№ 279
гр. Стара Загора, 09.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20225530102189 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 535
ТЗ.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Прибалтик
Пропърти Мениджмънт“ ООД, се снабдило съд заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК срещу длъжника Т. Н. Н., по
ч.гр.д. № 557/2022 г. по описа на PC – Стара Загора. Въз основа на
изпълнителния титул било образувано изпълнително дело при ЧСИ Г.И., peг.
№ 765 на КЧСИ, с район на действие ОС – Стара Загора.
Със съобщение, получено на 13.05.2022 г., „Прибалтик Пропърти
Мениджмънт“ ООД било уведомено, че в законоустановения срок било
постъпило възражение от длъжника, което обусловило интереса на
дружеството от предявяване на установителен иск за установяване на
вземането му по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Излага следните обстоятелствата, от които основава вземането си:
Т. Н. Н. била издала в полза на „Кредихелп“ ООД, ЕИК: *********,
запис на заповед. Документът бил валиден и редовен от външна страна и
съдържал всички реквизити съгласно разпоредбите на чл. 455 от ТЗ.
Издателят се бил задължил безусловно и неотменяемо да плати на
1
дружеството или на негова заповед на предявяване цитираната сума. Записът
на заповед бил предявен за плащане, което било удостоверено с подписа и
собственоръчното изписването на имената от страна на длъжника.
След датата на предявяване за плащане „Мъни плюс Мениджмънт“
ООД (с предишно наименование „Кредихелп“ ООД), ЕИК: *********, било
прехвърлило всички права по процесния запис на заповед на „Прибалтик
Пропърти Мениджмънт“ ООД, ЕИК: *********.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, Т. Н. Н.,
дължала на „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД, сумата от 230 лв.,
ведно със законната лихва до окончателно погасяване на задължението.
Искането до съда е да установи в полза на „Прибалтик Пропърти
Мениджмънт“ ООД, БИК: *********, съществуването на парично вземане,
дължимо от Т. Н. Н., ЕГН: **********, в размер на 230 лв., представляващи
задължение по запис на заповед, предявен за плащане и прехвърлен с джиро,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК пред съда до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените разноски, както по заповедното, така и по
настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, процесуалния
представител на ответницата е подал писмен отговори, в който заявява, че
предявения иск бил допустим, но се явявал неоснователен.
Съображения за това били следните:
Невярно се твърдяло от ищеца, че ответницата Т. Н. Н. била издала в
полза на „Кредихелп“ ООД, ЕИК: *********, запис на заповед.
В действителност ответницата не била издала приложения към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение документ, за който се
претендирал, че бил запис на заповед.
Невярно се твърдяло от ищеца, че „документът бил валиден и редовен
от външна страна и съдържал всички реквизити съгласно разпоредбите на чл.
455 от ТЗ.“.
Невярно се твърдяло от ищеца, че „издателят се бил задължил
безусловно и неотменяемо да плати на дружеството или на негова заповед на
предявяване цитираната сума.“.
2
Невярно се твърдяло от ищеца, че „записът на заповед бил предявен за
плащане, което било удостоверено с подписа и собственоръчното
изписването на имената от страна на длъжника.“.
Невярно се твърдяло от ищеца, че „след датата на предявяване за
плащане „Мъни плюс Мениджмънт“ ООД (с предишно наименование
„Кредихелп“ ООД), ЕИК: *********, било прехвърлило всички права по
процесния запис на заповед на „Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД,
ЕИК: *********.“.
Невярно се твърдяло от ищеца, че „към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, Т. Н. Н. дължала сумата от 230 лв., ведно със
законната лихва до окончателно погасяване на задължението.“.
Действително, имената изписани саморъчно в долната част на
представения в заповедното производство документ, за който неоснователно
се претендирало, че бил редовен запис на заповед, след текста „Издател:“ и на
последния ред, след текста „Име, Подпис“, за изненада на Т. Н. Н., вероятно
били изписани от нея, както и положените саморъчно, срещу имената
подписи, вероятно били положени от същата.
Т. Н. Н. обаче, никога през живота си не била издавала запис на
заповед в полза на когото и да било.
На същата не й било известно каква била правната същност на записа
на заповед, при което никога не би се задължила по такъв документ, след като
не била наясно с правните му последици.
Същата никога не била чела този документ, представен в заповедното
производство, като лицето „Кредихелп“ ООД, не й било известно, съответно
никога не била имала нито волята да се задължи спрямо него, нито волята да
издаде в негова полза какъвто и да било документ, в т.ч. процесния, за който
документ ищецът претендирал, че бил запис на заповед.
След извършена справка в Търговския регистър и РЮЛНЦ, било
установено, че към посочената в документа дата на издаване 04.10.2018 г.,
соченото за праводател на дружеството ищец лице „Кредихелп“ ООД, ЕИК:
*********, се представлявало от физическото лице Лауринас Розгис,
гражданин на Република Литва, което физическо лице също не било известно
на ответницата и съответно никога не се била срещала с него, съответно не
3
била имала воля да се задължава към представлявано от него юридическо
лице.
В действителност, на посочената в документа дата на издаване
04.10.2018 г., Т. Н. Н. не била подписвала процесния документ.
Дори и да се окажело, че по някакъв начин е била поставена в
положение да подпише процесния документ, то това не било на сочената като
дата на издаване 04.10.2018 г., при което документът бил с невярно
съдържание, в т.ч. бил антидатиран, като бил изготвен неправомерно и без
знанието, съответно без волята на Т. Н. Н., да се задължи по него.
При така соченото, процесният документ, определян от ищеца като
запис на заповед, със сочената дата на издаване 04.10.2018 г., се явявал
нищожна сделка, поради това, че липсвало съгласие на ответницата за
издаването му.
С оглед на това, прави възражение за нищожност на едностранната
сделка, материализирана в процесния документ, определян от ищеца като
запис на заповед със сочената дата на издаване 04.10.2018 г.
И тъй като на Т. Н. Н. не й било известно кога, къде и при какви
обстоятелства бил изготвен процесния документ, както и ако била положила
подписи и била изписала имената си на същия, то това било станало при
неясни обстоятелства, то заявява, че същата е била подведена да го подпише и
да изпише имената си, чрез умишленото й въвеждане в заблуждение.
С оглед на това и алтернативно на възражението за нищожност, прави
и възражение за унищожаемост на едностранната сделка, материализирана в
процесния документ, определян от ищеца като запис на заповед със сочената
дата на издаване 04.10.2018 г.
Уточнява, че съдържанието на процесния документ, с посочена дата на
издаване „04-10-2018“ било станало известно на Т. Н. Н., едва след като й
били връчени книжата по заповедното производство, сред които книжа се
намирало и копие от процесния документ.
Поради това и във връзка с направените възражения, оспорва
съдържанието на процесния документ, за който се твърдял, че бил запис на
заповед, в неговата цялост, в т.ч. оспорва датата, сочена като дата на издаване
на документа 04.10.2018 г., изписана с печатни цифри след текста - „дата на
4
издаване:“, както оспорва и датата, сочена като дата на предявяване на
документа да плащане 30.11.2020 г., изписана с ръкописен текст, след текста -
„Настоящият запис на заповед ми бе предявен за плащане на г.“.
Формално погледнато, документът бил оформен с реквизити като
Запис на заповед на предявяване, при което към същият бил приложим редът
за предявяване по смисъла на чл. 487, ал. 1 от ТЗ.
В този смисъл, същият и с оглед плащането му следвало да се предяви
за плащане, което не било направено.
В този смисъл се оспорва и датата, сочена като дата на предявяване на
документа да плащане 30.11.2020 г., изписана с ръкописен текст, след текста -
„Настоящият запис на заповед ми бе предявен за плащане на ….. г.“.
Ръкописно изписаната дата 30.11.2020 г., след текста - „Настоящият
запис на заповед ми бе предявен за плащане на …г.“, не била изписана от
ответницата, което освен, че потвърждавало липсата на извършеното
предявяване, сочило ясно и на неправомерното изготвяне на документа в
цялост.
Сочи още, че относими към неправомерното изготвяне на процесния
документ, с посочена дата на издаване „04-10-2018“, факти и обстоятелства
били тези, касаещи предмета на висящото гр.д. 20225530102035 по описа за
2022 година на Районен съд – Стара Загора, Гражданска колегия, ХII
граждански състав, което дело било служебно известно на съда. Делото било
с идентичен предмет и било между същите страни, като разликата била в
размера на иска и заявеното основание – друг документ, идентичен на
процесния за настоящото дело, въз основа на който бил издаден друг
изпълнителен лист в друго производство по чл. 417 от ГПК, ч.гр.д. №
558/2022 г. по описа на PC – Стара Загора, 1 – ви граждански състав.
Представеният по висящото гр.д. 20225530102035 по описа за 2022
година на Районен съд – Стара Загора, Гражданска колегия, ХII граждански
състав, документ, страдал от същите пороци, както и процесния, поради което
били направили идентични възражения и оспорвания. Действително, по
подадено до Районен съд – Стара Загора от името на „Прибалтик Пропърти
Мениджмънт“ ООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 417 от ГПК, било претендирано осъждането на ответника да
заплати сумата от 1485,62 лева, като било посочено, че сумата
5
представлявала задължение по запис на заповед, правата по който били
прехвърлени чрез джиро на ищеца. По заявлението било образувано ч.гр.д. №
558/2022 г. по описа на PC – Стара Загора, 1 – ви граждански състав, като
заявлението на ищеца било уважено изцяло и били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Въз
основа на изпълнителния титул било образувано изпълнително дело при ЧСИ
Г.И., peг. № 765 на КЧСИ, с район на действие ОС – Стара Загора.
В законоустановения срок обаче, ответникът подал надлежно
възражение, тъй като претенцията на заявителя, ищец в настоящото
производство, била неоснователна. Излага подробни съображения за
недействителност на записа на заповед и по ч.гр.д. № 558/2022 г. по описа на
PC – Стара Загора.
В заключение счита, че поради това, че документът не се явявал годно
основание по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 10, предл. първо - „запис на
заповед“ от ГПК, въз основа на което да се издаде заповед на изпълнение въз
основа на документ, се явявала неоснователна и исковата претенция за
главница. Съответно неоснователна била и акцесорната претенция за
дължимостта на разноски, направени от ищеца в заповедното производство, а
именно 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, както
неоснователна била и претенцията за присъждане на разноски, направени от
ищеца в настоящото производство, в това число платена държавна такса и
адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното моли предявените в този смисъл искове да
бъдат отхвърлят като неоснователни.Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не
изпраща представител. С допълнително становище по делото моли искът да
бъде уважен.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва исковата молба и прави искане процесният запис на заповед да бъде
изключен от доказателствения материал, предвид пропуска на ищеца да
заяви, че ще се ползва от него.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
6
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 557/2022г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът е издал в полза на „ПРИБАЛТИК ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД срещу Т. Н. Н., заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата в размер на 230
лева - главница по запис на заповед, издаден на 04.10.2018 г., предявен за
плащане на 30.11.2020г., прехвърлен с джиро на 28.10.2021 г., ведно със
законната лихва от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и за сумата
от 385 лева – разноски по заповедното производство. В срока по чл. 414, ал. 2
ГПК е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК на
„Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД е предявило против Т. Н. Н.
настоящия иск за установяване на вземането по заповедта.
С протоколно определение от 04.10.2022г. съдът е изключил от
доказателствения материал по делото горепосочения запис на заповед,
оспорен от ответника, поради това, че в предоставения му срок ищецът не е
заявил, че ще ползва от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
В конкретния случай, основанието за издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК /вземането, по която е предмет на установяване в
настоящото производство/ е издаденият от ответника в полза на ищеца запис
на заповед.
Записът на заповед е абстрактна сделка и наличието на основание не е
елемент от фактическия й състав. Никоя от страните не се позовава на
каузално правоотношение, поради което съдът не изследва наличие на такова,
въпреки очевидното, че записът на заповед е издаден в полза на небА.а
финансова институция.
В случая обаче процесният запис на заповед е изключен от
доказателствения материал, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът и в производството по чл. 64 ГПК и впоследствие с протоколно
определение от 09.03.2023 г. е изложил подробни мотиви защо счита, че не са
налице основания да отмени определението си за изключване на записа на
7
заповед от доказателствения материал, но за пълнота на изложението, намира,
че следва да отбележи следното:
Съгласно чл. 3 ГПК страните и техните представители следва
упражняват процесуалните им права добросъвестно и съобразно добрите
нрави.
Съдът не възприема довода на ищеца, че пропускът да заяви дали ще се
ползва от оспорения запис на заповед се дължи на извинителни причини –
виж мотиви на съда на л. 64 от гр.д. 2189/2022 г. и пълномощно, по силата на
което С. е упълномощена да получава съдебни книжа - ч. гр. д. № 557/2022г.
Съдът не възприема и довода на ищеца, че с изявлението, обективирано
в исковата молба, че в случай, че ответникът оспори авторството на записа на
заповед, моли да се назначи експертиза, представлява изявление, че ще се
ползва от записа на заповед и че това санира последващия му пропуск да
заяви това в предоставения му от съда срок.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът не
присъжда в полза на ответницата разноски – възнаграждение за един адвокат,
определено на основание на чл. 38 ЗА, каквото искане е направено от
процесуалния й представител в последното по делото заседание, защото по
делото липсват доказателства за уговорена между ответницата и адвоката
безплатна адвокатска помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРИБАЛТИК ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к „Белите брези“, ул. „Хайдушка гора“ № 16, ет. 1,
ап. 4, против Т. Н. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
******************, иск за установяване съществуване на вземане на
„ПРИБАЛТИК ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД за сумата в размер на
230 лева - главница по запис на заповед, издаден на 04.10.2018 г., предявен за
плащане на 30.11.2020г., прехвърлен с джиро на 28.10.2021 г., ведно със
законната лихва от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е
8
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 по ч.
гр. д. № 557/2022 г. по описа на Районен съд - Стара Загора , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9