МОТИВИ:
Подсъдимият Т.А.Т. *** е
предадена на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 201, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в
периода 14.04.2016 г. - 19.04.2016 г., в гр. Севлиево, при условията на
усложнена престъпна дейност – продължавано престъпление /чл. 26, ал. 1 от НК/,
в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б“ от НК
– „Организатор куриерска дейност“ в „***“ ЕООД гр. София (ново наименование: „***“
ЕООД гр. София), офис Севлиево, присвоил чужди пари – сумата от 1364,40 лв.,
собственост на „***“ ЕООД гр. София (ново наименование: „***“ ЕООД гр. София),
представлявано от управителя Д.Х.Г., връчени му в това му качество – след
предаване на клиенти на пратки с получен срещу тях наложен платеж, както и
платени от клиенти транспортни разходи и услуги, и поверени му да ги пази и
управлява, както следва:
1.
Присвоени суми по наложени платежи в размер на 1348,36 лв., получени при
предаване на пратки на клиенти: на 14.04.2016 г. присвоил сумата от 155,32 лв.;
на 15.04.2016 г. присвоил сумата от 322,08 лв.; на 18.04.2016 г. присвоил
сумата от 849 лв. и на 19.04.2016 г. присвоил сумата от 21,96 лв.;
2.
Присвоени суми за транспортни услуги и разходи в общ размер на 16,04 лв., получени
от клиенти: на 16.04.2016 г. присвоил сумата от 4,80 лв.; на 18.04.2016 г.
присвоил сумата от 9,12 лв. и на 19.04.2016 г. присвоил сумата от 2,12 лв.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от ощетеното
юридическо лице „***“ ЕООД гр. София (с предишно наименование „***“ ЕООД),
представлявано от управителя Д.Х.Г. – дружеството е конституирано в процеса
като граждански ищец, против подсъдимия Т.Т., с който се претендира присъждане на
обезщетение за причинени от деянията, предмет на обвинението, имуществени вреди
в размер на сумата от 1364.40 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
В
съдебно заседание, след провеждане на разпоредителното заседание, като съобрази
искането на подсъдимия и договорния му защитник, съдът пристъпи към разглеждане
на делото по реда на диференцираната процедура по глава 27 от НПК – Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура -
Севлиево заявява, че поддържа обвинението. Счита, че фактическите положения,
изложени в обвинителния акт и очертаващи приетата правна квалификация, са
доказани, предвид и направените от подсъдимия самопризнания в процедурата по
съкратено съдебното следствие. Прокурорът намира, че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, мотивиращи го да предложи по реда на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от НК предвиденото по текста на обвинението наказание лишаване от
свобода да се замени с наказание пробация, което да включва двете задължителни
пробационни мерки, всяка за период от по една година и осем месеца, както и да
не се налагат останалите наказания, предвидени в чл. 201 от НК. Счита, че
гражданския иск е основателен и доказан, поради което следва да се уважи в
пълен размер.
Представляващият гражданския ищец заявява, че поддържа иска и прави
искане същият да бъде уважен.
Подсъдимият Т.Т. заявява, че разбира обвинението. В процедурата по
съкратено съдебно следствие признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Адвокат K., в качеството си на договорен защитник
на подсъдимия, изразява позицията, че по принцип предложението за замяна на наказанието
лишаване от свобода с пробация е основателно, но предлаганата продължителност
на пробационните мерки е прекомерна. Предлага определяне на наказание в размер
около общия минимум, предвиден по чл. 201 от НК, чието изтърпяване да се отложи
с тригодишен изпитателен срок. Пледира за неналагане на останалите наказания,
които са предвидени в чл. 201 от НК. По отношение на гражданския иск счита, че
са изпълнени предпоставките за неговото уважаване така, както е предявен.
Съдът, след като съобрази, че са
налице формалните изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие,
разясни на подсъдимия Т.Т. разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от НПК, и на
основание чл. 371, т. 2 пристъпи към предварителното му изслушване.
Въз основа на самопризнанията на подсъдимия Т.Т., както и
доказателствата, събрани в досъдебното производство - показанията на свидетелите
и други доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.А.Т. е роден на *** г. Завършил е средно образование. Не
е трудово ангажиран. От справката за съдимост е видно, че е настъпила
реабилитация по двете му предходни осъждания за престъпления от общ характер.
По силата на трудов договор №
00000144/19.12.2014 г., сключен между „***“ ЕООД гр. София, представлявано от
управителя Д.Х.Г., и подсъдимия Т.А.Т., подсъдимият бил назначен на длъжност
„куриер”, с място на работа – офис Севлиево. На датата на сключване на трудовия
договор на Т. била връчена длъжностна характеристика, по който начин същият бил
запознат с трудовата си функция, включително правата и задълженията си, както и
специфичните изисквания за работа на длъжността „Куриер“. Дружеството „***”
ЕООД гр. София имало за предмет на дейност „вътрешни и международни куриерски и
спедиторски услуги”. Разполагало с клонова мрежа от офиси на територията на
цялата страна, като офисът в гр. Севлиево се намирал на ул. „Стоян Бъчваров” № 4.
С допълнително споразумение № 00000692/01.08.2015 г. подсъдимият Т. бил
преназначен на длъжност „Организатор куриерска дейност“ с място на работа –
офис Севлиево. На датата на сключване на допълнителното споразумение му била
връчена съответна длъжностна характеристика.
Към месец април 2016 г. подсъдимият
Т. бил единственият служител в офиса в Севлиево. В изпълнение на трудовата си
функция същият се разпореждал с парични средства на дружеството, които били
събирани от самият него при дейността му. Трудовите му задължения включвали
приемането и доставянето на пратки. За пратките, които били с наложен платеж,
следвало да получава съответната сума към момента на връчването, доставянето на
пратката. Пратките, които били доставени, ежедневно се описвали в нарочен
документ – „Маршрут на куриер – Отчет“ за съответната дата, с отбелязване на
товарителниците на пратките, техния подател, лицето, което е получило пратката,
както и събраната сума за наложен платеж, ако е имало такъв. Този документ,
както и други документи, отразяващи движението на пратките, се съставял чрез
фирмения софтуер. Сумите, събрани от наложени платежи за съответния ден,
следвало да се внесат по банковата сметка на дружеството сутринта на следващия
работен ден. От централния офис на дружеството ежедневно се получавало писмо в
електронната поща на офис Севлиево, с информация за сумата, банката
и банковата сметка, по която да бъде внесена тази сума. Банковите сметки на
дружеството били в „Алфа Банк“ (впоследствие придобита от „Пощенска банка“
/“Юробанк България“ АД/ и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Обикновено парите
от офис Севлиево се внасяли по някоя от банковите сметки в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД. За част от пратките се събирали и суми за транспортни услуги -разходи,
които се натрупвали по касова сметка, каквато се е водела за всеки офис. С тези
пари се покривали задълженията, възникнали по повод дейността на офиса – за
ремонт и гориво за служебния автомобил, за наемане на мотокар за опериране с
палетни пратки. Тази сметка била с лимит, различен за всеки от офисите, в
зависимост от неговата натовареност, като за офис Севлиево лимитът бил 50 лв.
Когато наличността по касовата сметка преминела определения лимит, горницата
също се внасяла по банкова сметка ***. Точната сума, банката и банковата
сметка, по която да се внесе тази горница, също били посочени в ежедневния
е-мейл от централния офис. Задължение на подсъдимия Т. било и да съхранява
получени от наложени платежи парични средства в касата на офиса до превеждането
им по банков път на дружеството.
През месец април
на 2016 г. подсъдимият Т. имал нужда от парични средства. Разговарял с
управителя - свидетелят Д.Г., за отпускане на заем от страна на фирмата, но
след като не получил такъв, решил да присвоява от паричните средства, събирани
от него по наложени платежи и за транспортни услуги и разходи, които да
разходва за свои нужди.
В изпълнение на
така взетото решение на 13.04.2016 г. подсъдимият Т. доставил 27 пратки, като 2
от тях били с наложен платеж за общо 155,32 лв. На следващия ден - 14.04.2016 г.,
не внесъл по банковата сметка на дружеството събраната сума по наложен платеж
на посочените две на брой пратки в размер на 155.32 лв., а с тези чужди за него
пари, собственост на „***” ЕООД гр. София, противозаконното се разпоредил в
свой интерес.
На 14.04.2016 г.
Т. доставил 17 пратки, като 6 от тях били с наложен платеж за общо 322,08 лв.
На 15.04.2016 г. не внесъл по банковата сметка на дружеството събраната
дължимата сума по наложен платеж на посочените шест на брой пратки в размер на
322,08 лв., а с тези чужди за него пари, собственост на „***” ЕООД гр. София,
противозаконното се разпоредил в свой интерес.
На 15.04.2016 г.
и 16.04.2016 г. (петък и събота) подсъдимият Т. доставил съответно 10 пратки на
първата дата и 9 пратки на втората, като съответно 3 /на 15.04.2016 г./ и 6 /на
15.04.2016 г./ от тях били с наложен платеж за общо 849 лв. На 18.04.2016 г. не
внесъл събраната дължимата сума по банкова сметка ***ените девет на брой пратки
в размер на 849 лв., а с тези чужди за него пари, собственост на „***” ЕООД гр.
София, противозаконното се разпоредил в свой интерес.
На 18.04.2016 г.
подсъдимият Т. доставил 5 пратки, като една от тях била с наложен платеж за
21,96 лв. На 19.04.2016 г. не внесъл събраната дължимата сума по банкова сметка
***ената една на брой пратка в размер на 21,96 лв., а с тези чужди за него пари,
собственост на „***” ЕООД гр. София, противозаконното се разпоредил в свой
интерес.
На 16.04.2016 г.
подсъдимият Т. съставил фактура за транспортни услуги (приел пратка от клиент в
гр. Севлиево) на стойност 4,80 лв. Посочената парична сума му била заплатена в
брой, но той не я заприходил и отчел в касовата книга на офис Севлиево, а се
разпоредил в свой интерес с тази чужда за него парична сума.
На 18.04.2016 г.
подсъдимият Т. съставил 2 фактури за транспортни услуги на обща стойност 9,12
лв. (приел две пратки). Посочената парична сума му била заплатена в брой, но той
не я заприходил и отчел в касовата книга на офис Севлиево, а се разпоредил в
свой интерес със тази чужда за него парична сума.
Невнасянето на
сумите от наложените платежи и неотчитането на сумите по фактури за извършени
транспортни разходи от страна на подсъдимия Т. станало достояние на управителя
на дружеството-работодател Д.Г.. Със Заповед № ЗП-202 от 18.04.2016 г.
свидетелят Г. назначил комисия и разпоредил ревизия на документи и парични
средства налични и дължими от служителя на офис Севлиево – подсъдимият Т.. Резултатите
от ревизията били отразени в констативен протокол от 20.04.2016 г., съгласно
съдържанието на който неотчетените и непреведени наложени платежи са в размер
на 1348.36 лв. и липсващите средства от събрани сучи за транспортна услуга са в
размер на 16.04 лв., или обща стойност на липсващите, неотчетени от Т. парични
средства в размер на 1364.40 лв.
Със заповед № 211/26.05.2016
г. на управителя на „***“ ЕООД гр. София на Т.Т. било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице И.К.,
което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и
законосъобразно, за периода 14.04.2016 г. – 19.04.2016 г. подсъдимият Т.Т. не е
отчел парични средства в размер на 1364.40 лв., от които 1348.36 лв. от събрани
от клиенти наложени платежи; 13.92 лв. от платени от клиенти транспортни
услуги, за които подсъдимият е издал данъчни фактури и 2,12 лв. от платени от
клиенти транспортни разходи.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът установи от самопризнанията на подсъдимия Т.Т. на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на
свидетелите Д.Х.Г. и М.Д.Д. (протоколи за разпити на свидетели – л. 103-110 от
ДП, том І); писмените доказателства и доказателствени средства – заверени
преписи от трудов договор № 00000144/19.12.2014 г., сключен между „***“ ЕООД и
подсъдимия, длъжностна характеристика за длъжността „Куриер“, допълнително
споразумение към трудовия договор № 00000692/01.08.2015 г. и длъжностна
характеристика за длъжността „Организатор куриерска дейност“, заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, нотариална покана и разписка
за връчване, заповед за извършване на ревизия и приложените към нея
приемо-предавател протокол и констативен протокол (всички на л. 10-29 от ДП,
том ІІ); счетоводни документи – справка за следене на наложените платежи,
извлечение на касовата книга, справка за неплатени товарителници, преписи от
фактури и товарителници, пътен лист и манифест за куриерска доставка за
13.04.2016 г., 14.04.2016 г., 15.04.2016 г., 16.04.2016 г. и 18.04.2016 г.
(всички на л. 30-69 от ДП, том ІІ); извлечения за движенията по сметките на „Д
и Д“ ЕООД в „Експресбанк“ АД и в „Алфа банк“ (сега част от „Юробанк България“
АД) за периода 01.04.2016 г. – 16.05.2016 г. (том ІІІ); заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
През инкриминирания период от
време подсъдимият Т.Т. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
„б“ от НК, тъй като по трудово правоотношение, за постоянно, е заемал
длъжността „Организатор куриерски услуги“ в „***“ ЕООД гр. София, офис
Севлиево. В изпълнение на трудовата си функция, която е ясно очертана във
връчената на подсъдимия длъжностна характеристика, същият е имал задължението
да пази и управлява получаваните от клиенти парични суми по наложени платежи,
както и платени от клиенти транспортни разходи и услуги. Следователно
подсъдимият е имал фактическа власт върху предмета на посегателство, който е
чужд за него, и то в качеството си на длъжностно лице. Т. е извършил
последователни действия по разпореждане с чуждите пари, по който начин е засегнал
възможността на дружеството-работодател да се разпорежда с тези пари и му е
причинил вреда в общ размер на 1364,40 лв. От субективна страна, подсъдимият е имал съзнанието,
че предметът на престъплението са чужди пари, които са му връчени за пазене и
за управление в качеството му на длъжностно лице „Организатор куриерска
дейност“, както и че в резултат на разпореждането парите преминават в полза на
самия него и това излиза извън предоставените му правомощия в изпълнение на
трудовата му функция. Волевата страна на умисъла му се изразява в
обективираната му цел да се разпореди противозаконно с чуждите пари. Длъжностното
присвояване е извършено при условията на усложнена престъпна дейност –
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, със седем отделни
деяния, които обективно и субективно са свързани. По изложените съображения
съдът призна подсъдимия Т.Т. за ВИНОВЕН в това, че в периода 14.04.2016 г. - 19.04.2016 г., в гр. Севлиево, при условията на
усложнена престъпна дейност – продължавано престъпление /чл. 26, ал. 1 от НК/,
в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б“ от НК
– „Организатор куриерска дейност“ в „***“ ЕООД гр. София (с ново наименование:
„***“ ЕООД гр. София), офис Севлиево, присвоил чужди пари – сумата от 1364,40
лв., собственост на „***“ ЕООД гр. София (с ново наименование: „***“ ЕООД гр.
София), представлявано от управителя Д.Х.Г., връчени му в това му качество –
след предаване на клиенти на пратки с получен срещу тях наложен платеж, както и
платени от клиенти транспортни разходи и услуги, и поверени му да ги пази и
управлява, както следва:
1.
Присвоени суми по наложени платежи в размер на 1348,36 лв., получени при
предаване на пратки на клиенти:
- на
14.04.2016 г. присвоил сумата от 155,32 лв.,
- на
15.04.2016 г. присвоил сумата от 322,08 лв.,
- на
18.04.2016 г. присвоил сумата от 849 лв.,
- на
19.04.2016 г. присвоил сумата от 21,96 лв.,
2.
Присвоени суми за транспортни услуги и разходи в общ размер на 16,04 лв.,
получени от клиенти:
- на
16.04.2016 г. присвоил сумата от 4,80 лв.,
- на
18.04.2016 г. присвоил сумата от 9,12 лв.,
- на
19.04.2016 г. присвоил сумата от 2,12 лв., с което е извършил престъпление по чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянията и на подсъдимия, подбуди му, както и останалите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 201 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години.
Извършеното от подсъдимия Т. престъпление е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и е със завишена степен на обществена опасност,
която се обуславя от динамиката на извършване на престъпления против
собствеността. Като отегчаващи обстоятелства съдът има предвид наличието на
продължавано престъпление със седем отделни деяния. Смекчаващите обстоятелства,
които съдът взе под внимание, са чистото съдебно минало на подсъдимия към време
на извършване на престъплението; сравнително невисоката обща стойност на
предмета на престъплението. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство и
продължителността на воденото наказателно производство – около три години,
която се явява прекомерна предвид фактическата и правна сложност. Самопризнанието
на подсъдимия, предвид провеждането на съкратено съдебно следствие, не следва
да се отчита като смекчаващо обстоятелство. При съвкупната преценка на изложеното,
съобразявайки нормата на чл. 54 от НК, съдът определи наказанието при превес на
смекчаващите обстоятелства в размер от девет месеца лишаване от свобода. Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК, при
положение, че съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 НПК, съдът е
задължен, след като определи размерът на наказанието лишаване от свобода, да го
намали с една трета. Следвайки императивните изисквания на цитираните правни разпоредби,
съдът намали с една трета определеното наказание от девет месеца лишаване от
свобода и наложи на подсъдимия Т.Т. наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Становището на съдебния състав е, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 НК и свързаното с това определяне на по-леко по вид наказание – пробация,
каквото предложение прави прокурорът. Т. е признат за виновен за престъпление
против собствеността, извършено в качеството му на длъжностно лице и в
условията на продължавана престъпна дейност. Сравнително невисоката стойност на
предмета на престъплението (около размера на три минимални работни заплати към
м. април 2016 г.) и чистото съдебно минало на подсъдимия са обстоятелства,
които съдът отчете като смекчаващи. Те обаче не са достатъчни, за да се изпълни
първото изискване на чл. 55 НК за изключителност или многобройност на
смекчаващите обстоятелства. Съдът не намира да е изпълнено и следващото
основание по чл. 55 НК – така предвиденото по текста на обвинението наказание
лишаване от свобода да се явява несъразмерно тежко за подсъдимия Т..
Съдът
счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият
Т. е с чисто съдебно
минало, след като е реабилитиран по предходни осъждания. Не е наложително да
търпи наложеното му с настоящата присъда наказание лишаване от свобода, тъй
като за постигане на целите предимно на личната превенция съдът приема, че не
са изчерпани възможностите за поправянето и превъзпитанието му в рамките на
общността. По тези съображения съдът ОТЛОЖИ
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода и ОПРЕДЕЛИ на
подсъдимия Т.Т. ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, считано от влизане на присъдата в сила.
По гражданския иск
С приетия за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
граждански иск ощетеното юридическо лице претендира присъждане на обезщетение
от подсъдимия за причинените на дружеството имуществени вреди в размер на
1364.40 лв. С присъдата
подсъдимият Т.Т. е признат за виновен за извършено длъжностно присвояване, имащо за
предмет претендирата сума. От
изложеното следва, че гражданският иск е доказан по основание и в пълния си
размер, поради което съдът осъди подсъдимия Т.Т. да заплати на ощетеното юридическо лице „***“
ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Д.Х.Г., обезщетение за причинените
от деянието по чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди в
размер на 1364.40 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на причиняване на вредите – 14.04.2016 г., до окончателното им
изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
С присъдата съдът осъди подсъдимия Т.Т. да заплати в полза на бюджета
съдебната власт по сметка на Районен съд - Севлиево държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 54.58 лв., както и държавна такса от 5 лв.
за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че сумата не бъде внесена
доброволно.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Т.Т. да заплати в
полза на бюджета съдебната власт по сметка на Районен съд - Севлиево разноски
за съдебната фаза на процеса в размер на 36 лв. (разноски за явяването на
вещото лице в съдебно заседание) и да заплати в полза на бюджета съдебната
власт по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово разноски от досъдебната фаза
на процеса в размер на 187.68 лв. (разноски за изготвяне на експертизата),
както и държавни такси по 5 лв. за служебно издаване на изпълнителни листи, в
случай че сумите не бъдат внесени доброволно.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: