Р
Е Ш Е
Н И Е № 123/26.6.2018г.
гр. Ямбол, 26.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 65 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Г.К. ***, чрез
пълномощника си П.К. със съдебен адрес ***,
кант. 209 против Решение № 1040-28-54/14.11.2017 г. на Директора на ТП на
НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-250/19.10.2017
г. против Разпореждане № 2109-28-8-4/31.07.2017 г. на ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отменено предходното
Разпореждане № 2/протокол № N01083/08.03.2017 г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол и е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Д.Г.К..
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и на материалния закон, т.к. не е налице посоченото в разпореждането
основание на чл.99, ал.1, т.2г КСО, защото от нови доказателства не се
установява лицето да не е имало право на пенсия, като в тази връзка липсата на
подпис срещу получено трудово възнаграждение е ирелевантно
за положения труд и не освобождава осигурителя от задължението да внесе
задължителните осигурителни вноски върху размера на трудовото възнаграждение.
Претендира се за отмяна на оспореното решение и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.К., който подържа жалбата по посочените основания с
искане да бъде уважено изцяло със законните последици.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
старши юрисконсулт С. оспорва претенцията с искане да се отхвърли жалбата и
присъди юрисконсултско възнаграждение, т.к. атакуваното
решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с материалните разпоредби по съображения посочени в писмено
становище, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
По заявление
вх.№ 2213-28-33/24.01.2017 г. подадено от Д.Г.К. е издадено Разпореждане
№ 2/протокол № N01083/08.03.2017 г. на ръководител „Пенсионното осигуряване“
при ТП на НОИ-Ямбол, с което считано от 15.10.2016 г. на Д.Г.К. е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е издадено с оглед навършена
възраст 61 години, като видно от т.14 от Опис на осигурителен стаж на Д.Г.К. за
такъв в периода 29.09.1997 г.–31.01.1998 г. е зачетен този при осигурителя „Е.“
ООД-гр.Ямбол, което е отразено и в Констативен протокол № КВ-5-28-00236860/28.02.2017
г. на ТП на НОИ-Ямбол.
Във връзка с искане № 1056-28-125/17.052017 г. е
изпратено писмо № 1056-27-1257/31.07.2017 г., към което е приложен Констативен
протокол № КВ-5-28-00299646/31.07.2017 г. на ТП на НОИ-Ямбол за извършена
проверка на осигурителя „Е.“ООД-гр.Ямбол за лицето Д.Г.К..
В протокола е
посочено, че Д.Г.К. е подала декларация за начало на дейност като съдружник в “Е.“
ООД от 22.09.1997 г., като при проверката е представен трудов договор №
2/27.09.1997 г., съгласно който К. е назначена на длъжност икономически
директор в „Е.“ и лицето фигурира в разплащателната ведомост на осигурителя до
31.12.1997 г.
Отбелязано е, че според ведомостта за месец септември
1997 г. К. има 2 отработени дни с осигурителен доход 4114 лева, а за месеците
октомври, ноември и декември на 1997 г. във ведомостта има начислена сума, но
няма подпис за получено трудово възнаграждение на Д.К..
На тази база контролният орган при ТП на НОИ е
заключил, че на лицето Д.Г.К. не следва да се зачете осигурителен стаж за
периода от 01.10.1997 г. до 31.12.1997 г.
Въз основа на обстоятелствата отразени в Констативен
протокол № КВ-5-28-00299646/31.07.2017 г. на ТП на НОИ-Ямбол с Разпореждане №
2109-28-8-4/31.07.2017 г. ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Ямбол е отменил предходното Разпореждане № 2/протокол № N01083/08.03.2017
г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол и отказал
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.Г.К.. Ръководителят по пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ-Ямбол се мотивира, че към датата на заявление вх.№ 2213-28-33 - 24.01.2017 г. Д.Г.К. има
навършена възраст 61 години 3 месеца и 29 дни и придобит осигурителен стаж от
III категория труд 35 години 2 месеца и 9 дни, поради което не са изпълнени
условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68 КСО за изискуемите 35 години и 4 месеца.
С Решение № 1040-28-54/14.11.2017 г. Директора на ТП
на НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалбата Д.Г.К. с вх. № 1012-28-250/19.10.2017
г. против Разпореждане № 2109-28-8-4/31.07.2017 г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отменено предходното Разпореждане №
2/протокол № N01083/08.03.2017 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Ямбол и е отказано отпускането на лично пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Д.Г.К., което решение е връчено на пълномощника на адресата с
разписка № 1023-28-711 на 22.02.2018 г.
Като свидетел по делото е разпитан управителя на „Е.“
ООД-гр.Ямбол С.Г., който заявява че за периода октомври, ноември, декември 1997
г. Д.Г.К. е работила като главен счетоводител на дружеството, но той не е
подписвал ведомостите за изплатени трудови възнаграждения и не е имало проблем
както за К., така и за останалите около 100 човека работещи във фирмата.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК, като разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение
№ 1040-28-54/14.11.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на Д.Г.К. с вх. № 1012-28-250/19.10.2017 г. против
Разпореждане № 2109-28-8-4/31.07.2017 г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отменено предходното Разпореждане №
2/протокол № N01083/08.03.2017 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ-Ямбол и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Д.Г.К..
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспореното решение на директора на ТД на НОИ-гр.Ямбол
е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.117 КСО, но е незаконосъобразно, т.к. е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за
отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.4 АПК.
За да обоснове извода си, че периода от 01.10.1997 г.
до 31.12.1997 г. не следва да се зачете за осигурителен стаж на лицето Д.Г.К.,
директора на ТД на НОИ-гр.Ямбол се позовава на действащите към момента на
полагане на труда разпоредби на чл.76 ППЗП (отм.) относно трудовия стаж по
смисъла на ЗП (отм.) и на изискването на чл. 270, ал.3 КТ, че получаването на
трудово възнаграждение се доказва само с писмени доказателства-подпис на работника
или служителя върху ведомост, частна разписка и др.
Направения извод е незаконосъобразен.
Както изрично е посочено в Констативен протокол №
КВ-5-28-00236860/28.02.2017 г. и Констативен протокол № КВ-5-28-00299646/31.07.2017
г. на ТП на НОИ-Ямбол, и за които обстоятелства няма спор между страните, с трудов
договор № 2/27.09.1997 г. Д.Г.К. е назначена на длъжност икономически директор
в „Е.“ като фигурира в разплащателната ведомост до 31.12.1997 г., където за
месеците 10, 11 и 12 на 1997 г. има начислена сума, но няма подпис на К..
Действащата към момента на издаване на решението
разпоредба на чл.9, ал.1, т.1 КСО дефинира, че за осигурителен стаж се зачита времето,
през което лицата по чл.4, ал.1, т.1 са
работили при пълното законоустановено за тях работно
време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото,
начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение.
Същевременно според § 9, ал.1 ПЗР КСО времето, което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс, което
включва и спорния период октомври-декември 1997 г.
По силата на приложимите към момента на полагане на
труда чл.1, ал.1 от Правилник за прилагане на дял III от Кодекса на труда от
1951 г. (отменен 01.01.2000 г.) държавното обществено
осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, наети
на работа в български или в чуждестранни юридически или физически лица в
страната, като чл.4, ал.4 от същия правилник посочва, че осигуряването на
работниците и служителите възниква от деня, в който те са започнали
изпълнението на задълженията си по трудовото правоотношение, и продължава през
времето, което се зачита за трудов стаж по чл.351-353 от Кодекса на труда от
1986 г.
В тази връзка съгласно чл.351, ал.1 КТ (1986 г.) трудов
стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят
е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този
кодекс, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като
държавен служител, в която насока е и разпоредбата на чл.76., ал.1, б.“а“ ППЗП
(отм.), посочваща че трудов стаж по смисъла на Закона за
пенсиите се счита времето, прекарано на работа по трудов договор от
работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и
лица срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането му.
Ето защо и след като от данните по преписката
несъмнено е установено, че Д.Г.К. е наета с трудов договор на работа по трудово
правоотношение и е вписана във ведомостта за заплати за месеците октомври,
ноември и декември 1997 г., то тя е подлежала на основание чл.1, ал.1 от
Правилник за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. на
задължително осигуряване за всички осигурителни случаи, считано от деня, в
който е започнала изпълнението на задълженията си по трудовото правоотношение
(чл.4 от Правилника).
Обстоятелството, че трудовото възнаграждение за
въпросните месеци подлежи на изплащане се констатира от записването му във
ведомостта за заплати, с което се изпълнява и изискването на чл.9, ал.1, т.1 КСО за дължимост
на осигурителните вноски.
Върху последното не се отразява нито факта за
получаването на самото трудово възнаграждение, нит факта на документалното
оформяне на получаването с предвидените в закона доказателствени
средства.
На тази база съдът приема, че периода включващ
месеците октомври, ноември и декември 1997 г. следва да се зачете за
осигурителен стаж на лицето Д.Г.К., което налага извода, че са изпълнени
условията на чл.68 КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Поради посоченото
решението на директора на ТД на НОИ-гр.Ямбол, като постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби, се явява
незаконосъобразно и същото заедно с потвърденото разпореждане трябва да бъдат
отмени.
Предвид изхода на спора и направото
искане ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева, включващи хонорар за един
адвокат, като приема за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, т.к. съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес възнаграждението за дела по Кодекса за социално осигуряване
е 350 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1040-28-54/14.11.2017 г. на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Д.Г.К. с вх. №
1012-28-250/19.10.2017 г. против Разпореждане № 2109-28-8-4/31.07.2017 г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отменено
предходното Разпореждане № 2/протокол № N01083/08.03.2017 г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол и е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Д.Г.К..*** да заплати на Д.Г.К. ***, чрез пълномощника си П.К. със съдебен адрес ***, кант. 209
направените по делото разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.