Р Е Ш Е Н И Е
№ 751
13.06.2019год. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 17-ти наказателен състав на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от
съдия Бобоков НАХД № 1720 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от В.И.К. ЕГН**********
срещу Наказателно постановление № 19-0769-000232/21.03.2019г., издадено от
Началник група при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца. За нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП са наложени и две наказания глоба в размер на 10
лв. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и 12 контролни точки.
Жалбоподателя, редовно призован, не се
явява. Процесуалния му представител поддържа жалбата и моли за отмяна на
постановлението като незаконосъобразно. Сочи съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на НП, както и липса на сочените нарушения.
Административнонаказващият орган, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не взема отношение
по жалбата, не ангажира доказателства.
Жалбата е подадена от легитимирано лице да обжалва
лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред
надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но по същество -
неоснователна.
Анализът на събраната по делото доказателствена
съвкупност налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 1.1.2019г.около 14,15 часа жалбоподателя се
движел в гр.Бургас по бул.Демокрация до бл.117 с л.а.*** собственост на ***.
Бил спрян за проверка от служители на 02 РУП. Тъй като служителите имали
съмнение, че водача е употребил упойващи вещества повикали свидетеля Х. от
сектор ПП, който да пробва жалбоподателя.Пристигайки на място той заявил на
жалбоподателя, че в момента има технически проблем с дрегер Дръг тест и
следвало да подложи К. на полеви тест. Жалбоподателят отказал, като заявил, че
не вярва на полевия тест и желае да бъде тестван с дрегер или да даде кръвно
изследване. При това положение св.Х. издал първоначално талон за медицинско
изследване, като вписал в него, че жалбоподателя разполага с 45 мин. да отиде
до УМБАЛ Бургас и да даде кръв. След изготвянето на талона се пристъпило и към
съставяне на АУАН. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.174 ал.3 ЗДвП, а като фактическа обстановка вписал, че жалбоподателя отказва да бъде
тестван с полеви тест за наличие на упойващи вещества. Всички документи били
съставени и подписани за около един час по данни на актосъставителя. След това К.
заедно със св.А. отишли в УМБАЛ Бургас за даване на кръвна проба. При
пристигането си медицинското лице констатирало, че са изтекли записаните в
талона 45 минути и отказал да вземе кръв на жалбоподателя.
Впоследствие, въз основа на този акт било издадено
атакуваното наказателно постановление, при идентичност във фактическото
описание и правната квалификация на нарушенията.
Възприетата фактическа обстановка се установява от
показанията на свид. Х. и свид.Азманов и от писмените доказателства по
аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.
Служебната проверка на въззивния
съд констатира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление, са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на въззивника.
Не е налице втората хипотеза на чл.174
ал.3 ЗДвП - отказ да извърши медицинско изследване на кръвта. Съгласно редът
предвиден в НАРЕДБА N 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, действала по време на
проверката - употребата на алкохол или друго упойващо вещество следва да се
установи с лабораторно изследване при оспорване показанията на дрегера. В
конкретния случай обаче жалбоподателя изобщо не е бил тестван с дрегер, поради
технически проблеми с устройството. Същият е отказал да се подложи на полеви
тест и е поискал кръвно изследване. Актосъставителя е следвало да издаде талона
и да впише часа веднага след освобождаването на лицето за да може то в рамките
на 45 мин. да се яви в медицинското заведение. След като К. е бил задържан
повече от час, а талона е съставен преди акта, то той е в обективна
невъзможност да се яви пред медицинското лице в указания час, тъй като вече е
бил изтекъл. Едва и при направен отказ за взимане на кръв за изследване може да
се приеме, че лицето е осъществило състава на
чл. 174, ал.3 ЗДвП. При връчен талон за медицинско изследване евентуален
последващ отказ следва да се удостовери не от кого да е и къде да е, а от медицинско
лице и то в протокол за медицинско изследване. Отказът следва да се отрази от
лекаря в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на
изследвания и на свидетел. В конкретния случай отказът е отразен в самия талон
за изследване от актосъставителя, без дори в него да е вписан свидетел на
отказа. Това непредставлява годен „отказ“ вложен в смисъла на чл.174 ал.3 ЗДвП,
поради което следва да се приеме, че не е налице соченото нарушение. Отделно от
това след като жалбоподателя е бил задържан повече от час за съставяне на АУАН,
а талона е бил издаден първоначално /по данни на актосъставителя/, то той е бил
в обективна невъзможност да се яви пред медицинското лице за даване на кръв за
изследване в определеното време.
Съдът намира и за недоказани и другите две
нарушения – тези по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП. В с.з. актосъставителят заяви,
че няма данни за други нарушения освен това по чл.174 ал.3 ЗДвП. Св.А.,
присъствал по време на проверката също не посочи на жалбоподателя да се
вменявани други нарушения. По тази причина и след като АНО не проведе пълно
доказване на сочените в АУАН и НП факто, то следва да се приеме, че тези
нарушения останаха недоказани. Съставеният АУАН, респективно писмените
доказателства, на които същият се основава не се ползват с презумптивна
доказателствена сила относно съдържащите се в тях фактически констатации /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК
и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/ като в
тежест на наказващият орган е да докаже твърдяното нарушение. В конкретния
случай обаче в разрез с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НПК административните
органи не са предприели всички мерки за разкриване на обективната истина, а
възприетите от тях фактически положения се основават на формална, едностранчива
и необективна проверка, довела до издаването на незаконосъобразен акт.
Съдът констатира, че съобразно изложените
фактически и правни доводи, така протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, а от друга страна - твърдените от административните
органи фактически положения са останали доказателствено необезпечени.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 3АНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №
19-0769-000232/21.03.2019г., издадено от Началник група при ОД на МВР, гр.
Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред
БАС в 14-дневен срок от съобщаването.
Районен съдия: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.