Определение по дело №583/2021 на Административен съд - Стара Загора

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№   499                      01.10.2021 год.                         град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди  двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                                 Председател:   ИРЕНА ЯНКОВА

                                                    Членове:          ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                РАЙНА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА  частно КАД № 583 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл.229, ал.1 от АПК, във връзка с чл.285, ал.2 от ЗИНЗС.

Образувано е по частна жалба от К.И.Ш.,*** против постановеното в закрито съдебно заседание определение №418 от 13.08.2021 год. по адм. дело №476/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата на К.И.Ш. против мълчаливия отказ на началника на затвора гр. Стара Загора да се произнесе по молбата му от 27.04.2021 година за промяна на режима за изтърпяване на наказанието. В частната жалба са изложени съображения, че  определението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като за началника на затвора гр. Стара Загора съществува задължение да се произнася по молбите на лишените от свобода за промяна на режима им.

Съдът намира, че определението на съда е постановено в съответствие с приложимите правни норми:

В съответствие със закона е прието от съда, че съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС  първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. В правомощията на началника на затвора, изцяло по негова преценка е замяната на режима на изтърпяване на наказанието на конкретни лишено от свобода лице с по – лек такъв. Следва да се възприеме извода, че по подаденото от К.Ш. на 27.04.2021 г. искане, началникът на Затвора не дължи произнасяне, доколкото замяната на режима може да се извърши само по негова преценка и без наличието на сезиране. В случая не се формира мълчалив отказ за замяна на режима, тъй като за началника на Затвора не е налице задължение за произнасяне и аргументите за това са следните.

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Според ал. 2 началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.

В конкретния случай няма издаден административен акт по чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС и началникът на Затвора не се е произнесъл със заповед, която подлежи на оспорване по реда на АПК, на осн. чл. 66, ал. 2, изр. 3-то. Следва да се отбележи, че тази заповед се издава в условията на дискреция и при наличието на кумулативно дадени в правната норма на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС предпоставки.

Систематичното логическо тълкуване на нормите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС водят до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, но е и относно легитимираните за оспорването лица.

С оглед изложеното, съдът намира, че  правилно е прието от съда че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК и жалбата на К.Ш. е недопустима, поради липса на годен за оспорване акт.

Водим от горното и на основание чл.236 във връзка с 221,ал.2 от АПК, Старозагорски административен състав, тричленен

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение №418 от 13.08.2021 год. по адм. дело №476/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата на К.И.Ш. против мълчаливия отказ на началника на затвора гр. Стара Загора да се произнесе по молбата му от 27.04.2021 година за промяна на режима за изтърпяване на наказанието.

 

Определението е окончателно и не подлежи на оспорване и/ или протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                         

 

                                                                                 2.