№ 1650
гр. Бургас, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20242120100426 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и е
образувано по жалбата на Д. В. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Ч. ****, чрез адв. С. Я.,
като наследник на И. М. П., срещу решение № 3680-О от 10.01.2023 г. на ОСЗ – С., по
преписка № 2899г./92г., с което е определено обезщетяване на наследниците на И. М. П. чрез
предоставяне в собственост на 5.800 дка земеделски земи на стойност 1427 лв., съгласно
плана за обезщетяване, в землището на с.К. от поземлен имот от ОПФ № 40124.94.1003 по
плана за обезщетяване, целият с площ 5800 дка.
В жалбата се сочи, че актът на ОСЗ С. е неправилен и незаконосъобразен и се иска
неговата отмяна.
Твърди се, че актът не съответства на закона, тъй като е налице несъответствие
между размера на определеното обезщетение и стойността на предоставената земеделска
земя. В тази връзка се сочи, че земята, определена за обезщетяване не е с необходимото
качество, нито пък е равностойна по местоположение, тъй като попада извън землището на
гр. Ч.. Изложените са твърдения, че ответника не е спазил законодателно регламентираните
коефициенти и другите изисквания при определяне равностойността на дължимото
обезщетение.
От административния орган е депозирано становище, чрез неговия пълномощник –
юрк. Л., с което жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения.
Като заинтересовани страни в производството са конституирани З. В. Й., Г. С. А.,
Й. П. И., М. И. И., Й. И. И., М. К. И., К. Н. И..
В съдебно заседание, ищецът не се явява. Представлява се от адв. С. Я., която
пледира за уважаване на жалбата. Моли съдът да приеме, че атакуваното решение е
1
нищожно, с оглед нищожността на решение № 5Ч постановено по реда на чл.19, ал.17
ППЗСПЗЗ, тъй като не е спазена процедурата по неговото издаване.
В съдебно заседание заинтересованите страни не се явяват и не се представляват.
Ответникът по жалбата Общинска служба “Земеделие” – С. моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Застъпва становище, че стойността на полагаемото
обезщетение е правилно определено.
Бургаски районен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена от
активно легитимирано лице, депозирана в установения 14 дневен срок по чл.149
АПК, видно от представените доказателства за връчване.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за
наследници, че жалбоподателят и заинтересованите страни са законни наследници
наследници на И. М. П., починал на *** г.
Видно от приложената по делото преписка от ОСЗ – С., с решение № 3680-О от
10.01.2023 г., издадено на основание чл.27а ППЗСПЗЗ по преписка № 2899 от 06.01.2000г.,
се обезщетяват наследниците на И. М. П., чрез предоставяне в собственост на 5.800 дка
земеделски земи на обща стойност 1427 (хиляда четиристотин двадесет и седем) лв.,
съгласно план за обезщетяване в землището на с.К. ЕКАТТЕ 40124, община С., а именно с
5.800 дка (пет дка и осемстотин кв.м.) на стойност 1427 лв. от поземлен имот от ОПФ №
40124.94.1003 по плана за обезщетяване, представляващ др.вид зем. Земя, седма категория,
местност “ПОПОВ БАИР”, при граници(съседи): 40124.94.25, 40124.94.1004, 40124.94.1002,
40124.94.28.
С решение № 2899/14.03.2000г. на ПК – С. е определено правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя от 6.600 дка на
обща стойност 5148 лв.
С решение № 5Ч/17.01.2005г. на ОСЗГ – С., на наследниците на И. М. П. е
определено обезщетение със земя на стойност 3397 лв., а за разликата до пълния размер на
дължимото обезщетение – поименни компенсационни бонове на стойност 1751 лв.
Видно от представените по делото обратни разписки, двете решения са били
връчени на заявителя, не са обжалвани и са влезли в законна сила.
С молба вх. № 1770/08.12.1999г., подадена от заявителя М. С. И., в качеството й на
наследник на И. М. П. е изразила желание, че за отказаните имоти, иска да бъде обезщетена
със земя.
От приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д. Т., чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като компетентно и обосновано, се
установява, че при определяне на стойността на получения в обезщетение имот по реда на
приложимата Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (загл. изм. - ДВ,
бр. 75 от 2006 г. и предходно такова Наредба за условията и реда за установяване на текущи
пазарни цени на земеделските земи), процесния имот от 5.800 дка, който е отреден на
2
наследниците на И. М. П. по плана за обезщетяване в землището на с. К. местност “Попов
баир” е на стойност 980, 20 лв.
При така установените факти, съдът приема, че издаденият административен акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Съгласно чл.27а, ал.1 ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18
общинската служба по земеделие постановява решение за обезщетяване със земя.
Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-дневен срок от
съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между
признатото и полученото обезщетение. С това решение по чл.27а, ал.1 ППЗСПЗЗ приключва
обезщетителното производство, което представлява сложен фактически състав, в който
органът по поземлена собственост постановява няколко отделни административни акта.
Първото решение по реда на чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ е с предмет признаване на правото на
обезщетяване и неговата стойност. След постановяването му заинтересованите лица следва
да заявят желанието си и начина на обезщетяване със земя или с поименни компенсационни
бонове. Както са посочи самата заявителка е заявила своето желание за обезщетяване със
земеделска земя, което изявление ползва и останалите наследници по арг. от чл.14, ал.1 от
ППЗСПЗЗ.
С последващото издадено решение по чл.19, ал.17 ППЗСПЗЗ, постановено на
основание решение по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ – в случая решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ
–С., се определя начина на обезщетение - със земеделска земя на стойност 3397 лв. и
поименни компенсационни бонове на стойност 1751 лв.
В настоящото производство следва да бъде установено съответствието на цената
на съответната земеделска земя, определена съобразно Наредбата за реда за определяне на
цени на земеделските земи. В тази наредба са нормативно регламентирани критериите и
условията, от които се изхожда, за да се определи размера на обезщетението за земеделските
земи. Затова при извършването на съдебния контрол върху административния акт съдът
следва да прецени само дали общинската служба по земеделие се е съобразила със
законодателно регламентираните изисквания. При императивна законова уредба относно
оценяването, недопустимо е оценката да се определи по други критерии, каквито са
доводите и исканията на жалбоподателя, в т.ч. отдалечеността му от землището на гр. Ч.. На
административния орган не е предоставена възможност свободно да формира цената на
имота, по своя собствена воля и преценка, поради което нито ответната администрация,
нито съдът може да приложи друг начин за определяне на оценката, извън установения със
закона.
С §1к от ДР на ППЗСПЗЗ се дефинира понятието "равностойни земеделски земи"
като такива, чиито стойности за декар, определени по реда на наредбата по чл.36, ал.2
ЗСПЗЗ са равни. В случая приетата съдебнотехническа експертиза установява липсата на
съответствие. От заключението се установява, че неправилно е приложен общия
корекционен коефициент, като при определяне стойността на имота по реда на приложимата
наредба се установява, че цената му възлиза на сумата от 980, 20 лв. Тази стойност не
съответства на размера на определеното обезщетение съгласно решение № 3680/10.01.2023г.
3
– в размер на 1427 лв. и на това основание решението се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че в производството по чл.27а ППЗСППЗ
възражения относно категорията земя и местоположението на предоставените в
обезщетение имоти не могат да се разглеждат, защото законът изрично определя обхвата на
производството пред съда, а именно само относно несъответствието по стойност между
признатото и полученото обезщетение. Също така не следва да бъдат обсъждани и
направените възражения относно законосъобразността на издаденото решение по чл.19,
ал.17 ППЗСПЗЗ (решение № 5Ч/17.01.2005 г. на ОСЗГ –С. ), което е връчено на заявителя,
няма данни да е обжалвано и следователно е влязло в сила и представлява стабилен
административен акт. В така цитираното решение са посочени правните основания за
издаването му, а относно фактическите такива е налице позоваване на преписка за
обезщетяване вх. № 2899 от 06.01.2000г. и влязло в сила решение на поземлена комисия по
чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ № 2899 от 05.02.1994г., в който смисъл е и тълкувателно решение
№16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд на Република България. Сочените от
жалбоподателя нарушения на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което не съставляват основание за прогласяване на
неговата нищожност, а за неговата евентуална незаконосъобразност, която вече не може да
бъде претендирана, тъй като оспореното решение е влязло в законна сила и срокът за
оспорването на законосъобразността му е изтекъл, както е посочено по- горе в настоящето
решение. В този смисъл доводите за нищожност на този акт, релевирани в съдебно
заседание не следва да бъдат разглеждани, тъй като са направени едва след постановяване
на решение по чл.27а, ал.1 ППЗСПЗЗ.
С оглед изхода от производството, на основание чл.143, ал.1 АПК, в тежест на
бюджета на органа, издал отменения акт следва да се възложат сторените от жалбоподателя
разноски по делото в размер на общо 800 лв., от което 400 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение и 400 лв., представляваща заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.172 АПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3680-О от 10.01.2023 г., издадено на основание чл.27а
ППЗСПЗЗ, по преписка № 2899 от 06.01.2000г., с което се обезщетяват наследниците на И.
М. П., чрез предоставяне в собственост на 5.800 дка земеделски земи на обща стойност 1427
(хиляда четиристотин двадесет и седем) лв., съгласно план за обезщетяване в землището на
с.К. ЕКАТТЕ 40124, община С., а именно с 5.800 дка (пет дка и осемстотин кв.м.) на
стойност 1427 лв. от поземлен имот от ОПФ № 40124.94.1003 по плана за обезщетяване,
представляващ др.вид зем. Земя, седма категория, местност “ПОПОВ БАИР”, при
граници(съседи): 40124.94.25, 40124.94.1004, 40124.94.1002, 40124.94.28 и ВРЪЩА
4
преписката на Общинска служба "Земеделие" – гр. С. за ново произнасяне с решение по реда
на чл.27а ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Общинска служба "Земеделие" – гр. С., с адрес гр. С., ***, да заплати
на Д. В. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Ч. ****, сумата от 800 лв. – съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд
в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5