№ 315
гр. Варна, 20.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Д.
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20243000500185 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадени от К. Б. Ш. въззивна жалба срещу
постановеното по гр. д. № 325/2017г. решение № 260024/15.12.2024г. на ОС –
Варна, поправено и допълнено с решения № 260000/11.01.2024г. и №
26005/07.03.2024г. и частна жалба срещу решение № 260000/11.01.2024г., с
което е допълнено и поправено първоначално постановеното по делото
решение.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост,
евентуално неправилност и необоснованост на решението, с което е
отхвърлени предявените от въззивницата срещу Б. Ш., Е. Г. и „Райфайзенбанк
България“АД иск с правно основание чл.108 ЗС относно имот с
идентификатор 10135.2526.1695, находящ се в гр. Варна, м-ст „Св.Никола“,
ул.“Арх. Стефан Венедикт Попов“ №57, с площ от 802 кв.м., ведно с
изградената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор
10135.2526.1695.1 със ЗП от 117 кв.м. и РЗП 234 кв.м. с и иск с правно
основание чл.87, ал.3 ЗЗД, предявен срещу Б. Ш. за разваляне на договор за
доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 11.04.2005г., вписан
под №300, т.V, вх. Рег.№7964/11-04.2005г. на СВ Варна, сключен между К. Б.
Ш. и Б. В. Ш., поради неизпълнение от страна на Б. Ш. на задължението да
заплати на К. Ш. за уравнение на дела й сумата от 25 000лв.
Въззивницата счита решението за недопустимо като постановено при
неправилна квалификация на предявените срещу Б. Ш. и „Райфайзен банк
България“АД искове при погрешно изложена фактическа обстановка и страни
и в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че съдът не е взел
1
предвид своевременно представени доказателства относно преобразуването
на „Райфайзенбанк България“АД и в противоречие с доклада по делото, в
който е посочено, че банката е ответник, същата е конституирана и участвала
по делото като трета страна-помагач. Неправилно и в противоречие с
допуснатото изменение е посочен размера на приетото за разглеждане
възражение за извършените подобрения в имота от ответника Г., като същите
не са индивидуализирани и посочени конкретно. Твърди също, че в
нарушение на процесуалните правила не е уважено своевременно направено
искане за изменение на иска с правно основание чл.78, ал.3 ЗЗД, чрез
добавяне на основание за нищожност на договора за доброволна делба поради
неспазена форма. Неправилно е установена фактическата обстановка, тъй
като в нарушение на процесуалните правила не са обсъдени представените от
въззивницата писмени доказателства и не са събрани относимите към
предмета на спора доказателства, за които въззивницата своевременно е
отправила искания. Излага още, че от доказателствата безспорно се
установява, че ищцата е едноличен собственик на процесния имот. Изложени
са подробни доводи по същество на спора. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение, като делото се върне
за ново разглеждане на ВОС, евентуално за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което предявените искове се уважат и се отхвърли
като неоснователно възражението на ответника Г..
С въззивната жалба е направено искане за спиране на производството
по настоящото делото до приключване с влязло в сила решение на
производството по гр.д. № 3052/2021г. по описа на ВОС. Пред ВКС е висящо
дело № 4556 /2023г., образувано по касационна жалба срещу решение №
122/29.06.2023г., постановено по в.гр.д. № 109/2023г. на Апелативен съд
Варна, с което е потвърдено постановеното по гр.д. № 3052/2021г. по описа на
ВОС решение. Излага, че посоченото дело има за предмет прогласяване на
нищожност на договора за доброволна делба от 11.04.2005г., поради което
същото е преюдициално по отношение на предявените в настоящото
производство претенции с правно основание чл.108 ЗС.
Направени са и искания по доказателствата, а именно: за издаване на
съдебно удостоверение, въз основа на което въззивницата да се снабди от
„Банка ДСК“ЕАД с удостоверение, евентуално с извлечение от банковата и
сметка №1492-57051, установяващо движението по сметката за периода
м.11.1986г.- 30.08.1989г., постъпвали ли са средства по сметката от публична
продан по изп.д. № 2936/1985г., постъпвали ли са суми от съдебен
изпълнител, от съд, както и теглени ли са суми от сметката в периода 21-
30.1989г., в какви размери, извършвани ли са преводи по други сметки и в
какви размери; за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да
се снабди с друго такова от БНБ – архив относно същите обстоятелства; за
допускане до разпит на един свидетел, за установяване на фактите, че
въззивницата е изтеглила средства от банковата си сметка в ДСК, получени
като дял от продажбата на наследствен имот чрез публична продан от СИ и
2
ги е превела с пощенски запис за уравнение на дяловете по делбеното дело и
кога е станало това.; за приемане като доказателства по делото на представени
с молба от 13.01.2020г. депозирана по първоинстонционното дело решение по
гр.д. № 3554/1982г., 2 бр. писма до ОНС Варна, писмо до ВРС-СИ, запис за
плащане от 21.08.1989г.; за издаване на съдебни удостоверения въз основа на
които да се снабди от ОД н МВР Шумен и Община Шумен с удостоверения
относно регистрирания постоянен адрес на Вячеслав Александров Ш., в
периода 1989-1993г.; за приемане на декларация и рапорт от Вячеслав Ш.,
подадени през 1990г., че същият не притежава имот на територията на
гр.Варна и протокол от 01.08.1990г.; за допускане на двама свидетели за
установяване, че въззивницата е владяла целия имот като свой в периода
1965г. – 2014г.; за допускане на СТЕ със задачи на вещото лице да отговори
на въпросите: какви планове съществуват за местностите „Ваялар“ и
„Св.Никола и нанесен ли е в тях процесния имот – големина, съседи, как във
времето е променяна площта на имота; УПИ ХVІ-1547, кв.44, част от
сегашния 10135.2526.1695 дентичен ли е на имотите, описани в решение по
гр.д. № 3826/86г., НА №136/1931г. и НА № 122/1977г.; за приемане като
доказателства по делото на НА №136/1931г. и НА № 122/1977г.; за допускане
на двама свидетели за установяване на обстоятелствата кой е извършил
строежа на намиращата се в имота сграда и че при изграждането Б. Ш. е
действал като пълномощника на майка си; да се задължи ответникът Ш. да
представи пълномощно, с което са му делегирани права за изграждане и
довършване на сградата; за допускане на повторна СТЕ със същата задача на
проведената пред първоинстонционния съд СТЕ относно стойността на
извършените в имота подобрения, като вещото лице отговори и на въпросите:
какви са разходите за периода на извършване на подобренията към датата на
предявяване на исковата молба – 13.02.2017г. и към момента на извършване
на огледа; какви подобрения реално са извършени; могат ли същите да се
демонтират без нарушаване на целостта им и да се ползват по предназначение
след демонтаж;, кои от извършените разноски са необходими и кои са довели
до увеличаване стойността на имота, кои са луксозни; изпълнени ли са изцяло
всички системи, които се претендират като подобрения; за допускане на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на
състоянието на имота до момента на въвеждане във владение на ответника Г.;
да се изиска от ЧСИ Р. Т. и.д. № 20147170400775; да се задължи Б. Ш. да
представи извлечение от отпуснат кредит от Банка ДСК през 2005г. и
извършено плащане в полза на въззивницата; за допускане на гласни
доказателства за установяване, че въззивницата е въззивницата е живяла в
процесния имот до 2014г. и в периода от 1990г. до 2014г. е владяла целия
имот и построената в него сграда.
К. Ш. е депозирала и частна въззивна жалба срещу решение №
260000/11.01.2024г., в частта с която е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в първоначално постановеното по делото решение по
отношение на банката – участник в производството. Моли за отмяна на
3
решението в тази част и връщане на делото на първоинстонционния съд, с
указание за допускане на поправка в целия текст на решението и посочване
като страна по делото – ОББ, а не погрешно посочената „Райфайзенбанк
България „АД.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Е. Д. Г. е подал отговори по
въззивната жалба и частната жалба, с които същите се оспорват като
неоснователни. Счита, че не са налице допуснати процесуални нарушения от
съда, както и че постановеното от него решение е правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Изразява становище за неоснователност на искането за спиране на
производството, кат посочва, че производвото по гр.д. № 3052/2021г. по
описа на ВОС, не е преюдициално по отношение на настоящото.
Моли да се оставят без уважение направените с въззивната жалба
доказателствени искания, като счита, че същите са неясно формулирани,
неотносими към предмета на спора и преклудирани. По отношение на
искането за издаване на съдебни удостоверения, които да и послужат пред
БНБ и Банка ДСК, се посочва, че по гр.д. № 3052/2022г. по искане на
въззивницата е представено писмо от БНБ, с изх.№ БНБ-60939/06.06.2022г., и
писмо от Банка ДСК ЕАД, в които е посочено, че исканата информация не се
съхранява в информационния архив на банката. Въззивницата е запозната с
тази информация. С отговора са представени заверени преписи от писмото и
протокол от с.з. от 04.05.2022г. по гр.д. № 3052/2022г., в който се съдържа
обяснение от Б. Ш., че не е знаел, че имотът е собственост на К. Ш., а го е
смятал за наследствен.
С писмен отговор Б. В. Ш. е изразил становище за основателност на
въззивната жалба.
Третото лице -помагач - ЧСИ Р. Т. е депозирала в срока по чл.263 ГПК
писмен отговор на жалбата, в който изразява становище за неоснователност
на същата. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли да
бъде потвърдено. По подробно изложени в отговора съображения моли
направените с жалбата искания за допускане на доказателства да се оставят
без уважение, поради неотносимост към предмета на спора на фактите и
обстоятелствата които се цели да бъдат установени с тях.
Така докладваните жалби са подадени в срок, срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове и от легитимирана да ги обжалва страна. Същите
следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
По направените от страните искания по доказателствата:
Оплакванията за допуснати процесуални нарушения, довели до
несъбирането на поисканите с въззивната жалба доказателства са
неоснователни. Първоинстанционният съд се е произнесъл по направените от
страните доказателствени искания, като е уважил допустимите и относимите
4
към предмета на спора.
Исканията на въззивницата за издаване на съдебни удостоверения до
ОД на МВР Шумен и Община Шумен относно регистрирания постоянен
адрес на Вячеслав Ш. и допускане на гласни доказателства за установяване на
фактическа раздяла между нея и съпругът й в периода от 1989-1993г. следва
да се оставят без уважение, като неотносими към предмета на делото.
Неотносимо към предмета на спора е и обстоятелството кой е
осъществявал владение върху построената в имота сграда в периода от 1965г.,
съответно от 1990г. до 2014г., поради което и искането за събиране на гласни
доказателства в тази насока следва да се остави без уважение.
Без уважение, като преклудирани и неотносими към предмета на спора
следва да се оставят и исканията за приемане като доказателство по делото
на: решение, постановено по гр.д. № 3554/1982г. на ВРС, декларация и рапорт
от Вячеслав Ш., подадени през 1990г., че същият не притежава имот на
територията на гр.Варна, протокол от 01.08.1990г.; НА №136/1931г. и НА №
122/1977г. Като недопустими и неотносими към спора следва да се оставят
без уважение и исканията за допускане на гласни доказателства за
установяване кой е строил сградата в имота и, че ответникът Ш. е действал
като пълномощник на ищцата, за задължаване на ответника Ш. да представи
извлечение за отпуснат от „Банка ДСК“ кредит и извършено плащане в полза
на ищцата, както и за издаване на съдебни удостоверения до БНБ и Банка
ДСК относно движението по нейна банкова сметка №1492-57051 за периода
м.11.1986г.- 30.08.1989г.; 2 бр. писма до ОНС Варна, писмо до ВРС-СИ, запис
за плащане от 21.08.1989г. Фактите и обстоятелствата, които се цели да бъдат
установени с посочените доказателства са ирелевантни за спора.
По делото не е налице спор относно границите на процесния имот,
поради което и искането за допускане на СТЕ, с посочените във въззивната
жалба задачи следва да се остави без уважение.
Искането за допускане на повторна СТЕ относно стойността на
извършените в имота подобрения, настоящият състав намира за
неоснователно, доколкото с приетото в първоинстонционното производство
заключение на СТЕ е пълно и обосновано, като са дадени отговори на всички
поставени въпроси. Въпросът кои от разноските са необходими и луксозни е
правен и отговорът не изисква специални знания на експерт, с които съдът не
разполага.
Като неотносими към предмета на спора следва да се оставят и
исканията за допускане на гласни доказателства за установяване на
състоянието на имота до момента на въвеждане във владение на ответника Г.
и за изискване на и.д. № 20147170400775. Исканията са неконкретизирани,
като не са посочени твърденията, фактите и обстоятелствата, които се цели да
бъдат установени с посочените доказателства.
Предвид насроченото заседание по к.гр.д. № 4556/2023г. за 30.05.2024г.,
настоящият състав намира, че следва да отложи произнасянето си по
5
направеното в жалбата искането за спиране на производството по настоящото
дело.
По гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивната жалба искания
по доказателствата.
По искането за спиране на производството по настоящото в.гр.д. №
185/2024г. до приключване на производството по гр.д. № 3052/2021г. по
описа на ВОС, съдът ще се произнесе с допълнително определение преди
датата, за която делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 25.09.2024г. от 09:30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6