Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1133 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени искове с правно искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл.
79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищците “Ф.” АД, ЕИК ********, “Е.К.” ЕООД, ЕИК *******,
и “Е.” ЕООД, ЕИК ********,
твърдят,
че са съдружници в ДЗЗД
“О.К.”, с представител
А. И.Т.– изпълнителен директор на съдружника “Ф.” АД, при дялово участие на съдружниците в
гражданското дружество, както следва: 49% за “Ф.” АД, 28% за “Е.К.” ЕООД и 23% за “Е.” ЕООД.
Ищците твърдят, че в резултат на проведена процедура
по обществена поръчка са сключили на 09.02.2017 г. договор с ответника “Е.С.О.” ЕАД, ЕИК *******, като възложител, по силата на който са приели да
изпълнят строително-монтажни работи на нова
кабелна линия 110 kV “Кипарис” от подстанция “Загорка” до подстанция “Траяна” , при обща цена в размер на 2 715 757,01 лева
без ДДС или 3 258 908,41 лева с ДДС. Твърдят, че са изпълнили изцяло
възложените дейности по договора и същите са приети от страна на ответника, за
което са подписани съответните протоколи и издадени фактури на обща стойност от
3 048 008,08 лева с ДДС. Твърдят, че на 26.02.2019 г. е съставен
Констативен акт образец 15 за установяване годността за приемане на строежа, на
29.10.2019 г. е подписан протокол за установяване на годността за ползване на
строежа (акт образец 16) и на 26.11.2019 г. е издадено разрешение за ползване №
СТ-05-1430.
Твърдят, че ответникът е заплатил сумата от
2 792 726,92 лева. Твърдят, че за извършените СМР остава неплатена
сумата от 255 281,16 лева, която е посочена от ответника като удържана
неустойка за забава за 47 дни съгласно чл. 14.1. от процесния договор в размер
на 0,2% дневно върху стойността на договора от 2 715 757,01 лева.
Твърдят, че съгласно чл. 4.2.1. от договора, срокът
за цялостно изпълнение на поръчката е 150 календарни дни, като на 21.08.2017 г.
са съставени и подписани протокол образец 1 за предаване и приемане на
одобрения проект и разрешение за строеж и протокол образец 2а за откриване на
строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на
техническата инфраструктура. Твърдят, че строителството на обекта е спирано с
акт образец 10 от 14.12.2017 г. и възобновено от 16.04.2018 г. и съответно
спирано с акт образец 10 от 08.06.2018 г. и възобновено на 30.10.2018 г.
Твърдят, че с отчитане на периодите на спиране на строителството крайният срок
за изпълнение се удължава с 267 календарни дни и работата е следвало да бъде
финализирана на 12.10.2018 г. Твърдят, че изпълнението на СМР на обекта е приключило
на 28.11.2018 г., за което е информиран възложителят.
Твърдят, че забавата от 47 календарни дни при
изпълнение на възложената работа е невиновна и/или съпричинена
от възложителя и/или трети лица, с които възложителят има договорни отношения,
поради което ответникът неправилно е удържал като неустойка претендираната от
ищците сума.
Твърдят, че строителството на кабелната линия
преминава през трасе, съставляващо Зона А от границите на Археологическия
резерват “Августа Траяна – Верея
– Стара Загора”, което е археологически обект по смисъла на чл.
146, ал. 1 от Закона за културното наследство и има статут на културна ценност
с категория национално значение. Сочат, че поради
това и съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ЗКН строителството следвало да бъде
спряно в периода от 16.04.2018 г. до 08.06.2018 г. и този период от 52 дни е
отчетен от ответника неоснователно в срока за изпълнение. Твърдят, че в този
период са могли да извършват в присъствието на археолози само ограничени
изкопни работи в участъци 3 и 4, а не са имали право да извършват дейности,
свързани с монтирането на каналните елементи, с полагането на кабелите и
възстановяването на трасето, поради което работниците и техниката са били в
престой. Твърдят, че това са обективни обстоятелства и задълженията по ЗКН са в
тежест на ответника възложител.
Твърдят също, че не е налице виновна забава и поради
възникналата през м. 09.2017 г. потребност от допълнителни проектни решения за
отделни конфликтни участъци по трасето на кабелната линия, в частност за
изграждането на трасето покрай оградата на Митрополия и за преминаване под
канализационна тръба в парк Митрополия. Твърдят, че макар строителството да е
спряно с акт образец 10 от 08.06.2018 г. поради необходимост от представяне на
допълнителни проектни решения за отделни конфликтни участъци, свързани с
наличие на различни подземни комуникации, не са получили такива в указания
срок. Твърдят, че след възобновяване на строителството на 30.10.2018 г. са се
наложили действия, съгласувани с ответника – да се преместват от страна на ВиК
водопроводни и канализационни тръби, от страна на EVN –
кабели, за да се разрешават проблемите с подземните комуникации с конфликтните
участъци по трасето на участъци 3 и 4. Твърдят, че ответникът като възложител
на проектантската услуга и на авторския надзор е следвало да осигури същите
своевременно и да окаже необходимото съдействие на ищците изпълнители, за да се
извърши в срок възложената работа.
Твърдят, че с оглед на изложеното са налице
основанията за освобождаване от последиците на забавата и не се дължи
неоснователно начислената неустойка за забава в размер на претендираната с
исковата молба сума.
Ищците претендират да бъде осъден ответникът да им
заплати сумата от 255 281,16 лева,
представляваща неплатена сума за изпълнени строително-монтажни работи за
изграждане на нова кабелна линия 110 kV “Кипарис” от
подстанция “Загорка” до
подстанция “Траяна” по Договор
от 09.02.2017 г., сключен между ответника като възложител и ДЗЗД “О.К.”, БУЛСТАТ *******,
като изпълнител, и законната лихва за забава върху главницата за периода от
датата на подаване на исковата молба (23.01.2020 г.) до окончателното й
плащане, и ако не бъде прието, че е налице активна солидарност на ищците да
бъде осъден ответникът да заплати разделно на всеки от ищците припадащата се
част от сумите съобразно дяловото им участие в ДЗЗД “О.К.”, както
следва: сумата от 125 087,78 лева на “Ф.” АД с участие от 49%, сумата от 71 478,72 лева на “Е.К.” ЕООД с участие от 28% и сумата от 58 714,66 лева
на “Е.” ЕООД с участие от 23%, както и законната лихва за забава върху съответните главница за периода от датата на подаване
на исковата молба (23.01.2020 г.) до окончателното им плащане.
Ответникът “Е.С.О.” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Сочи, че начислената от
него неустойка е правилна, доколкото
е налице забава при изпълнението
на възложените строително-монтажни
работи. Сочи, че в чл. 4.3. от договора изчерпателно са предвидени хипотезите, когато времето на престой не се включв в срока за изпълнение на договорените СМР. В
чл. 4.3.1 и чл. 4.3.3. от договора страните са предвидили спирането
на работата да се установява
с определена форма за доказване – писмена
с двустранно подписани протоколи акт образец 10 (за спиране
на строителството) и акт образец 11 (за възобновяване на строителството).
Друга хипотеза на спиране е
предвидена в чл. 4.3.2. от договора – по нареждане на
компетентните държавни органи или поради извънредни събития, каквито не се твърдят.
Ответникът оспорва
твърденията на ищците, че следва да се освободят от последиците
на забавата. Сочи, че протоколите
за възобновяване на строителството
са подписани от
представителя на ДЗЗД, без да са отразени
в тях каквито и да било възражения или несъгласие от
страна на изпълнителя с възобновяването
на строителството. Сочи, че изложените
от ищците обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 161,
ал. 2 от ЗКН, при която строителството
не се спира, а продължава макар и под наблюдението на археолози. Сочи, че времетраенето на договора
за спасително археологическо
проучване съвпада с периода
на спиране на работата с
акт образец 10 от 08.06.2018 г. до акт образец 11 от 30.10.2018 г.
Оспорва твърденията
на ищците, че ответникът възложител не е оказал необходимото
съдействие. Сочи, че възникналите
проблеми са разрешавани в хода на строителството
и към 30.10.2018 г., когато
е възобновено строителството
с акт образец 11, възникналите проблеми,
свързани с липсата на проектантски решения за т.н. конфликтни
участъци от трасето, вече са били разрешени със съвместните усилия на възложителя и изпълнителя. Сочи,
че възложителят винаги се е
отзовавал на направените покани за решаване на възникналите в хода на изпълнение
на договора проблеми и е оказал необходимото
съдействие на изпълнителя в
кратък срок.
Ответникът сочи, че не са налице основания за изключване на отговорността на изпълнителя за забава при изпълнение
на задълженията му по процесния договор. Сочи, че общата
стойност на договора е 2 715 757,01 лева
без ДДС. Сочи, че при забава от 47 дни се дължи
неустойка в размер на 0,2% на ден върху
стойността на договора, съгласно
чл. 14.1. от същия или в размер на 255 281,16
лева. Сочи, че поради това ответникът не дължи заплащане на претендираната от ищците сума.
В допълнителната искова молба ищците поддържат
предявените искове и оспорват доводите на ответника. Твърдят, че в случая спасителното
археологическо проучване е възложено от ответното дружество
на РИМ – Стара Загора едва на 03.04.2018 г., т.е.
след започването на строежа
на 21.08.2017 г., а не както изисква
чл. 161, ал. 1 от ЗКН – преди началото
на строителните работи. Твърдят, че строежът започва на 21.08.2017 г., без да е налице
съгласуван с Министерството
на културата проект. Твърдят,
че тези пропуски на ответника
оказват влияние върху хода
на изпълнение на строителните
работи и в определени периоди ищците са били лишени от възможността за целесъобразна
работа едновременно на четирите
участъка от трасето, по независещи от тях причини. Твърдят, че с писмо от 04.12.2017
г. са уведомили ответника и
са поискали удължаване на
срока за изпълнение на договора с 45 дни, с оглед необходимост от съгласуване на нови проектин
решения и промяна на трасето
в участъци 3 и 4. Твърдят,
че не им е отговорено от страна на ответника.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания на предявените искове. Сочи, че в документацията
по обществената поръчка са посочени участъците,
през които преминава електропроводът, като има приложени
и чертежи за всеки от четирите
участъка. Сочи, че ищците с
оглед професионалния си
опит не е следвало да подписват
договора при липсата на предварително
проучване, а същите са се съгласили да работят при известните им
условия. Сочи, че в договора не е предвидена възможност
за удължаване на срока за изпълнение,
а само за спиране на строителството.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори
между страните и се установява от
представените по делото писмени доказателства,, че съгласно договор от 09.09.2016 г. ищците са съдружници в гражданско дружество по
ЗЗД с наименование “О.К.”, създадено за участие в процедура публично състезание
за възлагане на обществена поръчка с предмет “Изграждане на нова КЛ 110kV “Кипарис” от п/ст “Загорка” до п/ст “Траяна”, обявена от възложителя по ЗОП -“Е.С.О.” ЕАД.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора, участието на съдружниците в гражданското дружество е, както следва:
49% - “Ф.” АД, 28% - “Е.К.” ЕООД и 23%- “Е.” ЕООД.
Не се спори между страните и се установява от представените и приети по делото писмени
доказателства, че между ответника “Е.С.О.” ЕАД, като възложител, и ДЗЗД “О.К.”, като
изпълнител, е
сключен договор от 09.02.2017 г.. за изпълнение на строително-монтажните работи на нова кабелна линия 110 kV “Кипарис” от подстанция “Загорка” до подстанция “Траяна”.
Съгласно чл.
2.1. от договора от 09.02.2017 г., общата цена на договора за изпълнение на
възложените строително-монтажни работи и доставката на необходимите за тяхното
извършване съоръжения и материали е 2 715 757,01 лева без ДДС.
В чл. 3.1. от
договора са предвидени условията и начин на плащане, като е прието, че
заплащането на изпълнените видове работи на изпълнителя се извършва ежемесечно
в размер на 95% от фактурираната стойност на изпълнените видове работи, в срок
до 30 календарни дни, с банков превод, по сметката на изпълнителя след
представяне на: а) оригинална данъчна фактура за 100% от стойността на
изпълнените СМР, издадена не по-късно от 5 дни, след датата на протокола по т. (б);
б) констативен протокол за количеството на качествено извършените и приети
работи, съдържащ количествено-стойностна сметка, подписан от представители на
изпълнителя и възложителя.
Съгласно чл.
3.2. от договора, плащането на оставащата дължима сума за извършената работа ще
стане до 15 дни, след датата на издаване на разрешението за ползване.
Съгласно чл.
3.3. от договора, срокът за плащане по чл. 3.1. започва да тече от датата на
подписване от възложителя на данъчните фактури.
Съгласно чл.
4.2.1. от договора, срокът за цялостното изпълнение на поръчката (доставка на
материали и съоръжения, съгласуване на изключвания и др. и изпълнение на СМР) е
общо 150 календарни дни, в това число 90 каледнарни
дни за подготвителни дейности, считано от датата на подписване на протокола за
предаване и приемане на одобрения проекти и разрешение за строеж – образец 1 от
Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ към ЗУТ, и 60 календарни дни за изпълнение на
СМР, считано от датата на подписване на протокола за откриване на строителната
площадка – образец 2а от горецитираната наредба.
В чл. 4.3. от договора са предвидени
хипотези на спиране течението на срока за изпълнение на СМР, включително в чл.
4.3.3. когато строежът е спрян за времето от датата на подписване на акт образец
10 за спиране на строителството до датата на подписване на акт образец 11 за
продължаване на строителството.
По делото е представен от ищците протокол
от 21.08.2017 г. за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение за
строеж за изпълнение на строежа – акт образец 1, от когато започва да тече
срокът за изпълнение на възложеното по договора.
Представен е също протокол от 21.08.2017
г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на сторежи на техническата инфраструктура – акт
образец 2а, поставящ началото на срока за изпълнение на СМР.
Представени са подписани между
представители на страните протоколи №№ 1-4 (от 16.10.2017 г., от 24.11.2017 г.,
от 07.06.2018 г. и от 25.07.2019 г.) за установяване на изпълнените и подлежащи
на заплащане натурални видове строително-монтажни работи, както и фактури към
съответния протокол.
Представени са акт от 14.12.2017 г. за
установяване съС.ието на
строежа при спиране на строителството – образец 10 и акт от 16.04.2018 г. за
установяване съС.ието на
строежа и СМР при продължаване на строителството – образец 11, както и акт от
08.06.2018 г. за установяване съС.ието
на строежа при спиране на строителството – образец 10 и акт от 30.10.2018 г. за
установяване съС.ието на
строежа и СМР при продължаване на строителството – образец 11.
Представени са сключени между “ЕСО” ЕАД и
Регионален исторически музей – Стара Загора договор за археологическо
наблюдение от 03.04.2018 г. и договор за археологически проучвания от
02.07.2018 г., както и протокол на комисия по чл. 158а от Закона за културното
наследство.
Представен е и констативен акт от
26.02.2019 г. за установяване годността за приемане на строежа – акт образец №
15, подписан между представители на страните и с особено мнение на инж. Б. Д.,
от който е видно, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни
проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.
169, ал. 1 и 2 от ЗУТ, условията на договорите за строителство и че наличната
строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство.
Представен е и протокол от 29.10.2019 г.
за установяване на годността за ползване на процесния строеж, както и
разрешение за ползване № СТ-05-1430/26.11.2019 г., издадено от Началника на ДНСК
– гр. София.
Представени са и протоколи от работни
срещи на възложителя и изпълнителя, кореспонденция между страните, както и протокол
за извършени проби и декларация за извършен монтаж от страна на изпълнителя.
Представено е от ищците писмо с изх. №
ЦУ-ЕСО-2518/15.03.2019 г., изпратено от ответника до ищеца, с приложен протокол
за неустойка № 13/14.03.2019 г., за прихващане на сума в размер на
255 281,16 г. – неустойка съгласно чл. 14.1. от договора за 47 дни забава.
Представено е и писмо с вх. №
ЦУ-ЕСО-2518#1/26.03.2019 г. по описа на ответника възложител, в което се
оспорва от изпълнителя дължимостта на неустойка за
забава по договора и извършеното извънсъдебно прихващане.
Представен
е и отговор от ответника с изх. № ЦУ-ЕСО-2518#3/10.04.2019 г., че се дължи
начислената неустойка по процесния договор.
По делото е
изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза на вещото лице Б.Н..
По делото е изслушано, оспорено от ищците и приети заключение на тройна
съдебно-техническа експертиза на вещите лица К.Б., Н.Н.
и Б.Н., ведно с особено мнение на Б.Н.. По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на тройната СТЕ – допълнение, ведно с особено
мнение на вещото лице Н..
При разпита свидетелят М.Н., който е служител на ищеца “Е.К.” ЕООД, посочва начина на организация на работата,
както и уведомяването им в началото на м. септември 2017 г. от представител на
Регионалния исторически музей, че обектът не е съгласуван с Министерство на културата съгласно закона,
тъй като една част от него минавал през археологическия резерват “Августа Траяна”. Казва, че това касаело участъци 3 и 4 от линейния
обект, в които нямали право да работят. Казва, че по време на изпълнението на
проекта се провеждали оперативки с представители на страните, за да се обсъждат
проблеми по строежа, а една част от въпросите не получили проектантско решение.
Казва, че са поискали продължаване на срока по договора, но възложителят не се
е съгласил.
При разпита свидетелят А.А., който е служител на Регионалния исторически музей –
Стара Загора, посочва ограниченията на работата на процесния
строеж в участъци 3 и 4 през пролетта на 2018 г. във връзка с изкопни дейности
в центъра на Стара Загора, който е обявен за археологически резерват с наредба,
публикувана в ДВ през 1978 г. Казва, че в случая е установено, че нямало
сключен договор за археологическо наблюдение с Регионалния исторически музей,
като по-късно е сключен такъв и изкопните работи са се извършвали в
присъствието на свидетеля като представител на музея.
При разпита свидетелят С. П., който е
служител на ответника “Е.С.О.” ЕАД, казва, че при възникване на препятствие при
осъществяване на процесните строително-монтажни
работи ответното дружество е реагирало на отправените предложения за срещи без
забава. Казва, че нямали интерес да не се съдействия и да се забавя
строителството. Казва, че те са давали проектанските
решения на изпълнителя. Казва, че провеждането на спешните теренни проучвания
засегнали трасето, което попада в археологическото каре, където по проект
попадат участък 3 и 4 по договора.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели Н.(на ищците) и П. (на ответника) с оглед останалите
събрани по делото доказателства, като съгласно чл. 172 от ГПК отчита възможната
заинтересованост на тези свидетели предвид отношенията им с ищцовото,
съответно с ответното дружество. Намира, че същите са ясни и непротиворечиви.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 266, ал.
1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД:
Не се спори по делото, че между ответника “Е.С.О.” ЕАД, като възложител, и ищците, обединили дейността си в ДЗЗД “О.К.”, като изпълнител, е сключен договор от 09.02.2017 г., с който изпълнителят приема да изпълни срещу
заплащане на възнаграждение строително-монтажни работи на нова кабелна линия 110 kV “Кипарис” от
подстанция “Загорка” до
подстанция “Траяна”.
Въз основа
на сключения между страните договор е възникнало
валидно правоотношение по договор за изработка
по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на
възложителя, а последният да му заплати възнаграждение. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да
претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият
трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
Не се спори между страните и се установява от събраните
писмени доказателства, че срокът за изпълнение на процесния обект е започнал да
тече на 21.08.2017 г. – датата на протокол образец 1 за предаване и приемане на
одобрения проект и разрешение за строеж и съответно протокол образец 2а за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа. Срокът за изпълнение на СМР е 150 календарни дни съгласно чл. 4.2.1. от договора за СМР.
Не се спори между
страните, че строежът е спиран с акт от 14.12.2017 г. и строителството е
продължено с акт от 16.04.2018 г., както и че е спиран повторно с акт от
08.06.2018 г. и строителството е възобновено с акт от 30.10.2018 г. От
показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като ясни
и непротиворечиви, и изслушаните единично и тройно заключения на
съдебно-техническата експертиза се установява, че в хода на строително-монтажните
работи в участъци 3 и 4 са установени археологически находки.
Не се спори между
страните и се установява от представените по делото писмени доказателства, че
обектът е приет от възложителя с Констативен акт образец 15 за установяване
годността за приемане на строежа от 26.02.2019 г., без забележки. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че за строежа е
издадено от Началника на ДНСК – гр. София разрешение за ползване № СТ-05-1430/ 26.11.2019
г.
От приетите като доказателства по делото Констативен акт образец 15 от 26.02.2019 г. за установяване годността за приемане на
строежа, подписан от страните, и разрешението за ползване на строежа се установяват
извършените от ищците като изпълнител строително-монтажни работи по обекта и
приемането на същите от ответника като възложител. Настоящият състав намира, че
с подписването на Констативен акт образец 15 и получаването на разрешение за
ползване за процесния обект се установи приемането от страна на възложителя на
извършените от изпълнителя строително-монтажни работи. Подписаните от страна на
ответника протоколи го обвързват за направените изявления и констатации, още
повече, че тези констатации и документи не се оспорват от ответника в
настоящото дело. След като процесните
строително-монтажни работи са изпълнени, предадени на възложителя, и са във
фактическата власт на последния, както и след като същите се ползват по
предназначение, то следва, че изработеното от изпълнителя е прието от
възложителя. Няма основание за обвързване на плащането на
възнаграждението за извършената работа от допълнителни обстоятелства, които не
са елемент от правопораждащия фактически състав на
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, включващ само извършване на договорената работа и
нейното приемане. С оглед на това за възложителя възниква задължението да
изплати уговорената цена за извършените СМР, включително и окончателното
плащане по договора (така в Решение № 250/11.01.2011 г. по т.д. №
535/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Ответникът,
който носи доказателствената тежест за това, не доказа плащането на
претендираната от ищеца сума за изпълнените и неплатени работи.
Противопоставил е едностранно заявено от него с писмо с изх. №
ЦУ-ЕСО-2518/15.03.2019 г. извънсъдебно прихващане на претендирано
вземане в размер на 255 281,16 лева, представляваща неустойка за забава в
изпълнението от 47 дни съгласно чл. 14.1. от процесния договор в размер на 0,2%
дневно, изчислена върху стойността на договора от 2 715 757,01 лева.
Съдът намира, че не може да бъде зачетено извънсъдебното
изявление за прихващане. Съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Изискванията за прилагане на последиците на материално-правното
(извънсъдебно) прихващане са ликвидност и изискуемост на двете
насрещни вземания. Насрещното вземане, което ответникът “Е.С.О.” ЕАД противопоставя с
изявлението за извънсъдебното прихващане на претендираните
от ищците вземания спрямо него, е изрично оспорвано от ищеца с писмо с вх. №
ЦУ-ЕСО-2518#1/26.03.2019 г., като ищецът отрича да е отговорен за забавата. За
да бъде извършено извънсъдебно прихващане, респективно да бъде
то зачетено от съда при решаване на правния спор,
следва към момента на прихващането да са безспорно установени насрещните
еднородни вземания между страните, като активното вземане,
което се противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да
е изискуемо и ликвидно (т.е. в случая претендираната
от ответника неустойка). За да е ликвидно едно вземане,
то следва или да е изрично признато за безспорно от страните,
или да е установено със сила на присъдено нещо. В случая
няма безспорно установено по съответния процесуален ред такова насрещно вземане
на ответника към датата на изявлението на извънсъдебно прихващане (писмо с
изх. № ЦУ-ЕСО-2518/15.03.2019 г.), а същото дори е изрично отречено от ищеца.
Поради изложеното съдът намира, че в случая не са налице предпоставките по чл.
103 от ЗЗД за прилагане последиците на извънсъдебното прихващане на
вземанията на ищеца – предмет на настоящото дело, с вземане на ответника за
неустойка.
В законоустановения срок ответникът не е
заявил по делото съдебно възражение за прихващане с посочената неустойка,
поради което съдът не дължи обсъждане на вземането за неустойка и евентуална
забава на изпълнителя. Следва да се посочи, че дори и да е налице забава при
изпълнението на строително-монтажните работи на процесния обект, то това не
води до недължимост на уговореното възнаграждение на
ищците по процесния договор, съгласно чл. 266, ал. 1 вр. с чл.
79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Ответникът може да
защити правата си относно забавеното изпълнение и евентуално дължима неустойка в
отделно производство. С оглед на горното неотносими
за предмета на спора се явяват заключенията на единичната и на тройната
експертизи в частта, разглеждаща дните за изпълнение на процесния обект и
причините за това. От значение за предмета на спора по настоящото дело е само
приемането на строежа от възложителя ответник с констативен акт образец 15 и
издаденото разрешение за ползване за същия.
В случая дължимата и неплатена сума по договора възлиза на 255 281,16 лева – остатък от общата договорна цена за извършените
строително-монтажни работи по договора, която именно се претендира от ищците по
дело – съдружници в гражданското дружество.
Следва да бъде разгледан и въпросът дали е налице
активна солидарност на съдружниците в гражданското дружество във връзка с
общата им дейност.
Активната солидарност, за разлика от пасивната по чл. 121 от ЗЗД, не произтича
от закона. Активната солидарност в отношенията между съдружниците в
гражданското дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД и длъжника като насрещна страна
може да възникне само ако е била уговорена в договора, тъй като страна по
сделката с длъжника не е гражданското дружество, което не разполага със самостоятелна
правосубектност, а отделните съдружници в
гражданското дружество (в този смисъл Решение № 131/21.03.2014 г. по т.д. №
1121/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 241/09.03.2017
г. по т.д. № 2799/2015 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.;
Решение № 76/16.07.2019 г. по т.д. № 849/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
В случая в чл. 3.1. и сл. от процесния договор за СМР от 09.02.2017 г. е
уговорено, че изпълнителят има право на възнаграждение за изпълнените СМР, т.е.
възложителят ответник се е задължил общо към съдружниците в гражданското
дружество да заплати такова взнаграждение. Поради
това настоящият състав намира, че се касае за уговорена активна кредиторова солидарност на ищците съдружници в гражданското
другество.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен, като на ищците следва да бъде присъдена претендираната
сума от 255 281,16 лева.
Поради основателността на главния иск, основателна е и акцесорната
претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху присъдената главница от 255 281,16 лева за периода от датата
на подаване на исковата молба (23.01.2020 г.) до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски по делото в общ размер на 25 711,25 лева, от които 10 211,25
лева– държавна такса, 7 100 лева – депозит за вещо лице и 8 400 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде
разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 6 635,63 лева без ДДС
или 7 962,75 лева с ДДС, предвид данните за
регистрация по ЗДДС. При преценка на фактическата и правна сложност на делото
съдът намира, че възражението на ответника е основателно и уговореното и
платено от ищците адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до
предвидения минимален размер с включен ДДС, в който да бъде отчетен при
изчисляване на разноските по делото.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски по делото в претендирания размер от 25 274 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, в настоящото решение са посочени
заявените от ищците банкови сметки съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, както
следва: IBAN: *** “Райфайзенбанк (България)” ЕАД – ДЗЗД “О.К.”; IBAN: *** “Райфайзенбанк (България)” ЕАД – “Ф.” АД, IBAN: *** “Банка ДСК” АД – “Е.К.” ЕООД; IBAN: *** “У.Б.” АД – “Е.” ЕООД.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Е.С.О.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 266,
ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при условията на
солидарност, на “Ф.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на “Е.К.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и на “Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 255 281,16 лева (двеста петдесет и пет
хиляди двеста осемдесет и един лева и шестнадесет стотинки), представляваща
неплатена сума за изпълнени строително-монтажни работи за изграждане на нова
кабелна линия 110 kV “Кипарис” от подстанция “Загорка” до подстанция “Траяна” по Договор от 09.02.2017 г., сключен с възложителя “Е.С.О.” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 255 281,16 лева за периода от 23.01.2020 г.
до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Е.С.О.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на “Ф.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на “Е.К.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и на “Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, общата сума
от 25 274 лева (двадесет и пет хиляди двеста
седемдесет и четири лева) – разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :