№ 25466
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20241110103417 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 390884/03.12.2024г., подадена от Б. Л. Б. за изменение
на постановеното по делото Решение от 25.11.2024г., в частта за разноските. Ищецът моли,
съдът да ревизира решението си в процесната част, като вместо присъдените по отношение
на ищеца 1359,02 лева за заплащане от ответника – М. Д. К. да присъди сумата от 4889,69
лева, от която сумата от 4800,00 лева адвокатско възнаграждение и сумата от 89,69 лева за
разноски, и вместо присъдените по отношение на ищеца 1359,02 лева за заплащане от
ответника – Ю. Д. С. да присъди сумата от 4889,69 лева, от която сумата от 4800,00 лева
адвокатско възнаграждение и сумата от 89, 69 лева за разноски. В молбата е изложено, че
съдът неправилно е приложил нормата на чл. 78, ал.5 от ГПК, като е уважил възражението
за прекомерност, релевирано от ответниците. Посочва, че присъденото от съда
възнаграждение не съответства на предмета на спора, на обстоятелството, че недвижим
имот е предмет на спора му. В тази връзка цитира Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело
С-438/2022 и обстоятелството, че всеки национален съд е длъжен да не прилага
ограничението по чл. 78, ал.5 от ГПК in fine, но само като установи, че труда на адвоката е
бил съществено надценен. Посочено е, че неправилно съдът е определил възнаграждение
към предвидения в Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа минимум,
като е обвързал извода си с обстоятелството, че делото е приключило в едно о.с.з., като
следвало да се вземе предвид пазарната цена на имота, а не данъчната оценка.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК
ответниците, чрез процесуалния си представител са взели становище по молбата, която по
същество считат за неоснователна.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
По същество и след повторна преценка, съдът намира молбата за неоснователна. С
решението съдът е уважил така предявените от ищеца искове, като е възложил разноските на
ответниците с оглед изхода на спора. Неоснователни са доводите на ищеца за присъждане на
възнаграждение по пазарната оценка на имота. В мотивната част на решението съдът ясно е
обяснил как се определя цената на иска в конкретиката на случая и че тя е материалния
интерес въз основа на който е определено и възнаграждението към минимума на Наредба №
1/2004г. В тази връзка неоснователно е и позоваването на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по
дело С-438/2022. Действително съдът е запознат с практиката, че при определяне на
дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено
с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното
определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената
на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на
спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Следва и
да се посочи, че определеното възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от една
страна с материалния интерес, методиката на определяне на който се поясни по-горе от съда,
фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката
процесуални действия по защита на представляваната страна, брой на проведени о.с.з., което
възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо двете страни в производството.
При така определения материален интерес съдът намира, че несправедливо би било да се
иска заплащане на пълно претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение в
размер на 9779,38 лева. Още повоче, че съдът е определил възнаграждението към минимума
по Наредбата, а не под него.
По изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 390884/03.12.2024г., подадена от Б. Л. Б. за
изменение на постановеното по делото Решение от 25.11.2024г. в частта за разноските..
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2