О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

              

                                                  гр. София, 30.10.2018г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в открито заседание на шестнадесети октомври  две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

                                                                                          

при участието на секретаря Димитринка Иванова, като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  т.д.н. № 761 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692, ал. 2, вр. ал. 3  от ТЗ.

С вписване вх. № 20180830074745 в търговския регистър при Агенция по вписванията по чл. 689 от ТЗ от временния синдик на „Б.“ АД, с ЕИК *******, В.А.Р. са били обявени списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока, съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ, списък на служебно приетите от синдика вземания на кредиторите по чл. 687, вр. чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ (по трудови правоотношения) и списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока, съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ.

 Неприетите вземания са били единствено тези на „БДЖ-П.П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, за обща сума от 2 915 144. 03 лева, с дата на предявяване 25.07.2018г.

Сумата от 2 915 144. 03 лева, съгласно списъка на временния синдик, както и съгласно молбата за предявяване на вземания от 25.07.2018г.,   се формира от сумата от 368 484 лева главница обезщетение за ползване без правно основание на открити и закрити площи и ДМА за периода от 24.05.2012г. до 30.06.2015г., съгласно споразумение от 08.02.2016г.; 58 502. 62 лева лихви за забава върху сумата от 368 484 лева за периода от 24.05.2012г. до 08.02.2016г.; 1 855 254. 17 лева неустойка, съгласно чл. 4 от споразумение от 08.02.2016г., върху сумата от 368 484 лева за периода от 08.03.2016г., датата на падежа, до 25.07.2018г. (869 дни);   61 350 лева главница обезщетение за ползване без правно основание на открити и закрити площи и ДМА за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г., съгласно споразумение от 08.02.2016г.; 1 411. 59 лева лихви за забава върху сумата от 61 350 лева за периода от 01.07.2015г. до 08.02.2016г.; 272 700. 89 лева неустойка, съгласно чл. 4 от споразумение от 08.02.2016г., върху сумата от 61 350 лева за периода от 08.03.2016г., датата на падежа, до 25.07.2018г. (869 дни); 216 184. 86 лева, от които 179 032. 92 лева главница за използвани консумативи (електрическа енергия и вода) и 37 151. 94 лева мораторни лихви за използваните консумативи за периода от 01.01.2015г. до 25.07.2018г.; както и 81 255. 91 лева разноски за държавна такса по т.д. № 2736/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-21 състав.

Също съгласно списъка на неприетите вземания, при предявяване на вземанията не е имало претендирани обезпечения и привилегии, което е и съгласно молбата от 25.07.2018г. на „БДЖ-П.П.“ ЕООД, в която  не се  съдържат изложени такива обстоятелства.

Вземанията не са били приети от синдика поради възприета тяхна недоказаност.

Обстоятелството се оспорва от кредитора, който е подал възражение вх. № 110194 от 20.08.2018г.. Възражението, предявено при условията на евентуалност (ако предявените вземания не бъдат приети), следва да се приеме подадено в срок. В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ други изявления от кредитора във връзка с неприетите вземания не са били правени.

След това, в хода на делото от „БДЖ-П.П.“ ЕООД са били подадени молби вх. № 129220/09.10.2018г., вх. № 131391/12.10.2018г., вх. № 132145/15.10.2018г.  

С възражението си кредиторът „БДЖ-П.П.“ ЕООД иска вземанията му да бъдат включени в списъка на приетите вземания, а с молба  вх. № 132145/15.10.2018г., поддържана и  в открито съдебно заседание, допълнително и да бъде посочен  ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради обезпечаването на вземанията по споразуменията от 08.02.2016г. със залог.

От кредитора са представени множество писмени доказателства.

Възражението се оспорва от длъжника   „Б.“ АД, който възразява основно  за заплахи и натиск при сключване на споразуменията от 08.02.2016г. и за съществуване на вземания на дружеството – длъжник срещу  „БДЖ-П.П.“ ЕООД, с които следва да бъде извършено прихващане.

Междувременно встъпилият в длъжност постоянен синдик на дружеството не е дал становище по възражението.

Други възражения срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и срещу списъка на служебно приетите от синдика вземания на кредиторите по чл. 687, вр. чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ (по трудови правоотношения) не са постъпили.    

При липсата на възражения, по реда на чл. 692, ал. 1 от ТЗ, от съда следва да бъде одобрен  списъка на служебно приетите от синдика вземания.

По възражението на  „БДЖ-П.П.“ ЕООД относно приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ,   съдът намира следното:

В списъка на приетите вземания следва да бъдат включени сумата от 368 484 лева  обезщетение за ползване без правно основание на открити и закрити площи и ДМА, находящи се на територията на Локомотивно дело София, район „Подуяне, ул.“*******, за периода от 24.05.2012г. до 30.06.2015г., както и  сумата от 61 350 лева обезщетение за ползване без правно основание на открити и закрити площи и ДМА  за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. За сумите като дължими от длъжника има подписани   споразумения от 08.02.2016г. (клаузите на чл. 1, ал. 2), с които страните по споразуменията „Б.“ АД и „БДЖ-П.П.“ ЕООД са обвързани.

В списъка на приетите вземания следва да бъдат включени и сумата от 58 502. 62 лева лихви за забава върху сумата от 368 484 лева за периода от 24.05.2012г. до 08.02.2016г., както и сумата от 1 411. 59 лева лихви за забава върху сумата от 61 350 лева за периода от 01.07.2015г. до 08.02.2016г. Лихвите за забава също са били уговорени като дължими в споразуменията от 08.02.2016г. (клаузите на чл. 1, ал. 3).

Споразуменията от 08.02.2016г. имат  характер на спогодба по чл. 365 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ. За избягване на възможен спор между страните (водене на дело) и при взаимни отстъпки, длъжникът е признал дължимост на вземанията, а „БДЖ-П.П.“ ЕООД се е съгласило задълженията да не бъдат търсени веднага като дължими, а да бъдат отсрочени във времето (да бъдат платени в едномесечен срок, на 08.03.2016г.).  Със споразуменията, по общо съгласие, страните са установили задълженията на длъжника към „БДЖ-П.П.“ ЕООД и са отсрочили изпълнението им.

 Възражението на длъжника за унищожаемост на споразуменията и погасяване на вземанията чрез прихващане  остават недоказани в настоящото производство.

В списъка на приетите вземания следва да бъде включена още сумата от 179 032. 92 лева главница за използвани консумативи (електрическа енергия и вода) при ползването на площи от длъжника, дължими по правилата за неоснователното обогатяване. За сумите от „БДЖ-П.П.“ ЕООД са били издавани фактури, приемани от длъжника и осчетоводявани, като преди издаването са били съставяни и двустранно подписани протоколи въз основа на данни за потреблението. 

В списъка на приетите вземания не следва  да бъдат включени  сумите на неустойките - 1 855 254. 17 лева неустойка, съгласно чл. 4 от споразумение от 08.02.2016г., върху сумата от 368 484 лева за периода от 08.03.2016г., датата на падежа, до 25.07.2018г. (869 дни) и    272 700. 89 лева неустойка, съгласно чл. 4 от споразумение от 08.02.2016г., върху сумата от 61 350 лева за периода от 08.03.2016г., датата на падежа, до 25.07.2018г. (869 дни).

В клаузите на чл. 4 от споразуменията е било уговорено, при забавено плащане на приетите като дължими суми длъжникът да дължи неустойка от  0.5% върху неплатената суми  за всеки просрочен ден. Клаузите са нищожни,  като противоречащи на добрите нрави, съгласно възприетото по Тълкувателно решение № 1  от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

В случая неустойката по чл. 4 от споразуменията  е била договорна, за забавено изпълнение (мораторна), поденна и процентна. Тя е имала общите функции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – обезпечителна и обезщетителна. Не е било предвидено неустойката да се дължи заедно с обезщетението за вредите от забавата (със законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в размера, определен с действащото за периода Постановление N 426 от 18.12.2014г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения) и тя не е имала наказателна функция.

Така при преценката за това дали неустойката се  отклонява от общото изискване за спазване на добрите нрави (чл. 9 от ЗЗД) и дали е в извънмерен размер,  се преценява съответства ли  неустойката на дадените й от страните функции – обезпечителна и обезщетителна, при съобразяване на обстоятелствата при сключването на споразуменията.

Съдът  намира, че при неустойката по чл. 4 от споразуменията от 08.02.2016г., такова съответствие  липсва.

Очакваните вреди от неизпълнението на задължението на длъжника да плати признатите като дължими обезщетения (парични суми) са свързани основно с невъзможността кредиторът да получи тези суми. По общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно обезщетението при забава на парично задължение, приложимо като част от естественото съдържание на всеки договор по българското законодателство, щом страните не са предвидили друго, такива вреди надлежно се обезщетяват с присъждането на лихва в размера по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Така очакваната вреда на кредитора от забавата на длъжника е била имуществена и в размер съответен поне на размера на законната лихва за забава, която законодателно е определена за достатъчна да обезщети вредите от забава при паричен дълг.

Уговорената неустойка в случая е била в размер  многократно над размера на законната лихва за забава за периода (над 10 пъти). При процент 0.5% на ден, неустойката е достигала стойността на главния дълг (формиран от признати и вече възникнали задължения) за 200 дни, при срок на изпълнение, съгласно споразуменията от 08.02.2016г.,  от един месец и висок размер на обезпечаваните главните задължения.  За сравнително кратък период след неизпълнението неустоечното задължение е достигало размера на главното и обезпечителните и обезщетителните функции на неустойката са били накърнени в разрез с изискванията за добросъвестност и добри нрави. Или  е налице огромен номинален размер на неустойката, достигнат за сравнително кратък период след неизпълнението на признато и вече възникнало задължение,  надвишаване на вредите от порядъка на десетки пъти, липса на краен предел на неустойката и  превръщане на неустоечното задължение  в главнично, което прави неустойката нищожна.

В този смисъл са решения от арбитражната и съдебната практика (ВАД № 35/2001г., ВАД № 62/2000г., Определение № 895 от 01.07.2011г. по гр.д. № 1759/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Определение № 326 от 03.04.2009г. по гр.д. № 4588/2008г. по гр.д. № 4588/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение от 15.05.2012г. по т.д. № 220/2012г. на Апелативен съд гр. Варна, недопусната до касация  с решение по т.д. № 991/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.),  както  и правната теория (Кристиян Таков, „Към въпроса за намаляването на неустойката” в Юбилейния сборник в чест на професор Ж.С.от 2005г.).  

Съдът извършва самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността (Решение № 247 от 11.01.2011г. по т.д. № 115/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 229 от 21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 252 от 21.03.2018г. по т.д. № 951/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

При нищожността на клаузата за неустойка, кредиторът има право на обезщетение за забава по общите правила на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което може да бъде поискано с отделен иск, но няма основание за приложимост на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Няма императивна разпоредба, която да замести нищожната клауза за неустойка, за да присъди съдът друго.

За заплащане на сумата от 179 032. 92 лева главница за използвани консумативи (електрическа енергия и вода) липсва определен ден на изпълнение, нито се установява отправена покана за плащане от кредитора, при което длъжникът да е в забава (чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД) и сумата от  37 151. 94 лева мораторни лихви за използваните консумативи за периода от 01.01.2015г. до 25.07.2018г. не може да бъде включена в списъка на приетите вземания.

Няма основание за включване в списъка по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и на разноските по делото пред Софийския районен съд, VІ-21 състав. Съдебното производство  пред този състав е висящо, съответно няма влязъл в сила съдебен акт относно разноските, и ако такива разноски бъдат присъдени, с оглед изхода на делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК, те, както и други съдебни разноски, могат да бъдат допълнително предявени по реда на чл. 687, ал. 3, вр. чл. 695 от ТЗ от „БДЖ-П.П.“ ЕООД  като кредитор – по реда на допълнителното предявяване на вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност.  

Съгласно разпоредбата на чл. 685, ал. 2 от ТЗ, при предявяване на вземанията кредиторът посочва основанието и размера на вземането си, но и привилегиите и обезпеченията. Последните дават на кредитора права, които той може да упражни или да не упражни.

В случая с молбата за предявяване на вземания от 25.07.2018г. кредиторът „БДЖ-П.П.“ ЕООД не е посочил никакви привилегии и обезпечения, т.е. не се е позовал на свои права в тази връзка. Това е било констатирано и от временния синдик в съставения списък на неприетите вземания, като срещу тези констатации в  подаденото по делото възражение, съответно в срока за възражение по чл. 690, ал. 1 от ГПК след обявяване на списъците от синдика,  също няма възражения. Едва с молба вх. № 132145/15.10.2018г., поддържана и в открито заседание на 16.10.2018г.,   кредиторът  „БДЖ-П.П.“ ЕООД е изложил, че вземанията по споразуменията от 08.02.2016г. следвало да бъдат приети от съда като привилегировани, съгласно Договор за залог № 68 от 08.04.2016г., но искането е несвоевременно. Вземанията, включително по споразуменията от 08.02.2016г., следва да бъдат приети като такива с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, така както те са били предявени от кредитора и възприети от временния синдика, без своевременно кредиторът да е възразил по тези констатации.  Вземанията не могат да бъдат посочени като такива с привилегия или обезпечение по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ или друго.

Воден от горното съдът

                                                        

                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ,   списък на служебно приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.“ АД, с ЕИК *******, по чл. 687, вр. чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ (по трудови правоотношения),  обявен в търговския регистър при Агенция по вписванията с вх. № 20180830074745.

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4, вр. ал. 2 от ТЗ,   списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.“ АД, с ЕИК *******, предявени в срока, съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в търговския регистър при Агенция по вписванията с вх. № 20180830074745. при следната промяна ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания вземане на „БДЖ-П.П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, за сумата от 368 484 лева главница обезщетение за ползване без правно основание на открити и закрити площи и ДМА за периода от 24.05.2012г. до 30.06.2015г.; 61 350 лева главница обезщетение за ползване без правно основание на открити и закрити площи и ДМА за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г.; 58 502. 62 лева лихви за забава върху сумата от 368 484 лева за периода от 24.05.2012г. до 08.02.2016г. и сумата от 1 411. 59 лева лихви за забава върху сумата от 61 350 лева за периода от 01.07.2015г. до 08.02.2016г., всички съгласно споразумения от 08.02.2016г., сключени между „Б.“ АД и „БДЖ-П.П.“ ЕООД,  както и 179 032. 92 лева главница за използвани консумативи (електрическа енергия и вода), с поредност на удовлетворение на вземанията  по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, като ОСТАВЯ без уважение възражение вх. № 152331 от 18.12.2014г. на „БДЖ-П.П.“ ЕООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, в останалата част.

Незабавно да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване в търговския регистър при Агенция по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5 от ТЗ.

Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ при Софийски градски съд, Търговско отделение. 

Определението е окончателно.

 

  

                                                                                            Съдия: