ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 629
гр. Велико Търново, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.419 ал.1 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№19664/21.12.2021г. от К. ЗЛ. ЗЛ., чрез
пълномощника му адв.М.М. – ВТАК, частна жалба с вх.№19666/21.12.2021г. от М. Д. ОР.,
чрез пълномощника му адв.М.М. – ВТАК, и частна жалба с вх.№19926/29.12.2021г. от М.
АЛ. М., всички против Разпореждане №831/19.02.2021г., постановено по Ч.гр.д.№552/2021г.
по описа на РС – Велико Търново, с което е уважена молба на заявителя „ПИБ“ АД за
незабавно изпълнение и е разпоредено издаване на Заповед №236/19.02.2021г. за изпълнение
на парично задължениеq въз основа на документ по чл.417 ГПК и ИЛ, с искане за неговата
отмяна по отношение на частните жалбоподатели.
В частните жалби, подадени от К. ЗЛ. ЗЛ. и М. Д. ОР. – поръчители за дълга на
жалбоподателя и кредитополучател М. АЛ. М. по Договор №096LD-R-003132/12/06/2015г.
за банков кредит, са развити идентични оплаквания за липса на предпоставките по чл.418
ал.2 изр.1 ГПК, поради прекратяване на поръчителството по смисъла на чл.147 ал.1 ЗЗД.
Твърди се, че кредитът по процесния Договор №096LD-R-003132/12/06/2015г. е станал
незабавно изцяло и предсрочно изискуем на основание т.10.3 от ОУ на „ПИБ“ АД за
кредити на ФЛ, считано от 03.09.2016г., и заявлението по чл.417 ГПК, предмет на Ч.гр.д.
№552/2021г. по описа на ВТРС, е подадено от заявителя на 17.02.2021г., т.е. след изтичане
на шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, поради което и поръчителството от страна на
частните жалбоподатели К. ЗЛ. ЗЛ. и М. Д. ОР. е прекратено.
В частна жалба с вх.№19926/29.12.2021г. от кредитополучателя М. АЛ. М. са развити
оплаквания, че обжалваното разпореждане по чл.419 ал.1 ГПК, с което се уважава молбата за
незабавно изпълнение, е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките по чл.418
ал.2 изр.1 ГПК, доколкото Договор №096LD-R-003132/12/06/2015г. е нищожен на основание
1
чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД – поради невъзможен предмет, поради анатоцизъм е нищожен на
основание чл.26 ал.4 вр. чл.10 ал.3 ЗЗД. Позовава се на погасяване на вземанията по
заповедта за незабавно изпълнение по давност по чл.110 ЗЗД и чл.119 ЗЗД.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК са депозирани писмени отговори на частните жалби,
предмет на делото, от насрещната страна – заявителя „Първа Инвестиционна банка“ АД със
седалище гр.София, чрез пълномощника му ЮК Виолета Атанасова, с който оспорва
частните жалби като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по развити съображения.
Претендира съдебни разноски в размер на ЮК възнаграждение.
Съдът, след като разгледа частните жалби, предмет на делото, обсъди доводите в
отговора по жалбата, както и данните по делото, приема за установено следното:
По заявление по чл.417 ГПК, подадено от заявителя „ПИБ“ АД гр.София, чрез ЮК В.
Атанасова, против длъжниците М. АЛ. М. – кредитополучател и поръчителите Кирил
Георгиев Тодоров, М. Д. ОР. и К. ЗЛ. ЗЛ. при условията на пасивна солидарност, е
образувано Ч.гр.д.№552/2021г. по описа на РС – Велико Търново, по което с обжалваното
разпореждане, с което е уважена изцяло молбата на заявителя „ПИБ“ АД за незабавно
изпълнение, е допуснато издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ против
длъжниците при условията на пасивна солидарност, въз основа на представен документ по
чл.417 т.2 ГПК - Извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД за размера на дълга на
кредитополучателя и поръчителите по Договор №096LD-R-003132/12.06.2015г. за банков
кредит, сключен на 12.06.2015г., и против длъжниците са издадени Заповед
№236/19.02.2021г. по чл.417 ГПК и ИЛ №158/19.02.2021г.
Заповедта по чл.417 ГПК е връчена на кредитополучателя М. АЛ. М. на 15.12.2021г.,
на поръчителя М.О. – на 16.12.2021г. и на поръчителя К.З. – на 13.12.2021г., като в рамките
на едномесечният срок от връчването й са подадени от кредитополучателя и поръчителите
М.О. и К.З. настоящите частни жалби по чл.419 ал.1 ГПК, заедно с възражения по чл.414
ал.1 ГПК срещу заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частните жалби от кредитополучателя и поръчителите, предмет на делото, са
процесуално допустими, доколкото са предявени от активно процесуално легитимирани
страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт – разпореждане, с което е уважена
молба за незабавно изпълнение, в рамките на преклузивният едномесечен срок по чл.419
ал.1 ГПК от връчването на заповедта за изпълнение, поради което подлежат на разглеждане.
Разгледани по същество се явяват неоснователни и доказани и следва да бъдат
отхвърлени, респ. обжалваното разпореждане, с което е уважена молбата за незабавно
изпълнение, потвърдено, като съображенията за това са следните:
На основание чл.419 ал.3 ГПК, съдът отменя разпореждането, когато не са налице
предпоставките на чл.418 ал.2 изр.1 и ал.3 ГПК, както и когато вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, като твърдения за която втора
хипотеза не са наведени в частните жалби.
2
На основание чл.418 ал.2 изр.1 ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът
провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
В процесният случай документът по чл.417 т.2 ГПК – Извлечение от счетоводните
книги на Първа инвестиционна банка АД, въз основа на който заявителят „ПИБ“ АД е
поискал издаване на заповед по чл.417 ГПК и ИЛ, е редовен от външна страна.
Представеният от заявителя документ по чл.417 т.2 ГПК удостоверява и подлежащо на
изпълнение, т.е. ликвидно и изискуемо, вземане на заявителя срещу длъжниците -
кредитополучателя М. АЛ. М. и поръчителите М. Д. ОР. и К. ЗЛ. ЗЛ. – частни
жалбоподатели, за вземанията, предмет на заявлението по чл.417 ГПК, произтичащи от
сключен Договор №096LD-R-003132/12.06.2015г., кредитът по който е обезпечен с
поръчителство, съгласно Договори за поръчителство, сключени на 12.06.2015г. с
поръчителите, поради което са налице предпоставките по чл.418 ал.2 изр.1 ГПК за издаване
на ИЛ срещу тях.
Оплакванията в частните жалби са неоснователни.
Наведените в частната жалба от жалбоподателя – кредитополучател М. АЛ. М.
основания за недължимост на вземанията, произтичащи от Договор №096LD-R-
003132/12.06.2015г. за банков кредит, основани на възражения за нищожност на договора за
банков кредит по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, и за
нищожност по смисъла на чл.26 ал.4 вр. чл.10 ал.3 ЗЗД, а от там и довод, че представеният
документ по чл.417 т.2 ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, не са предмет на разглеждане в заповедното производство, респ. в настоящото
производство по жалба срещу разпореждането по чл.419 ал.1 ГПК, а подлежат на
разглеждане в производството по иска по чл.422 ал.1 ГПК, поради което в настоящото
производство не следва да бъдат обсъждани.
Оплакванията в идентичните частни жалби от жалбоподателите – поръчители за
прекратяване на поръчителството на М. Д. ОР. и К. ЗЛ. ЗЛ., са неоснователни. На основание
чл.147 ал.1 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, като шестмесечният
срок по чл.147 ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен и за него съдът следи служебно. Разпоредбата
на чл.147 ал.1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на
поръчителството по право – ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен
срок от падежа на главното задължение. В процесният случай кредитът по Договор
№096LD-R-003132/12.06.2015г. за банков кредит е обявен от кредитора – заявител за
предсрочно изискуем, поради неплащане на вноските по кредита в сроковете и при
условията, уговорени между страните, на основание чл.10.1.2 б.“а“ от ОУ на ПИБ АД, като
уведомлението за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем е връчено на
длъжника – кредитополучател на 09.12.2020г., не е последвало плащане по договора за
банков кредит в определения от кредитора на кредитополучателя с уведомлението за
предсрочна изискуемост на кредита 7 – дневен срок от получаването му, поради което и
3
считано от 17.12.2020г. кредитът по процесния договор за банков кредит се счита за изцяло
и предсрочно изискуем, като заявлението по чл.417 ГПК е подадено от кредитора на
17.02.2021г., т.е. в рамките на шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, поради което и
поръчителството на М.О. и К.З. не е прекратено, респ. документът по чл.417 т.2 ГПК, освен
редовен от външна страна, удостоверява срещу тях подлежащо на изпълнение вземане,
поради което и са налице предпоставките по чл.418 ал.2 изр.1 ГПК за издаване на ИЛ, освен
срещу кредитополучателя, и срещу поръчителите – частни жалбоподатели. Противно на
оплакванията в частните жалби от жалбоподателите – поръчители, при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
каквото е уговорено с процесния Договор №096LD-R-003132/12.06.2015г. за банков кредит,
шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, в която насока са
разясненията, дадени с ТР №5/21.01.2022г. по тълк. д.№5/2019г., ОСГТК на ВКС.
Налице са предпоставките по чл.418 ал.2 изр.1 ГПК за издаване на ИЛ срещу
длъжниците – кредитополучател и поръчители, частни жалбоподатели, поради което и
подадените от тях частни жалби срещу разпореждането по чл.419 ал.1 ГПК следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
В частните жалби, предмет на делото, е инкорпорирано и искане по чл.420 ал.2 т.1
ГПК, произнасянето по което е от компетентност на исковият съд и е налице произнасяне по
него.
По разноските:
Частните жалбоподатели не са претендирали съдебни разноски за настоящото
производство и съдът не дължи произнасяне.
Ответникът по частните жалби е предявил претенция за присъждане на съдебни
разноски за настоящото производство /за ЮК възнаграждение/, каквито не следва да му
бъдат присъждани, доколкото отговорността за разноски на страните, вкл. и за настоящото
производство, следва да бъде разпределена от исковия съд, съобразно изхода по спора по
чл.422 ал.1 ГПК.
Съгласно т.8 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, настоящото въззивно
определение, постановено в заповедното производство, не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ частна жалба с вх.№19664/21.12.2021г. от К. ЗЛ. ЗЛ., с ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв.М.М. - ВТАК, частна жалба с вх.
№19666/21.12.2021г. от М. Д. ОР., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.М.М. –
ВТАК, и частна жалба с вх.№19926/29.12.2021г. от М. АЛ. М., с ЕГН **********, против
4
Разпореждане №831/19.02.2021г., постановено по Ч.гр.д.№552/2021г. по описа на РС –
Велико Търново, с което е уважена предявената от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД със седалище гр.София, с ЕИК *********, молба за незабавно изпълнение и е
разпоредено издаване на Заповед №236/19.02.2021г. по чл.417 ГПК и ИЛ срещу
кредитополучателя М. АЛ. М. и поръчителите М. Д. ОР. и К. ЗЛ. ЗЛ., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5