Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….. / 13.03.2020г., гр.В.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 14.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретар АТАНСКА ИВАНОВА като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13325
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Х.М.К. ЕГН **********, с адрес:г***, предявен чрез адв.К.Н.К.от Варненска адвокатска колегия, Съдебен адрес:*** срещу „В.к. ЕИК .......... със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Приморски", ул.„П." 33, с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника, предвид
погасяване на вземането ПО ДАВНОСТ следните суми: сумата от 224,68лв./двеста двадесет и
четири лева и шестдесет и осем стотинки/ представляваща главница дължима за
консумирана и неплатена вода по абонатен номер №1726996, за периода от 28.10.2010г. до 05.03.2013г., за имот находящ се в гр. В., ул. „М.", №..„, АП.02, ведно със
законна лихва, считано от 18.03.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 21,63лв./двадесет и един
лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
28.10.2010г. до 05.03.2013г., заедно със сумата от 25,00лв./двадесет и пет лева/ за платена държавна такса,
както и сумата от 100,00лв./сто
лева/ за юристконсултско възнаграждение,
представляващи разноски по гр.д. .../2013г. по описа на
ВРС, заедно със законната лихва
върху тези сума, считано от 20.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането за които суми са издадени Изпълнителен лист от 25.06.2013г. и Заповед ........... за парично
задължение по чл.410 от ГПК от 20.03.2013г. по описа на
ВРС, заедно със законната лихва върху тази сума, също така сумата от 407,24лв./четиристотин
стотин и седем лева и двадесет и четири стотинки/ представляваща главница за
ползвани но незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №1726996, за периода от 25.01.2013г. до 11.02.2016г., сумата от 140,89лв./сто и четиридесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
главница за ползвани но незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №..., за периода от
29.08.2013г. до 11.02.2016г., и двете по клиентски №1726996 /включващ
задълженията на абонатни номера №1726996 и №.../, за обект -имот находящ се в гр. В., ул. „М." №., аП.2, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 15.02.2016г., сумата от 62,98лв./шестдесет и два
лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата
от 407,24лв. за периода от 25.01.2013г. до 11.02.2016г., сумата от 12,74лв./дванадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва
за забава върху главницата от 140,89лв., за периода от 29.08.2013г. до
11.02.2016г., както и сумата от 125,00лв./сто двадесет и пет лева/, представляващи направени разноски по ч.гр.д.
1675/2016г. по описа на ВРС, по което са издадени
Изпълнителен лист №2993 от 10.05.2016г. и Заповед №829/16.02.2016г. за
парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради факта че задълженията са погасени с
изтичането на установената от закона 3/три/ годишна давност по смисъла на чл. 111,
б."в" от ЗЗД и TP №3/2011г. от 18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3 по
описа за 2011г. на ОСГТК, а при условията на евентуалност, че не се дължат сумите, посочени в
издадените в полза на ответника Изпълнителни листи и Заповеди за парично
задължение по чл.410 от ГПК, поради преповтаряне на същите за
определени периоди от време и липса на договорни отношения за потребени услуги в периода /до 01.03.2013г./, преди
придобиването на недвижимият имот в който се използват водомерите отнасящи се
до клиентски номер - № ..., воден на отчет при ответника „В.и к."
ООД ЕИК: *********.
Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Излага се от ищецът, че е длъжник по изП. д. .../2014г. на ЧСИ З.Д., с per. №808 в КЧСИ,
преобразувано в изП.д. 446/2019г. на ЧСИ Х.
Георгиев с per. №892 в КЧСИ, за задължения произтичащи от
Изпълнителен лист от 25.06.2013г., издаден на основание Заповед ........... за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по гр.д. .../2013г. по описа на ВРС и Изпълнителен лист №2993 от 10.05.2016г., издаден на
основание Заповед № 829/16.02.2016г. за парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по гр.д. 1675/2016г. по описа на
ВРС.
Настоява, че сумите,
предмет на образуваното изпълнително дело, не се дължат, поради факта, че са
погасени с изтекла давност. Последното изП.действие
по ИзП.дело № .../2014г. се сочи, че е извършено на
19.05.2015г. – налагане възбрана върху недв.имущество
на длъжника, в условията на евентуалност последното действие е на 10.05.2016г.,
изразяващо се в издаването на Изпълнителен лист №2993 от 10.05.2016г., на основание
Заповед № 829/16.02.2016г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. 1675/2016г. по описа на
ВРС. При изложеното се сочи, че към 19.05.2018г. или към 10.05.2019г., на основание
чл.111, б.“в“ ЗЗД, вземанията за главница по издадените изП.листи
са погасени, а на основание чл.119 ЗЗД, с погасяването на главните вземания се
погасяват и произтичащите от тях акцесорни задължения
за обезщетение за забава върху главниците и за заплащане на разноски. Твърди
се, че по Изпълнителен лист от 25.06.2013г., издаден на
основание Заповед №2045/20.03.2013г. за парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по гр.д. .../2013г. по описа на ВРС, от налагане на възбраната на 19.05.2015г., други изП.действия не са извършвани. Твърди се, че по
Изпълнителен лист №2993 от 10.05.2016г., издаден на
основание Заповед № 829/16.02.2016г. за парично
задължение по чл. 410 от ГПК,
по гр.д. 1675/2016г. по описа на ВРС, от датата на издаването на този изП.лист, други изП.действия не
са извършвани.
Ответната страна „В.к. ЕИК: .......... е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.Искът се сочи, че е допустим, но неоснователен.
Производството по изпълнително дело № .../2014г по описа на ЧСИ №808 З.Д., с район на действие ОС – В., е образувано по молба на „В.К.- В." ООД, в качеството на кредитор, въз основа на изпълнителен лист от 25.06.2013г., издаден по ч. гр. д. № .../2013 г. на Варненски районен съд.
Сочи, че със Заповед №2045/20.03.2013г. за парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по гр.д. .../2013г. по описа на ВРС, ДЛЪЖНИК Х.М.К. ЕГН **********, с адрес: *** , е разпоредено ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА „В.К.”ООД, гр.В., със седалище и адрес на управление ***, ЕИК .......... представлявано от управителя В-Д.В., чрез ю.к.ЕКАТЕРИНА ДИМИТРОВА РАЛЧЕВА, сумата от 224,68 лв./двеста двадесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ главница, дължима за консумирана и неплатена вода по абонатен номер № ..., за периода от 28.10.2010г. до 05.03.2013г. за имот, находящ се в гр.В., ул.”М.”, No ..„, АП.02, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 18.03.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 21,63 лв./двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 28.10.2010г. до 05.03.2013г., ведно със сумата от 25,00 лв./двадесет и пет лева/ за платена държавна такса, както и сумата от 100,00 лв./сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по настоящото производство за образуването му, на осн.чл.78 от ГПК.
Сочи се, че със Заповед № 829/16.02.2016г. за парично
задължение по чл.410 от ГПК,
по ч. гр.д. 1675/2016г. по описа на ВРС, ДЛЪЖНИКЪТ
Х.М.К. ЕГН **********,***, е разпоредено ДА ЗАПЛАТИ
на заявителя/кредитора “В.К. - В.”ООД, ЕИК .......... със седалище и адрес на
управление:***, със законен представител В-Д.В., управител, с пълномощник В.М.Я.юрисконсулт,
както следва: сумата от 407,24 лв.
/четиристотин и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща главница за ползвани но незаплатени В и
К услуги по партида с абонатен №1726996,
за периода от 25.01.2013 г. до 11.02.2016 г., сумата от 140,89 лв. /сто и четиридесет лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща главница за ползвани но незаплатени В и К услуги по партида с
абонатен №..., за периода от 29.08.2013 г. до 11.02.2016 г., и двете по
клиентски номер №1726996 /включващ задълженията на абонатни номера №1726996 и №.../,
за обект-имот находящ се в гр.В., ул.„М.” №., аП.2, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 62,98 лв. /шестдесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 407,24 лв. за периода от
25.01.2013 г. до 11.02.2016 г., сумата от 12,74
лв. /дванадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от
140,89 лв. за периода от 29.08.2013 г. до 11.02.2016 г., както и сумата от 125,00
лв. /сто двадесет и пет лева/,
представляваща направени разноски по
делото, от които държавна такса 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв. /сто лева/.
Сочи, че производството по ИзП.дело №.../2014г. по описа на ЧСИ З.Д., рег.№808 при КЧСИ, е образувано по молба на „В.к. ЕИК: ********* на основание издаден Изпълнителен лист от 25.06.2013г., издаден на основание Заповед №2045/20.03.2013г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по гр.д. .../2013г. по описа на ВРС.
С молба от 06.07.2016г. на Дружеството кредитор, е присъединен нов изпълнителен лист издаден на 10.05.2016г по ч.гр. д 1675/2016г. на Варненски районен съд.
Излага се от ответното дружество, че са уведомени, че образуваното ИзП.дело №.../2014г. по описа на ЧСИ З.Д., рег.№808 при КЧСИ, е предадено на ЧСИ Х. В.Г., рег.№892 на КЧСИ, като при последния е образувано ИзП.дело №446/2019г.
С искане на
Дружеството кредитор „В.к. ЕИК: .......... от 16.04.2019г., ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние
на длъжника.
С молба от 06.06.2019г., взискателят
„В.к. ЕИК: .......... е направил искане за
прекратяване на изП.дело и за връщане на оригиналните
изП.листи.
С молба от 07.06.2019г., В.к. ЕИК ********* са поискали въз основа и на двата издадени в тяхна полза изП.листи - Изпълнителен лист от 25.06.2013г., издаден на основание Заповед №2045/20.03.2013г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по гр.д. .../2013г. по описа на ВРС и Изпълнителен лист №2993 от 10.05.2016г., издаден на основание Заповед № 829/16.02.2016г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по гр.д. 1675/2016г. по описа на ВРС, са поискали да бъде образувано ново изП.дело. Счита се, че образуваното изП.дело № 724/2019г. по описа на ЧСИ Х. В.Г., рег.№892 на КЧСИ, е на база редовна молба и приложени оригинални изП.листи. Настоява се, че перемцията не е пречка за образуване на нова изП.дело, след прекратяване на предходно такова, при което счита, че исковата молба е неоснователна. Желае исковата претенция да се отхвърли.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в законна сила Заповед №2045/20.03.2013г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №.../2013г. по описа на ВРС, ДЛЪЖНИК Х.М.К., ЕГН **********, с адрес *** , е разпоредено ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА „В.К.”ООД гр.В., със седалище и адрес на управление ***, ЕИК .......... представлявано от управителя В-Д.В., чрез ю.к.ЕКАТЕРИНА ДИМИТРОВА РАЛЧЕВА, сумата от 224,68 лв./двеста двадесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ главница, дължима за консумирана и неплатена вода по абонатен номер № ..., за периода от 28.10.2010г. до 05.03.2013г. за имот, находящ се в гр.В., ул.”М.”, No ..„, АП.02, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 18.03.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 21,63 лв./двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 28.10.2010г. до 05.03.2013г., ведно със сумата от 25,00 лв./двадесет и пет лева/ за платена държавна такса, както и сумата от 100,00 лв./сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по настоящото производство за образуването му, на осн.чл.78 от ГПК.
Не е спорно в отношенията между страните, че по силата на влязла в законна сила Заповед № 829/16.02.2016г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. №1675/2016г. по описа на ВРС, ДЛЪЖНИКЪТ Х.М.К., ЕГН **********,***, е разпоредено ДА ЗАПЛАТИ на заявителя/кредитора “В.К. - В.” ООД, ЕИК:.......... със седалище и адрес на управление:***, със законен представител В-Д.В., управител, с пълномощник В.М.Я.юрисконсулт, както следва: сумата от 407,24 лв. /четиристотин и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща главница за ползвани но незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №1726996, за периода от 25.01.2013 г. до 11.02.2016 г., сумата от 140,89 лв. /сто и четиридесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща главница за ползвани но незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №..., за периода от 29.08.2013 г. до 11.02.2016 г., и двете по клиентски номер №1726996 /включващ задълженията на абонатни номера №1726996 и №.../, за обект-имот находящ се в гр.В., ул.„М.” №., аП.2, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 62,98 лв. /шестдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 407,24 лв. за периода от 25.01.2013 г. до 11.02.2016 г., сумата от 12,74 лв. /дванадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 140,89 лв. за периода от 29.08.2013 г. до 11.02.2016 г., както и сумата от 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски по делото, от които държавна такса 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
Съдът е приел и приложил към доказателственият материал ч.гр.д.№.../2013г. по описа на ВРС, като видно от
материалите по същото издадената Заповед №2045/20.03.2013г. за парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №.../2013г. по описа на
ВРС, е връчена на длъжника Х.М.К., на 22.03.2013г., като в указания в заповедта
двуседмичен срок, изтекъл на 11.04.2013г., длъжника не е подал възражение по
чл.414 ГПК, при което заповедта е влязла в сила, стабилизарала
се е, съответно на 12.04.2013г. по нея е издаден изП.лист,
получен от кредитора на 25.06.2013г.
Съдът е приел и приложил към доказателствения материал ч.гр.д. №1675/2016г. по описа на
ВРС, като видно от материалите по същото издадената Заповед № 829/16.02.2016г. за парично
задължение по чл. 410 от ГПК, е връчена на длъжника Х.М.К., на 22.02.2016г.,
като в указания в заповедта двуседмичен срок, изтекъл на 07.03.2016г., длъжника
не е подал възражение по чл.414 ГПК, при което заповедта е влязла в сила, стабилизарала се е, съответно на 25.03.2016г. по нея е
издаден изП.лист, получен от кредитора на
10.05.2016г.
От приобщените по делото изП.производства се
установява следното:
ИзП.дело №.../2014г. по описа на ЧСИ З.Д.,
рег.№808 при КЧСИ, се сочи, че е било образувано по молба на „В.к. ЕИК: .......... на 27.08.2014г., въз основа
на издаден Изпълнителен лист от 25.06.2013г., на основание
Заповед №2045/20.03.2013г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. .../2013г. по описа на ВРС.
На 19.05.2015г., ЧСИ е наложил възбрана върху недвижимо имущество на
ищеца.
На 23.05.2018г., взискателя В.к. ЕИК: .......... с нарочна молба е поискал от ЧСИ З.Д., рег.№808 при КЧСИ, на основание чл.427, ал.5 от ГПК да прехвърли ИзП.дело №.../2014г. на ЧСИ Х. В.Г., рег.№892 на КЧСИ.
На 04.04.2019г., с приемо-предавателен протокол, ИзП.дело №.../2014г. е прехвърлено от СИ З.Д., рег.№808 при КЧСИ на ЧСИ Х. В.Г., рег.№892 на КЧСИ, като е оБразувано ИзП.дело № 446/2019г. по описа на ЧСИ Х. В.Г..
На 16.04.2019, всизкателят „В.к. ЕИК: ********* е поискал по новообразуваното ИзП.дело №446/2019г. по описа на ЧСИ Х. В.Г., да бъдат извършени справки в НАП, за наличие на трудови или граждански договори, сключени с длъжника, в НОИ за наличие на пенсия и АВп за наличие на недвижими имоти, в ГРАО за ПНА на длъжника, съответно са поискани следните изП.действия: запор върху трудово или др.възнаграждение на длъжника, запор върху пенсия, върху банкови сметки, върху получавано плащане за аренда, възбрана върху недвижими имоти, опис, оценка и продажба на движими и недвижими вещи.
На 14.05.2019г., ЧСИ Х. В.Г., рег.№892 на КЧСИ, е извършил запор върху банкови сметки на длъжника, като е съставил запорно съобщение до работодателя му „ТЕВА МАРИН“ЕООД.
На 07.06.2019г., ЧСИ Х. В.Г. е издал Постановление за прекратяване на ИзП.дело № 446/2019г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемция.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл.439 от ГПК, в тежест на ищеца
е да докаже наличието на изпълняемо
право, формирано въз основа на
влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано
от ответника изпълнително дело, в качеството му на взискател
срещу ищеца, в качеството му на длъжник
по същото по изпълнителното основание; наличието
на факт, настъпил сред приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал
факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени
от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер,
както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за
защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи
правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай, ищецът твърди
погасяване на изпълняемото право, на основание
изтекла тригодишна погасителна давност и поради перемпция
по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
От изисканото в преписка изпълнително дело №
20198920400446/2014г. по описа на ЧСИ З.Д., с рег.№808, с район на действие ОС-В.,
се установява, че на 27.08.2014 г., взискателят В.к. ЕИК: .......... е подал молба
за образуване на изпълнително дело, въз основа на
издаден Изпълнителен лист от 25.06.2013г., на основание
Заповед №2045/20.03.2013г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. .../2013г. по описа на ВРС.
По отношение на материалноправните
последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС №
3/18.11.1980г. и ТР №2/26.06.2015г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10
на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли
изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането,
следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно
действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му,
съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са
били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната
норма, ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в
цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 27.08.2014г.,
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването
на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което
е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от
тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение.
По аргумента, че вземането на взискателя не съществува поради перемпция
по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, съдът приема:
На 19.05.2015г.
ЧСИ З.Д., рег.№808 при КЧСИ, по искане
на ЧСИ, входирано на посочената дата до СВПІ-В., по ИзП.дело №.../2014г. е вписана наложена с разпореждане на ЧСИ на основание чл.449, ал.2 ГПК възбрана върху недвижим имот на
длъжника Х.М.К.. На 06.07.2016г.,
по ИзП.дело №.../2014г., е депозирана молба от ответника до
ЧСИ З.Д., с който е представен нов изП.лист №2993/10.05.2016г., издаден на
основание Заповед № 829/16.02.2016г. за парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по гр.д. 1675/2016г. по описа на
ВРС.
До 19.05.2017г. по ИзП.дело
№.../2014г. по описа на ЧСИ З.Д., не са извършвани изобщо изпълнителни
действия по искане на взискателя, поради което и е
настъпила перемпция, респективно изпълнителното
производство е прекратено по право,вследствие на което е изтекъл двугодишният
период по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и делото е подлежало на прекратяване към тази
дата. Това перемиране на изпълнението е по силата на
самия закон, за него не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител. В този смисъл е наложена трайна тълкувателна
практика (ТРОСГК № 47/1965г на ВС и т.10 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. Следва да се отбележи, че от
прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция
не следва автоматично погасяването на вземането по давност. Считано от тази
дата тече нова давност за вземането - петгодишна. При прекратяване на
производството по делото се преустановява възможността да се предприемат
изпълнителни действия по него, но в случай , че давностните
срокове не са изтекли, взискателят има право да
образува ново изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане. Правните последици на прекратяването на
принудителното изпълнение следва да бъдат третирани по различен начин във
времето, като се налага да бъде отчетена динамиката на юриспруденцията към
съответния момент на развитие на процесуалните отношения между страните. Съдът
изцяло споделя застъпеното в Решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017
IV г.о. на ВКС(възприето и от районния съд) разбиране, че в конкретния случай
следва да бъде зачетено задължително тълкуване, установено с ППВС №
3/18.11.1980 г., тъй като както взискателя, така и
съдебния изпълнител са били длъжни да се съобразяват с него преди действието му
да е обявено за отпаднало с новоприетото на 26.06.2015 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. По
отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство, следва да се признае на взискателя възможност да се позове добросъвестно на
прекъсване и спиране на давността не само с признанието на дълга в цялост ( с
пропускане на срока за възражение след връчване от съда на заповедта на
длъжника ), но и по време на целия период, в който е липсвало основание за
прекратяване на образуваното изпълнително производство/от деня на наложена
възбрана – 19.05.2015г. до датата на перемирането по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК – 19.05.2017г./.
Затова и най-ранния момент на отчитане на
новата давност е именно перемирането, за което въззвиникът приема да е настъпило на 19.05.2017г.
Всички последващи
действия, предприемани от взискателя или овластен от него ЧСИ са без значение, тъй като са
осъществени при изчерпана компетентност на органа по принудителното изпълнение
и не следва да им се признават никакви последици по отношение на материалното
право.
До 22.08.2019г, когато е предявено възражението за изтекла
давност чрез отрицателния иск на длъжника/по чл.439 ГПК/, не са могли да
изминат пет години, за да произведе погасителен ефект общата давност.
Не може да се отчита изтичането на давностен срок в хода на процеса. Това е така, защото
висящия исков процес относно дължимостта на
събираемите по изпълнителния лист представлява основание за спиране на давностния срок ( чл. 115 б.“ж“ ЗЗД). Дори и да не се
прекъсва (тъй като инициатор на процеса не е самия взискател),
давностният срок не би могъл да изтича, докато съдът
разглежда спора.
Вследствие на изложеното, съдът намира,че
предявената искова претенция е неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена.
Предявената при условията на евентуалност искова претенция по чл.439 ГПК, че не се дължат сумите, посочени в издадените в полза на ответника Изпълнителни листи и Заповеди за парично задължение по чл.410 от ГПК, поради преповтаряне на същите за определени периоди от време и липса на договорни отношения за потребени услуги в периода /до 01.03.2013г./, преди придобиването на недвижимият имот, в който се използват водомерите, отнасящи се до клиентски номер - № ..., воден на отчет при ответника „В.и к." ООД ЕИК: .......... се явява недопустима, по следните съображения. Посочените възражения, изложени в условията на евентуалност, касаят твърения, които ищецът е могъл да заяви преди влизане в сила на Заповед ........... за парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр.д. .../2013г. по описа на ВРС и Заповед № 829/16.02.2016г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр.д. 1675/2016г. по описа на ВРС. В случая, както бе посочено по-горе и по двете цитирани Заповеди по чл.410 ГПК, длъжника, въпреки че същите са му били връчени лично, не е подал възражения срещу тях в срока по ч.414 ГПК. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Предвиденият специален способ за защита на длъжника по реда на чл. 439 ГПК, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, е недопустим в случай, че се основава на съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Преклудират се възраженията по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й, и правото да ги въведе в нов процес е изчерпано (т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015 г. по т. д. № 469/2012 г. на І т. о.).
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя
основателност на искането на ответната страна за присъждане по реда на чл. 78,
ал. 3 от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски , като с оглед
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, съдът намира, че на ответната страна следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120,00 лв., определено на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищецът Х.М.К. ЕГН ********** , с адрес:г*** срещу ответника „В.к. ЕИК: .......... със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Приморски", ул. „П." 33,
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно: сумата от 224,68лв./двеста двадесет и четири
лева и шестдесет и осем стотинки/ представляваща главница дължима за
консумирана и неплатена вода по абонатен номер №1726996, за периода от 28.10.2010г. до 05.03.2013г., за имот находящ се в гр. В., ул. „М.", №..„,
АП.02, ведно със законна лихва, считано от 18.03.2013г. до окончателното й
изплащане, сумата от 21,63лв./двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода 28.10.2010г. до 05.03.2013г., заедно
със сумата от 25,00лв./двадесет
и пет лева/ за платена държавна такса, както и сумата от 100,00лв./сто лева/ за юристконсултско
възнаграждение, представляващи разноски по гр.д. .../2013г. по описа на ВРС, заедно със законната лихва върху тези сума, считано от 20.03.2013г. до
окончателното изплащане на вземането за които суми са издадени Изпълнителен лист от 25.06.2013г. и Заповед ...........
за парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.03.2013г. по описа на ВРС, заедно със законната лихва върху тази сума, също
така сумата от 407,24лв./четиристотин стотин и седем лева и двадесет и четири
стотинки/ представляваща главница за ползвани но незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен №1726996, за периода от 25.01.2013г. до
11.02.2016г., сумата от 140,89лв./сто и четиридесет лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща главница за ползвани но незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен №..., за периода от 29.08.2013г. до
11.02.2016г., и двете по клиентски №1726996 /включващ задълженията на
абонатни номера №1726996 и №.../, за обект -имот находящ се в гр. В., ул. „М." №., аП.2, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.02.2016г., сумата от 62,98лв./шестдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата от 407,24лв. за периода от
25.01.2013г. до 11.02.2016г., сумата от 12,74лв./дванадесет лева и седемдесет и
четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 140,89лв.,
за периода от 29.08.2013г. до 11.02.2016г., както и сумата от 125,00лв./сто двадесет и пет лева/,
представляващи направени разноски по ч.гр.д. 1675/2016г. по описа на ВРС, по което са издадени
Изпълнителен лист №2993 от 10.05.2016г. и Заповед №829/16.02.2016г.
за парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради факта че задълженията са погасени с изтичането на установената от закона давност по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените в условията на
евентуалност от ищецът Х.М.К. ЕГН ********** , с адрес:г*** срещу ответника „В.к. ЕИК: .......... със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Приморски", ул. „П." 33,
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПКза признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно: сумата от 224,68лв./двеста двадесет и четири
лева и шестдесет и осем стотинки/ представляваща главница дължима за
консумирана и неплатена вода по абонатен номер №1726996, за периода от 28.10.2010г. до 05.03.2013г., за имот находящ се в гр. В., ул. „М.", №..„,
АП.02, ведно със законна лихва, считано от 18.03.2013г. до окончателното й
изплащане, сумата от 21,63лв./двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода 28.10.2010г. до 05.03.2013г., заедно
със сумата от 25,00лв./двадесет
и пет лева/ за платена държавна такса, както и сумата от 100,00лв./сто лева/ за юристконсултско
възнаграждение, представляващи разноски по гр.д. .../2013г. по описа на ВРС, заедно със законната лихва върху тези сума, считано от 20.03.2013г. до
окончателното изплащане на вземането за които суми са издадени Изпълнителен лист от 25.06.2013г. и Заповед ...........
за парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.03.2013г. по описа на ВРС, заедно със законната лихва върху тази сума, също
така сумата от 407,24лв./четиристотин стотин и седем лева и двадесет и четири
стотинки/ представляваща главница за ползвани но незаплатени В и К услуги по партида
с абонатен №1726996, за периода от 25.01.2013г. до
11.02.2016г., сумата от 140,89лв./сто и четиридесет лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща главница за ползвани но незаплатени В и К услуги по
партида с абонатен №..., за периода от 29.08.2013г. до
11.02.2016г., и двете по клиентски №1726996 /включващ задълженията на
абонатни номера №1726996 и №.../, за обект -имот находящ се в гр. В., ул. „М." №., аП.2, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.02.2016г., сумата от 62,98лв./шестдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата от 407,24лв. за периода от
25.01.2013г. до 11.02.2016г., сумата от 12,74лв./дванадесет лева и седемдесет и
четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 140,89лв.,
за периода от 29.08.2013г. до 11.02.2016г., както и сумата от 125,00лв./сто двадесет и пет лева/,
представляващи направени разноски по ч.гр.д. 1675/2016г. по описа на ВРС, по което са издадени
Изпълнителен лист №2993 от 10.05.2016г. и Заповед №829/16.02.2016г.
за парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради преповтаряне на същите за определени периоди от време и липса на
договорни отношения за потребени услуги в периода /до
01.03.2013г./, преди придобиването на недвижимият имот, в който се използват
водомерите, отнасящи се до клиентски номер - № ..., воден на отчет при ответника „В.и к." ООД ЕИК: *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Х.М.К. ЕГН ********** , с адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „В.к. ЕИК: .......... със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Приморски", ул. „П." 33,
сумата от 120,00 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, определени на основание чл.78
ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане
на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните, като в частта на прекратяването същото има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: