№ 542
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. С.а
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. С.а Търговско дело №
20223100900334 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Българско
Машиностроене – Добрич БМД“ АД и „Полуремаркета и Контейнери“ АД
срещу Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че не дължат при условията на солидарност сумата
от 97832.46 лв., представляваща главница и сумата от 2167.54 лв., частичен
иск от сумата 198812.90 лв., представляваща начислена законна лихва за
забава върху главницата от 97832.46 лв. за периода 22.12.2003 г. до 18.01.2022
г., за които суми е образувано изпълнително дело № 20223110404013 по
описа на ДСИ при Районен съд – Варна въз основа на изпълнителен лист по
влязло в сила решение по т.д. № 205/2003 г. на Окръжен съд – Добрич и
решение по в.т.д. № 301/2005 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че двамата ищци са конституирани като
длъжници по изп. дело № 20223110404013 по описа на ДСИ при Районен съд
Варна, образувано по молба на взискателя Държавна агенция "ДРВВЗ" -
София. Съгласно получените покани следва да бъдат заплатени 97 832.46 лв.
главница, 198812.90 лв. лихва, 84 лв. разноски по изпълнителното дело,
1
10983.49 лв. такса за Районен съд - Варна или общо 307 712.85 лв.
Изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист
от 08.06.2006 г. по решение № 66/13.05.2005. по т.д.№ 205/2003 г. по описа на
Окръжен съд Добрич, с което ищците и "ПРК - 2002" АД са осъдени
солидарно да заплатят на ответника сумата 89 199.31 лв., представляваща
стойност на движими вещи, дадени за съхранение в "ПРК" АД (прекратено
без ликвидация поради разделяне), ведно със законната лихва от 22.12.2003 г.
до окончателното плащане и по решение по в.т.д. № 301/2005 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, с което присъдена разликата над 78 199.31 лв. до
пълно предявения размер от 97 832.46 лв. Излага се, че вземането е станало
изискуемо през 2006 г., когато решенията са влезли в сила, като от този
момент е почнал да тече петгодишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Давностният срок е прекъснат през 2006 г. в хипотезата на чл.116, б. "в" от
ЗЗД, след като по молба на взискателя е образувано изп.дело №
20063230400308 по описа на ДСИ при Районен съд Добрич и са поискани и
предприети действия за принудително изпълнение спрямо длъжниците за
събиране на вземането. Със съобщение от 13.10.2021 г. на ДСИ при Районен
съд - Добрич ищците са уведомени, че производството по делото е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - поради непоискване от
взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Последното изпълнително действие по изп.дело № 20063230400308
по описа на ДСИ при Районен съд Добрич прекъсващо давностния срок е
извършено на 28.11.2014 г. На тази дата е издаден протокол за нестанала
публична продан на недвижим имот. След тази дата взискателят е бездействал
и не е поискал и посочил в молба до съдебния изпълнител нови способи на
изпълнение, поради което делото се е прекратило поради "перемпция"
считано от 28.11.2014 г. От 29.11.2014 г. започва да тече нова пет годишна
давност, която е изтекла на 29.11.2019 г. Предвид изложеното вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност, поради което е формулиран
петитум да бъде прието за установено, че същото не се дължи.
С допълнителната искова молба, се поддържат изложените твърдения в
исковата. Допълнително се посочва, че изпълнителното дело е прекратено
поради непоискано действие от страна на взискателя в продължение на две
години или на 28.11.2016 г., като в исковата молба погрешно е посочено
28.11.2014 г. Оспорва се обстоятелството, представляващите дружествата
2
лица да са правили устно или писмено признание на задълженията по
изпълнителния лист. Представеното проекто – споразумение е неподписано
от нито една от страните и негодно да установи признание на задължения.
В съдебно заседание ищцовите дружества редовно призовани чрез
процесуалните си представители поддържат предявения иск молят същият да
бъдат уважени.
С отговора на исковата молба ответникът Държавна Агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“оспорва предявения иск като
недопустим, а по същество като неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че ищците са длъжници по изп.дело № 20223110404013 по
описа на ДСИ при Районен съд Варна за процесните суми. Твърди се, че
давността не е изтекла. По първоначалното изпълнително дело
№20063230400308 по описа на ДСИ при Районен съд – Добрич са били
извършвани множество изпълнителни действия, като същото е прекратено по
молба на взискателя. През 2016г. е била проведена срещу между страните,
като техните управителни органи са признали съществуването на
задължението по издадения изпълнителен лист. Било подготвено
проектоспоразумение с вх. №1115/11.05.2016г. С признанието на дълга
започва да тече нова давност по смисъла на чл.116, „а“ от ЗЗД, която към
настоящия момент не е изтекла. По изложените съображения моли да за
отхвърляне на предявения иск.
С депозирания отговор на допълнителна искова молба ответникът не
излга нови твърдения и не прави нови оспорвания.
В съдебно заседание ответникът редовно призован поддържа подадения
отговор чрез процесуалните си представители, като моли предявеният иск да
бъде отхвърлен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове.
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът цели да устави със сила на
пресъдено нещо, че не съществува изпълняемо право в полза на неговия
кредитор. Този иск може да се основа само на факти, възникнали след
3
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др.).
В случая се твърди погасяване на изпълнителното право, поради
изтекла погасителна давност.
Няма спор по делото, че с решение № 66/13.05.2005. по т.д.№ 205/2003
г. по описа на Окръжен съд Добрич, с което ищците и "ПРК - 2002" АД са
осъдени солидарно да заплатят на ответника сумата 89 199.31 лв.,
представляваща стойност на движими вещи, дадени за съхранение в "ПРК"
АД (прекратено без ликвидация поради разделяне), ведно със законната лихва
от 22.12.2003 г. до окончателното плащане. Съответно с решение по в.т.д. №
301/2005 г. по описа на Апелативен съд – Варна е присъдена разликата над 78
199.31 лв. до пълно предявения размер от 97 832.46 лв.
По осъдителните решения е издаден изпълнителен лист от 08.06.2006г.
С протоколно определение са приети като безпорни между страните по
делото фактите, изложени в съдебно удостоверение изх. № 1357/09.02.2022г.,
издадено от ДСИ при Районен съд[1]Добрич /л. 22 от делото/, а именно, че
въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано по описа на Съдебно
- изпълнителна служба при Районен съд - Добрич изпълнително дело №
308"а" от 2006г. по описа на СИС при PC – Добри.
На основание чл.117, ал.2 от ЗЗД по отношение на установените със
съдебно решение вземания погасителната давност е всякога е пет години. Тя
започва да тече от датата, на която решението е влязло в законна сила.
Данни по делото няма кога е влязло в сила решението на въззивния съд,
но може да се заключи, че към датата на издаване на изпълнителен лист –
08.06.2006г. законна сила е била налице.
На основание чл.116 б.“ а“ и б.“ в“ от ЗЗД давността се счита за
прекъсната с признаване на вземането от длъжника или с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
По молба на взискателя Държавна агенция "ДРВВЗ" – София, е
образувано изпълнително дело № 308"а" от 2006 г. по описа на СИС при
4
Районен съд – Добрич по издадения на 08.06.2006 г. изпълнителен лист.
Последното извършено изпълнително действие по това дело, водещо до
прекъсването на давността е от 28.11.2014 г., на която дата е издаден
Протокол за нестанала публична продан на недвижим имот, поради неявяване
на купувачи и неподаване на валидни наддавателни предложения. Няма спор
между страните, че за периода 08.06.2006г. до 28.11.2014г. са осъществени
множество изпълнителни действия. Това се установява и от приложеното в
заверено копие на изпълнително дело № 308"а" от 2006г. /молба за
образуване, призовка за доброволно изпълнение, запорни съобщения, опис на
недвижими имоти, публични продани и др./
След тази дата по изпълнителното дело няма извършвани действия от
страна на взискателя ДА „Държавен резерв и военновременни запаси". С
Постановление на Държавен съдебен изпълнител от 13.10.2021 г., влязло в
сила на 26.10.2021 г., изпълнително дело № 308“а“/2006 г. е било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК по искане на взискателя.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради
перемция, настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване.
Прекратителният ефект е настъпил, поради което и постановлението на
съдебният изпълнител има само декларативен характер, като констатира вече
настъпилите последици на прекратяването
Следователно делото е било прекратенопо силата на закона поради
настъпване на перемция на 28.11.2016 г., с изтичането на две години от
последното предприето изпълнително действие – 28.11.2014г.
В т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
задължително тълкуване, според което когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
От момента на последното валидно предприето изпълнително действие
- 28.11.2014 г., (протокол за нестанала публична продан) е започнала да тече
нова давност, която на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД е била прекъсната на
5
11.05.2016г. с признаването на вземането от страна на ищците.
Съгласно ТР № 4/2019 г. от 14.10.2022 г. на ОСГТК на ВКС, за да е
налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и
договорите, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира
признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов
представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално
признаването да достигне до знанието на кредитора. Признанието следва да
бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди
нейното изтичане, като може да бъде обективирано изрично или чрез
конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на
длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.
От събраните в хода на съдебното дирене проект на споразумение
входирано у ответника с вх.№1115/11.05.2016г. и гласни доказателства се
установява признанието на вземането от страна на длъжниците. Разпитан в
съдебно заседание св. М. сочи, че е инициирал среща с представителите на
ищцовите дружества и директора на „Държавен резерв“. Установява се, че на
срещата са присъствали изпълнителните директори – Б. Б. и В. П., както и
свидетелят П. М.. На срещата бил обсъден въпроса за отпадане на
солидарната отговорност и разделяне на дълга. В проекта на споразумението е
застъпен въпроса за уреждането на процентно задължение на всяко едно от
дружествата, с оглед разпределените пасиви от „БМД“ АД и „ПРК“ АД
помежду им. До подписване на споразумението, макар и входирано не се е
стигнало, тъй като законните представители на двамата ищци не изразили
съгласие, за което обстоятелство св. М. има преки впечатления.
Предвид горното е започнала да тече нова давност, която е изтекла на
11.05.2021г. по отношение на главницата и законните лихви до този дата.
Новото действие за прекъсване на давността е извършено едва на
14.01.2022 г., когато е образувано изпълнително дело № 20223110404013 по
описа на СИС – Варна, въз основа на издадения на 08.06.2006 г. изпълнителен
лист срещу ищцовите дружества. Датата и действията по образуване на
изпълнителното дело са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
с протоколно определение и са в съответствие с издаденото в съдебно
удостоверение изх. № 6428/22.02.2022 г. от ДСИ при Районен съд - Варна.
Законните лихви начислени за периода 12.05.2021г. до 18.01.2022г.
6
също не се дължат на основание чл.119 от ЗЗД, който гласи, че с погасяване
на главното вземане се погасяват и всички произтичащи от него
допълнителни вземания, макар и давността за тях да не е изтекла.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.429 от ГПК е основателен, тъй като изпълняемото право на
ответника/взискател е погасено по давност и като такъв подлежи на
уважаване.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
следва да му бъдат възложени сторените от ищците разноски по делото.
На ищеца „Полуремаркета и контейнери“ АД се следват разноски в общ
размер от 5530 лв., от които 2000 лв. държавна такса и 3530 лв. адвокатско
възнаграждение, заплатено по банкова сметка от „Континенталик“ ООД от
името и за сметка на „Полуремаркета и контейнери“ АД по силата на
сключения между тях договор за поръчка от 01.06.2022 г.
На ищеца „Българско машиностроене Добрич - БМД“ АД се следват
разноски в общ размер от 5530 лв. , от които 2000 лв. за платена държавна
такса и 3530 лв. адвокатско възнаграждение. С представения по делото
списък ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв.,
за която сума представя доказателство за извършен превод към адвоката, но
доколкото с Договора за правна защита и съдействие страните са уговорили
възнаграждение в размер на 3530 лв. то на репариране подлежи именно този
размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че ищците
„БЪЛГАРСКО МАШИНОСТРОЕНЕ – ДОБРИЧ БМД“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Калиакра“ №
66, представлявано от изпълнителния директор Б. Б. и „ПОЛУРЕМАРКЕТА
И КОНТЕЙНЕРИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул. „Калиакра“ № 66, представлявано от
7
изпълнителния директор В. П. НЕ Е ДЪЛЖАТ при условията на
солидарност на ответника ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН
РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 3 сумата от
97832.46 лв., представляваща главница и сумата от 2167.54 лв., частичен
иск от сумата 198812.90 лв., представляваща начислена законна лихва за
забава върху главницата от 97832.46 лв. за периода 22.12.2003 г. до 18.01.2022
г., за които суми е образувано изпълнително дело № 20223110404013 по
описа на ДСИ при Районен съд - Варна, образувано въз основа на
изпълнителен лист по влязло в сила решение по т.д. № 205/2003г. на Окръжен
съд – Добрич и решение по в.т.д. № 301/2005 г. по описа на Апелативен съд –
Варна.
ОСЪЖДА „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ
ЗАПАСИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „ПОЛУРЕМАРКЕТА И
КОНТЕЙНЕРИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ул. „Калиакра“ № 66, представлявано от изпълнителния директор
В. П. сумата от 5530.00лв. /пет хиляди петстотин и тридесет лева/,
представляваща сторени в производството съдебни разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ
ЗАПАСИ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „БЪЛГАРСКО
МАШИНОСТРОЕНЕ – ДОБРИЧ БМД“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Калиакра“ № 66, представлявано от
изпълнителния директор Б. Б. сумата от 5530.00лв. /пет хиляди петстотин и
тридесет лева/, представляваща сторени в производството съдебни разноски,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двеседмичен срок от
съобщението до страните с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8