РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1251
Град
Пловдив, 21 юни 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 895 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, члез ад. П., против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-000282 от 31.01.2021г. на началник група към ОД
на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта. Счита, че заповедта е издадена при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че тя не е управлявала процесния автомобил, а друго
лице, на когото е съставен АУАН. Посочва, че процесният автомобил е технически
изправен, а шума от шумозаглушителното устройство не бил замерен по установения
ред и не е могло да бъде констатирано дали е над установените норми. Посочва също, че не е установена цифровата
квалификация на нарушението, за да се защити адекватно. Моли да се отмени
заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ в нарочно становище счита жалбата за неоснователна и моли да се
потвърди издадената заповед. Прави се възражение за прекомерността на разноските
на жалбоподателя.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок. Видно от заповедта, същата е
връчена на 29.03.2021 г., а жалбата е подадена на 06.04.2021 г. в съда, при
наличието на правен интерес, а по същество е основателна, предвид следното
установено от фактическа и правна
страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-000282 от 31.01.2021г. на началник група към ОД
на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“А“ от ЗДвП –
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
неизправността .
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от М.В.М. на
длъжност началник на група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“. По
делото е приложена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОД на
МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи /л.26-28 по делото/, са определени групите
длъжностни лица, сред които и „началниците на групи в сектор „Пътна полиция“,
които са упълномощени да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
По делото не са представени доказателства от административния орган,
въпреки дадената възможност, на които се основава извода за техническа
неизправност на автомобила.
Твърди се от ответника, че шумът от шумозаглушителното устройство бил
над установените норми, но не се посочва в представените АУАН или в процесната
заповед въз основа на какви данни е направен този извод, нито дали има
извършено замерване и какъв е неговият резултат. Не е допустимо само по слух да
бъде установено дали действително шумът превишава установените норми, а следва
да се извърши техническо замерване със съответния уред. Като не е сторил това,
административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо и до
неправилно приложение на материалния закон.
В този
смисъл посочените обстоятелства в заповедта не са безспорно установени, поради
което издадената заповед съдът намира за незаконосъобразна. Поради това жалбата
против нея да бъде уважена, а процесната заповед следва да бъде отменена.
От
жалбоподателката се претендират разноски в размер на 10 лв. държавна такса и
350 лв. адвокатски хонорар, което следва да й бъда присъдени. Не се споделят
възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно
чл.8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-000282 от 31.01.2021г. на началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Пловдив да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева разноски за производството.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: