РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. Пловдив, 14.05.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2730 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 53 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
2. Образувано е по жалба на „Парадайс Гардън Резидънс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя – Б.З.Б., чрез адвокат И.Д., срещу заповед № 18-8338/04.09.2020г. на
началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Пловдив към
Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - София, с която е
одобрено изменение на Кадастралната карата и Кадастралните регистри /КК и КР/
на град Пловдив.
В
жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед
и се иска нейната отмяна. Поддържа се, че в хода на административната процедура
са допуснати съществени нарушения, тъй като не е била осигурена възможност за
участие на оспорващия, не били изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за издаване на акта и не били взети предвид отправените възражения. Твърди
се, че не са били налице материалноправните предпоставки за изменение на КК и
КР, тъй като от събраните пред органа доказателства се обосновавало съществуването
на спор за материално право в хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Сочи се, че обектът,
предмет на изменението, няма характеристиките на сграда и не подлежи на
отразяване в КК, а като специализирано съоръжение следва да бъде нанесен в
специализиран кадастър. Иска се присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
3. Ответникът – началник на СГКК – Пловдив, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт С., поддържа становище за
недопустимост на жалбата поради просрочие, а по същество я намира за
неоснователна. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
възразява срещу размер на съдебните разноски на жалбоподателя.
4. Заинтересованата
страна – община Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. , поддържа становище за неоснователност на
оспорването. Сочи, че в случая не е налице спор за материално право, тъй като
община Пловдив се легитимира като единствен собственик на заявената за нанасяне
и неотразена до този момент в КК и КР сграда. Твърди се, че същата е подземен
обект на КК, който се явява различен от съществувалата преди надземна сграда по
същия контур, за която именно се отнасяли ангажираните от жалбоподателя
документи за собственост.
Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение
5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
6. В хода на съдебното дирене, чрез
способите на съдебната експертиза бе установено, че представения на хартиен
носител препис от електронно съобщение
до жалбоподателя за издаване на заповед № 18-8338/04.09.2020г. /л. 84/ не се
съхранява в дигиталния архив на администрацията, както и че последното е било
отправено до несъществуващ електронен адрес, различен от адреса на
жалбоподателя. При това положение съдът намира, че соченото съобщение не е
годно доказателство, удостоверяващо факта на уведомяване на адресата на
отразената в него дата. В тази насока като годно доказателство по факта на съобщаването
съдът намира положеното ръкописно изявление от процесуалния представител на
жалбоподателя
в
административната фаза – адв. М., върху уведомление изх. №
24-21332/04.09.2020г., че се е запознал със същото и издадената заповед на дата
10.09.2020г. Видно от представените доказателства /л. 67 и л. 63/ жалбата е
подадена чрез пощенски оператор на дата 23.09.2020г., при което предвиденият 14
– дневен срок за оспорване се явява спазен. Оспорването изхожда от лице с
правен интерес, притежаващо качеството на заинтересован страна в
административната фаза, чиято правна сфера се явява неблагоприятно засегната от
административния акт, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
7. С Разпореждане
№ 342 от 02.09.1969г. на Комитета за стопанска координация при Министерски
съвет е взето решение за освобождаване на терените, заети от военните поделения
в регулационния план на гр. Пловдив и предоставянето им на Градски народен
съвет /ГНС/. В изпълнение на разпореждането на Комитета за стопанска координация
при МС, с указание № С-1160/ 13.05.1977г. на заместник-министъра на Народната
отбрана и на основание чл.94 от Наредбата за държавните имоти /отм./, с приемо
- предавателен протокол от 21.05.1977г. на Градски народен съвет - Пловдив е
предадено място - цялото застроено и незастроено от 26500 кв.м., заедно с
построените в него 10 броя сгради, сред които под № 2 - едноетажна масивна с
изба сграда - 2,305 куб.м. За терена и сградите е съставен акт за държавна
собственост № 10531/1296/26.05.1977г. по
НДИ /отм./. Според забележка в акта, със заповед № 347/13.05.1981г. на
председателя на Общински народен съвет – Пловдив имотът (бивш щаб на 9 – ти
полк) е предаден за събаряне и разчистване на терена около хотел „Ленинград“.
8. Съставен е акт
за публична общинска собственост № 488/10.09.2001 г., с който е актувано дворно
място, застроено и незастроено с площ 13400 кв.м. (актувано със стар акт № 10531/1296/26.05.1977г.),
представляващо УПИ I - за Окръжна болница, кв.570-стар по плана на Пета градска
част на гр. Пловдив, одобрен със заповеди № 1604/15.06.1965г.; ОА-1714/20.11.2000г.
и МРД-02-14-2236/27.12.2000г., ведно с масивна сграда (надземна част на
подземно съоръжение) със застроена площ от 704 кв. 9.
Във връзка с одобрен проект за изменение на ПУП - ПР на УПИ I - за Окръжна
болница и УПИ II - за обществено обслужване, кв.570-стар по плана на Пета
градска част на гр. Пловдив, е съставен нов акт за публична общинска
собственост № 562/16.12.2002г., с който е актувано дворно място, застроено и
незастроено с площ 18767 кв.м., представляващо УПИ II - за обществено
обслужване, кв. 570 - стар по плана на Пета градска част на гр. Пловдив,
одобрен със Заповеди № 1604/15.06.1965 г. ведно с масивна сграда (надземна част
на подземно съоръжение) със застроена площ 704 кв.м.
10. Със заповед №
1099/08.12.2005г. на областен управите на област Пловдив, на основание § 42 от
ПЗР на ЗИДЗОС в полза на община Пловдив са отписани от актовите книги за недвижими имоти –
държавна собственост имотите, актувани с акт за държавна собственост №
10531/1296/26.05.1977г.
11. По силата на решение
№ 177 взето с Протокол № 10/15.06.2006г. на общински съвет – Пловдив, имот с
административен адрес: ***, представляващ дворно място, застроено и незастроено
от 18767 кв.м., за който е отреден УПИ II - за обществено обслужване, кв. 570 -
стар по плана на Пета градска част на гр. Пловдив, ведно с масивна сграда
(надземна част на подземно съоръжение) със застроена площ 704 кв.м. (не се
запазва по действащия план), е обявен от публична в частна общинска
собственост. Със същото решение е дадено съгласие да бъде учредено смесено
акционерно дружество между: община Пловдив, „Стария Пловдив“ АД, „Централен
Универсален Магазин“ АД и „Слънчев Ден“ АД, с наименование „Пълдин Туринвест”
АД. Посоченият недвижими имоти е внесени като непарична вноска в капитала на
новоучреденото дружество.
12. Съставен е акт
за частна общинска собственост № 821/02.08.2006г., с който е актувано дворно
място, застроено и незастроено от 18767 кв.м., представляващо УПИ II - за
обществено обслужване, кв. 570 - стар по плана на Пета градска част на гр.
Пловдив, ведно с масивна сграда (надземна част на подземно съоръжение) със
застроена площ 704 кв.м. (не се запазва по действащия план). Според забележка в
акта, правата за управление на имота са предоставени на район Северен при
община Пловдив.
13. Със заповед №
ОА-305/19.02.2007г. на кмета на община Пловдив, недвижимият имот, актуван с
АЧОС № 821/02.08.2006г., е отписан от актовите книги за общинска собственост поради
внасянето му като непарична вноска в капитала на „Пълдин Туринвест” АД.
14. Със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК са одобрени КК и КР на гр. Пловдив като в
кадастралната основа е отразен поземлен имот с идентификатор 56784.506.534 -
стар/56784.506.1508 - нов, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район
Северен, п.к. 4000, ул. "Полк. Сава Муткуров", вид собственост -
частна, вид територия - урбанизирана, НТП - комплексно застрояване, площ 16007
кв. м, квартал 570, парцел част от УПИ II - за обществено обслужване. В имота е
отразена сграда с идентификатор 56784.506.534.1, област Пловдив, община
Пловдив, гр. Пловдив, район Северен, п.к. 4000, ул. "Полк. Сава
Муткуров", вид собственост - общинска частна, функционално предназначение
- сграда за битови услуги, брой етажи 1, застроена площ 66 кв. м. Със заповед
за изменение на КККР № 18-4311-22.04.2019/22.04.2019 г. на началник на СГКК –
Пловдив описаната сграда получава нов идентификатор 56784.506.1508.2.
15. По силата на нотариален акт за покупко-продажба от
30.10.2017г., вписан вх.рег.№ 34775/30.10,2017г., Акт № 106, том 96, дело №
19108/2017г. в Служба по вписванията -Пловдив, „Парадайс Гардън Резидънс” ЕООД
е придобило правото на собственост върху ПИ 56784.506.1508 по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с площ по
скица 16007 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот,
ведно със съоръжението и надземната му част, без сграда с идентификатор
56784.506.534.1, който имот е с административен адрес: ***, представляващ
дворно място, застроено и незастроено от 18767 кв.м., представляващо УПИ II -
за обществено обслужване, кв. 570 - стар по плана на Пета градска част на гр.
Пловдив, ведно с масивна сграда (надземна част на подземно съоръжение) със
застроена площ 704 кв.м. (не се запазва по действащия план). В нотариалния акт
изрично е посочено, че за уговорената цена се продава описаният поземлен имот,
ведно със съоръжението и надземната му част.
16. Според данните в
КР към КК на гр. Пловдив, датиращи преди процесното изменение, ПИ
56784.506.1508 е отразен като собственост на „Парадайс Гардън Резидънс” ЕООД на
основание посочения по - горе нотариален акт, а сграда 56784.506.1508.2 (стар
56784.506.534.1) - частна общинска собственост на община Пловдив чрез Общинско
предприятие „Чистота“ по акт за частна общинска собственост вписан в Служба по
вписванията - гр. Пловдив с № 140/22.07.2019г., том 57, рег. 20274.
17. Община Пловдив е
инициирала производство пред СГКК - Пловдив със заявление № 01-246759/15.06.2020
г., съдържащо искане за изменение на КК и КР по смисъла на чл. 54, ал.1 и чл.
51 от Закона за кадастъра и имотния регистър в частта на поземлен имот с идентификатор
56784.506.1508, с предмет нанасяне на съществуваща в имота и неотразена
сграда/съоръжение, с адрес: гр. Пловдив, р-н Северен, ул."Полк. Сава
Муткуров”, заявена като собственост на община Пловдив на основание акт за
държавна собственост № 10531/1296/26.05.1977 г. Към заявлението е представен
проект за изменение, изготвен от правоспособни лица, в който като основания за
отразяването на община Пловдив като собственик на подземното съоръжение в имот
56784.506.1508 са посочени всички съставени във времето актове за държавна и
общинска собственост за имота и сградите, както и писмо вх. 19 МН-238
(2)/27.06.2019г. от Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
относно необходимост от съставяне на акт за общинска собственост за подземната
част на сграда, бивша собственост на Министерство на отбраната, преминала в
собственост на община Пловдив. Като задача на проекта е посочено нанасяне на
подземна сграда с проектен идентификатор ПИ 56784.506.1508.3, площ по
кадастрална карта 731 кв.м., със специално предназначение, брой етаж 1, брой
самостоятелни обекти (СОС) 1; липса информация за собственици; отразяване на
СОС с предназначение друг вид самостоятелен обект в сграда в ПИ
56784.506.1508.3.1, друг вид самостоятелен обект в сграда, брой етажи – 1;
собственик – община Пловдив, документ – акт за държавна собственост №
10531/1296/26.05.1977 г.
18. За стартиралата
процедура до „Парадайс Гардън Резидънс” ЕООД е отправено съобщение от
29.07.2020г., в отговор на което от дружеството е подадена молба вх.
05-8875/30.07.2020г., с която е изискано съдействие от СГКК – Пловдив и
предоставяне на достъп до материалите по преписката. Към отговора е приложен нотариален
акт за покупко-продажба от 30.10.2017г., вписан вх.рег.№ 34775/30.10,2017г.,
Акт № 106, том 96, дело № 19108/2017г. в Служба по вписванията – Пловдив.
Подадено
е също възражение вх. № 02-798/04.08.2020г., с което от страна на „Парадайс Гардън Резидънс” ЕООД е поискано
спиране на процедурата за изменение на КК и КР, тъй като заявеното за нанасяне
съоръжение било придобито от дружеството по силата разпоредителна сделка,
отразена в представения нотариален акт.
19. С оспорената заповед
№ 18-8338/04.09.2020г., на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР по заявление вх. № 01-246759/15.06.2020 г., началникът на СГКК - Пловдив
одобрил изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, с предмет: нанасяне на
нов обект - сграда с идентификатор 56784.506.1508.3, с площ 731 кв.м., със
специално предназначение, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти 1, без данни
за собственост; СОС 56784.506.1508.3.l с площ 0 кв.м, етаж – 1, собственост на
община Пловдив по акт за общинска собственост № 10531 от 26.05.1997г., издаден
от Градски народен съвет.
20. По делото бе
допусната основана и допълнителна комплексна съдебно – техническа експертиза с вещи лица геодезист /В. Г./ и
инженер – конструкции /Я. Р./, чиито заключения се приеха с възражения от
страна на оспорващия, в частта с която процесният обект е квалифициран като
подземна сграда, предмет на кадастралната карта. Основаното заключение бе
оспорено също ответника и заинтересованата страна, в частта, с която вещите
лица са извършили индивидуализация на процесния обект при съпоставка с данните
от представените документи за собственост и предмета на изменението. Съдът
кредитират с доверие заключенията на вещите лица, с едно изключение, за което по
– долу ще изложи съображения.
Експертизата
е установила, че за разглежданата територия действащият кадастрално –
регулационен план на „Пета градска част“ на гр. Пловдив е одобрен със заповед №
1604/15.06.1965 г. /л. 212/, в който на мястото на сграда ИД 56784.506.1508.3
са нанесени три отделни сгради с различна етажност, означени със сигнатури Мжбж
и 2 Мжбж. Съгласно предвижданията на регулационния план сградата е включена в
УПИ II- за обществено обслужване, кв. 570.
Със заповед № РД-02-14-2236/27.12.2000 г е одобрен нов кадастрален план
за процесната територия /лист 211/, в който е заснета една сграда в почти
същите граници както в плана от 1965 г., означена със сигнатура МС. Без наличие
на строителни книжа вещите лица не могат да установят дали сградите в двата
плана са същите, както и какво е предназначението им. Констатирана е неточност /грешка в кадастралното заснемане/ като
от трите стари сгради в плана от 1965 г. е образувана една сграда - означена
като МС, която съответства на трите стари сгради в общия им контур.
При
огледа на място е установено, че процесната сграда е масивна, стоманобетонова,
едноетажна с плосък стоманобетонов покрив и към настоящия момент не се ползва
по предназначение – „бобоубежище“. Около сградата е направен земен насип, моделиран
по контура на сградата, с височина 1,80 м спрямо околния терен. Така
съществуващата сграда съответства по местоположение и конфигурация на заснетата
сграда в кадастрална карта. Насипът е изпълнен до нивото на покривната плоча на
сграда. В този смисъл експертизата приема, че сграда ид. 56784.506.1508.3 няма
надземната част. В съдебно заседание вещите лица поясняват, че технически
насипът не би могъл да се приеме като такъв, покриващ трите сградите по плана
от 1965 г., които най - вероятно са
премахнати. По отношение на съществуващия обект вещите лица са
установили, че няма надземна част, тъй като е покрит с насип до горния ръб на
покривната му плоча. В този аспект го квалифицират като подземна сграда.
Вещите
лица потвърждават обстоятелството, че в кадастралната карта на гр. Пловдив,
одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
в ПИ 56784.506.1508 е била отразена само една сграда и тя е с идентификатор
56784.506.1508.2. Сградата е попълнена при изменение на КККР на гр. Пловдив със
заповед № 18-4311-22.04.2019/22.04.2019г. на Началника на СГКК - Пловдив.
Сградата има функционално предназначение ”Сграда за битови услуги“, на 1 етаж,
със застроена площ 66 кв.м. и е вписана в КР като частна общинска собственост.
От
огледа на място на поземления имот, прегледа на предходните и действащия
кадастрални и регулационни планове и прегледа на проекта за изменение на КК и
КР, въз основа на който е издадена обжалваната заповед, експертизата счита, че
под „съоръжението и надземната му част“ и ”масивна сграда - надземна част на
подземно съоръжение, със застроена площ 704 кв.м. /не се запазва по действащия
план/“, описани в нотариален акт за
покупко-продажба от 30.10.2017г., вписан вх.рег.№ 34775/30.10.2017г., Акт №
106, том 96, дело № 19108/2017г. в Служба по вписванията –Пловдив, и нанесеният
в КК нов обект с идентификатор 56784.506.1508.3 се има предвид един и същ
обект. В този аспект се установява, че в ПИ 56784.506.1508 няма друго
съоръжение с характеристиките, описани в нотариалния акт. От техническа страна
подземната и надземната част на едно съоръжение представляват обща конструкция
и предназначението му може да се определи само в тяхната цялост.
Допълнителната
експертиза установява, че процесната сграда е предмет на Специализирана карта
за устройствено планиране на Пета градска част, гр. Пловдив /л.292/, одобрена
със заповед № 16-OA-2398 от 14.09.2016г. на кмета на Община Пловдив. В
графичната част на специализираната карта е нанесен затворен контур, който по
местоположение и конфигурация съвпада с нанесената в кадастралната карта с
обжалваната заповед сграда с ИД 56784.506.1508.3, с площ 731 кв.м., с
предназначение - сграда със специално предназначение, на един етаж.
Нанесеният
в специализирана карта обект /контур/ съвпада по местоположение и конфигурация
и с нанесената сграда МС в одобрения със заповед № РД-02-14-2236/27.12.2000г.
кадастрален план /л.211/. В специализирана карта няма поставена сигнатура /надпис/
за сграда или съоръжение в специализираната карта, даваща конкретна представа
за това какво представлява този контур, както и определящи характеристики за
него.
IV. От правна
страна:
21. Според чл. 23, т. 2 и т. 3 вр. чл.
26, ал. 1 от ЗКИР основни обекти на кадастъра са сградите, включително изградени
в груб строеж, както и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има
самостоятелни обекти, както и самостоятелните обекти в сграда или в съоръжение
на техническата инфраструктура. Всяка сграда, съоръжение на техническата инфраструктура, в което има
самостоятелен обект и самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на
техническата инфраструктура получават идентификатор. Според чл. 27, ал. 2 от ЗКИР основни кадастрални данни за сграда и съоръжение на техническата
инфраструктура, в което има самостоятелен обект, са: идентификатор; граница
и/или очертание на сградата и съоръжението; застроена площ, определена с
геодезическите координати на определящите точки; брой етажи; предназначение;
адрес. Съгласно ал. 3, за недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността,
кадастърът съдържа само идентификаторите и данни за границите на съответните
поземлени имоти.
Правилото на
чл. 38, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /обн., ДВ, бр. 4
от 13.01.2017 г./ изисква подземните сгради и съоръженията на техническата
инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, да се отразяват в
кадастралната карта чрез заснемане на видимите им надземни части и/или чрез
заснемане на вътрешни точки и построения или въз основа на екзекутивната им
документация.
Съгласно чл.
30, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКИР кадастралният регистър на недвижимите имоти -
обект на кадастъра съдържа: основните данни за имота по чл. 27, ал. 1 без
данните за граници на поземлен имот, на сграда и на съоръжение на техническата
инфраструктура, в което има самостоятелен обект; данните по чл. 61, ал. 1, т. 1
- 11 за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи
правото си.
Данните по
чл. 61, ал. 1 от ЗКИР съдържат: индивидуализация на собственика на имота (т. 1
– т. 7); видът на собствеността – частна или публична и режим на
собствеността (т.8 и т. 9); актът, от
който собственикът черпи правото си (т.10) и номерът и датата на нотариалния
акт или на друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на
вписване, както и датата на вписването (т.11).
Правилото на
чл. 41, ал. 2 от ЗКИР изисква при създаването на КК и КР да се съобразят
данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за
актовете, от които те черпят правата си. Сред легалните източници на тези данни
са посочени представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР и регистрите на
общинската и държавната собственост. Според ал. 5 на посочената норма в
кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за
собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които
те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2.
Правилото на
пар. 1, т. 1 от ДР на ЗКИР сочи като "самостоятелен обект в сграда или в
съоръжение на техническата инфраструктура" всяка обособена част от
сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно
функционално предназначение.
Според пар.
1, т. 63 от Закона за устройство на територията "Специални обекти,
свързани с отбраната и сигурността на страната" са имотите, свързани с
класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и
отбраната на страната.
Съгласно т.
38 "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
По отношение
на етажността на сградите правилата на т. 47 – т. 50 определят като "Етаж" частите от сграда или
постройка между две последователни подови конструкции, които според
разположението си спрямо котата на средното ниво на прилежащия терен (на
прилежащия тротоар към улицата) са: "Надземен етаж" - на повече от
1,50 м над котата, "Подземен
етаж" - под котата на средното ниво или до 0,3 м над тази кота и
"Полуподземен етаж" - подът на който е разположен под котата, а
таванът - на повече от 0,3 м над тази кота и до 1,5 м над нея.
Според чл.
51, ал. 1 – ал. 3 от ЗКИР основания за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри са: промяна в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри; непълноти или грешки;
явна фактическа грешка.
Измененията се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по
местонахождение на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е
предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от
ведомство или община.
По аргумент
от легалните дефиниции в § 1, т. 9 и т. 16
от ДР на ЗКИР измененията свързани с "непълноти или грешки" и
"явна фактическа грешка" са такива за граници и очертания на недвижимите
имоти и
трайни
топографски обекти, третиращи кадастралната карта.
По правилото
на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е
свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора
по съдебен ред.
Според чл. 53,
ал. 1 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се
извършват при: 1) възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на
записване; 2) отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал.
2 и чл. 41, ал. 6; 3) констатиране на несъответствие между данните в
кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните.
Изрично в ал. 2 на същата правна норма е предвидено при наличие на документи,
удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на
друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите
имоти да се записват данните за всички лица и документи.
По аргумент
от чл. 54 и чл. 53а от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват или с издаване на нарочна заповед, или с извършване на
фактически действия, като и в двата случая се формира индивидуален
административен акт, попадащ в приложното поле на чл. 21 от АПК.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесната заповед е издадена
от материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма,
но при допуснати съществени процесуални нарушение в противоречие с
материалноправните норми и целта на закона. Доказателствата по делото безспорно
сочат, че в случая изменението се явява е в хипотезата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР
като има за предмет отстраняване на непълноти в първоначално одобрените КК и КР
на гр. Пловдив, в които не се съдържат данни за наличен към дата на
одобряването им обект на кадастъра, разположен в ПИ 56784.506.1508 (стар
идентификатор 506.534). Не се формира
спор по обстоятелството, че този имот е собственост на дружеството –
жалбоподател, а община Пловдив притежава собственост върху нанесен в
кадастралната картата обект – сграда 56784.506.1508.2. Видно от представените
документи за собственост, както правата на „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД,
така и на община Пловдив, изхождат на деривативно основание от бившата държавна
собственост върху имота и сградите, отразена в акт за държавна собственост №
10531/1296/26.05.1977г. по НДИ /отм./. Спорът между страните се концентрира
относно обстоятелството разпоредила ли се е община Пловдив с обекта, предмет на
изменението, респ. същият преминал ли е в активите на „Пълдин Туринвест” АД, а
след това и въз основа на покупко – продажба в патримониума на „Парадайс Гардън
Резидънс“ ЕООД. При съобразяване съдържанието на представените актове за
общинска собственост, нотариалния акт на дружеството – жалбоподател и проекта
за изменение на КК и КР, непротиворечиво се проследява описанието на обект: масивна
сграда (надземна част на подземно съоръжение) със застроена площ 704 кв.м. (не
се запазва по действащия план), разположен в ПИ 56784.506.1508. Това
обстоятелство се потвърждава и от съдебната експертиза, която въпреки
оспорването съдът не намира основание да дискредитира. Отделно в титула за
собственост на жалбоподателя изрично е вписано, че придобива имота с всички
подобрения и приращения, ведно със съоръжението и надземната му част. Между страните
не седи спор, че в имота няма друго подземно съоръжение, различно от описаното.
Това обстоятелство се потвърждава и от експертизата, която в тази си част не е
оспорена. Най – сетне в резултат на
изменението е нанесен обект – сграда със специално предназначение
56784.506.1508.3, брой етажи 1, с площ
731 кв.м, без данни за собственост, която сграда включва СОС – друг
самостоятелен обект в сграда 56784.506.1508.3.1, етаж минус 1, площ 0 кв.м,
изключителна собственост на община Пловдив. Така нанесените нови обекти на
кадастъра, при липсата на данни за други самостоятелни обекти в сградата и
липсата на площ и различни граници за СОС 56784.506.1508.3.1 от тези на сграда
56784.506.1508.3, без съмнение не разкриват данни за самостоятелни обекти на
собственост и различно самостоятелно функционално предназначение. Съдебната
експертиза също не установява наличието на други етажи или самостоятелни обекти
извън видимия контур на сградата. Тоест не може да се обоснове извод, че
претенцията на община Пловдив е за нещо различно от обекта, върху който
претендира собственост и дружеството – жалбоподател.
По аргумент
от чл. 30, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКИР в производството по изменение на
кадастралната карата и кадастралния регистър на недвижимите имоти е от значение
наличието на редовни от формална страна актове за собственост (чл. 61, ал.1, т.
8, т. 10 и т. 11 от ЗКИР) и индивидуализация на отразеното в тях право по
отношение на съответен обект на кадастъра (чл. 60 от ЗКИР). В този именно
аспект съдът намира, че в случая се констатира спор за материално право, който
по правилото на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се явява преюдициален спрямо
производството по изменение на КК и КР. Извън предмета на настоящия съдебен
контрол са въпросите какъв обем от права е придобила община Пловдив на
основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, респ. с кои от тях се е разпоредила, както и прехвърлил
ли е праводателят на „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД при покупко – продажбата
повече права, от колкото е притежавал.
Въпросите за
това кое лице действително е собственик на процесния обект, към кой момент е
придобита тази собственост и годни ли са представените документи за собственост
действително да породят или констатират заявените вещни права, са въпроси извън
обхвата на административното производство. Този режим е валиден както за етапа
на изработване на кадастралната карата и кадастралните регистри – чл. 41, ал.
6, така и при последващото им изменение – чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Като не се
съобразил с посочения режим ответният административен орган е произнесъл
незаконосъобразен административен акт при неизяснена фактическа
обстановка.
За пълнота
съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя възраженията на
оспорващия относно изначалната липса на основания за изменението на КК и КР,
предвид характеристиките на просеният обект. Обсъдената правна регламентация
непротиворечиво визира надземните сгради и съоръжения, подземните им части и
подземните сгради и съоръжения като обекти на кадастъра. В случая не се формира
спор, че процесният обект е загубил предназначението си като специален обект,
свързани с отбраната и сигурността на страната. Не е спорно и обстоятелство, че
конструктивно същият се установява като строеж, покрит със земен насип,
моделиран по контура на застрояването с височина 1,80 м спрямо околния терен до
ръба на покривната плоча. При това положение строителството се явява с височина
над 1,50 м спрямо котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия
тротоар към улицата), поради което отговаря на дефиницията за надземно
застрояване. В този аспект съдът не споделя изводите на експертизата, че
процесният обект на кадастъра няма наземна част. Въпреки това, дори и да се
приеме, че обектът е специален - свързан с отбраната и сигурността и е подземен
или полуподземен, то по арг. чл. 27, ал. 3 от ЗКИР и чл. 38, ал. 5 от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. същият отново ще подлежи на отразяване в
кадастралната карта с идентификатор и граници, който режим не се явява изключен
от наличната в случая специализирана карта, изработена в хипотезата на чл. 34,
ал. 2 от ЗКИР. Последната има конкретна цел, а именно да служи като техническа
основа за изработване на устройствените планове и техните изменения, която се
явява само една от целите на кадастралната карта по чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1
от ЗКИР. Кадастралната карта има значително по – широк предмет от
специализираните карти, като част от него е предназначението й да бъде основа
за тяхното създаване и поддържане.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен
акт е незаконосъобразен, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.
V. По съдебните разноски.
22. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените съдебни разноски. Последните се доказват в размер на 4836,80 лева, от
които 3600 лева за адвокатска защита и 1236,80 лева за държавна такса и
възнаграждения за вещи лица. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от
Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.2, т. 1 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра
и имотния регистър минималното възнаграждение е в размер на 900 лв. Претенцията на жалбоподателя е за
присъждане на разноски за адвокатска защита в размер на 3600 лева. Настоящият
състав на съда намира, че хипотеза на чл. 78, ал. 5 от ГПК е налице, тъй като
действителната правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде
оправдано заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, значително
превишаващ минимално установения. Съдът приема, че е справедливо на
жалбоподателя да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско
възнаграждение, а именно 1800 лв., равняващ се на удвоения размер на минимално
установеното възнаграждение.
По правилото на
чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 18-8338/04.09.2020 г. на началник на Служба по геодезия,
картография и кадастър - Пловдив към Агенцията по геодезия, картография и
кадастър - София.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София
да заплати на „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Б.З.Б., сумата от общо
3036,80 лева (три хиляди тридесет и шест лева и осемдесет стотинки),
представляваща направени по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/