№ 8943
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110158989 по описа за 2022 година
При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищцата К. Н. В. пълномощникът й твърди, че
доверителката му претърпяла травматично увреждане – мозъчно сътресение в резултат от
пътно-транспортно проишествие, осъществено на 03.11.2021г. в град София, при което
водачът на автомобил „*** КК Д. И. И. поради неспазване на правилата за предимство на
пътя ударил автомобил „**** , управляван от ищцата. Според ищцовата страна виновен за
проишествието е водачът на автомобил „*** КК Д. И. И., а ответното дружество като
застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач следва да й
заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
преживените от нея болки и страдания от уврежданията й , както и за претърпените от нея
имуществени вреди , представляващи осъществените от нея разходи във връзка с лечението
й, за които тя е предявила извънсъдебна претенция, вх. № 7627/22.07.2022г. , по която била
заведена щета , но ответното дружество не се е произнесло в предвидения по чл.496 КЗ
тримесечен срок.
Искането на ищцата към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „*** КК да
й заплати:
- 15 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, изразявящи се
претъпените от нея болки и страдания от увреждането - мозъчно сътресение, получено при
1
осъщественото на 03.11.2021г. пътно-транспортно проишествие в гр. София , причинено по
вина на водача на автомобил „*** КК, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в
ответното дружество , заедно със законната лихва върху това обезщетение от 25.10.2022г.
до окончателното плащане, и
- 422 лв, представляващи обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищцата
в резултат от същото пътно-транспортно проишествие, съставляващи претърпени загуби ,
изразяващи се в осъществените от ищцата разходи във връзка с проведено лечение – за
медицински прегледи и изследвания на 23.11.2021г. , заедно със законната лихва върху
това обезщетение от 25.10.2022г. до окончателното плащане.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцата поддържат
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 21.02.2025г. адвокат на
ищцата е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът ЗК „Л.И.”АД оспорва исковете по основание и по размер според
изричното изявление на пълномощника му в представения на 20.01.2023г. отговор на
исковата молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; наличието на виновно и
противоправно поведение от водача на автомобил „*** КК ; тежестта на травмите на
ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и твърдените от
ищцата неимуществени и имуществени вреди, както и размера на претендираното
обезщетение. Предявено е възражение за съпричинителство на вредите от страна на ищцата
, която като водач на лек автомобил „**** в нарушение на чл.20, ал.1, и ал.2 от ЗДвП не е
контролирала непрекъснато превозното средство , което е управлявала , като при избиране
на скоростта на движение не се е съобразила с атмосферните условия , с релефа на
местността , със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението , с конкретните условия на видимост, както и в нарушение
на чл.21,ал.1 ЗДвП, чл.47 ЗДвП , чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.137 А ЗдвП. Посочва се , че по
претенцията , вх. № 7627/25.07.2022г. на ищцата е била образувана щета № 0000-1000-64-
22-7487 , по която от ответната страна с писмо, изх. № 5616/27.07.2022г. са били изискани
допълнителни документи , които не са представени , поради което на основание чл.497,ал.1,
т.2 КЗ застрахователят не дължи законна лихва върху размера на застрахователното
обезщетение.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на предявените искове. В заседанието на 04.12.2024г. юрисконсултът на
ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. В съдебното заседание на 21.02.2025г. , в
което е даден ход по същество на делото не се е явил представител на ответника.
Подпомагащата страна Д. И. И. (конституиран на основание чл.219 ГПК с
определение № 367/06.01.2025г. по искане на ответника в качеството му деликвент ,
причинил процесното ПТП - б.с.) не изразява изрично становище по исковете видно от
изявленията му в откритото съдебно заседание на 21.02.2025г.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за
2
установено от правна и фактическа страна следното :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявените
осъдителни искове по чл.432 КЗ произтичат от търговско правоотношение, т.е. от търговска
сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и
сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като всеки
от исковете е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с
чл.104,т.4 ГПК).
Относно основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Този иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Като писмено докзатаелство по настоящото дело е приет Констативен протокол № К-
538/03.11.2021г. на Отдел „Пътна полиция” – СДВР, от който се установява , че на
03.11.2021г. около 16.00 ч. в гр.София на ул. „Неофит Рилски” в района на кръстовището с
ул.”Цар Асен” било осъществено пътно-транспортно проишествие , при което се ударили
автомобил „*** КК, собственост на Илия Д. И. , управляван от Д. И. И. (третото лице-
помагач по настоящото дело) и автомобил „**** , управляван от собственика му - ищцата К.
Н. В., при което й причинил травматично увреждане – фрактура на черепа , според
работнаи диагноза от УМБАЛ ”Пирогов”, където била настанена. .
Според посоченото в представените по настоящото дело писмени доказателства :
Констативния протокол № К-538/03.11.2021г. ; Акт за установяваване на административно
нарушение № 415046/03.11.2021г. от ОПП-СДВР; Заповед № 21-4332-006249 /2362 от
03.11.2021г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,т.1, б.”б” ЗДвП
на ОПП-СДВР и Споразумението по чл.382,ал.7 ГПК по НОХД № 5942/2022г. по описа на
СРС, НО, 99 състав , удостоверено в съдебния протокол от проведено на 22.06.2022г.
открито съдебно заседание по същето дело , както и в приетото в заседанието на
28.06.2024г. заключение по комплексната съдабна авто-техническа и медицинска експертиза
, неоспорено от страните, причините за настъпването на процесното ПТП не са от
технически , а от субекстивен характер и това е поведението на водача на автомобил
„*** КК - Д. И. И., който е управлявал автообила под въздействието на употребени
наркотични вещества и със скорост , при която не е било възможно да спре , когато е
възприел автомобил „**** , управляван от ищцата.
От установените факти във връзка с механизма на процесното ПТП е видно, че по
делото са доказани противоправността на поведението (деянието) на водача на автомобил
автомобил „*** КК и причинната връзка между неговото поведение и процесното
проишествие, в резултат от което са причинени вреди на ищцата, което е изрично посочено
в в приетото в заседанието на 28.06.2024г. заключение по комплексната съдабна авто-
техническа и медицинска експертиза. Според посоченото от вещото лице-лекар в приетото
по съделото експертно заключение ищцата е била с поставен предпазен колан по време на
процесното ПТП , което се установява от липсата на тежки травматични увреждания , а
3
мозъчното сътресение е получено поради удара на главата й в деформираната лява врата на
автомобила , но движенията на главата на водача на автомобила не се ограничават от
поставен предпазен колан. Констатациите на вещото лице опровергават твърденията на
третото лице-помагач Д. И. И. за липса на поставен колан от ищцата. Възражението на
ответника за съпричинителство от страна на ищцата е неоснователно.
Страните не спорят , а и от представеното по делото заверено копие от
застрахователна полица № BG/22/121002179070 /29.07.2021г. се установява, че между
собственика автомобил „*** КК – Илия Д. И. и ЗК „Л.И.”АД през периода от 30.07.2021г.
до 29.07.2022г. е съществувало застрахователно правоотношение с клауза "Гражданска
отговорност на автомобилистите".
От приетото в заседанието на 28.06.2024г. заключение по комплексната съдабна авто-
техническа и медицинска експертиза, изготвено въз основа на представената по делото
медицинска документация, неоспорено от страните, се установява,че вследствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука на 03.11.2021г. ищцата е получила
травматично увреждане : „мозъчно сътресение” в лека степен , което е „причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, оплакванията от което
отзвучават в срок от 5 до 7 дни , като „липсват данни за настъпили усложнения , ексцес”
от увреждането или от проведеното лечение” , което е било консервативно.
В заседанието на 04.12.2024г. по искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан
Живко Пламенов Кордов , който живее на семейни начала с ищцата от 2012г. и има
непосредствени впечатления от състоянието й след злополуката. Свидетелят посочва , че
веднага след катастрофата в „Пирогов” са били извършени изследвания чрез ядрено
магнитен резонанс на главата на ищцата , тъй като е имало съмнение , че черепът й е пукнат
, но после се оказало , че не е така. Постъпила в болница за около три-четири дни. След като
се върнала в къщи й било много зле , залитала , виело й се свят , говорела странни неща ,
психически не била добре , пиела доста медикаменти , което наложило свидетелят един
месец да се грижи за нея , през което време тя не ходила на работа , а дълго време е било
необходимо , за да започне отново да кара кола. Според свидителя къмнастоящия момент
ищцата е добре , само е стресирана.
Предвид установените факти по настоящото съдебно производство е доказан
правопораждащият фактически състав за ангажирането спрямо ищцата на отговорността по
чл.432 КЗ на ЗК „Л.И.”АД: застрахователно правоотношение по клауза "Гражданска
отговорност на автомобилистите" със собственика на автомобил „*** КК , управляван по
време на процесното ПТП от деликвента Д. И. И.; застрахователно събитие- нанасяне на
телесно увреждане на ищцата- мозъчно сътресение , както и изживяване на болки ,
физически дискомфорт и силен психически стрес, причинени й от неправомерното виновно
деяние на застрахованото лице (пътно-транспортното проишествие, осъществено на
03.11.2021г.); неимуществени вреди, изразяващи се в претъпените от ищцата болки и
страдания в резултат от нанесените й увреждания, и причинна връзка между тях и
поведението на застрахования деликвент.
4
Безспорно е, а и е доказаночрез представената Претенция, вх. № 7627/25.07.2022г.
от ищцата до ответното дружество , че е била предявена извънсъдебна претенцията по
чл.380 КЗ , по която няма определено от ответника застрахователно обезщетение , а само
са изискани документи по реда на чл.106,ал.3 КЗ с писмо, изх. № 5616/27.07.2022г. от
експерт „Помощ при пътни злополуки и заболяване” до пълномощника на ищцата.
Не се спори между страните , че застрахователно обезщетение не е платено на
ищцата от ответника.
Обемът на отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ се определя от задължението
за обезвреда по чл.45 ЗЗД на застрахования деликвент. Размерът на обезщетението по чл.432
КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за неимуществените вреди (доколкото се касае за вземане,
породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по
справедливост с оглед на обстоятелствата по делото. В съответствие с критерия ,
посочен в чл.52 ЗЗД и
конкретизиран в раздел ІІ,т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г. , съдът преценява , че
претърпените от ищцата физически болки и страдания и психически стрес вследствие от
уврежданията й, които са й причинили физически дискомфорт за около един месец,
представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат надлежно обезщетени от
застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния за ПТП
деликвент. Съдът обаче отчита и наличието на фактори, ограничаващи тези неимуществени
вреди и следователно намаляващи размера на дължимото за тях обезщетение: липсата на
тежки и необратими травматични увреждания; краткотрайността и ниската
интензивност на болките (които не са налагали специализирана медицинска помощ);
отсъствието на инвалидизиране и благоприятното развитие на увреждането –
окончателното му излекуване. С оглед на посочените обстоятелства, съдът счита че
дължимото от ответника на ищеца обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в
размер на 3 500 лв. Следователно на ищцата следва да бъде присъдено застрахователно
обезщетение в размер на 3 500 лв. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде
уважен частично- за 3 500 лв.
В останалата му част до пълния предявен размер от 15 000 лв искът за обезщетение за
неимуществените вреди следва да бъде отхвърлен като частично неоснователен.
Относно основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди:
Този иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
С исковата молба са представени заверени копия от фактура № **********/
23.11.2021г. (на стойност 350 лв) и фактура № **********/ 23.11.2021г. (на стойност 77
лв) , удостоверяващи направените от ищцата разходи за проведени медицински изследвания
на главен мозък , на каротидни и вертебални артерии общо в размер на 427 лв. Ответникът
не е оспорил тези фактури.
Според приетото в заседанието на 28.06.2024г. заключение по съдебно-медицинската
експертиза , неоспорено от страните , видно от представените по делото медицински
5
документи на ищцата е било проведено „консервативно лечение за мозъчно сътресение”.
Според вещото лице „приложените копия от финансови документи напълно отговарят на
заплащаните суми за двете високотехнологични изследвания ЯМР и контрастен доплер”.
Посочените разходи за медицински изследвания на обща стойност 427 лв
представляват имуществени вреди – претърпени загуби от ищцата във връзка с
травматичните увреждания , причинени й от процесното ПТП.
Предвид изложеното по делото е доказан правопораждащият фактически състав за
ангажирането спрямо ищцата на отговорността по чл.432 КЗ на ответното дружество в
качеството му на застраховател: застрахователно правоотношение по клауза
"Гражданска отговорност" със собственика на автомобил „*** КК, управляван по време
на процесното ПТП от деликвента Д. И. И.; застрахователно събитие- нанасяне на телесни
увреждания на ищцата, причинени от неправомерно виновно деяние на застрахованото лице
(пътно-транспортното проишествие, осъществено на 03.11.2021г.);имуществени вреди,
представляващи претърпени загуби, изразяващи се в осъществените от ищцата разходи във
връзка с лечението й, и причинна връзка между вредите и поведението на застрахования
деликвент.
Следователно на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди ,
представляващи претърпени загуби (осъществени разходи във връзка с лечението й) , което
следва да бъде в размер на 422 лв, за колкото е предявен този иск , тъй като в съответствие с
т.нар. принцип за диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6,ал.2 ГПК) и с оглед
избягването на т.нар. „свръх-петитум” , съдът е обвързан от искането на ищеца и не може да
му присъди по-голяма сума от претендираната. Предвид изложеното вторият предявен иск
по чл. 432 КЗ следва да бъде уважен изцяло.
Относно дължимата лихва върху обезщетенията по чл.432 КЗ :
Според чл.497,ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение , считано от по-ранната дата от:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.106,ал.2 КЗ, и
2.изтичането на срока по чл.496,ал.1 КЗ, освен в случаите когато увреденото лице не
е представило доказателства , поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.2 КЗ.
Съгласно чл.496,ал.1 КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя.
Според чл.496,ал.3,т.1 КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, когато за установяване на ПТП е бил представен констативен протокол за
ПТП.
В конкретния случай по делото не е спорно , а и е доказано чрез представеното с
исковата молба заверено копие от Претенция, вх. № 7627/25.07.2022г. от ищеца до
6
ответното дружество , че претенцията по чл.380 КЗ е предявена на 25.07.2022г., като по нея
няма изрично произнасяне на ответника до предявяването на исковата молба (31.10.2022г.).
Следователно 3-месечният срок по чл.496,ал.1 КЗ е изтекъл на 25.10.2022г. , което означава ,
че ответникът дължи законната лихва върху застрахователните обезщетения от 25.10.2022г.
С отговора на исковата молба е представено и заверено копие от писмо, изх. №
5616/27.07.2022г. от експерт „Помощ при пътни злополуки и заболяване” до пълномощника
на ищцата , с което по реда на чл.106,ал.3 КЗ са изискани заверени копия от документи. Но
с оглед чл.496,ал.3,т.1 КЗ застрахователят е следвало задължително да се произнесе по
претенцията в срока по чл.486,ал.1 КЗ , а не да го отлага чрез изикване на допълнителни
документи по реда на чл.106,ал.2 КЗ.
Поради изложените причини законната лихва върху обезщетенията за неимуществени
и имуществени вреди следва да бъде присъдена от датата на изтичане на срока по
чл.496,ал.1 КТ – 25.10.2022г. Претенцията на ищцата за законна лихва върху обезщетенията
следва да бъде уважена.
Относно разноските:
На ищцата следва да да бъде присъдена част от разноските – платените държавна
такса за предявяване на исковата молба (650 лв) и адвокатско възнаграждение (1 500 лв),
пропорционална на уважената част от исковете.
Предявеното от ответника възражение за прекомерност на платения от ищеца
адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско
възнаграждение (1 500 лв) е съответства както на цената на иска, така и на правната и на
фактическата му сложност. За съда не съществува задължение винаги при възражение по
чл.78,ал.5 ГПК от едната страна да намалява платеното от другата страна адвокатско
възнаграждение до минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Размерът на адвокатското
възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент (чл.36,ал.2,изр.1
ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на възражение по чл.78,ал.5
ГПК. Съдът не е обвързан от възражението по чл.78,ал.5 ГПК и не е задължен винаги
при предявяване на такова възражение да намалява размера на адвокатското
възнаграждение, платено от другата страна, до минимално изискуемия размер. Да се приеме
това , означава да се наложи практика , според която адвокатският хонорар трябва да е
винаги в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАС, което противоречи на
изричната разпоредба на чл.36, ал.2,изр.1 ЗА и на договорната автономия по чл.9 ЗЗД.
Съдът има право да намали рамера на платеното от едната страна адвокатско
възнаграждение само при съществено несъответствие между него и сложността на
делото , отразена в размера.
Ищцата е била освободена от внасянето на плащането на депозит за комплексната
съдебна авто-техническа експертиза (400 лв) на основание чл.83,ал.1,т.4 ГПК , тъй като в
хода на настоящото съдебно производство чрез представените по настоящото дело писмо от
СРП с вх. № 20716/23.01.2024г. и официално заверен препис от съдебния протокол от
проведено на 22.06.2022г. открито съдебно заседание по НОХД № 5942/2022г. по описа на
7
СРС, НО, 99 състав , е установено , че е одобрено споразумение по чл.382, ал.7 НПК , с
което лицето Д. И. И. се е признал за виновен в осъществяване на престъпление, свързано с
процесното ПТП, от което са причинени имуществените и неимуществените вреди на
ищцата. Поради тази причина с протоколно определение , постановено в откритото
заседание на 28.06.2024г. , е възстановен на ищцовата страна платения от нея депозит за
съдебната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза (400 лв) и той е
платен от бюджета на съда. Следователно с оглед чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати част от платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещите лица
по комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза (405 лв), пропорционална
на уважената част от исковете.
На ответника следва да бъде присъдена част от разноските – платения от него
депозит за комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза (400 лв) и
платената държавна такса за издаване на съдебно удостоверение(5 лв), пропорционална на
отхвърлената част от иска.
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 540 лв. Това искане следва да бъде уважено, тъй като ответното дружество , което е
юридическо лице , е представлявано по настоящото дело от юрисконсулт. Съдът следва да
присъди на ответника полагащото му се юрисконсултско възнаграждение , чийто
размер следва да бъде определен според чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /2006г./ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл.78,ал.8 ГПК /редакция – изм. ДВ, бр.8/2017г./ , а именно 200 лв. На ответника следва да
бъде присъдена част от така определеното юрисконсулско възнаграждение,
пропороционална на отхвърлената част от иска. В останалата му част до пълния предявен
размер от 540 лв искането на ответника по чл.78,ал.8 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК"Л.И." АД, ЕИК: ***, гр.София, бул. "****, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. В.,
ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „***, със съдебен адрес : гр. София, ул. „*** вляво, чрез
адв. Я. Д. , на основание чл.432 КЗ следните суми: 3 500 лв (три хиляди и петстотин лева),
представляващи обезщетение за неимуществените вреди, изразявящи се претъпените от
ищцата болки и страдания от увреждането- мозъчно сътресение, получено при
осъщественото на 03.11.2021г. пътно-транспортно проишествие в гр. София , причинено по
вина на водача на автомобил „*** КК, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в
ответното дружество , и 422 лв (четиристотин двадесет и два лева), представляващи
обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищцата в резултат от същото пътно-
транспортно проишествие, съставляващи претърпени загуби , изразяващи се в
осъществените от ищцата разходи във връзка с проведено лечение – за медицински
прегледи и изследвания на 23.11.2021г. , заедно със законната лихва върху всяка от тези
8
суми от 25.10.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК
сумата от 546,77 лв ( петстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и седем лева),
представляваща част от направените от ищцата разноски по настоящото дело- платените
държвна такса и адвокатско възнаграждение, пропорционална на уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част като неоснователен осъдителния иск по чл.432
КЗ за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 15 000лв
(петнадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА К. Н. В., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „***, със съдебен адрес : гр.
София, ул. „*** вляво, чрез адв. Я. Д. , ДА ЗАПЛАТИ на ЗК"Л.И." АД, ЕИК: ***,
гр.София, бул. "****, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 302 лв (триста и два лева),
представляваща част от направените от ответната страна разноски по настоящото дело-
платените депозит за вещото лице по комплексната съдебна автотехническа и медицинска
експертиза и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, пропорцоионална на
отхъврлената част от исковете , както и на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с
чл.78,ал.3 ГПК сумата от 149,14 лв (сто четиридесет и девет лева и четиринадесет
стотинки), представляваща част от полагащото се на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение, пропорционална на отхъврлената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника
ЗК”Л.И.”АД до пълния предявен размер от 540 лв ( петстотин и четиридесет лева).
ОСЪЖДА ЗК"Л.И." АД, ЕИК: ***, гр.София, бул. "****, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78,ал. ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата от 101,72 лв ( сто и един лева
и седемдесет и две стотинки), представляваща част от платеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещите лица по комплексната съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, пропорционална на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна Д. И. И. , ЕГН:
**********, град София , ул. „Буземска” № 24.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9