№ 109
гр. Свиленград, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря В.ЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200094 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2024/1000-
3689/НП от 15.01.2025 година на И.Д. Зам.Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, с което на К. Г./ C.G./ родена на **********год.в
****** с адрес в ******, *********, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона
за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 14247.09 лв. (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 6 вр с ал.1 от ЗМ са
ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА -златни пръстени проба 585
/14карата/– 11 броя-32,30грама , златни медальони проба 585 /14карата/– 3
броя-4,00грама , златни колиета проба 585 /14карата/– 9 броя-41,40грама ,
златни синджири проба 585 /14карата/-6броя-29,20 грама, златни гривни
проба 585 /14карата/-8броя- 33,20 грама
и златни обеци проба 585 /14карата/ – 4 чифта -8,40грама или всичко
148,50грама златни накити с митническа стойност 14 247,09лева(пункт ІІ).
Жалбоподателят К. Г./ C.G./ чрез процесуалния си представител –
адвокат К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като със същият на
жалбоподателя била наложена глоба в особено голям размер. Отделно от това
описаната в НП фактическа обстановка не отговаряла на действителната,тъй
като обстоятелствата свързани с извършване на проверката не били отразени
коректно ,поради което моли съда да отмени обжалваното НПК като
неправилно и незаконосъобразно .
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят К. Г./ C.G./, се
явява и дава обяснения по случая ,като твърди че действително на посочената
1
в акта дата е пътувала от Турция за ******,когато на българската граница била
извършена митническа проверка, при която били открити укритите от нея в
паста за зъби златни изделия,които била закупила от Турция за семейството
си. Твърди,че е разбрала за какво и задържат златото,тъй като шофьорът с
който пътували им превеждал на румънски,но в същото време отрича АУАН
да й е бил прочетен и преведен. Твърди още,че пътувала често в Турция-поне
два пъти месечно и за първи път пренасяла златни изделия. Твърди още,че
лично нея митническите служители не я били поканили да декларира
носеното от нея злато. За нея се явява адвокат К., който в предоставеният му
от съда срок,представя писмени бележки в които се пледира за отмяна на
НП,като излага подробни съображения в тази насока.Излага и съображения за
противоречие на обжалваното НП по пункт 2ри със задължителното
прилагане на европейската съдебна практика по дело С652/18 на СЕС .
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – И.Д.Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес,
не се явява, но изпраща представител – Главен юрисконсулт Е. Г., която
намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно , поради което моли
същото да бъде потвърдено,като излага подробни съображения в тази насока.
В условията на алтернативно моли съда,ако приеме,че е налице нередовност
на акта,то същият да бъде потвърден в частта в която се отнема в полза на
държавата предмета на адм.нарушение,като излага съображения в тази насока.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 28.08.2024 година, около 22.30 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република Турция за Република ****** пристигнал
автобус на фирма Марина, марка Мерцедес с рег.№ 34HKV713, управляван от
турският гражданин M.K.,като в автобусът пътували общо 24 пътника,между
които румънските гражданки- A.M. , M.-C.M. и жалбоподателя К. Г./ C.G./.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ свидетелят Д. Х. Д. , съвместно с
колегата си св.Ж. Г. К. , пристъпил към извършване на митническа проверка
на автобусът и на багажа на пътниците, като преди започването й
2
,митническите служители поканили лицата да декларират носените от тях
лични вещи, стоки,вкл. и акцизни такива и валутни ценности, но такива не
били декларирани.
Двамата митнически служителя пристъпили към проверка на автобусът и
багажа на пътуващите, при която проверка в дамската чанта на A.M., открили
укрито и недекларирано пакетче,съдържащо изделия от жълт метал. В
дамската чанта на M.-C.M. , митническите служители открили укрито и
недекларирано пакетче,съдържащо изделия от жълт метал, като открили
укрито и недекларирано пакетче,съдържащо изделия от жълт метал, което
било поставено в опаковка от паста за зъби,като тубичката била срязана в
долната й част,намираща се в джоба на връхната дреха,която държала в
ръцете си К. Г./ C.G./.
Измерването точното тегло на недекларираните изделия от
жалбоподателя, както и установяването видът, естеството и качеството им на
изделия от благороден метал – злато, е извършена с помощта и знанията на
специалист – златар, специално осигурен, от митническите органи, който и
прави необходимите констатации за тези факти.
На място, отзовалото се вещо лице В. Д.Д. след анализ и изследването им,
установила, че се касае за златни изделия, представляващи пръстени,
синджир, гривна и обеци, окачествява същите, посочвайки съответната проба,
както и ги претегля, като тези си констатации обективира в писмено
Заключение, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП).
По този начин потвърждава изработването от злато - благороден метал,
съответстващ на намерените. Вещото лице индивидуализира конкретно,
откритите укрити и недекларирани изделия, представляващи предмет на
нарушението, видно от съдържанието на изготвеното Заключение, определя и
тяхната митническа стойност, възлизаща за общо 148,50грама на сумата в
размер на 14247.09 лв. и при единична цена 95.94 лв. за грам/злато проба
585. Тези на жалбоподателя представлявали - златни пръстени проба
585 /14карата/– 11 броя-32,30грама , златни медальони проба 585 /14карата/– 3
броя-4,00грама , златни колиета проба 585 /14карата/– 9 броя-41,40грама ,
златни синджири проба 585 /14карата/-6броя-29,20 грама, златни гривни
проба 585 /14карата/-8броя- 33,20 грама и златни обеци проба 585 /14карата/ –
4 чифта -8,40грама.
В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени
недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване произходът и
притежанието на същите контролният орган е изискал от жалбоподателя на
основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и същият е депозирал
такива в писмена форма, изготвени саморъчно от нея,като видно от същите
златото било закупено от Истанбул за семейството й,но на българската
граница било конфискувано.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол с №
24BG001000M037348 от същата дата, от свидетеля Д. Д. и в него са отразени
3
резултатите от проверката, включително с вписан установеният факт за
откриването на недекларираните златни изделия в жалбоподателя.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на процесните
стоки, в този смисъл открито деянието и неговият извършител, вече на
другият ден, митническият орган свидетелят Д. Х. Д. пристъпил на основание
чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № BG29082024/1000/М – 3544/29.08.2024 година против
жалбоподателя .
Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено деяние е
квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл. 233, ал.
1 от ЗМ - цифрово вписан; а от фактическа страна изразило се в пренос през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на
златни изделия, подробно описани в Акта, които предвид вида си
представляват търговско количество и като такива не подлежат на устно
деклариране.
Актосъставителят изложил и фактическо описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, описва подробно и намерените
недекларирани изделия от жълт метал, посочвайки конкретно тяхната проба,
видът им, броят и количество - грамаж, съответно и металът, от който са
изработени.
Описанието на последните е идентично и съвпада с посоченото в
Заключението на вещото лице.
Процесните златни изделия, предмет на нарушението, са задържани с
Разписка № 24012516 от 29.08.2024 година.
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя,
както и на свидетел – Ж. Г. К., също митнически служител на МП „Капитан
Андреево”.
След съставянето на АУАН, жалбоподателят е бил запознат със
съдържанието му чрез преводач на румънски език/водача на автобусът
посредством превод от турски от преводача М. С.,а шофьорът на румънски
език/ и й е бил връчен лично, като с подписа си жалбоподателя е удостоверил
получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 29.08.2024 година, когато е бил изготвен
констатиращият акт, като жалбоподателят не е посочил възражения срещу
констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение,а такова е постъпило извън 7дневния срок,входирано на
10.09.2024г., в което е посочено, че процесните златни изделия са закупени
законно за семейството на нарушителя и тя не разбирала български език ,като
липсвал преводач,който да им преведе от български на румънски,а шофьорът
на автобусът говорел на развален румънски и я оставил сама да се
оправя,поради което била принудена да подпише документите без да ги
разбира. Представяла към възражението си доказателства за закупените
4
златни изделия от нея,като желаела да сключи споразумение
В подобен смисъл е и постъпилата молба/за сключване на споразумение/
по АНПр подадена от жалбоподателя,чрез пълномощника й.
Като на емейла на пълномощника на жалбоподателя е постъпил отговор
от представител на АНО,в което е посочил размера на митническата стойност
на недекларираната стока и ,че при сключване на споразумение,дължимата
глоба е 11397,62лева,като се дължи и равностойност в размер на
3561,77лева,но тъй като лицето и пълномощника му не са се явили за
сключването му,такова реално не е било сключено.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д.Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, е издал процесното Наказателно постановление /НП/
№BG2024/1000-3689/НП от 15.01.2025 година.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на пълномощника на жалбоподателя
на 22.01.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване
че е получено лично от пълномощника на жалбоподателя . Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение
на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 14247.09 лв. (100 % от
митническата стойност на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал.
6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
502/32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”,
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ.
Налична е и Заповед №1002/09.08.2024г. на Директора на Агенция
„Митници”, видно от която Иван Добрев Пасков е преместен на длъжността
на И.Д. Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от 09.08.2024г. до
08.02.2025г.вкл.или до отмяна на заповедта.
Жалбата срещу процесното НП е входирана в регистратурата на АНО на
05.02.2025г./ в законно предвидения 14дневен срок/.
По делото жалбоподателят К. Г./ C.G./, дава обяснения по случая ,като
твърди че действително на посочената в акта дата е пътувала от Турция за
******,когато на българската граница била извършена митническа проверка,
5
при която били открити укритите от нея в паста за зъби златни изделия,които
била закупила от Турция за семейството си. Твърди,че е разбрала за какво и
задържат златото,тъй като шофьорът с който пътували им превеждал на
румънски,но в същото време отрича АУАН да й е бил прочетен и преведен.
Твърди още,че пътувала често в Турция-поне два пъти месечно и за първи път
пренасяла златни изделия. Твърди още,че лично нея митническите служители
не я били поканили да декларира носеното от нея злато.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите Д. Х. Д. , Ж. Г. К. и М. А. С. предвид
тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите
са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените
твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са
формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е
преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната
критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с
останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно,
убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции
за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност
или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата Д. Х.
Д. , Ж. Г. К. и М. А. С. да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение
на свидетелски показания на свидетелите Д. Х. Д. , Ж. Г. К. и М. А. С. не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В
този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.
С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
свидетелите Д. Х. Д. , Ж. Г. К. и М. А. С., считайки ги обективни и достоверни.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Що се отнася до дадените обяснения от страна на жалбоподателя,съдът
кредитира частично същите, в частност в частта им в която същата
потвърждава,че на процесната дата е преминала от Р.Турция в България и че
6
при митническата проверка ,митническите служители са открили у нея
,укритите златни накити в паста за зъби,както и че водачът на автобусът е
превеждал. В тази й част обясненията й се подкрепят от останалите събрани и
кредитирани от съда доказателства ,в частност от показанията на разпитаните
митнически служители,поради което се кредитират от съда с доверие. В
останалата част,а именно в която жалбоподателя отрича АУАН да й е бил
прочетен и преведен на румънски от водача на автобусът,както и че не била
поканена лично от митническите служители да декларира пренасяните от нея
златни накити,като нелогични и противоречащи на останалия събран
доказателствен материал ,в частност от показанията на разпитаните
митнически служители,не се кредитират от съда. Още повече,че
жалбоподателя признава ,че е разбрала за какво и е задържано златото и
признава ,че още не границата е искала да заплати съответната според нея
такса,за да може златото да й бъде върнато,като през цялото време ,водачът на
автобусът превеждал . Именно по тези съображения съдът не кредитира
обясненията на жалбоподателя в тази им част и не изгражда правни изводи въз
основа на тях.
С доверие се възприе и Заключението по извършената Оценителна –
ювелирна (златарска) експертиза, т.е. комплексна такава, назначена във
фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се установява вида на
стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато, както и
тяхната митническа стойност – в общ размер 14247.09 лв. Същата е
приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство. Доколкото изготвилият я експерт – В. Д.а е включена в Списъка
на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401 от Закона
за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд - Хасково и
Административен съд –Хасково, публикуван в Държавен вестник същата
безспорно има качеството на вещо лице по смисъла на Наредба № Н-1 от
14.02.2023 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица на Министерството на правосъдието и няма основание за каквото
и да е съмнение относно нейната квалификация на специалист - златар, респ.
и на правоспособността й, с която и е регистрирана в указания Списък. Видно
от последния, тя е включена в клас 11.„Други съдебни експертизи” – златар,
външнотърговски сделки с благородни метали и скъпоценни камъни,
изкупуване, изработка, преработка, ремонт и продажба на такива изделия. С
тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от вещото лице –
специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в
съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата
правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите
и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за обоснована и
7
правилна Оценителната – златарска експертиза и ползва същата при
формирането на фактическите и правните си изводи. Заключението на вещото
лице е пестеливо откъм мотивировка, но все таки съдържа необходимите
минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на експертизата по
вид и предмет, респ. изследваните обекти, както самоличността на вещото
лице и неговата квалификация. Също така то съдържа обективирано ясно и
точно Заключение с направени изводи по поставената задача, последната и
цитирана в него. Поради това, Съдът приема за формално спазени правилата и
изискванията към този доказателствен способ - експертиза, съгласно
субсидиарно приложимите в настоящото административнонаказателно
производство процесуални разпоредби на НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от
НПК, съответно даденото с нея експертно Заключение се явява валидно и
годно като доказателствено средство и същото се кредитира, тъй като и е
надлежният способ за оценяването на конкретните стоки и установяването на
тяхната митническа стойност, с оглед вида им на изделия от злато –
благороден метал, обуславящо необходимост от специални знания и умения с
каквито органът не разполага. Вярно е, че във фазата на
административнонаказателното производство, развила се пред контролния
орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването на тази
експертиза и поименното определяне на вещото лице, както и формулиране на
задачите към него, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от
НПК, а досежно съдържанието на експертното заключение – предписания са
установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само
съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по
правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от
неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено,
макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и
експедитивност за реализиране на административнонаказателната
отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което
несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното
обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални
изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в
случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се назначава
с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по
съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е
осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и
опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна
за изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които
да се изисква във връзка с реализиране на неговата
административнонаказателна отговорност, относимо към извършването на
съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или
наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация -
изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум
изисквания досежно експертизата и участието на вещото лице, съответно и
8
съдържанието на експертното Заключение са спазени според Съда в контекста
на изложените до тук правни аргументи. Ето защо, решаващият Съдебен
състав даде вяра като възприе и изцяло кредитира експертното Заключение,
изготвено в административната фаза на производството. Т.е. въз основа на
Експертизата се установява митническата стойност на златните изделия -
предмет на процесното нарушение, към датата на деянието. Обратни
доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в
Заключението на вещото лице, приложено в АНП, няма, поради което Съдът
намира за обосновано и правилно същото и ползва същото при формирането
на фактическите и правните си изводи.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,които не се оспориха от страните . Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е
редовно връчено на пълномощника на жалбоподателя на 22.01.2025г видно от
известие за доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е подадена
по пощата и входирана в регистратурата на АНО на 05.02.2025г./, от
легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане
от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-
съгласно писмо от АНО/.
Преценена по същество, съдът намира същата за неоснователна, по
следните съображения:
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган. От събраните по делото доказателства не се установи
наведеното в Жалбата твърдение, че Моллова е неграмотна; но дори и да се
приеме, че е неграмотна, то това не би променило изводите на Съда, тъй като с
всички извършени в писмен вид действия тя е била запозната, както и са й
били разяснени правата, които има в административнонаказателното
производство.
Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
9
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при
извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което
позволява безспорната му индивидуализация като митническо нарушение във
фактически състав с правна квалификация - чл. 233, ал. 1 от ЗМ, каквато е и
дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние
и неговия механизъм – пренос на стоки през държавната граница без знанието
и разрешението на митническите органи. Същевременно изложените
фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на
обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правната
норма от цитирания нормативен акт, който очертава правната уредба на
действащия митнически режим и контрол, а цитираната конкретна
разпоредба, установява пряко задължението за деклариране на носени през
границата изделия от благородни метали когато са в търговски количества,
респ. над паричните стойности за безмитен внос. Ето защо, според Съда, както
в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП, между които е налице пълно
фактическо и правно единство, органите – контролният, респ. и АНО са дали
фактическо описание на нарушението, което се явява изчерпателно и
удовлетворява законодателното изискване по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната - вярна правна
квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на
нарушението и правилно е посочен текст от ЗМ, приложим към неизпълнение
задължението за писмено деклариране на изделия от благородни метали,
които се пренасят през границата и са в търговски количества и над
допустимите стойности за безмитен внос. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната
хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като
този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е нарушена.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към датата на констатиране на нарушението
10
актосъставителят е заемал длъжността „главен инспектор” в Териториална
дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически
орган. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, е заемал към момента на
издаването му длъжността „И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на отговорност
на Митница Бургас.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
По отношение наведеното възражение от страна на процесуалният
представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с превод на съставения АУАН - в ЗАНН ,следва да се
посочи,че съдебната практика приема,че не се предвижда задължително
участие на преводач в административнонаказателното производство - във
фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее
български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и
възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на
Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване
на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че
при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на
11
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето
защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави
формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на
правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на
закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на
основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на
чужди граждани. При преценката на нарушението, описано в НП, действията
на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая,
интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на
личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му
на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в
рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС
относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост,
цитираните Директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на
превод единствено в рамките на наказателното производство, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова,
сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването
на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство.
В конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира,
че е бил извършен надлежен превод,тъй като видно от разпита на св.С. се
установява,че същата е превела АУАН на турски език на водача на автобусът,а
същият е превел на румънски на жалбоподателя.
Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да
не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, то в съдебно
заседание жалбоподател е представляван от адвокат. Т.е. лицето е
организирало адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са
само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг
резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на преводач е нарушение,
12
то поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази
липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е
отразила на законосъобразността на НП.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП в частта за Глобата е правилно и обосновано, обсъдено с
оглед приложението на материалния закон и при възведената правна
квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна,
съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя
Моллова, обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение
във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените процесни стоки жалбоподателя не е обявило
писмено пред митническите органи, като не е разполагала и не е представила
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Свидетелят – митнически служител
е категоричен относно съпричастността на лицето към пренасяните процесни
стоки и нейното лично отношение на своене и държане на същите, както и
относно вида и естеството на носените стоки, представляващи златни изделия
и тяхното количество.
С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на
понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на
ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-
съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка
движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на
определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
златни изделия.
Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за
доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 28.08.2024 година
през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република
Турция, жалбоподателят е носила, т.е. фактически е пренесла през държавната
граница и въвела в страната стоки с търговски характер и количество, без
знанието и разрешението на митническите органи, т.е. без надлежното
писмено деклариране. С това е осъществила състава на митническото
нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в
13
първата от предвидените изпълнителни форми - „пренасяне” през държавната
граница.
За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало
знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат
на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но
административно организирана, като проверка след реалното влизане в
страната и преминаването на граничен контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, който пренесе през държавната граница стоки без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая
държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е
практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.
Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни
от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ –
общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо
Регламенти на ЕС - Регламент № 952/2013 година и чл. 135 от Делегиран
Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на
Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно действие за вътрешното ни
законодателство след присъединяването на България към Европейския съюз
(ЕС). Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде
поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния
режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране.
Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от страна на
жалбоподателя на носените от нея златни изделия, в релевантния момент на
въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко се
установява от показанията на свидетеля – митнически служител, който е
категоричен, че тя не е декларирала писмено процесните пренасяни стоки на
линията на митническата проверка, както и не е представила друг документ за
стоката.
Отделно от това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед
дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава,
нечленуваща в ЕС, на което основание безспорно и са подлежали на
деклариране при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно видът
и количеството на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране е било
писменото. Тъй като този им брой и артикулно разнообразие изключва
нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е.
процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива.
Посочените стоки не попадат в обхвата на дефиницията „стоки с
нетърговски характер” по смисъла на чл. 1, т. 21, б. „б” от Делегиран
14
Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия
кодекс на Съюза.
Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер,
когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на
пътника при условие че стойността им не надвишава 1 000 евро и т.н. Именно
това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнила жалбоподателят
при влизането си в страната от Република Турция, като тя несъмнено е била
субект на същото, възникнало за нея в момента на започване на
формалностите по митническия контрол. Доколкото не е направено
деклариране в дължимата и изискуема писмена форма, то налице е липса на
деклариране.
Това задължение, на което е била безспорен субект, обаче жалбоподателя
не е изпълнила и самият факт на укриването на тези стоки/поставени в паста
за зъби/, т.е. непредставянето пред митническите органи в релевантния
момент на линията на митническата проверка и откриването им при
физическата проверка, са категорична индиция за бездействието й - липсата
на дължимото деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин
на митнически контрол. Бездействието от нейна страна по отношение на
задължението за деклариране, което тя не е изпълнила и то по надлежния ред
и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира
и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната.
От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на
нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят
е консумирала от обективна страна административнонаказателния състав на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски
характер и количество, тъй като не е изпълнила задължението си да ги
декларира писмено при преминаването през митнически контрол, макар
реално да е носила такива, като те са били открити вече при последващата
митническа проверка след преминаване на линията за проверка.
Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана нейната
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническия служител, които
Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските
показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката. Ето защо
Съдът приема, че процесните златни изделия не са за лично ползване,още
повече вземайки предвид конкретното количество на златните изделия
148,50грама и броят на различните артикули-11,9, 8 и т.н..
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са
15
освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под
тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове и подлежат на писмено деклариране.
Отделно от това съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, вносът на стоки, внасяни в
личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от
данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и
въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона, а
съгласно чл. 51а, ал. 2 от ППЗДДС паричните прагове за сухопътни пътници
възлизат до 300 евро или равностойността им в левове, а процесните стоки са
на стойност много повече от 300 евро. Така че и на това основание не може да
се приеме, че златните изделия са за лични нужди, т.е. подлежат на писмено
деклариране тъй като са над паричните прагове за безмитен внос.
За пълнота на настоящото изложение и с оглед наведеното възражение,
касаещо липса на лична покана за деклариране, насочена към жалбоподателя,
следва да се отбележи, че такава покана е имало отправена, въпреки че за
съставомерността на деянието не е необходима такава покана, а е достатъчно
да е налице неизпълнение на задължението за деклариране. Задължението за
обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято
фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с
оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по
извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи
относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било
значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това
лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите
се във фактическата му власт и пренасяни стоки.
В този ред на мисли не е нарушена процедурата, във връзка с
извършената митническа проверка, тъй като жалбоподателя е имала
възможност да декларира и златните изделия, от която възможност не се е
възползвала.
Деянието, извършено от жалбоподателя е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и
пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
укриването и недекларирането пред митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки,
въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния
характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействала при митническия
контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирала свойството и значението на
извършваното и е могла да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия и
поведение в хода митническата проверка. Същата е следвало да знае, както и е
знаела действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено
деклариране й е било известно. Още повече според инфраструктурата на
16
ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, включително румънски език, с
местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници. Още повече многократно е пътувала извън страната
видно от обясненията й в съдебно заседание,в които твърди,че месечно пътува
до Р.Турция поне два пъти. От друга страна и местоживеенето й в страна от
ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че тя е била добре
запозната с митническия режим, действащ в Общността и допустимите норми
за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят е била длъжна и е следвало да знае.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен
правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана нейната
административнонаказателната отговорност.
С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП в частта за
наложената Глоба за правилно и законосъобразно от материалноправна
страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - пренася.
До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е
правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените
съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в
изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в
самостоятелен фактически състави съгласно административнонаказателната
разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на
допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за
да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото
осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално
изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по
себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС, респ. намиране на
стоки в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - пренася,
за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като
формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и
количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя
по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително
деяние - пренесла/пренася, следователно и приетата от АНО правна
квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на
нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – златни изделия.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно
нарушение, за което жалбоподателят Моллова е наказана с обжалваното НП,
17
не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§
1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само
предвид голямото количество на контрабандирани стоки, деянието не
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за
този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от
това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без
значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен
аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати
от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия
режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със
засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на
АНО, Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата
отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на
недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е
правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка
на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като смекчаващи вината обстоятелства, се установиха
липсата на данни в кориците на делото за други нарушения и обстоятелството,
че жалбоподателя не е възпрепятствала или правила опити да осуети
проверката. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца
да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест,
очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при
спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и
справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е било
индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който именно е и
наложената Глоба – формирана от 100% от митническата стойност на стоката.
В този смисъл извършената от АНО преценка относно режимът на
18
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Така наложеното с обжалваното НП наказание „Глоба” Съдът намира за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт I
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира че НП е законосъобразно и в частта на постановената
репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на
нарушението, визирана в пункт II, по следните съображения:
Жалбоподателят не отрича златото да е нейна собственост, а напротив
твърди, че същото е закупено от нея от Истанбул за семейството й, т.е.
собствеността му, не е отречена от санкционираното лице,а и се доказва от
направените от нея самопризнания и представените в АНПр писмени
доказателства от самата жалбоподателка.
Съгласно разпоредба на чл. 233, ал. 6 от ЗМ "стоките - предмет на
митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това
чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната
равностойност, представляваща митническата им стойност или при износ -
стойността на стоките".
Разпореждането по посочения начин с предмета на нарушението е
изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, в случаите на
осъществено нарушение по ал. 1 на посочената разпоредба от същия закон.
Процесуалният представител на жалбоподател в писмените си бележки до
съда,намира,че обжалваното НП по пункт 2ри,касаещо отнемане на
процесната стока /злато/ е постановено в противоречие на решение по делото
№352/18 на СЕС,като според адв.К. , в цитираното решение е обсъждан
въпросът относно приложимостта на чл.233,ал.6 от ЗМ във връзка с
извършено нарушение по ал.1 от ЗМ.
Всъщност цитираното решение на СЕС е било образувано с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Административен съд Хасково, доколкото запитващият съд е приел,че
предвидената в член 20, алинея 1 от Валутния закон /към настоящит момент
отменена/ санкционна мярка се постановява автоматично от
административно-наказващия орган при всички случаи на установено
нарушаване на задължението за деклариране по член 11а, алинея 1 от този
закон, а не е обвързана с провеждане на предварително административно
производство по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1889/2005г. —
за установяване на произхода и предназначението на недекларираните
парични средства. При тези обстоятелства и предвид определение от 12 юли
2018 г., Пинзару и Черистиниу (C‑707/17, непубликувано, EU:C:2018:574),
съдът е приел, че е възможно да се направи извод, че отнемането в полза на
19
държавата на недекларираните парични средства, наред с налагането на глоба
за неизпълнено задължение за декларирането им, не е в съответствие с
принципа по член 49, параграф 3 от Хартата за съразмерност на наказанието
спрямо наказуемото деяние, който държавите членки са задължени да
съблюдават при въвеждането на санкциите по член 9, параграф 1 от Регламент
№ 1889/2005. ,доколкото административното нарушение по член 18, алинея 1
от Валутния закон е с по-ниска обществена опасност от престъплението,
обсъждано по делото, по което е постановено определение от 12 юли 2018 г.,
Пинзару и Черистиниу (C‑707/17, непубликувано, EU:C:2018:574). Във връзка
с отправеното запитване, СЕС е приел,че :член 9, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005
година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за
неизпълнение на предвиденото в член 3 от Регламента задължение за
деклариране, освен налагане на административно наказание глоба, предвижда
и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.
Следва да се посочи,че златото / монети със съдържание на злато от
най-малко 90 %; и злато под формата на кюлчета, късове или буци със
съдържание на злато от най-малко 99,5 %/се приравнява на парични
средства,съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1672 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2018 година относно контрола
на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005: чл. 2, пар. 1 „За целите на настоящия
регламент се прилагат следните определения:а) „парични средства“ означава:
iii/стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на
стойност;ПРИЛОЖЕНИЕ I-Стоки, използвани като високоликвидни средства
за съхраняване на стойност, и предплатени карти, които се считат за парични
средства в съответствие с член 2, параграф 1, буква а), подточки iii) и iv)-
1.Стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на
стойност са :а)монети със съдържание на злато от най-малко 90 %; и
б)злато под формата на кюлчета, късове или буци със съдържание на злато
от най-малко 99,5 %. Безспорно процесните златни накити/ предмет на
настоящото нарушение/ не попадат в обхвата на посочения Регламент,поради
което и не могат да се приравнят на парични средства,за да бъде приложеното
от процесуалният представител на жалбоподателя Решение на СЕС.
От друга страна обаче РС Свиленград е отправил преюдициално
запитване пред СЕС/ дело С 717/22 /съединено с дело С 372/23 / във връзка с
тълкуване на нормата на чл.233 от ЗМ, относно решението за налагане на
административно наказание за митническа контрабанда, както и за отнемане в
полза на държавата на стоките, предмет на тази контрабанда.
Вземайки предвид мотивите на съда в решението по горецитираното дело
,следва да се приеме, че отнемането на пренасяните стоки в полза на
държавата не се явява в противоречие с даденото в т. 66 тълкуване в Решение
20
по съединени дела С-717/2022 г. и С-372 на СЕС от 19.12.2024 г., доколкото
при преценка за пропорционалността на наложената мярка следва да бъде
съобразено дали стоките предмет на нарушението принадлежат на лице/което
обстоятелство не се оспорва,а напротив се признава от него,че са негова
собственост/, и на което може да бъде вменена отговорност за нарушение
на Митническия кодекс на Съюза.
В случая от събраните по делото доказателства по безспорен начин е
установено, че жалбоподателя е собственик на процесната стока/в случая
злато/ и е участвало при извършване на преноса на същите през държавната
граница,без знанието и разрешението на митническите органи, което се явява
нарушение на разпоредбата на чл.233,ал.1 от ЗМ. Това налага извода, че в
разглеждания случай на жалбоподателя,както се посочи по горе може да бъде
вменена отговорност за нарушение на Митническия кодекс на Съюза, за да се
обоснове и тежестта на наложеното наказание – отнемане в полза на
държавата, т. е. същото не е в противоречие с принципа за пропорционалност.
Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза
да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимните цели.
В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно Решение на Съда (трети
състав) от 19 декември 2024 година по съединени дела C-717/22 и C-372/23
член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент № 952/2013 във връзка с член 17,
параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на
нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането
на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това
нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена
отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение
санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за
пропорционалност, какъвто е и настоящият случай,съобразявайки мотивите
изложени в т.66 от горепосоченото Решение на СЕС.
При това положение обжалваното НП и в тази му част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
21
правилата на ГПК.
По делото се претендират от разноски единствено от страна на АНО,а от
страна на жалбоподателя такива не се претендират нито в жалбата,нито от
процесуалният представител в съдебно заседание, а такива се претендират
едва в подадената писмена защита.
С оглед изхода на делото,съдът намира основателно искането, направено
от страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът определя в размер
на 80 лв.,които следва да се заплатят от жалбоподателя.
По делото се констатираха,направени пътни разноски за преводач в
размер на 21,15лева и 50лева възнаграждение за преводач. Производството по
обжалване на НП е особен вид наказателно производство, разноските за
явяване на свидетел, вещо лице и т.н. по което се определят по правилата на
НПК, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Следователно при уважаване
на Жалбата, разноските по делото остават за сметка на Държавата,а при
отхвърляне на същата се възлагат в тежест на последния. В тази връзка е и
Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 08.04.1985 година на ОСНК на ВС (, което
не е изгубило правната си сила), което предвижда: „По делата от
административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи
лице страните не внасят предварително разноски. Съдът с Решението си е
длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото.”.
При това положение следва сторените разноски за явяването на преводач
в размер на 21,15лева,следва да се възложат в тежест на жалбоподателя, а
възнаграждението за преводач в размер на 50лева и предвид разпоредбата на
чл.189,ал.2 от НПК,следва да останат в тежест на съда.
Водим от изложеното и на основание на основание чл.63, ал.9 вр. с
ал.2,т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №BG2024/1000-3689/НП от 15.01.2025 година на И.Д.
Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на К. Г./
C.G./ родена на **********год.в ****** с адрес в ******, *********, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 14247.09 лв. (пункт І) и на
основание чл. 233, ал. 6 вр с ал.1 от ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА -златни пръстени проба 585 /14карата/– 11 броя-32,30грама ,
златни медальони проба 585 /14карата/– 3 броя-4,00грама , златни колиета
проба 585 /14карата/– 9 броя-41,40грама , златни синджири проба 585
/14карата/-6броя-29,20 грама, златни гривни проба 585 /14карата/-8броя- 33,20
грама и златни обеци проба 585 /14карата/ – 4 чифта -8,40грама или всичко
148,50грама златни накити с митническа стойност 14 247,09лева(пункт ІІ).
ОСЪЖДА жалбоподателят К. Г./ C.G./ родена на **********год.в
22
****** с адрес в ******, ********* ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
„МИТНИЦИ” сумата в размер на 80,00лв., представляващи извършени
разноски по осъществена юрисконсултска защита по АНД №94/2025г. по
описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА жалбоподателят К. Г./ C.G./ родена на **********год.в ******
с адрес в ******, *********, ДА ЗАПЛАТИ, направените по делото пътни
разноски за преводач в размер на 21,15 , по сметка на Pайонен съд Свиленград
в полза на Висшия Съдебен Съвет-гр.София, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА направените разноски за преводач в размер на
50,00лева ДА ОСТАНАТ в тежест на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
23