№ 125
гр. ******, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130100599 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове от чл. 108 от ЗС.
Отправено е искане да се приеме за установено в отношенията между
ищеца „САЛВЕЙШЪН“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Битоля“ № 12 и ответника Е. С. Ш. с ЕГН
**********, адрес с. ******, ул. „******“ № 132, че ищецът е собственик по
силата на нотариален акт за покупко-продажба № 172, том VIII, дело
1590/2010 г., вх.рег. 3216/03.09.2010 г. на недвижим имот дворно място, цялото
с площ от 2210 кв.м., при граници на имота: от три страни – улици, ПИ IX-450,
ПИ III-448 и ПИ VII-446, представляващо имот с планоснимачен номер 449 в
кв. 57 по плана на село ******, община ******, област Варна, от което дворно
място в УПИ I-449 в кв. 57 са включени 830 кв.м., в УПИ II-449 в кв. 57 са
включени 710 кв.м. и в УПИ VIII-449 в кв. 57 са включени 670 кв.м., заедно с
построената в УПИ I-449 жилищна сграда на един етаж със застроена площ от
40 кв.м., с изба с площ от 12 кв.м. и построената в УПИ I-449 и в УПИ II-449
стопанска постройка с площ от 15 кв.м., както и ответникът да бъде осъден да
предаде на ищеца владението върху имотите, обективирано е искане за отмяна
на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № 149, том IV, дело № 433/2022 г. на нотариус З.А.,
вписан в Служба по вписванията – гр. ****** под акт № 192, том VI, дело
1129, вх.рег. № 2518/27.06.2022 г., на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
„САЛВЕЙШЪН“ ООД с ЕИК ********* закупило с цел инвестиция от
И. Н. В. с ЕГН ********** описания недвижим имот с договор за покупко-
продажба от 03.09.2010 г., извършен под формата на нотариален акт, вписан в
1
Служба по вписванията – гр. ****** под акт № 172, том VIII, дело 1590/2010
г., вх.рег. 3216/03.09.2010 г. Твърди се, че владението върху недвижимия имот
било предадено от продавача на купувача в деня на сключване на договора
като периодично собствениците на дружеството са идвали в България, техни
познати и представители били посещавали имота, а единият от управителите
живеел постоянно в близост.
През 2018 г. в имота се били самонастанили лица. Вследствие
ползването на имота и употребяваната ел. енергия против дружеството били
водени дела. В края на лятото на 2023 г. представител на дружеството разбрал,
че за имота бил съставен констативен нотариален акт. След извършена
справка било установено, че това е нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 149, том IV, дело №
433/2022 г. на нотариус З.А., вписан в Служба по вписванията – гр. ****** под
акт № 192, том VI, дело 1129, вх.рег. № 2518/27.06.2022 г., в който имотът бил
описан като дворно място, цялото с площ от 2210 кв.м., при граници на имота:
от три страни – улици, ПИ IX-450, ПИ III-448 и ПИ VII-446, представляващо
имот с планоснимачен номер 449 в кв. 57 по плана на село ******, община
******, област Варна, от което дворно място в УПИ I-449 в кв. 57 са включени
830 кв.м., в УПИ II-449 в кв. 57 са включени 710 кв.м. и в УПИ VIII-449 в кв.
57 са включени 670 кв.м., заедно с построените в това дворно място жилищна
сграда на един етаж със застроена площ от 40 кв.м., с изба с площ от 12 кв.м. и
стопанска постройка с площ от 15 кв.м.
Иска се уважаване на претенцията и присъждане направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ,
в който счита, че заведеният иск е недопустим, тъй като „САЛВЕЙШЪН“
ООД с ЕИК ********* не било титуляр на вещното право на собственост.
Ответникът счита иска и за неоснователен. Сочи, че упражнява фактическа
власт върху имотите на валидно правно основание, противопоставимо на
собственика. Твърди, че считано от 2011 г. е установила владение върху
имотите спокойно, необезпокоявано и явно с намерение годно да я направи
собственик. Наведени са твърдения за извършени ремонтни дейности и
подобрения в имота, които свидетелствали за начало на владението . Моли за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли за
уважаването им, направено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът чрез процесуален представител – адвокат, изразява
становище за неоснователност на исковите претенции, счита за доказано, че е
установил владение в периода 2011-2012 г. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът, лично, посочва, че се е настанила в имота, когато децата
били малки. Постепенно, извършила различни ремонти. Посочва, че в края на
2011 г. взела ключа за къщата от Н. – управителя на дружеството, с когото се
разбрала да поддържа къщата и двора. Той казал, че собственикът няма да
идва и той (Н.) отговаря за къщата, има документ. Твърди отношенията им да
са били добри и посочва, че се е грижила за двора и за къщата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
2
доказателства, заедно и поотделно, като съобрази становището на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На 03.09.2010 г. ищецът „САЛВЕЙШЪН“ ООД закупил от И. Н. В.
процесния имот дворно място, цялото с площ от 2210 кв.м., при граници на
имота: от три страни – улици, ПИ IX-450, ПИ III-448 и ПИ VII-446,
представляващо имот с планоснимачен номер 449 в кв. 57 по плана на село
******, община ******, област Варна, от което дворно място в УПИ I-449 в кв.
57 са включени 830 кв.м., в УПИ II-449 в кв. 57 са включени 710 кв.м. и в УПИ
VIII-449 в кв. 57 са включени 670 кв.м., заедно с построената в УПИ I-449
жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 40 кв.м., с изба с площ от
12 кв.м. и построената в УПИ I-449 и в УПИ II-449 стопанска постройка с
площ от 15 кв.м., за което бил съставен от нотариус З.А. с район на действие
Районен съд-****** и рег. № ****** нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан в Служба по вписванията-****** под акт № 172, том
VIII, вх. рег. № 3216/03.09.2010 г.
Представен е споразумителен протокол № 1126/31.07.2023 г., с който
между ответницата Е. Ш. и „ВиК-Варна“ ООД е уговорено разсрочено
плащане на задължения по издадени фактури от 17.11.2021 г., 17.12.2021 г.,
19.01.2022 г., 17.02.2022 г., 18.03.2022 г., 22.06.2022 г., 21.07.2022 г., 20.07.2023
г. за абонат № 3261147 с титуляр „САЛВЕЙШЪН“ ООД.
Представени са фактури за платени задължения към „ВиК-Варна“ ООД
на клиент № 3261147 от 15.12.2020 г., 16.11.2020 г., 15.10.2020 г., 21.07.2020 г.,
21.07.2022 г., 15.06.2021 г., 20.05.2021 г., 19.04.2021 г., 24.03.2021 г., 15.02.2021
г., 19.01.2021 г., 05.12.2023 г., 31.07.2023 г. с получател И. Н. В. и от 12.12.2023
г., 31.07.2023 г. с получател „САЛВЕЙШЪН“ ООД.
Представени са приходни квитанции за платени данъчни задължения за
данъчен обект 53151995 от 08.01.2024 г. с посочен данъчен субект Е. С. Ш. и
за данъчен обект ********* от 19.09.2019 г. с посочен данъчен субект
„САЛВЕЙШЪН“ ООД.
От издаденото удостоверение от Община ****** изх. № УТ-
619(1)/13.12.2024 г. се установява, че административния адрес на имота е с.
******, общ. ******, ул. „******“ № 97.
От удостоверение за постоянен адрес № 6/04.02.2022 г. се установява, че
ответницата Е. С. Ш. е регистрирана по постоянен адрес на ул. „******“ №
132, с. ****** на 04.02.2022 г., за което С.А.Й. е дал съгласие с декларация по
чл. 92, ал. 3 от ЗГР.
От удостоверение за настоящ адрес № 5/04.02.2022 г. се установява, че
ответницата Е. С. Ш. е регистрирана по настоящ адрес на ул. „******“ № 132,
с. ****** на 04.02.2022 г., за което С.А.Й. е дал съгласие с декларация по чл.
92, ал. 3 от ЗГР.
От писмо изх. № 7092109/13.12.2024 г. от „Електроразпределение
Север“ АД се установява, че за обекта клиент на електроразпределителното
дружество за периода от 2006 г. до 2019 г. е И. Н. В., а от 31.07.2023 г. – Е. С.
Ш.. От представената справка за потребление се установява, че потребление в
имота е отчетено за периода след 22.05.2016 г., а преди това не е имало
3
потребление.
От представеното удостоверение изх.№ ИП-1020/13.12.2024 от
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД се установява, че за периода от
месец август 2017 г. до месец октомври 2021 г. титуляр на партидата е И. Н.
В.. За периода от месец октомври 2021 г. до месец 2023 г. титуляр на партидата
е „САЛВЕЙШЪН“ ООД като промяната е извършена служебно въз основа на
справка от Агенция по вписванията. За периода от месец декември 2023 г. до
настоящия момент титуляр на партидата е Е. С. Ш. като промяната е
извършена въз основа на заявление. За периода от 01.01.2012 г. до момента
консумацията е започнала на 24.08.2017 г. – датата на първия отчетен период
на потребление.
На 23.06.2022 г. е съставен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение, вписан в Служба по
вписванията-****** под акт № 192, том VI, дв.вх.рег. № 2504/27.06.2022 г., с
който ответницата Е. С. Ш. е призната за собственик на дворно място, цялото
с площ от 2210 кв.м., при граници на имота: от три страни – улици, ПИ IX-450,
ПИ III-448 и ПИ VII-446, представляващо имот с планоснимачен номер 449 в
кв. 57 по плана на село ******, община ******, област Варна, от което дворно
място в УПИ I-449 в кв. 57 са включени 830 кв.м., в УПИ II-449 в кв. 57 са
включени 710 кв.м. и в УПИ VIII-449 в кв. 57 са включени 670 кв.м., заедно с
построените в това дворно място жилищна сграда на един етаж със застроена
площ от 40 кв.м., с изба с площ от 12 кв.м. и стопанска постройка с площ от
15 кв.м.
От приетото нотариално дело № 433/2022 г. по описа на нотариус З.А. се
установява, че в нотариалното производство по издаване на нотариалния акт
са били разпитани свидетели, сред които и М.А.М., който пред нотариуса е
свидетелствал, че процесният имот е бил продаден от „момче И. преди 12-13
години на англичанин“.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че имотите дворно
място и сгради, предмет на исковата претенция и тези, за който ответницата
претендира да владее за посочения от нея период, са идентични, както и че
ответницата е във владение на тези имоти.
Прието е за послужване гр.д. № 865/2019 г. по описа на Районен съд –
******, от което се установява, че за периода 2018 г. – 2019 г. потребената ел.
енергия не е била заплатена. Постановено е Решение № 389/27.12.2019 г., с
което „САЛВЕЙШЪН“ ООД е осъдено да заплати на „Енерго-про продажби“
АД сумите по издадените фактури, което решение е влязло в сила.
От показанията на свидетеля Р. А. Т., разпитан по искане на ищеца, се
установява, че в периода от 2006 г. до 2023 г. е поддържал магазин за
строителни материали, намиращ се срещу процесния имот. Свидетелят
посочва, че имотът е бил закупен около 2009-2010 г. от момче от Англия – Т.,
който посещавал имота заедно с Н. – негов приятел, управител на
дружеството-ищец и жител на с. ******. Свидетелят излага, че в периода от
2010 г. до 2012 г. управителят Н. му разрешил да поставя в имота свои машини
и че за това получил ключ за имота от семейство Л.. Около 2012 г. свидетелят
4
изкарал техниката си от имота и им върнал ключа, след което ответницата се
настанила в него. Знаел, че отначало ответницата е в имота под наем. След
нанасянето , тя започнала да прави ремонт на къщата, като закупувала
материали за това от неговия магазин. Твърди, че няма спомени след това Т.н,
Н. или Г. да са посещавали имота, както и кога ответницата е започнала да
прави ремонт на къщата. Известно му е, че ответницата е имала спорове с
управители на дружеството по отношение на имота.
Разпитана по искане на ищеца е свидетелят Г. А. Л., съпруга на
управителя на дружеството-ищец Н. Р. Л.. Съпрузите живеели също в село
******. От показанията се установява, че „САЛВЕЙШЪН“ ООД закупило
имота от млад мъж на име И.. Имотът се намирал покрай центъра на с. ******.
В него е била построена къща. След закупуване на имота Т.н Д.,
представляващ дружеството, дошъл през 2011 г. До последното му посещение
през 2016 г. извършвал работи в имота. Т.н Д. позволил на Р. А. Т., собственик
на магазин за строителни материали, намиращ се срещу имота, да държи в
него своя техника.
От месец септември 2010 г. управител на дружеството бил ****** и
той посещавал имота. За да стигнат до своя имот, свидетелката и ******
преминавали покрай процесния. През месец април 2016 г. ****** на
свидетелката Н. Р. Л. починал. След това, същата година, по молба на кмета на
селото в имота на дружеството се нанесло трето лице – М., със съгласието на
Т.н Д., което живяло в имота между три и шест месеца. Повод за напускането
на имота станала ответницата Е., която заедно със съпруга си казала на
свидетелката, че е заплатила на съпруга наем за имота в размер на 50,00
лева за един месец и поради това, се настанили в имота, а М. го напуснала. До
последното посещение на Т.н Д. през 2016 г. свидетелката не е виждала друго
лице в имота, докато не забелязала, че е поставена нова врата и уведомила за
това Т.н Д..
В показанията си свидетелят М.А.М., разпитан по искане на ответника,
излага, че Е. се е настанила в имота през 2010-2011 г. заедно със съпруга си.
Свидетелят твърди, че през целия си живот е живял в село ****** и не знае
някой друг да е бил в имота, освен Е.. Категоричен е, че човек на име И. Н. В.
не познава, не знае кой е и такъв човек не е живял в къщата. Едновременно с
това посочва, че му е известно, че къщата е продадена на англичани. Е. преди
това живеела в къщата на баща си в с. ******, след което се нанесла в
процесната, защото видяла, че къщата е празна. Според свидетеля, когато
ответницата се е нанесла в имота, покривът на къщата е бил паднал, нямало е
ограда и Е. започнала да прави ремонт, за което помагал и той.
Свидетелят А.А.П., разпитана по искане на ответника, сочи, че Е. се
настанила в имота през 2011 г. Дотогава ответницата живеела при майка си в
същото село. Към този момент къщата била срината, без прозорци и врати,
нямало ограда. Свидетелят посочва, че е известно, че имотът не е на Е., но
тя нямала къща, видяла, че имотът е празен и решила да се настани. Твърди,
че от 20 години живее в селото, в отсрещния имот, и не е виждала друг да
живее в имота преди Е..
5
От показанията на свидетеля И. Н. В. се установява, че през 2002 г.
закупил процесния имот, в който със семейството си гледал животни. През
2005 г. се преместил в гр. ******, но продължил да се грижи за къщата и
дворното място. Преди повече от 13 години продал имота на англичанин.
Вечерта след сделката предал ключа на новия собственик. Дотогава живеел в
къщата – спалните били на втория етаж. Покривът бил от керемиди, без
разрушения. Когато продал имота, къщата имала врати, прозорци, покрив,
дворът бил изчистен и ограден с ограда и порта. Разбрал, че има спор за имота
по повод образуваното гр.д. № 865/2019 г.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид
доводите на страните, въз основа на приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът счита следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за успешното
провеждане на който е необходимо да бъде установено, че ищецът е
собственик на имота и че имотът се намира във владение на ответника без
основание. Ответникът следва да докаже съществуване на основание да
владее имота.
По делото бе обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ответницата е във владение като с оглед направеното възражение за
придобИ.ето му по давност, спорен е въпросът за началния момент, в който
ответницата е завладяла спокойно, необезпокоявано и явно имота.
Придобивната давност в способ за придобИ.е на вещни права чрез
фактическо упражняване на правомощията, включени в тяхното съдържание,
за определен период от време. Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, когато владението е недобросъвестно, а ако е добросъвестно – в
продължение на 5 години. Владението включва два елемента – обективен,
съставляващ упражняването на фактическата власт върху определена вещ, и
субективен – намерението за своене, и следва да бъде постоянно, несъмнено,
непрекъснато, спокойно и явно и да бъде манифестирано от владелеца пред
всеки, включително собственика, че държи вещта като своя.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът счита
твърдението на ответницата, че е завладяла имота при посочените условия
през 2011 г. за недоказано.
Показанията на свидетеля И. Н. В. съдът цени като безпристрастни,
логични и последователни и от тях установява, че свидетелят е живял няколко
години в имота, преди да го продаде. Показанията му за състоянието на имота
към момента, в който се е разпоредил с него през 2010 г., съответстват на
приетите извадки от заснемания, от които е видно, че построената сграда в
имота е цяла, покривът не е компрометиран, оградата е налична. Съответстват
и на изложеното от свидетеля, че е живял в къщата, което би било
невъзможно, ако е била разрушена и е нямала покрив. От своя страна,
показанията на свидетелите М.А.М. и А.А.П., които посочват, че към 2011 г.
къщата била срината, без прозорци и врати, нямало ограда и имотът бил
обрасъл, са им несъответни и изолирани от останалите събрани доказателства,
6
поради което съдът не ги кредитира като оборени.
От показанията на свидетелката Г. А. Л., която има непосредствени
наблюдения върху имота от закупуването му от ищцовото дружество през
2010 г. досега, се установи, че ответницата е установила владение върху имота
през 2016 г. Показанията съдът счита за безпристрастни, тъй като
свидетелката не поддържа връзка с представители на дружеството, и за
последователни, пълни и съответни на събраните писмени доказателства –
писмени справки от електроразределителното и ВиК дружества и от общинска
администрация за платени данъци. Сами по себе си, данните, установяващи
към кой момент кое лице е било титуляр на дадена партида за потребление на
ел. енергия или вода, не са в състояние да установят правото на собственост
върху даден имот. Така и заплащането на данък за съответен обект. В
съвкупност обаче съдът счита, че доказателствата категорично сочат, че
имотът е завладян след 2016 г., когато се установи да е имало потребление на
ток и вода. Считано от този момент са всички постъпки, сторени от
ответницата, които извеждат, че тя го владее – подаденото заявление за
промени в партидите и започването обслужването на сметките. За периода
преди 2016 г. ответницата не ангажира доказателства, сочещи, че е владяла
процесния имот. В този смисъл, показанията на свидетелите М.А.М. и А.А.П.,
че ответницата владее имота от 2011 г. и че оттогава в имота е имало ток и
вода, са в противоречие с писмените доказателства и с показанията на
свидетелката Л..
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля М.А.М. и ги счита за
недостоверни и поради това, че те са вътрешнопротиворечиви – свидетелят
посочва, че през целия си живот е живял в с. ******. Веднъж излага, че човек
на име И. Н. В. не познава, не знае кой е и такъв човек не е живял в къщата,
едновременно с това посочва, че му е известно, че къщата е продадена на
англичани, а разпитан в нотариалното производство е заявил, че знае, че
имотът е продаден от едно момче И. на англичани.
От своя страна, показанията на свидетелят Р. А. Т. са съответни на тези
на свидетелката Г. А. Л. в частта, в която посочва, че по повод поддържането
на магазин непосредствено срещу процесния имот и пребиваването му в
същото село Р. А. Т. е разбрал, че ответницата е под наем в имота. В същия
смисъл са и показанията на Л., която посочва, че поводът за нанасянето на Е. в
имота са били твърденията за уговорен наем. Показанията на свидетеля Р.
А. Т. в частта, в която посочва, че това се е случило около 2012 г. съдът не
кредитира предвид изложеното по-горе за установеното с писмените
доказателства и поради това, че свидетелят многократно заявява, че няма
спомени за точния период. Използваните от него изрази „не мога да кажа“,
„не помня“, „може би“, не формират нужната категоричност. Свидетелят е
управлявал магазина срещу имота в продължителен период от време – от 2006
г. до 2023 г., поради което съдът счита невъзможността му да си спомни точна
дата на определено събитие за обяснима. Поради това, съдът приема, че
ответницата се е настанила в имота именно през посочения период 2016 г.
Не на последно място, в противоречие с тезата на ответницата, че владее
имота несъмнено, явно и спокойно от 2011 г. насам са самите нейни твърдения
7
в съдебно заседание, проведено на 01.04.2025 г., в което ответницата посочва,
че когато е взела ключа за имота от управителя на дружеството е знаела, че
той отговаря за него и че двамата са се разбрали тя да поддържа къщата и
двора. От признанието, че е било известно, че имотът е собственост на
друго лице и за него отговаря Н., както и уговорката, че тя ще се грижи за
имота, се извежда, че ответницата не е държала вещта като собствена.
При така установените обстоятелства съдът приема, че възражението на
ответницата, че е владяла имота над 10 години с намерение да го свои, е
недоказано.
По изложените съображения, съдът счита предявения иск за
основателен, доколкото ищецът доказа, че е собственик на дворното място и
намиращите се в него сгради въз основа на валидно правно основание и че
ответникът владее имота без правно основание за това.
На осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК издаденият в полза на Е. С. Ш. нотариален
акт, с който ответницата е призната за собственик на основание придобивна
давност, следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски, за които са представени доказателства в размер
на 1854,22 лева, от които 354,22 лева реално сторени съдебно-деловодни
разноски и 1500,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 75,00 лева, представляваща доплащане
възнаграждение на вещо лице-преводач, съобразно представената справка-
декларация.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. С. Ш. с
ЕГН **********, че ищецът „САЛВЕЙШЪН“ ООД с ЕИК ********* е
собственик на дворно място, цялото с площ от 2210 кв.м., при граници на
имота: от три страни – улици, ПИ IX-450, ПИ III-448 и ПИ VII-446,
представляващо имот с планоснимачен номер 449 в кв. 57 по плана на село
******, община ******, област Варна, от което дворно място в УПИ I-449 в кв.
57 са включени 830 кв.м., в УПИ II-449 в кв. 57 са включени 710 кв.м. и в УПИ
VIII-449 в кв. 57 са включени 670 кв.м., заедно с построената в УПИ I-449
жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 40 кв.м., с изба с площ от
12 кв.м. и построената в УПИ I-449 и в УПИ II-449 стопанска постройка с
площ от 15 кв.м., въз основа на договор за покупко-продажба, за което е
съставен от нотариус З.А. с район на действие Районен съд-****** и рег. №
****** нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в
Служба по вписванията-****** под акт № 172, том VIII, вх. рег. №
3216/03.09.2010 г.
8
ОСЪЖДА Е. С. Ш. с ЕГН ********** ДА ПРЕДАДЕ владението на
„САЛВЕЙШЪН“ ООД с ЕИК ********* върху дворно място, цялото с площ
от 2210 кв.м., при граници на имота: от три страни – улици, ПИ IX-450, ПИ
III-448 и ПИ VII-446, представляващо имот с планоснимачен номер 449 в кв.
57 по плана на село ******, община ******, област Варна, от което дворно
място в УПИ I-449 в кв. 57 са включени 830 кв.м., в УПИ II-449 в кв. 57 са
включени 710 кв.м. и в УПИ VIII-449 в кв. 57 са включени 670 кв.м., заедно с
построената в УПИ I-449 жилищна сграда на един етаж със застроена площ от
40 кв.м., с изба с площ от 12 кв.м. и построената в УПИ I-449 и в УПИ II-449
стопанска постройка с площ от 15 кв.м., на осн. чл. 108 от ЗС.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № 149, том IV, рег. № 2607, дело № 433/2022
г., издаден от нотариус З.А. с рег. № ******, вписан в Служба по вписванията-
****** под акт № 192, том VI, дв.вх.рег. № 2504/27.06.2022 г., на осн. чл. 537,
ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. С. Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„САЛВЕЙШЪН“ ООД с ЕИК ********* сумите от 354,22 лева сторени
съдебно-деловодни разноски и 1500,00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. С. Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – ****** сумата в
размер на 75,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
9