Р Е Ш Е Н И Е № 200
гр. Сливен,
14.01.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
с участието на секретаря Радостина Желева и
прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева КАНД № 190
по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от ОД МВР
Сливен против Решение № 106 от 04.10.2021 год. постановено по АНД № 300/2021 год.
по описа на Районен съд Нова Загора, с което е отменено наказателно
постановление № 21-0306-000513 от 14.05.2021 год. издадено от началник сектор
към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на П.Д.А. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, и на
основание Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. на министъра
на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.
В касационната жалба се твърди, че решението
е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът
счита, че попълването на декларация от собственика не е императивно изискване,
а наказанието може да се наложи и на друго лице, което е управлявало
автомобила. Неправилно първоинстанционният съд
кредитирал само показанията на свидетеля воден от А. без да обсъди другите
събрани доказателства. Собственикът на автомобила не бил попълнил изискуемата
декларация и не посочил кой е управлявал автомобила на 25.10.2020 год. При това
положение актът бил съставен на А.. Касаторът счита,
че не е нарушен чл.34 от ЗАНН, тъй като нарушителят е открит едва на 07.04.2021
год., а АУАН е съставен на 13.04.2021 год. Прави искане съдът да отмени като
неправилно решението на районния съд и
да потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът
редовно призован не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуалния представител на ОД МВР Сливен, с което се иска съдът да отмени решението
на районния съд. Претендират се разноски
В съдебно заседание ответникът по касация
редовно призован не се явява. Представлява се от адв.Х.,
който намира касационната жалба за
неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура Сливен дава заключение,
че жалбата е неоснователна и предлага решението да бъде оставено в сила.
Административен съд Сливен като прецени
събраните по делото доказателства намира за установено следното от правна и
фактическа страна:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото е установено,
че на 25.10.2020 год. в 11, 09 часа на път трети клас № 554 км 2+000 в с. Езеро,
общ.Нова Загора е заснет товарен автомобил "Мазда
ЦХ5" с рег. № ………… при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч да
се движи със 113 км/ч, превишавайки разрешената скорост с 63 км/ч. Нарушението
е установено с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 547 клип № 6130 от 25.10.2020 год. като е приспадната
допустимата грешка на техническото средство от - 3%. При извършената проверка е
установено, че ползвател на автомобила е П.Д.А. ***. Преписката е изпратена на
ОД МВР Пловдив с цел да се снеме обяснение от собственика и същият да попълни
декларация, в която да посочи на
25.10.2020 год. в с.Езеро, общ.Нова Загора кой е управлявал процесния
автомобил. По делото няма данни поканата и декларацията да са връчени на
лицето. На 04.04.2021 год. преписката отново е изпратена
до Пловдив, където на 07.04.2021 год. поканата е връчена на А.. Същият е
започнал да попълва и декларацията, но не я е довършил. След връщането на
преписката в Нова Загора е съставен АУАН № 579631/13.04.2021 год. срещу П.Д.А.
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Срещу акта няма подадено възражение. На
14.05.2021 год. е издадено НП № 21-0306-000513, с което на А. е наложена
административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В производството пред районния съд е разпитан
свид.И. Х. С. воден от жалбоподателя А.. Според
свидетелските показания на 25.10.2021 год. именно С. е управлявал автомобила на
А..
С оспореното решение първоинстанционният
съд е отменил наказателното постановление като е приел, че жалбоподателят не е
извършил описаното в акта нарушение, тъй като не той е управлявал автомобила на
25.10.2020 год. видно от свидетелските показания. По делото нямало
доказателства декларацията да е връчена на А., както и не било ясно защо при
наличието на няколко собственика актът е съставен на А.. Първоинстанционният
съд е установил и наличие на процесуално нарушение, а именно не спазване на
срока по чл. 34, ал.1, б.В от ЗАНН. Нарушението било извършено на 25.10.2020
год., а актът съставен на 13.04.2021 год., т.е. пет месеца и половина след
нарушението. Това нарушение било самостоятелно основание за отмяна на НП.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
Неправилен е извода на съда, че А. не е
извършил описаното в акта нарушение ,
тъй като същият не е подкрепен от събраните по делото доказателства. Липсата на
представена по административнонаказателната преписка
декларация по чл. 189, ал.5
от ЗДвП не може да се санира в съдебното
производство. Съгласно този текст
собственикът предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето извършило нарушението
и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Т.е.
за да се освободи собственика от налагане на наказание следва да са изпълнени
две кумулативни условия-същият да е попълнил декларация по образец, в която да
е посочил кой е управлявал МПС и към декларацията да е представено копие от
свидетелството за управление на посоченото лице. В конкретния случай на
собственика е била връчена покана и празна декларация, която същият е започнал
да попълва, но не я е довършил. Това е видно от декларацията представена на
л.12 от АНД № 300/2021 год. на Районен съд Нова Загора. В този смисъл
неподкрепен с доказателства е извода на районния съд, че по делото няма
доказателства, че декларацията е връчена на собственика. След като А. не е
представил декларация относно лицето, което е управлявало МПС правилно актосъставителят е съставил акта срещу него. Неправилен е
извода на съда, че авторството на деянието може да се установи със свидетелски
показания като се има предвид, че законът е разписал подробни правила относно
установяване на извършителя, които в случая не са спазени. За пълнота следва да
се посочи, че освен представяне на декларация към нея следва да е приложено и
копие от СУМПС, което в случая не е сторено.
Настоящият състав на съда не може да сподели
и извода на районния съд относно допуснато съществено процесуално нарушение
изразяващо се в неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН. Съгласно този текст не се
образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В
случая откриването на нарушителя е станало едва с връчването на покана и
съответно непредставяне от страна на собственика на декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП на 07.04.2021 год. От тази дата следва да се брои тримесечния срок за
съставяне на акта, тъй като тогава е станало ясно, че поради липса на подадена
декларация с копие от СУМПС към нея, актът за нарушение следва да се състави на
ползвателя съгласно чл.188 от ЗДвП. Актът е съставен на 13.04.2021 год. и
срокът е спазен.
С оглед гореизложеното касационният съд
намира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като го е отменил
районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП
във вр. с чл. 27е НЗПП
в полза на ОДМВР Сливен следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Предвид горното и на основание чл. 63в от ЗАНН
във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 106 от 04.10.2021 год. постановено по АНД №
300/2021 год. по описа на Районен съд Нова Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0306-000513 от 14.05.2021 год. издадено от
началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на П.Д.А. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и на
основание Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. на министъра
на вътрешните работи са отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА П.Д.А. ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция
на МВР Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ