РЕШЕНИЕ
№ 1448
гр. Бургас, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120102105 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от ИД Г. Н. Г. и
Б. М. В., чрез юрк. С. П., срещу „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. И. К. - управител,
с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3600 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по ЗД от 13.07.2021г., във връзка с претенция по застрахователно
обезщетение от 27.10.2022г, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца като застраховател и
кредитора „***“ ЕООД като застрахован, е сключен застрахователен договор
от 13.07.2021г. за застраховане плащанията по договори за продажба срещу
краткосрочен вътрешен търговски риск, с период на валидност 01.07.2021г. –
30.06.2022г., с който е осигурено застрахователно покритие на вземания на
застрахования към дружеството ответник, произтичащи от договори за
продажба, възникнали в периода на валидност на застрахователния договор.
В исковата молба са посочени параметрите на договора. Сочи се, че в периода
1
на застрахователното покритие, ответникът е закупил от застрахованото
дружество, на отложено плащане стоки и услуги, подробно описани във
фактури, като във всяка фактура е указан краен срок за отложено плащане, а
получаването им е удостоверено с подпис на купувача.
Твърди се, на следващо място, че в срока на отложено плащане,
ответникът не е заплатил дължимите суми, а застрахованият – кредитора
„***“ ЕООД, е уведомил ищеца за забавянето в плащането. Излагат се
съображения за настъпило застрахователно събитие. Твърди се, че
застрахователното обезщетение, в неговия максимално дължим размер /в
конкретния случай/, от 3600 лв., е изплатено на застрахованото дружество.
Сочи се, че с покана за доброволно изпълнение от 01.12.2022г., ищецът
е поканил ответника да заплати дължимите суми, но поканата е върната,
поради неоткриване на получателя.
Така предявеният иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, вр.
чл.79 от ЗЗД, предявен по реда на чл.422, вр. чл. 415 от ГПК, като същият е
допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение,
с нарочна молба, депозирана от него преди насроченото по делото открито
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид отправеното искане за постановяване на
неприсъствено решение, намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК предвижда възможност ищецът да
поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки. Съгласно
изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по
делото писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените
2
искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 от ГПК.
При това положение на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се
явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото
разноски, поради което следва да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 172 лева, от които: 72 лева - заплатена в производството държавна
такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне
за разноските на заявителя по заповедното производство, с осъдителен
диспозитив. Поради това и на заявителя се дължат разноски в заповедното
производство в размер на 122 лв., от които държавна такса – 72 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., определено от съда на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл.239, ал.1 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д. И. К. - управител, дължи на ищеца
„Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
изпълнителните директори Г. Н. Г. и Б. М. В., сумата от 3600 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователен
договор №1132127033207130721/13.07.2021г., във връзка с претенция по
застрахователно обезщетение с рег. №155124/27.10.2022г, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д. И. К. - управител, да заплати на
„Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
изпълнителните директори Г. Н. Г. и Б. М. В., сумата от 172 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски за исковото
производство, от които: 72 лева - заплатена в производството държавна такса
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДС ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д. И. К. - управител, да заплати на
„„Българска агенция за експортно застраховане“ /БАЕЗ/, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от
изпълнителните директори Г. Н. Г. и Б. М. В., сумата от 122 лв., от които
3
държавна такса – 72 лева и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството
по ч.гр.д №***г. по описа на БРС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)_________
4