Решение по дело №482/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20217140700482
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

528 /13.12.2021 г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на десети декември две хиляди  двадесет и първа година, в състав :  

                                                           Председател: Огнян Евгениев

                                                                  Членове:  Соня Камарашка

                                                                                   Мария Ницова

                      

при секретар  Лазарова  и с участието на прокурора Александрова     

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 482/2021 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

            С решение № 260182 от 24.06.2021 г., постановено по АНД № 536/2021 г., Районен съд  Монтана е потвърдил наказателно постановление № 21-0996-000729 от 07.04.2021 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на С.С.Д. ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП; на основание Наредба №Iз-2539 на МВР на водача са отнети 8 к. т.,  затова, че на 26.03.2021 г. в 10.40 10 часа в гр.Монтана, на бул.Ал.Стамболийски, като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“  с рег.№ М 1832 АТ, като на кръстовището на бул.Хр.Ботев при трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, преминава на червено.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от пълномощника адв.Б.Д., който счита същото за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.  Счита, че административнонаказващият орган/АНО/ не е доказал, че нарушенията, посочени в НП, са извършени виновно, както и че от показанията на служителите не е установено по несъмнен начин извършеното нарушение. Оспорва компетентността на АНО, предвид,  че издателят на НП началник сектор Пътна полиция Монтана, е оправомощен със заповед № 8121з- 515/14.05.20218 г. от Министъра на вътрешните работи, а към датата на издаване на НП издалият заповедта министър Валентин Радев вече не е министър. В заключение моли съда да отмени решението.

            В съдебно заседание пълномощникът адв.Делибешев се явява и поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

            В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника юрк.Димитрова оспорва жалбата и претендира разноски в производството.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            С оспореното решение съдът е приел за установено, че срещу С.С.Д. е  съставен АУАН серия GA, № 342521 от 26.03.2021 г. за това, че  в 10.40 часа в гр.Монтана управлява лек автомобил „Фолксваген голф“  с рег.№ М 1832 АТ и на бул. Хр.Ботев на кръстовището с  Ал.Стамболийски при трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, преминава на червен забранителен сигнал. В акта е посочено, че водачът е нарушил чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП- не съобразява поведението си със светлинните сигнали. Същият е подписал АУАН без възражения. Въз основа на акта е издадено и оспореното НП, с което за посоченото в  АУАН нарушение на С. Делибешев  е наложено   административно наказание.

            Съдът установил относимите факти въз основа на показанията на разпитания свидетел. Съдът анализирал показанията на разпитания свидетел и изложил съображения, че същият не е заинтересован по какъвто и да било начин от изхода на делото и при извършване на проверката и установяване на нарушението контролните органи са изпълнявали служебните си задължения. Съдът констатирал, че водачът е спрян непосредствено след извършване на нарушението и е узнал всички обстоятелства за допуснатото нарушение, след което му е съставен АУАН и той не е вписал възражения в него. Предвид горното, съдът дал вяра на показанията на свидетеля като подробни, съответни и на другите представени по делото доказателства.

            Съдът изложил още мотиви, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП няма допуснати нарушения на процесуални правила, които да опорочават съответния акт. Извършеното  нарушение е установено по несъмнен и категоричен начин, за които е наложено съответното административно наказание.

            Съдът приел за недоказано оплакването на Делибешев, че  не е прецизно посочено времето и мястото на извършеното нарушение, нито, че актосъставителят и свидетелят не са могли да възприемат правилно извършеното нарушение, предвид тяхното местонахождение.  Жалбоподателят не е представил нито едно доказателство установяващо собственото му твърдение, и не е опровергал показанията на контролните органи, които са и преки очевидци на извършеното нарушение.            Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в AУAH. На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното НП.

            Касационната инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд, основани на коректен и подробен анализ на събраните по делото доказателства и счита, че постановеното решение е правилно. На водача Д.  му е била съставен АУАН за установено от контролните органи нарушение. Не са ангажирани  доказателства, оборващи показанията на контролните органи, от които да се установи, че на процесните дата и място не е извършил твърдяното нарушение. Ето защо възраженията на водача в тази насока правилно са приети за недоказани от въззивния съд.

            Неоснователно е и другото релевирано от касатора възражение - досежно компетентността на АНО издал НП. Видно е, че процесното НП е издадено от началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана,  въз основа на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от Министъра на вътрешните работи Валентин Радев. С нея  същият е оправомощен да издава НП. Вярно е, че към датата на издаване на оспореното НП - 07.04.2021 г. министър на вътрешните работи вече не е бил Радев, подписал оправомощителната заповед, но това не обосновава липса на валидност на издаденото НП. Делегирането на материална компетентност да се издават наказателни постановления за нарушения на Закона за движението по пътищата, извършено със заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи не е персонална, а по отношение на съответния орган от системата на Министерство на вътрешните работи. Това ще рече, че е изключена необходимостта от издаване на нова оправомощаваща заповед, било при промяна на физическото лице, титуляр на съответно определената със заповедта длъжност или при промяна на физическото лице, заемащо поста Министър на вътрешните работи на Република България. Казано с други думи, до издаване на нова заповед на основание  чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, представената по делото заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, съставлява валидно волеизявление, с което на посочените в нея органи от системата на МВР, надлежно са делегирани правомощия за издаване на наказателни постановления за нарушение на ЗДвП.

            С оглед изхода на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото  юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.

 

            Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

           

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260182 от 24.06.2021 г., постановено по АНД № 536/2021 г. на Районен съд Монтана.

            ОСЪЖДА С.С.Д. ***,  да заплати на МВР – ОД на МВР Монтана, сумата от 80/ осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                                                   Председател:                                   

 

                                                                                          Членове:                

.