№ 4190
гр. *******, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110121209 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на /ФИРМА/ срещу ответника И. В. за сумата в размер на 3932,59 лв. - главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2020г.
до м.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******, п.к ****,обл. *******,
общ.**********, ж.к.”*************”, ***********, аб.№ ********, ведно със законната
лихва от 06.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 647,62 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 29.01.2024г., както и суми за дялово
разпределение - 71,21 лева – главница за периода от м.04.2021г. до м.04.2023г., ведно със
законната лихва от 06.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер
на 13,49 лева – лихва за периода от 15.06.2021г. до 29.01.2024г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.02.2024 г., в
производството по ч.гр.д. № 6983/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав, както и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице - помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. В., в който той твърди, че
претенцията е частично погасена по давност. Счита, че предявената претенция следва да
1
бъде отхвърлена до размера на погасените по давност вземания.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт И., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът И. Й. В., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в тежест
на ищеца е да установи факти и обстоятелства довели да прекъсване/спиране течението на
давностния срок.
Съдът намира исковите претенции за допустими, като предявени от страна в полза на
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 6983/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от
ГПК, при подадено в срока по чл. 414 от ГПК от ответника възражение срещу заповедта за
изпълнение.
По делото се установява, че имот с идентификатор 68134.204.60.2.9, находящ се в
гр.*******, ж.к. „*************“, *********** е поставен в дял и е изключителна
собственост на ответника И. Й. В., съгласно приет по делото Договор за доброволна делба
на съсобствен недвижим имот, акт № 41, том I, рег. № 2188/26.05.2017г. на Нотариус М.Г., с
рег. № **** в НК, с район на действие, районна на СРС.
Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи в
бл.22, вх.1 в ж.к. „*************”, обективирано в протокол от 27.08.2001г. е взето решение
да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/,
понастоящем /ФИРМА/. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение. За ап.9 списъкът е подписан от В.
В., наследодател на ответника. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно
неговата незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици,
включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на
подписалите го етажни собственици. Въз основа на взетото решение е сключен договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ между ЕС и третото лице – помагач с №
473/18.09.2001г., приет по делото. Не се оспорва по делото, че към датата на устните
състезания услугата „топлинно счетоводство“ продължава да се извършва от /ФИРМА/.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването.
2
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР.Съдържанието на ОУ е типизирано, без
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия., за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така приетите
писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на
топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на
решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се
установи по делото. Установи се, че ответникът е изключителен собственик на
топлоснабдения имот. Няма данни по делото, които да сочат, че същият се е разпоредил с
имота, или го е отдал за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за
което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът И. Й. В. не оспорва доставеното в имота количество топлинна енергия и
размера на нейната цена. Единствено в срока по чл. 131 от ГПК е релевирано
правопогасяващо възражение за давност и в която връзка съдът е допуснал изслушване на
ССчЕ.
Установява се от изслушаната по делото ССчЕ, че за процесния период е начислена
сума за отопление на имота от 3898,90 лева, от които сумата от 1596,40 лева по перо сградна
инсталация и сумата от 2302,50 лева за отопление. След извършено изравняване е
установена крайна сума от 3932,59 лева. Установено е и главнично задължение за такси за
дялово разпределение в размер на 71,21 лева, за периода от м.04.2021г. до м.04.2023г.
Вещото лице е изчислило и размера на мораторната лихва за забава, за периода от
15.09.2021г. до 29.01.2024г. в общ размер на 600,33 лева, а върху главницата за такси за
дялово разпределение в размер на 13,15 лева, за периода от 15.06.2021г. до 29.01.2024г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал правопогасяващо възражение за
давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия,
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда
указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност,
съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на „/ФИРМА/ *******” **** към потребителите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение №
168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172
от 23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др.
Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената
на „/ФИРМА/ С.” **** се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите
условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането
за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на
втория месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на дата 06.02.2024г., когато давността е
3
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца
изискуеми вземания преди дата 06.02.2021г. са погасени по давност. Следователно погасени
по давност са начислени суми за периода от 01.05.2020г. до м.11.2021г. Или погасена по
давност се явява сума съгласно изслушаната по делото ССчЕ в размер на 391,83 лева, което
означава, че главната претенция за доставена в имота топлинна енергия следва да бъде
уважена до размера на сумата от 3540,76 лева, а за сумата в размер на 391,83 лева, разликата
над уважената сума от 3540,76 лева до размера на пълно предявената от 3932,59 лева, следва
да бъде отхвърлена.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и чл.10 от Общите условия на договорите между „/ФИРМА/ София“
**** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя
страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.
Сумата е доказана по основание, не е в погасителна давност, а от изслушаната ССчЕ се
установява и по размер. Следователно иска за главница за такси за дялово разпределение
следва да бъде уважен до размера на пълно предявената сума от 71,21 лева, за периода от
м.04.2021г. до м.04.2023г.
Иска за мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение следва да
бъдат отхвърлен изцяло. Това е така, тъй като в ОУ на ищеца от 2016г. не е предвиден срок
за заплащане на задължението за главница за такси за дялово разпределение. Това означава,
че ответника за да бъдат поставени в забава следва да е поканен да заплати задължението за
такси за дялово разпределение. Такава покана по делото не е представена, поради което не
се установява по отношение главничното вземане за такси за дялово разпределение
ответникът да е поставен в забава.
Иска за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, съдът намира, че
следва да се уважи частично. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016г., действаща през
процесния период в горепосочените ОУ е установен падеж за плащане на месечните
дължими суми за ТЕ в 45 дневен срок от датата на възникване на задължението и с
посочените договорни клаузи е регламентиран падежът за изпълнение на задължението за
плащане на стойността на топлинна енергия, тоест задължението е срочно и покана не е
нужна. Изискуемостта настъпва от изтичане на горепосочения срок по Обща фактура от
31.07.2021г., а именно от 15.09.2021г., и се претендира до 29.01.2024г. Така според
изслушаната по делото ССчЕ, съдът намира, че този иск следва да бъде уважен до размера
на сумата от 495,72 лева, за периода от 15.09.2021г. до 29.01.2024г., а за сумата от 151,90
лева, представляваща разликата над уважената сума от 495,72 лева, до размера на пълно
предявената сума от 647,62 лева, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на двете страни,
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Така на ищеца в заповедното
производство следва да му се присъдят разноски в размер на 126,18 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на 93,30 лева, за
изслушване на експертиза в размер на 300,00 лева, като на ищеца следва да се присъди, с
оглед отправено от него искане за присъждане и юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ с оглед цената на иска, съдът намира, че следва да определи в размер на
200,00 лева, или общо разноски в исковото производството в размер на 593,30 лева. Или на
ищеца в исковото производство с оглед уважената част от исковете, следва да му се
присъдят разноски в размер на 522,43 лева.
Водим от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
„/ФИРМА/ *******” ****, ЕИК *********** срещу И. Й. В., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че И. Й. В. дължи на „/ФИРМА/
*******” **** сумата в размер на 3540,76 лева /три хиляди петстотин и четиридесет лева и
76 стотинки/, представляваща главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия,
през периода от м.12.2020г. до м.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******,
п.к ****, обл. *******, общ.**********, ж.к.”*************”, бл.22, ет.3, ап.9, аб.№
********, ведно със законната лихва от 06.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 495,72 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2021г. до
29.01.2024г., сумата в размер на 71,21 лева, представляваща главница за такси за дялово
разпределение, за периода от м.04.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
06.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
отопление на имота, за сумата в размер на 391,83 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 3540,76 лева до размера на пълно предявената от 3932,59 лева, за периода
от м.05.2020г. до м.11.2020г., иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за
отопление на имота, за сумата в размер 151,90 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 495,72 лева, до размера на пълно предявената сума от 647,62 лева, и иска
за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата
от 13,49 лева, за периода от 15.06.2021г. до 29.01.2024г., и за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.02.2024 г., в производството
по ч.гр.д. № 6983/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА И. Й. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/ *******” ****,
ЕИК ***********, сумата в размер на 126,18 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Й. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/ *******” ****,
ЕИК ***********, сумата в размер на 522,43 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца „/ФИРМА/ *******” **** – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5