Определение по дело №776/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, вр. чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Л. Д. Д. от [населено място], чрез адв. Н., против заповед № 0952/1.04.2025 г. на Директора на дирекция „УСКОР“ при Община Варна, с която е разпоредено на осн. чл. 195, ал.5 и чл. 196, ал.3 от ЗУТ премахването на строеж: сграда със ЗП 31 кв.м. и изба към нея с площ от 6 кв.м. в ПИ с [идентификатор]. Изложени са доводи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като нормата на чл. 195, ал.5 от ЗУТ не е приложима за жилищни сгради, в акта не е посочено на кое точно изискване от изброените в разпоредбата не отговаря строежа. Не са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. За да се извърши преценка относно наличието или липсата на признака „неподходящ по местонахождение“ следва да се изхожда от допустимостта на строежа според действащото законодателство. В случая за процесния строеж е издадено удостоверение за търпимост № 273/2013 г., т.е. строежа е търпим. Поддържа, че при издаване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, не са събрани всички необходими данни за вида и състоянието на строежа. Не е изследвано дали въздушния електропровод, е разрешено съоръжение, дали е уредено правото на преминаване на изградения електропровод през имота на жалбоподателя . Не е съобразено, че до момента не са възниквали инциденти с фатален край, а сградата е разположена в частен имот. Не е изследван и факта, че сградата е единствено жилище на жалбоподателя и семейството му и това би могло да му причини значителна и трудно поправима вреда. Жалбоподателят не е запознат със съставения от Комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ протокол.

Предварителното изпълнение на административния акт е изключение от принципа за произвеждане на правно действие на акт, след неговото влизане в сила. Подобно изключение следва да се прилага стриктно, при спазване на предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. В тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретни основания, наложили допускането на предварително изпълнение.

В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, до решаване на спора по същество, тъй като заповедта е незаконосътобразна, немотивирана, постановена в нарушение на материалния и поцесуалния закон, в алтернативност моли да се отмени разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на заповедта.

Съдът за да се произнесе по направеното искане съобрази приложените по делото доказателства и достигна до следните изводи:

По делото е представена заповед № 0952/1.04.2025 г. с която е наредено на Л. Д. да премахне строеж: сграда със ЗП 31 кв.м. и изба към нея с площ от 6 кв.м., в ПИ с [идентификатор]. В заповедта е посочено, че съгласно писмо от 9.02.2024 г. на ЕРП – Север, изградената постройка е непосредствено под въздушен електропровод СРН и е в нарушение на чл. 761 от Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и чл. 14 от Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, с което се скъсява безопасното разстояние и е предпоставка за възникване на инцидент с фатален край.

От жалбоподателя са представени решения на ВРС, скица за ПИ с [идентификатор], удостоверение за търпимост за строежа предмет на заповедта.

Представена е декларация с нотариална заверка на подписа, съгласно която жилищната сграда предмет на премахване е единствено жилище на Д.

Молбата за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед е процесуално допустима, подадена e в срок, от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от ЗУТ е регламентирана възможността съдът да спре изпълнението на административните актове по чл. 217, ал. 1 ЗУТ.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

В чл. 166, ал. 2 от АПК е предвидено, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките е на молителя, който следва да докаже наличието на обстоятелства, които да обосновават спиране на изпълнението. Предварителното изпълнение на тези актове е допуснато по силата на закона. Спиране изпълнението им може да стане само при наличие на предвидените в закона предпоставки. Това е така, защото допускайки предварително изпълнение на тези заповеди, законът е презюмирал наличието на една или всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК.

В конкретният случай липсват наведени фактически основания и доводи за наличие на вреди от категорията на визираните в ал. 2, чл. 166 АПК. Със заповедта е разпоредено премахне строеж сграда със ЗП 31 кв.м. и изба към нея с площ от 6 кв.м. в ПИ с [идентификатор]. В представени 2 бр. декларации е посочено, че процесния обект е единствено жилище на оспорващия. От друга страна изрично в заповедта е посочено, че строежът създава непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, доколкото изградения електропровод от 20 кV преминава над сградата. Факта, че процесния строеж е единствено жилище на оспорващия не е достатъчно основание да се спре изпълнението на оспорения акт, доколкото целта на заповедите, издадени по реда на чл. 196, ал.3 от ЗУТ, в частност процесната е опазване на живота и здравето на живущите в имота. Не е основание за спиране на изпълнението и твърдението на Д., че до момента не са настъпвали инциденти с фатален край.

Съдът приема, че не се установява евентуално настъпване на вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, която хипотеза е приложима в случая с оглед вида на оспорения административен акт - заповед с правно основание чл. 196, ал. 3 ЗУТ, чл. 195, ал. 5 ЗУТ, чието предварително изпълнение е по силата на законовата норма на т. 9, ал. 2, чл. 217 ЗУТ.

Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 АПК, а е по силата на законовата норма на 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, от което следва преценка основателността на искането за спиране по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК - ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В случая не са представени доказателства, обосноваващи основателност на искането за спиране. От друга страна доводите за вероятната основателност на оспорването, не са сред основанията по чл. 166 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Евентуалните вреди, за които се твърди, че ще настъпят подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство.

Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед преценката за значителността и поправимостта им, каквито доказателства в тази насока съдът приема, че не са ангажирани.

В настоящия случай не са ангажирани доказателства от страна на молителя, които да бъдат противопоставими на заложения в закона обществен интерес. Тежестта за доказване на тези обстоятелства, от които молителят черпи изгодни за себе си правни последици е на страната, която ги твърди. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта ще доведе до настъпването на значителни или трудно поправими вреди за молителя.

По изложените съображения съдът намира, че искането за спиране следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 166 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от Л. Д. Д. от [населено място], чрез адв. Н., за спиране на изпълнението на заповед № 0952/1.04.2025 г. на Директора на дирекция „УСКОР“ при Община Варна, с която е разпоредено на осн. чл. 195, ал.5 и чл. 196, ал.3 от ЗУТ премахването на строеж: сграда със ЗП 31 кв.м. и изба към нея с площ от 6 кв.м. в ПИ с [идентификатор].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 /седем/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

Препис от определението да се връчи на страните.