МОТИВИ по НОХД №1508/2013г. на СГС, НК, 21 състав
В
съда е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия А.В.Б. за това, че на
17.10.2012г. около 17:00 ч. в гр.С., на кръстовището на ул.„Б.Л.” и бул.„Ц.Й.”
пред бл.** без надлежно разрешително държал
с цел разпространение високорискови наркотични вещества - шестдесет и шест броя
полиетиленови топчета, с жълт цвят, съдържащи прахообразно вещество - хероин с
общо нетно тегло 7,82
грама със съдържание на активния наркотично действащ
компонент диацетилморфин 3,5% във всички обекти на обща стойност 391 лв. -
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, счита че от проведените
процесуално-следствени действия се установява по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимият А.Б. е извършил вмененото му от СГП престъпление. Представителят на
държавното обвинение пледира да се вземе предвид и съдебното минало на
подсъдимия и отношението му по време на досъдебното производство и да му се
наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири години, както и глоба в
размер на 20 000 лв.
Защитникът на
подсъдимия А.В.Б. - адв.Д.К. пледира за неговото оправдаване. Сочи недоказаност
за обвинението съобразно поддържаната от прокурора правна квалификация, като
пледира алтернативно на оправдателната присъда, подсъдимият да бъде признат за
виновен само за това, че е държал високорисковото наркотично вещество, като
следователно и наказанието и наложената глоба да бъдат в рамките на минималните
размери, предвидени в материалния закон за съответното престъпление.
Подсъдимият А.В.Б. не
се явява в съдебно заседание, като за него производството протича по реда на чл.269,
ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда
на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият А.В.Б. е
роден на ***г. в гр.С., без известен адрес, българин, български гражданин, със
средно образование, неосъждан, неженен, ЕГН **********.
На 17.10.2012г. в
Трето РУ-Полиция – СДВР постъпила оперативна информация, че лицето А.Б., с
прякор „Г.” съхранява в себе си голямо количество наркотични вещества. От
подадената информация било констатирано, че същото лице около 17:00 часа на
17.10.2013г. ще премине тунела, който води от ж.к.„Л.” към центъра, с
таксиметров автомобил „Ш.Ф.” с ДК № ********.
С цел проверка на
постъпилата информация на същата дата свидетелите Л.А.Д. и С.Т.М. – инспектори
в 03РУП–СДВР спрели за проверка горепосочения таксиметров автомобил на изхода
на тунела, който води от ж.к.„Л.” към Центъра на гр.С.. Служителите на
полицията установили като водач на таксиметровия автомобил лицето В.П.В., а
като пътник в него – подсъдимия А.В.Б.. Последният видимо бил притеснен от
извършващата се полицейска проверка и на въпроса на служителите на реда дали в
себе си носи забранени от закона вещи или вещества, той отговорил, че в долното
си бельо (боксерки) държи наркотици.
Полицейските
служители уведомили дежурния при ОДЧ на 03РУП-СДВР и вследствие на това била
сформирана ДОГ съвместно с разследващи полицаи, която била изпратена на място
На 17.10.2012г., в
периода между 17.00 часа и 17.15 часа в условията на неотложност и в
присъствието на поемните лица св.Р.А.П. и св.Л.С.С., бил извършен обиск на
подсъдимия Б. във входа на находящия се близо до мястото на проверката на
таксиметровия автомобил блок.
В резултат на
проведения обиск в боксерките на подсъдимия Б. бил открит и иззет лилав
полиетиленов плик, свит под формата на топка, съдържащ 66 броя полиетиленови
топчета, жълти на цвят, съдържащи кафяво прахообразно вещество. На място бил
направен полеви тест на произволно избрано топче, като веществото дало
характерното за хероин лилаво оцветяване.
Подсъдимият А.В.Б. не
е получавал разрешения по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите за държане на наркотични вещества.
С определение на СГС,
НО, 33 състав от 18.10.2013г., проведеното при условията на неотложност
процесуално-следствено действие „Обиск” е било одобрено по надлежния ред.
На същия ден –
17.10.2012г. подсъдимия А.В.Б. е бил задържан за 24 часа в поделението на 03РУП-СДВР
като е бил освободен на следващия ден.
На 18.10.2012г. при
условията на неотложност е извършено и претърсване на жилището, обитавано от
подсъдимия А.В.Б.,***, при което не са намерени и иззети вещи от значение за
делото. Проведеното процесуално-следствено действие било надлежно одобрено с
определение на СГС, НО, 33 състав от 18.10.2012г.
Подсъдимият А.В.Б. е осъждан с присъда №543/21.11.2008г. по НОХД №
533/2008г. по описа на Районен съд – Д., отменена частично с присъда №
87/12.05.2009г. по ВНОХД 83/2009г. по описа на Окръжен съд – Х., с която на
подсъдимия Б. е определено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”
в размер на шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на
наложеното наказание е отложено с
изпитателен срок от години, като към него е присъединено на основание чл.23,
ал.2 от НК и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
година за извършени престъпления по чл.210, ал.1, т.2 НК вр. чл.209, ал.1 НК и
по чл.346, ал.2, т.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК.
По
доказателствата:
По време на съдебното
следствие по делото бяха събрани и проверени следните доказателства и
доказателствени средства, на основата на които е постановена присъдата по
делото:
А. Гласни
доказателствени средства:
1.
Показания на свидетелите:
Л.А.Д.
– служител на 03 РУП–СДВР (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на
чл.281 ,ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК),
С.Т.М.
- служител на 03 РУП–СДВР (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281
,ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК),
Л.С.С.
– поемно лице при извършения обиск на подсъдимия А.В.Б. и
Р.А.П.
- поемно лице при извършения обиск на подсъдимия А.В.Б.;
Б. Експертизи, приети
по време на съдебното следствие:
1. физикохимическа
експертиза (л.55-л.61 от досъдебното производство) и
2. съдебно-оценителна
експертиза (л.63-л.65 досъдебното производство);
В. Писмени
доказателства и писмени доказателствени средства:
Заповед за задържане
(л.3 от досъдебното производство), протокол за обиск и изземване с фотоалбум
(л.6-л.9 от досъдебното производство, определение на СГС (л.12 от досъдебното
производство), определение на СГС (л.20 от досъдебното производство ), протокол
за претърсване и изземване (л.21-л.22 от досъдебното производство), експертна
справка (л.27 от досъдебното производство), справка АИС „БДС” за А.В.Б. (л.35
от досъдебното производство), справка за съдимост (л.42-л.45 от досъдебното
производство), определение на СГС (л.50-л.51), писмо №129/23.01.2013г. на ЦПЗ
„Проф. Н. Ш.” ЕООД (л.87 от досъдебното производство), приемо-предавателен
протокол №26338/09.01.2013г. (л.89 от досъдебното производство), справка за
съдимост №8568/19.04.2013г. с препис от бюлетин за съдимост, писмо №
И-6522/29.04.2013г. на ГД „ИН” приложени към съдебното производство.
По делото са налице
категорични доказателства за връзката на подсъдимия А.В.Б. със забраненото за
притежаване вещество – 66 броя полиетиленови топчета, жълти на цвят, съдържащи
кафяво прахообразно вещество, които след проведения полеви тест, а впоследствие
и физикохимическа експертиза по категоричен начин се доказва, че представляват
хероин с технологични примеси (папаверин и нарнотин) с процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент на хероина диацетилморфин 3,5% с тегло 7,82 грама. Това
количество наркотично вещество е намерено в самия подсъдим, скрито в плик,
намиращ се в неговото бельо (боксерки) при извършения при условията на
неотложност и впоследствие одобрен по надлежния ред обиск на подсъдимия А.В.Б..
Няма никакъв спор
относно това къде е извършен обискът, както и кой е присъствал на това
следствено действие, закрепено в надлежен процесуален документ. Категорично се
установява какво и къде е намерено и иззето.
От
приетите по делото физикохимическа експертиза и съдебно-оценителна експертиза
се установява категорично вида, количеството и цената на наркотичното вещество.
Съдът
няма никакво основание да се съмнява в компетентността и добросъвестността на
вещите лица, изготвили съответните експертизи, които освен това са приети без
никакви възражения от страните.
Съдебният
състав кредитира изцяло показанията на служителите на 03 РУП–СДВП Л.А.Д. и С.Т.М.,
тъй като те са последователни и безпротиворечиви както в тяхната цялост, така и
съпоставени с показанията на тези свидетели дадени на фазата на досъдебното
производство, а и съпоставени с целокупния доказателствен материал по делото, в
частност и с другите гласни доказателствени средства. От показанията на
свидетелите Д. и М. се прави извод за авторството на деянието, начина, мястото
и причината за задържането на подсъдимия Б., както и за проведения в условията
на неотложност обиск на подсъдимия Б. и намереното инкриминирано количество
наркотично вещество. След прочитане по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, пр.2 от НПК на показанията на свидетеля С.Т.М. се изяснява и точната дата и време на
задържането на подсъдимия Б..
Съдебният
състав приема за достоверни и показанията на поемните лица, участвали при
извършеното в условията на неотложност процесуално-следствено действие „Обиск”
на подсъдимия А.В.Б. – свидетелите Л.С.С. и Р.А.П.. Техните показания са
последователни и безпротиворечиви както в тяхната цялост, така и съпоставени с
показанията на тези свидетели дадени на фазата на досъдебното производство, а и
съпоставени с целокупния доказателствен материал по делото, в частност и с
другите гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелите С. и П.
разкриват подробности относно датата, мястото, механизма на самото провеждането
на извършения обиск, както и за резултатите от проведения веднага след това
полеви тест на намереното у подсъдимия Б. вещество.
Целта за
разпространение на намерените наркотични вещества не се твърди по категоричен
начин в показанията на свидетелите Л.А.Д. и С.Т.М., които пред съдебния състав.
Тези свидетели потвърждават, че информацията която са имали е само, че
подсъдимият Б. държи в себе си инкриминираното наркотично вещество.
Наличието на цел за
разпространение на намерения в подсъдимия наркотик се извежда от всички събрани
по делото доказателства. Става въпрос за голямо количество наркотично вещество,
което представлява хероин, а именно 7,82 гр., което не може да се приеме като
количество, предназначено за личната употреба на подсъдимия Б.. Самият вид на
наркотичното вещество, неговото разпределение в 66 отделни дози с идентично
тегло, съдържание и качество, начинът на опаковане на инкриминираното наркотично
вещество - всичко сочи на предназначението за разпространение на веществото на
трети лица.
Всичко посочено води
до категоричния и недвусмислен извод, че наркотикът не е бил за лична употреба и
настоящият съдебен състав приема за безсъмнено доказано, че подсъдимият Б. е
държал гореспоменатото наркотично вещество със специфичната цел да разпространи
това наркотично вещество.
Поради всички тези
съображения настоящият съдебен състав прие описаната фактическа обстановка като
несъмнено и категорично доказана и на нейна основа изгради своите правни
изводи.
От правна
страна:
При така изложената
фактическа обстановка, съдът счете, че от обективна и субективна страна
подсъдимият А.В.Б. е осъществил съставът на престъплението по чл.354а, ал.1,
изр.1, пр.4, алт.1 НК, за което следва да понесе своята наказателна отговорност.
От обективна страна:
Подсъдимият
А.В.Б. на 17.10.2012г. около 17.00 часа в гр.С., на кръстовището на ул.„Б.Л.” и
бул.„Ц.Й.” пред бл.61 без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - шестдесет и шест броя полиетиленови
топчета, с жълт цвят, съдържащи прахообразно вещество - хероин с общо нетно
тегло 7,82 грама
със съдържание на активния наркотично действащ компонент „диацетилморфин” 3,5%
във всички обекти на обща стойност 391 лв.
Посоченото
наркотично вещество хероин няма легална употреба, пазар и производство и е
поставен под забрана, съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за
наркотичните вещества от 1961г., ратифицирана от Република България и Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - ЗКНВП, и е посочен в
Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011г., издадена въз
основа на чл.3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно - Списък I - Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
В чл.30 ЗКНВП е
въведена императивна забрана за производство, преработване, търговия,
съхраняване, внос, износ, реекспорт, транзит, пренасяне, превозване,
предлагане, придобиване, използване и притежаване на растенията, наркотичните
вещества и техните препарати от приложение №1. Изключение от забраната,
установена в чл.30 ЗКНВП, предоставя единствено разпоредбата на чл.31 от ЗКНВП,
във връзка с приложението на която, както и във връзка с чл.73 от ЗКНВП
Министерският съвет на РБ с Постановление №216/19.08.2004г. приема подзаконов
акт - Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ, бр.76
от 31.08.2004г.). Тази наредба определя условията и редът за разрешаване на
физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, съхраняват,
прилагат и използват ограничени количества от растенията и веществата от
приложения №1, 2 и 3 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП (които приложения след
10.11.2011г. са в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични) и техните препарати за медицински и научни изследвания,
образователни цели и поддържане на работното състояние на кучетата, разкриващи
наркотични вещества.
Подсъдимият Б. не е
притежавал изискваното от ЗКВНВП надлежно разрешително за държане на
гореспоменатото високорисково наркотично вещество.
От субективна
страна:
Деянието на
подсъдимия А.В.Б. е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Б. е
съзнавал, че държи високорисково наркотично вещество, поставено под
разрешителен режим, без да има за това съответното разрешение и е имал като
специфична цел да разпространи това наркотично вещество. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че от неговото деяние
ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал противоправността на своето
поведение и категоричната забрана, която българският закон (а и всички закони
на цивилизованите народи по света) поставят за държането на наркотични
вещества, особено в тези количества, но независимо от това е държал укрито в
своето бельо гореспоменатото количеството от високорисковото наркотично
вещество, като то е било държано от подсъдимия Б. именно с цел неговото
разпространение, като в тази насока съдът изложи своите съображения при
обсъждането на доказателствата по делото
По вида и размера
на наказанието:
Законодателят е предвидил в чл.354а, ал.1, изр.1,
пр.4, алт.1 НК за държане с цел разпространение на високорискови наркотични
вещества наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет
хиляди до двадесет хиляди лева.
Съдът счете с оглед
на обстоятелствата в конкретния случай, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание лишаване от
свобода под най-ниския размер, предвиден в закона за престъплението, за което е
признат за виновен подсъдимия Б.. Не са налице нито многобройни, нито някое
изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а
определянето на наказанията в рамките, посочени от закона при отчитане на
обстоятелствата по чл.54 от НК би отговаряло на целите на генералната и
специалната превенция по българското наказателно право и няма да бъде нито
несправедливо, нито тежко за стореното от подсъдимия.
На подсъдимия А.В.Б.
съдът наложи наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства - в
минималния размер, предвиден в закона за престъплението по чл.354а, ал.1,
изр.1, пр.4, алт.1 НК. Като смекчаващо обстоятелства съдът прие сравнително
младата възраст на подсъдимия, неособено високата стойност и количество на
държания от него наркотик, а като отегчаващи обстоятелства съдът прие лошата
характеристика на този подсъдим, разкрита в неговото предишно осъждане, за
което той е реабилитиран, но което е част от неговото минало и характеризира
именно неговата личност.
При преценка на тези
обстоятелства съдът определи наказание от две години лишаване от свобода и
наказание глоба от 5 000 лв. - минималните размери по чл.354а, ал.1,
пр.4, алт.1 НК. Съдът намери, че този размер на наказанието в най-голяма степен
ще способства за изпълнението на целите по чл.36 НК за този подсъдим.
Настоящият съдебен състав счете, че в този размер наказанията ще разкрият на
подсъдимия Б. противоправността и укоримостта на неговото престъпно поведение и
ще способстват да го държат в страни от престъпния път, който е поел.
Макар съдът да прие,
че са налице първите две предпоставки
необходими според материалния закон за отлагане изпълнението на общото
наложено на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода по реда на чл.66, ал.1
от НК - определено е наказание под три години лишаване от свобода и подсъдимият
е бил реабилитиран по право по отношение на престъплението, за което е наложено
с предходно осъждане наказание „лишаване от свобода”, настоящият съдебен състав
не намира, че е налице третото кумулативно изискване на законодателя,
установено в чл.66, ал.1 НК, като не намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието.
Съдебния състав
отчита на първо място, че подсъдимия Б. е осъден за извършването на престъпление
с много висока степен на обществена опасност, насочено срещу общественото
здраве и засягащо личната сфера на много хора и при предишното осъждане на
подсъдимия Б. едно ново условно осъждане не би могло да способства за постигане
на целите на наказанието и преди всичко да послужи за поправяне и превъзпитаване
на подсъдимия Б.. Тези съображения мотивират съдебният състав да приеме необходимостта
от ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл.61,
т.3 от ЗИНЗС вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за
изтърпяване на наложеното на подсъдимия А.В.Б. наказание „лишаване от свобода”,
което следва да се търпи в затворническо общежитие от открит тип, тъй като към
момента на извършване на деянието подсъдимият Б. не е бил осъждан по смисъла на
чл.59, ал.1 ЗИНЗС на наказание „лишаване от свобода”.
По разноските и
веществените доказателства:
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.В.Б. да заплати по сметка на СГС
направените по делото разноски в размер на 1 152,29 лв., както и
държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист
на основание чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
На основание чл.354а,
ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението – хероин
с общо нетно тегло 7,82 грама със съдържание на активния наркотично действащ
компонент „диацетилморфин” 3,5% във всички обекти на обща стойност
391 лв., предаден на ГУ „Митници” с приемо-предавателен протокол
№26338/09.01.2013г. (л.89 от т.10 на ДП), който следва да бъде унищожен.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си единодушно.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: