Решение по дело №3407/2019 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Видин, 09.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, 3- ти граждански състав в публично заседание на  двадесет и четвърти февруари през две хиляди и  двадесета година в състав:

 

 Председател : Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 3407 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от Л.И.П. *** против  „Випом“АД - Видин с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3  от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Претенциите на ищеца произтичат от  възникнало  трудово правоотношение с ответника. Посочва, че  от 16.05.2016г. до 14.10.2019г. ищецът е работил при ответника на длъжност „началник производствен отдел”. На 14.10.2019г. трудовото правоотношение е прекратено с налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ със заповед № III-10 от 14.10.2019г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ за неявяване на работа от 18.09.2019г. до 27.09.2019г. включително. Поддържа се, че издадената заповед е незаконосъобразна поради това, че е немотивирана, не е ясно защо в същата е посочено, че ищецът не се е явил на работа 10 дни, като три от посочените дни са почивни – 21., 22. и 23.09.2019г.

Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението на ищеца и същият да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 3720.00 лева за периода от 14.10.2019г. до 14.02.2020г.

Ответното дружество  е подало отговор на исковата молба  в законния срок, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни.  Оспорил е твърдението, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна като  е навел доводи, че за времето от 18.09.2019г. до 27.09.2019г. ищецът не се е явил на работа и има записани                              7 самоотлъчки, както и не е представил оправдателен документ за отсъствието си. Посочено е и също, че ищецът е подал молба за отпуск на 17.09.2019г., считано от 18.09.2019г., но такъв не му е разрешен. Според работодателя заповедта е мотивирана, спазена е процедурата преди налагане на дисциплинарното наказание, като на ищеца са поискани обяснения  в достатъчен срок, но последния не е дал такива, нито е представил оправдателен документ за отсъствието си.

По делото са събрани писмени  доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е работил при ответника на длъжност „началник производствен отдел“, считано от 16.05.2016г., което е видно от трудов договор № I-3/16.05.2016г. Договорът е сключен със срок на изпитване за шест месеца в полза на работодателя. В този срок не е прекратен, поради което се е превърнал в безсрочен такъв.

Не е спорно, че на 17.09.2019г. ищецът е подал молба до работодателя да му бъде разрешено да ползва седем дни от редовния платен отпуск, считано от 18.09.2019г.

Работодателят е написал и подписал върху молбата резолюция от 18.09.2019г. „не разрешавам“.

С писмо изх. № 1765/30.09.2019г., връчено на ищеца на 01.10.2019г. работодателят е поискал на основание чл. 193, ал. 1 от КТ в срок от три дни от получаването му същия да даде писмени обяснения относно неявяването му  на работа за периода от 18.09.2019г. до 27.09.2019г. включително и/или да представи оправдателен документ за отсъствията си. По делото липсват данни ищецът да  е дал обяснения.

Със Заповед № III-10/14.10.2019г. на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” на основание  чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 187, т. 1 и във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Като фактически основания в заповедта е посочено: неявяване на работа от 18.09.2019г. – 27.09.2019г. включително и не представяне на оправдателен документ за отсъствието си. Заповедта е  връчена на ищеца на 14.10.2019г.

Вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза е дало заключение за размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, за да бъде уволнен един работник или служител дисциплинарно, е необходимо да се установи виновно неизпълнение на служебните задължения. Така вменената от закона доказателствена тежест задължава работодателя да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, т. е., че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на закона. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен начин, тъй като без вина няма дисциплинарно нарушение, а без последното не може да има дисциплинарно уволнение (така Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о.; Решение № 443 от 6.V.1983 г. по гр. д. № 212/83 г.,              III г. о.).

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Липсата на които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за наличието на задължената форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми.

Тъй като дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, е необходимо работодателят да спазва редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина. Едно от тези изисквания е, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят  да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

В настоящия случай, преди налагане на дисциплинарното наказание,  от ищеца  са изискани писмени обяснения като липсват данни, а и твърдения от негова страна в указания срок, който съдът намира за достатъчен, да е дал такива. Работодателят е изпълнил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

Безспорно се установи от присъствената форма, че ищецът не  се е явявал на работа през периода 18.09.2019г. до 27.09.2019г. включително, като дните 21., 22. и 23.09. са отразени за почивни.  Самият ищец не спори, че не се е явявал на работа,  а неговите възражения са в насока, че  в заповедта за уволнение са включени и почивните дни – 21., 22. и 23.09.2019г. Кодексът на труда императивно определя правилата за ползването на платения отпуск, като съобразно правилото на чл. 173, ал. 1 КТ, същият се ползва от работника с писмено разрешение от работодателя. Разрешението за ползване на отпуск е свързано с произнасяне от страна на работодателя по така направеното искане. Липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. В тази насока съдебната практика на ВКС е константна и непротиворечива. В решение № 812 от 27.04.2011 г. на ВКС по г. д. № 198/2010 г., IV г. о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК е посочено, че работникът или служителят може да започне ползването на отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено, т. е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. В решението е посочено, че в закона не е предвидено задължение за работодателя да уведомява работника или служителя за отказа си да удовлетвори искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на работника или служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения начин, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл. 187, т. 1 от КТ, за каквото може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника /чл. 190, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ/. В случая, безспорно такова разрешение за ползване на отпуск от работодателя липсва. Ищецът е следвало сам да се увери, че действително е налице писмено разрешение на работодателя му. За последния не съществува задължение да го уведомява и да му връчва заповед за разрешения отпуск при евентуално уважаване на искането му. В тази насока е и решение № 142 от 03.05.2016г. по 6286/ 2015г. на ВКС, IV г.о.

Ето защо следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения е достатъчно, за да обоснове наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца.

С оглед гореизложеното исковете като неоснователни ще следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът  е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 610.00 лева, но видно от представения договор за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение е договорено, но не е платено такова и липсват доказателства за плащане. Поради това, разноски на ответника не следва да се присъждат.

             Воден от горното , Съдът

                                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.И.П. с  ЕГН ********** ***  против „Випом“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Иван Асен II” № 9, представлявано от Георги Цанков Георгиев – изпълнителен директор искове  с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ  за отмяна на Заповед № III-10 от 14.10.2019г. на изпълнителния директор на „Випом“АД - Видин за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник производствен отдел“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа  в размер на 3720.00 лева за периода от 14.10.2019г. до 14.02.2020г., като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред  Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок, считано от датата на  обявяването му на 09.03.2020г.       

 

             

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :