РЕШЕНИЕ
№ 1497
гр. Бургас, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120108804 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Изи Финанс“ ЕООД срещу М. Г. М., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1500,02 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № *** от 17.12.2018 г., сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.10.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 418,20 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 18.09.2023 г. до 12.10.2024 г., за които суми са издадени
Заповед № 3667/28.10.2024 г. по ч. гр. д. № 7305/2024 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Твърди се, че между страните по делото е сключен Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № *** от 17.12.2018 г., по силата на който на ответницата е отпусната
сумата от 2000 лева, при ГПР е 48,44 %, а ГЛП е 40,15 %, която същата се е задължила да
върне на 24 месечни вноски /23 – в размер от 8,33 лева, а последната – 83,41 лева/, с краен
падеж 10.04.2025 г. и общо дължима сума в размер от 2824,69 лева. Сочи се, че общо
платената от ответницата сума е в размер от 499,98 лева, с което изцяло са платени вноските
до 18.09.2023 г. след което плащанията по кредита са преустановени. Предвид липсата на
изпълнение от страна на длъжницата, се сочи, че кредитодателят се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжницата е подала възражение по чл. 414 от
ГПК, поради което кредиторът е предявил настоящите искове по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е подала отговор на
исковата молба, в която е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че при условията на сключения договор общо дължимата за връщане сума по
кредита е 2824,69 лева, но поради начислената неравноправна неустойка за непредоставяне
на обезпечение на кредита в общ размер от 709,38 лева крайната сума е нараснала до
3543,07 лева. Сочи се, че претендираната неустойка е следвало да бъде включена в ГПР, при
което посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, с оглед което договора е
нищожен и се дължи връщане на чистата стойност.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание ищецът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Депозира
становище от 19.05.2025 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7305 по описа за 2024 г. на РС -Бургас, че в
полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
за сумите, предмет на установителните искове, срещу която са подадени възражения, и
исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за потребителски кредит от 21.04.2023 г. сключен между
страните по делото и ОУ на кредитора /л. 7 – л. 10 от делото/, при ГПР – 48,44 %, ГЛП –
40,15 %, погасителни вноски – 24 броя и краен падеж 10.04.2025 г., общо дължима сума –
2824,69 лева и общо дължима сума при непредоставяне на обезпечение по чл. 3 от договора
– 3534,07 лева. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължава в пет
дневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение, а според ал. 2
неизпълнението на това задължение поражда задължение за неустойка 709,38 лева.
Съобразно чл. 1, ал. 2 от договора страните са се съгласили да водят кореспонденция по ел.
поща, в т. ч. потребителят да получава по ел. поща уведомления за обявяване на вземанията
по кредита за предсрочно изискуеми. По делото е представена, на л. 18 – 43 кореспонденция
между страните, водена по ел. поща. Представено по делото на хартиен носител е
извлечение, от което се установява, че през м.11.2024 г. ищецът е публикувал уведомление,
че след указания на КЗП договорите за кредит ще се сключват без изискване за предоставяне
на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение /л. 75/.
По делото е прието заключение на вещо лице по възложена съдебно – счетоводна
експертиза, от която се установява, че сумата от 2000 лева е усвоена от ответницата.
Установява се, че освен задълженията за главница и лихви на ответницата са начислени
неустойка в размер от 709,38 лева, както и такси 60 лева. Установява се, че неустойката не е
била включена в ГПР на договора, че погашенията по кредита са в общ размер от 1600 лева,
респ. чистата стойност възлиза на 400 лева. Върху чистата стойност е начислена мораторна
лихва, но в период след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /л. 106 и л. 120/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на
чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми,
срещу която е подадено възражение и в изпълнение на указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
2
допустимост в частта по предявените установителни искове.
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на
изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ
твърдените клаузи за дължимост на главница, по силата на който сумата по заема е усвоена
от кредитополучателя и за него и ответника е възникнало задължение да заплати сумите,
предмет на иска в претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по
делото, по силата на което ответницата е усвоила сумата от 2000 лева. Това обстоятелство се
установи и от представения и неоспорен по същото Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № *** от 17.12.2018 г., сключен между страните по делото, със следните
параметри: сума по кредита 2000 лева, срок на кредита от 24 месеца; размер на вноската по
кредита – не е анюитетна и варира през месеците, както според това дали е било
предоставено обезпечение или не; ГПР от 48,44 % и ГЛП 40,15 %; общо задължение по
кредита от 13168,54 и общо дължима сума – 2824,69 лева и общо дължима сума при
непредоставяне на обезпечение по чл. 3 от договора – 3534,07 лева.
Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната
дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда.
Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен
вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а
именно тези за уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение. Уговорена в
размер на 709,38 лева, аналогичен с този на отпуснатия кредит от 2000 лева, същата
представляват близо 50 % от главницата, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от
48,44 % не съответства на действителния. Предоставянето на обезпечение, респ.
неустойката, начислявана при непредоставяне на обезпечение, са свързани пряко или
косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на
параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в
годишния процент на разходите.
В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024
г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение
са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото
дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
3
предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
"годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която
позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните
вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че
този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен
характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на
отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4
от цитираното решение, доколкото в електронната кореспонденция е видно, че
кредитодателят многократно е предлагал на потребителя удължаване срока на договора.
Клаузата за неустойка има неравноправен характер, тъй като общият им размер е
аналогичен с отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод за
нейната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия кредит. Нещо повече – по
делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е била предоставена равна
възможност за одобряване на искането за кредит при липса на изразено от него съгласие за
закупуване на допълнителния пакет. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл.
10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на
целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.
Направения извод не се разколебава от представеното по делото на хартиен носител е
извлечение, от което се установи, че през м.11.2024 г. ищецът е публикувал уведомление, че
след указания на КЗП, договорите за кредит ще се сключват без изискване за предоставяне
на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение /л. 75/, доколкото това
указание, респ. корекцията в договорите на кредитора следват сключването на процесния
договор за кредит, както и поради това, че от заключението на вещото лице се установи, че
неустойка е била начислена и плащания от ответницата са реално отнасяни за погасяване,
включително и на това задължение.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и обосновано се
установи, че заетата сума е в размер от 2000 лева, а извършените от ответницата погашения
са в общ размер 1600 лева, поради което останалата непогасена чиста стойност на кредита
възлиза на 400 лева, до който размер искът за главница е основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер, както и иска за лихва е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Претендираната главница следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 25.10.2024 г., до окончателното изплащане
на задължението.
При извършената служебна проверка и с оглед направените от ответницата
възражения, съдът е констатирал необходимост от извършване на служебна проверка за
неравноправни клаузи в договора, както и необходимост от назначаване на експертиза,
възложена с определението по чл. 140 ГПК на разноски на ищеца, върху когото лежи
тежестта да докаже, че клаузите в договора не са неравноправни, тоест, че са индивидуално
4
уговорени. С молба от 25.07.2025 г. ищецът е отказал да внесе депозита, като е посочил, че
не носи тежест за доказване, че клаузите в договора не са неравноправни, както и че клаузата
за неустойка е премахната от договора /л. 70/. Именно необходимостта от установяване дали
тази неустойка е премахната и как са отнасяни погашенията /дали същите не са отнасяни за
погасяване на задължения, произтичащи от неравноправни клаузи, които обаче кредиторът
не предявява пред съда/, както и в какъв размер са последните и има ли останала непогасена
чиста стойност и в какъв размер, както и поради невъзможността тези обстоятелства да
бъдат установени чрез представените по делото други доказателства, е наложило съдът с
Определение № 1279/26.02.2025 г. по гр. д. № 8804/2025 г. /л. 80/ подробно да разясни на
ищеца, защо тежестта да установи индивидуално уговаряне на клаузите от договора и защо
разноските за експертиза при служебно осъществяване от съда на проверка за
неравноправност първоначално са в тежест на кредитора, като му е посочена и съдебна
практика: относно тежестта за доказване - Решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14 г. І
т.о. на ВКС, Решение № 98/25.07.2017 г. по т.д.№ 535/16 г. І т.о. на ВКС и относно
първоначалното възлагане на разноски при служебно възлагане на експертиза - т. 3 от
мотивите на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. С молба от 06.03.2025 г. ищецът отново е отказал да внесе депозит /л. 83/,
поради което съдът е назначил експертиза за сметка на бюджета на съда, от която в крайна
сметка се установи, че неустойката не е премахната – както твърди ищеца, а напротив –
плащанията на ответницата са отнасяни за погасването , в каквато насока са били и
съмненията на съда. С оглед това и предвид обстоятелството, че разноските за експертиза
следва първоначално да се понесат от ищеца, съобразно чл. 76 ГПК и същият не ги е внесъл
в предоставения му срок, поради което експертизата е заплатена от бюджета на съда, съдът
приема, че ищецът следва да бъде осъден за сумата от 180 лева – възнаграждение на вещо
лице, по реда на чл. 77 ГПК.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважения установителен иск в общ размер от 18,40 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца се полагат и направените в исковото производство съдебно – деловодни
разноски, за които са представени доказателства, съобразно уважената част от исковете. По
делото са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер от 71,64 лева. В
производството ищецът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът
определя в размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно уважената част от
исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените разноски в общ
размер от 35,80 лева, от които сумата от 19,90 лева за заплатена държавна такса и сумата от
15,90 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответницата се полагат направените в производството разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, но доколкото не са ангажирани доказателства доказателства
за направени разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата М. Г.
М., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. ***, дължи на ищеца „Изи Финанс“ ЕООД,
ЕИК: ***, седалище: гр. С***, р-н ****, сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща чистата стойност по сключения между страните Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № **** от 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2024 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 400
5
лева, до предявения от 1500,02 лева, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението в
съда - 25.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и иска за сумата от
418,20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.09.2023 г. до 12.10.2024 г., за
които суми са издадени Заповед № 3667/28.10.2024 г. по ч. гр. д. № 7305/2024 г. на РС -
Бургас, на основание чл. 23 ЗПК и чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и
2 ЗЗД.
ОСЪДЖА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: ****, седалище: гр. С****, р-н **** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Бургас, сумата от 180
лева /сто и осемдесет лева/, представляваща депозит за вещо лице по възложената съдебно-
счетоводна експертиза, на основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН ********** с адрес гр. Б***, ж. к. ***, да заплати на „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С***, р-н ***, сумата от 18,40 лева /осемнадесет
лева и четиридесет стотинки/, представляваща съдебно - деловодни разноски, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 7305 по описа за 2024 г. на РС - Бургас, както и
сумата от 35,80 лева /тридесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени
в исковото производство съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6