едно обжалване обезсмисля незабавността, която всъщност отпада.

С оглед изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по въззивното дело – прекратено.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от М.Д.Б. против Определение №1496/08.05.2019г. по гр.д. №2305/2019г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането й за издаване на заповед за незабавна защита, с която мерки по ЗЗДН да бъдат наложени по отношение на ответника Д.Й.Б., като НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно ч.гр.д. №247/2019г. по описа на СлОС, като НЕДОПУСТИМО.

 

 

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                         

                                                      2.