Решение по дело №130/2023 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 34
Дата: 11 юли 2024 г.
Съдия: Илияна Росенова Ферева - Зелева
Дело: 20235410200130
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Д., 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Административно
наказателно дело № 20235410200130 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с
чл.415, ал.1, във връзка с чл.416, ал.5 КТ.
Образувано е по жалба от „СД Ф. - М.“ СД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Д. № *,
представлявано от управителите Г. Х. Ф. и Й. К. М., чрез адв. Г. Х. М., със
съдебен адрес гр. Б., ул. Б. М. № *, ет.* против Наказателно постановление №
21-2300109/25.10.2023г., издадено от инж. Е. К. Д. - директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Смолян, с което на основание чл.416, ал.5 КТ, за
нарушение на чл.415, ал.1 КТ на дружеството „СД Ф.- М.“ СД – гр. Д. в
качеството на работодател е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 1 500.00 лева.
В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност, с които
оспорва нарушението - неизпълнение на даденото задължително предписание
по т.6 от протокол за извършена проверка, с изх. ПР-23-06307/20.03.2023г.,
дадено на основание чл.404, ал.1, т.1 т.1 КТ - да се изплати за м. ноември
2021г. дължимото месечно трудово възнаграждение. Твърди, че дружеството е
изплатило трудовото възнаграждение на лицето и не е нарушило
задълженията си като работодател по чл.128, т.2 КТ.
АНО е издал НП при липса на мотиви и при съществени
нарушения на чл.27, ал.2; чл.34, ал.1, изр.2, пр.1; чл.40, ал.1 и ал.2; чл.42, ал.1,
т.З, т.4, т.8. т.9; чл.43, ал.1 и ал.4; чл.44, ал.1; чл.52, ал.2 и ал.4, чл.54, ал.1, т.1 -
7; чл.57, ал.1, т.5 и т.8; чл.58, ал.1 ЗАНН, както и в нарушение на чл.402, ал.1,
т.2; чл.404, ал.З КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. М. поддържа
жалбата. Моли съда да присъди сторените разноски по представен списък.
Въззиваемият, не се явява, не изпраща представител.
1
За Териториално отделение – Девин към Районна прокуратура –
Смолян прокурор не се явява и не ангажира становище.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е от наказаното
юридическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, с вх. № 23121299/13.11.2023г.,
чрез подаването и на 11.11.2023г. ( 5300524673984, л.68 от
делото), считано от датата на връчване с разписка на 30.10.2023г.
Разгледана по същество е частично основателна, по следните
съображения:
Няма спор по делото, а и от показанията на разпитаните
свидетели (св.В. П. и св. Н. Е.) и от съставен протокол за извършена проверка
№ ПР 2306307/20.03.2023г. се установи, че на 17.02.2023г. по работни места и
на 20.03.2023г. по документи е извършена проверка от св. В. П. и св. Н. Е., в
качеството им на служители на ДИТ – Смолян по спазване на КТ и ЗЗБУТ на
обект на контрол - магазин в гр. Д., ул. В. Л. № **, стопанисван от СД „Ф. –
М.“ СД, извършващ строително монтажни работи, производство на бетонни
изделия и услуги и друга дейност, с представител Г. Ф., при която е
констатирано следното нарушение:
т.38 от протокол № ПР 2306307/20.03.2023г. При извършената
проверка по документи ( на 20.03.2023г.) в офиса на ДИТ – Смолян от
представена разчетно платежна ведомост за месец ноември 2021г. е
установено, че М. Х. – касиер счетоводство е начислено, но не е изплатено
дължимото й се месечно трудово възнаграждение в размер на чисто 670.29
лева, в нарушение на чл.128, т.2 КТ.
За отстраняване на констатираното нарушение на основание
чл.404, ал.1, т.1 КТ, в т.6 е дадено предписание на работодателя СД“ Ф. – М.“
СД за месец ноември 2021г. на М. Х., на длъжност „касиер счетоводство“ да
се изплати дължимото и се месечно трудово възнаграждение в размер 670.29
лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ. Със срок до 13.04.2023г.
На 17.02.2023г. е връчена призовка, на основание чл.45, ал.1 АПК
от ДИТ – Смолян на работодателя, в която са отбелязани необходимите
документи, които следва да представи в ДИТ за извършване на проверката.
На 20.03.2023г. е връчен на управителя Констативен протокол №
ПР2306307/20.03.2023г.
От приложена разпечатка на ведомост за начислено трудово
възнаграждение от СД „Ф. - М.“ СД за месец ноември 2021г. е видно, че на М.
М. Х. е начислена чиста сума за получаване в размер 670.29 лева.
От показанията на разпитаните свидетели ( св. В. П., св. Ан. Я.,
св. Ал. П., св. Сн. М. и св. Д. Д.), инспектори в ДИТ и от съставения
констативен протокол изх. № ПР 2318538/13.06.2023г. на ДИТ се установи, че
на 13.06.2023г. е извършена следваща проверка по спазване на трудовото
законодателство, извършена по работни места на 17.05.2023г. в офис на
дружеството, находящ се в гр. Д. и по документи представени в ДИТ – Смолян
на 08.06.2023г., представени от работодателя в офиса на ДИТ, във връзка с
протокол № ПР2306307/20.03.2023г., при която в
2
т.6 при извършена на 13.06.2023г. по документи в офиса на ДИТ е
установено, че дружеството в качеството на работодател не е изпълнило
задължително за изпълнение предписание по т.6 от протокол за извършена
проверка изх. № ПР 2306307/20.03.2023г., дадено на основание чл.404, ал.1,
т.12 КТ за месец ноември 2021г. на М. Х. на длъжност „касиер счетоводство“
да се изплати дължимото месечно трудово възнаграждение в размер чисто
670.29 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ, със срок на изпълнение
до 13.04.2023г. Нарушението е извършено на 14.04.2023г., тоест първия
работен ден след изтичане на срока на предписанието и е констатирано на
13.06.2023г. при проверка по документи в офиса на ДИТ.
На 19.06.2023г. е връчен на управителя Констативен протокол
изх. № ПР 2318538/13.06.2023г., в качеството му на работодател.
Св. Н. Е. установи с показанията си, че извършили проверка
заедно със св. П. на дружеството „Ф. – М.“, за която е съставен протокол за
извършена проверка от 17.02.2023г. по работни места и по документи на
20.03.2023г. В протокола са обективирани констатациите за неизплатени
възнаграждение на две лица М. Ф. и М. Х. за периода от 2019г. до момента на
проверката, като към момента на проверката те не са били изплатени. Към
момента на проверката не са изплатени обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск и поради придобито право на пенсия. Не е положен подпис
във ведомостта. Констатациите били само за тези две служителки и
нарушението е установено по ведомостите. Неизплатените обезщетения за
отпуски бил констатирани по същия нечин. Изплатеното на трудовото
възнаграждение се удостоверява от подписа, положен във ведомостта.
Св. М. Х. установи с показанията си, че в началото на миналата
година Г. Ф. й възложил да подготви документи, необходими на ДИТ –
Смолян, във връзка с проверката. Подготвила документите, отбелязана в
призовка, оставена в магазина. Управителят Г. Ф. ги подписал, а другият
управител не е бил в течение на проверката, защото кореспонденцията се
извършвала с управителя Г. Ф.. Проверка била правена през 2022г. Не са били
констатирани нарушения. Уведомила управителя Ф., че липсват ведомости, а
той й възложил да ги разпечата от компютъра. От 2019г. начислявала
заплатите на работниците като главен счетоводител на фирмата. Плащана е
заплата и на М. Ф., но тя не се подписвала на ведомостите. Управителят Г. Ф. и
плащал заплатите. Другият управител е нейна дъщеря и тя придобила
дяловете по наследство от починалия й съпруг. Заплатите се изплащат на ръка.
Нейните заплати са изплатени от дружеството с разходен касов ордер. В
началото на април 2023г. е изплатено всичко с разходен касов ордер и фирмата
не й дължи никакви пари. Съпругата на другия управител М. Ф. също
получила заплати на ръка. Тя се пенсионирала 2022г. и на нея също са
изплатени.
На 14.07.2023г. на управителя Г. Ф. е връчена покана изх. №
23064449/07.07.2023г., на основание чл.40, ал.2 ЗАНН да се яви в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Смолян, на адрес гр. Смолян, бул. България 58, ет. 3,
стая 27 при В. Я. П. – старши юрисконсулт, на 31.07.2023г., в 10.30 часа за
съставяне на АУАН за установяване на нарушения на трудовото
законодателство за неизпълнени задължителни за изпълнение предписания,
дадени с протокол от извършена проверка № ПР2306307/20.03.2023г.
3
На 25.07.2023г. е връчена покана изх. № 23064449/07.07.2023г. за
съставяне на АУАН, на основание чл.40, ал.2 ЗАНН и на управителя Й. М..
От приложена по делото искова молба, по която е образувано ГД
№ 263/2023г. по описа на Районен съд – Девин, предявена от М. П. Ф. против
дружеството СД „Ф. – М.“ СД се установява, че предмет на предявения иск и
на висящото гражданско производство са трудовите възнаграждения за
периода от 01.04.2019г. до 31.03.2022г., прекратено с Определение
№62/16.02.2024г., на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на иска.
От работодателя е представен РКО № 36/07.04.2023г., подписан от
управителя Й. М. за изплатени на М. М. Х. заплати за месец януари, февруари,
август, септември, октомври, ноември и декември 2021г., в общ размер на
4 692.03 лева и декларация за получаване на сумата в брой от М. Х., изплатена
от управителя Й. М..
На 31.07.2023г. е съставен АУАН № 21-23000109 от св. В. П., в
присъствието на св. Д. Д. и Д. Г. против жалбоподателя „СД Ф. - М.“ СД, в
качеството му на работодател, представлявано от Г. Ф. и Й. М. - поотделно,
съставен в отсъствието на нарушителя, в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, за
това, че при извършена на 13.06.2023г. проверка по документи на дружеството
е установено, че качеството си на работодател, не е изпълнил задължително за
изпълнение предписание под т.6 от протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2306307/20.03.2023г., дадено на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ: Да изплати
на М. М. Х., на длъжност „касиер счетоводство“ месечно трудово
възнаграждение за месец ноември 2021г., в размер на 670.29 лева, съгласно
изискванията на чл.128, т.2 КТ, със срок на изпълнение 13.04.2023г.
Нарушението е извършено на 14.04.2023г., т. е. първият работен ден след
изтичане на срока на предписанието и е констатирано на 13.06.2023г. при
проверка по документи в офиса на Д „ИТ“ – Смолян, бул. България № 58, с
което е нарушил чл.415, ал.1 КТ.
АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството, в
условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Към АУАН са приложени писмени материали:
1. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2306307/20.03.2023г.; 2.
Платежна ведомост за месец ноември 2021г.; 3. Констативен протокол за
извършена проверка изх. № ПР2318538/13.06.2023г.; 4. Платежна ведомост за
месец ноември 2021г., с вх. № 23070277/08.06.2023г.; 5. Покана за съставяне
на АУАН с изх. № 23064449/07.07.2023г.; 6. Известие за доставяне ИД PS 4700
00SVCH 8; 7. Известие за доставяне ИД PS 4700 00SVC0R.
АУАН е връчен с писмо изх. № 23071962/01.08.2023г., на
03.08.2023г. на управителя Г. Ф., видно от известие за доставяне и на
07.08.2023г. за другия управител Й. М. е получен от св.М. Х., видно от
известие за доставяне.
Въз основа на съставения АУАН № 21-2300109/31.07.2023г. и
приложените към него доказателства е издадено обжалваното НП № 21-
2300109/25.10.2023г. от инж. Е. Д. - директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – Смолян, с което за това, че при извършена на 13.06.2023г. проверка по
документи на СД „Ф. – М.“ СД, в офиса на Д „ИТ“ гр. Смолян, дружеството в
качеството си на работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение
предписание под т.6 от Протокол за извършена проверка №
4
ПР2306307/20.03.2023г., дадено на основание чл.404, ал.1, т.12 КТ, а именно:
за м. ноември 2021г. на М. М. Х., на длъжност „касиер счетоводство“, да се
изплати дължимото се месечно трудово възнаграждение в размер на чисто
670.29 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ, със срок на изпълнение
до 13.04.2023г. Нарушението е извършено на 14.04.2023г., т.е. първия ден след
изтичане на срока на предписанието, в гр. Д., ул. Д. № * и е констатирано на
13.06.2023г. при проверката по документи в офиса на Д „ИТ“ гр. Смолян, бул.
България № 58, поради което за нарушението на чл.415, ал.1 КТ, на основание
чл.416, ал.5 КТ, във връзка с чл.415, ал.1 КТ на работодателя е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от приложените по делото писмени доказателства, а именно: протокол за
извършена проверка изх. № ПР2306307/20.03.2023г., протокол за извършена
проверка № ПР23185538/13.06.2023г., като изложените в тези протоколи
фактически обстоятелства се подкрепят от събраните гласни доказателства -
показанията на св. Ал. П., св. Сн. М., св. В. П., св. Ан. Я., св. Д. Д., св. Н. Е.,
които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни и
непротиворечиви, съответно се подкрепят и от събраните писмени
доказателства.
В настоящото производство от наказаното ЮЛ са представени
писмени доказателства – РКО №36/07.04.2023г. и писмена декларация от св.
М. Х., с която декларира изпълнение да дадените предписания на
дружеството за изплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2021г., в
размер 670,29 лева.
Св. М. Х. потвърждава в показанията си изплащането на трудовото
възнаграждение и заявява, че дружеството е заплатило всички дължими суми
към нея за заплати, изплатени с РКО от управителя Й. М..
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица,
съгласно чл.416, ал.1 и ал.5 КТ. АУАН е съставен от длъжностно лице -
инспектор в ДИТ – Смолян към ИА „ГИТ“, който е компетентен орган,
съгласно чл.399 КТ, във връзка с чл.21, ал.1, т.3 от Устройствен правилник на
ИА „ГИТ“, приет с ПМС № 313/05.10.2022г., обн. в ДВ бр.81/11.10.2022г.
Компетентен орган да издаде НП е директорът на ДИТ, съгласно чл.416, ал.5,
във връзка с чл.399 КТ, във връзка с чл.20, ал.2, т.2 Устройствен правилник на
ИА „ГИТ“, приет с ПМС № 313/05.10.2022г. Съгласно чл.399, ал.1 КТ и чл. 20,
(1) УП на ИА „ГИД“ цялостният контрол по спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА „ГИТ“.
Този контрол обхваща всички въпроси, касаещи изпълнение на задълженията
от работодателя по трудовия договор, без значение дали е настъпило
прекратяване на същия към момента на осъществяване на контрола. Целта е
упражняване на контрол над дейността на работодателя, по смисъла на §1, т.1
ДР КТ и предоставяне на защита и гаранция на правата на работниците и
служителите по КТ. ( В този смисъл Решение № 98/15.03.2019г. Адм.С См. по
к.а.н.д. № 22/2019г.; Решение № 69/01.03.2019г. по к.а.н.д. №20/2019г. Адм.С
См.)
Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН – тримесечен за съставяне на
АУАН ( дата на съставяне 31.07.2023г.), считано от момента на установяване
5
на нарушението ( при извършена на 13.06.2023г. проверка по документи ПР
2318538 – неизпълнение на дадено задължително предписание по чл.404, ал.1,
т.1 КТ от съставен ПР 2306307/20.03.2023г.), нарушението е извършено на
14.04.2023г., т.е първия ден след изтичане на срока на предписанието, поради
което краткият тримесечен срок по чл.34 ЗАНН от момента на установяване
13.06.2023г. до съставяне на акта 31.07.2023г. е спазен.
За законосъобразността на започналото АНП е необхоД. да са
спазени двата срока по чл.34 ЗАНН - тримесечния от откриване на
нарушителя и едногодишен от извършване на нарушението, при извършено
нарушение на 14.04.2023г. до датата на съставяне на акта 31.07.2023г., този
срок също е спазен.
В тълкувателната си дейност по ЗАНН ВС последователно е
застъпвал тезата за давностен характер на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В т. 2
на ТР № 48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС е прието, че тази
разпоредба предвижда два давностни срока за наказателно преследване -
тримесечен и едногодишен. С ТР № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 г. на
ОСНК на ВС пък е възприето, че институтите на спиране и прекъсване на
давността за наказателно преследване - чл. 81 от НК, се прилагат и за
давността по чл. 34 от ЗАНН. ( ТР № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г. на
ОСНК на ВС).
С изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган
по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява
възможността за реализирането на отговорността, но съдът констатира, че
административно наказващият орган (АНО) е спазил нормата на 34 ЗАНН,
при провеждане на административно наказателното производство (АНП).
Съдът прие от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че при извършена, на 13.06.2023г., проверка по документи на
„СД Ф. - М." СД, в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Смолян, в
качеството си на работодател, не е представил никакви доказателства за
изпълнение на задължително за изпълнение предписание под т.6, от Протокол
за извършена проверка №ПР2306307 от 20.03.2023г., дадено на основание
чл.404, ал.1, т.1 от КТ, а именно: За м. ноември 2021г., на М. М. Х., на
длъжност „Касиер счетоводство", да се изплати дължимото й се месечно
трудово възнаграждение в размер на чисто 670,29лв., съгласно изискванията
на чл.128, т.2 от Кодекса на труда, със срок на изпълнение до 13.04.2023г.
Нарушението е извършено на 14.04.2023г. в гр.Д., ул.„Д." №*, т.е. първия ден
след изтичане на срока на предписанието и е констатирано на 13.06.2023г. при
проверка по документи в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Смолян,
бул.„България" №58.
При така описаните фактически обстоятелства в АУАН и НП,
доказани от събраните писмени и гласни доказателства е доказан и
осъществен съставът на административното нарушение на чл.415, ал.1
Кодекса на труда.
Нарушението е установено по документи на 20.03.2023г.,
обективирано в протокол за извършена проверка с №ПР2306307/20.03.2023г.,
като за неговото отстраняване на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ са били
6
дадени задължителни за изпълнение предписания по т.6, а именно: „За м.
ноември 2021г. на М. М. Х., на длъжност „касиер счетоводство", да се изплати
дължимото се месечно трудово възнаграждение в размер на чисто 670,29лв.,
съгласно изискванията на чл.128, т.2 от Кодекса на труда, със срок на
изпълнение до 13.04.2023г.". Протоколът за извършената проверка е връчен на
20.03.2023г., на един от управителите на дружеството - Г. Ф..
Този протокол е връчен и на другия управител с покана, изх.№
23064449 за съставяне на акта на 25.07.2023г.
Дадените предписания не са били оспорени нито по
административен ред пред по-горестоящия орган, нито по съдебен ред, в 14-
дневен срок от връчването им, вследствие, на което същите са влезли в сила.
Впоследствие, на 17.05.2023г. - по работни места и на 13.06.2023г.
- по документи, служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Смолян са
извършили последваща проверка на дружеството, свързана с изпълнението на
предписанията, дадени с протокола от предходна такава. В хода на тази
проверка също не са представени доказателства за изпълнение на
предписанията, а такива се представиха в настоящото производство с дата
07.04.2023г. - РКО 36, доказващи изпълнението на задължителните
предписания (представени в с.з. на 17.06.2024г.).
Неизпълнението на предписанието, дадено с протокол от
предходна проверка, е подробно описано в Констативен протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2318538/13.06.2023г., като до приключване на
проверката и до момента на с.з. на 17.06.2024г. не са били никакви надлежни
доказателства, удостоверяващи, че работодателят е изпълнил даденото
задължително за изпълнение предписание по т.6 от Протокол
№ПР2306307/20.03.2023Г.
Съгласно чл.415, ал.1 КТ, който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лева.
До момента на съставяне на АУАН и НП от страна на работодателя
не са били представени доказателства за изпълнение на предписанието по т.6
от протокол № ПР23006307 за изплащане на трудовото възнаграждение за м.
ноември 2021г. на М. Х. в указания срок 13.04.2023г., поради което съдът
счита, че дружеството - жалбоподател е нарушил чл.415, ал.1 КТ и правилно,
на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 КТ е ангажирана
отговорността му за това, че към 13.04.2023г. не е изпълнило в предоставения
му срок принудителна административна мярка (дадено задължително
предписание), приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство.
Този извод следва безспорно от липсата на доказателства в хода на
административно наказателното производство, които се представиха едва в с.з.
на 17.06.2024г.
Предписанието е изпълнено, ако дружеството е представило тези
доказателства до приключване на АНП.
За да е съставомерно посоченото нарушение трябва да са налице
7
две обстоятелства: да е била приложена принудителна административна мярка
(дадено задължително предписание) от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, по отношение на дружеството - жалбоподател и тя
да не е била изпълнена от последното в указания му срок.
В настоящото производство не се извършва проверка за
законосъобразност и правилност на приложената принудителна
административна мярка, тъй като същото подлежи на обжалване пред
съответния административен съд по реда на чл.145 и сл. от АПК и той е
единственият компетентен да се произнесе по нейната законосъобразност.
След като приложената принудителна административна мярка не е била
обжалвана по надлежния ред пред съответния административен съд, то
същата става задължителна за изпълнение, независимо правилна ли е или не, а
настоящият състав следва да прецени само и единствено, дали тя е била
изпълнена.
Всяко предписание съставлява отделна принудителна
административни мярка и за всяко неизпълнение се налага отделно
административно наказание.
Доказателства за плащане на възнаграждението не са били
представени, което обуславя изпълнен фактически състав на административно
нарушение по чл.415, ал.1 КТ.
Представените по делото от процесуалния представител на
жалбоподателя РКО и декларация от М. Х., с дата 07.04.2023год., имат
доказателствена сила на частни свидетелстващи документи относно
съществуването на отразените в тях данни за изплащане на трудовото
възнаграждение, но след като не са били представени в хода на
административнонаказателното производство и няма данни сумата да е
осчетоводена като „заплатено възнаграждение и др.", съответно да е била
включена в ГФО на жалбоподателя за съответната година, дадените на
работодателя задължителни за изпълнение предписания с Протокол №
ПР23006307 са били неизпълнени в указания срок.
Административно наказателната отговорност на ЮЛ е обективна и
безвиновна, поради което съдът не обсъжда въпроса дали деянието е
извършено, поради виновно поведение на определен служител и какви са били
мотивите за това. Достатъчно е нарушението да е извършено от обективна
страна, което се доказа категорично.
В конкретния случай, може да се приложи разпоредбата на чл.415в
КТ, тъй като представените в открито съдебно заседание на 17.06.2024г.
писмени доказателства РКО № 36/07.04.2023г. и декларация от св. М. Х. за
изпълнение на предписанието, съдът приема като доказателства за
отстраняване на нарушението, веднага след установяването му и че не са
произтекли вредни последици за работника или служителя. Представените
едва към настоящия момент писмени и гласни доказателства от страна на
работодателя за изпълнение на принудителната административна мярка
(даденото задължително предписание), чрез изплащане на дължимото трудово
възнаграждение, следва да се оценят в посока на неговото отстраняване,
поради което съдът изменя обжалваното НП, в частта на наложеното
наказание като прилага чл.415в КТ. „Маловажните” нарушения по чл. 415в КТ
8
имат два основни признака - нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни
последици за работници и служители, но и в тези случаи работодателят не се
освобождава от отговорност с приложение на чл.28 ЗАНН, а спрямо него се
прилага по - лек размер на имуществена санкция. ( В този смисъл е ТР №
3/10.05.2011г. по т.д. №7/2010г. ВАС, ОСК).
Доколкото в настоящото производство е доказан по – лек състав на
същото нарушение, съгласно чл.415в КТ изплащане на трудово
възнаграждение и липса на други произтекли вредни последици за работника
или служителя, съдът изменя НП в частта на размера на имуществената
санкция от 1 500.00 лева на 100.00 лева
При този изход на спора и след като наказателното постановление
не се отменя, съдът не уважава искането на процесуалния представител на
дружеството жалбоподател за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, а от своя страна наказващият орган не се претендират такива,
поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт разноските по
производството за възнаграждение за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая, съдът прилага по въпроса за отговорността разпоредбата на
чл.144 АПК, във връзка с чл.78 ал.2 ГПК, тъй като причина за изменение на
НП е поведението на жалбоподателя, който с бездействието си е дал повод за
издаване на НП и налагане на санкцията в по - висок размер, поради което в
негова тежест остават разноските за адвокатско възнаграждение.
Административно наказателната отговорност на дружеството не е отпаднала,
с отмяна на НП, а същото е изменено, поради което разпоредбата на чл.143,
ал.1 АПК не предвижда възможност за разноски. Само когато НП се отменя,
единствено в този случай разноските са за жалбоподателя, понеже е бил
наказан незаконосъобразно. От друга страна производството пред районния
съд се развива по реда на НПК, а чл. 189, ал. 3 НПК предвижда отговорност за
разноски само когато деянието не съставлява престъпление, съответно
административно нарушение, а не при изменение на наложеното наказание. В
този смисъл е и практиката на касационната инстанция, изразена в
Определение № 2369 от 01.04.2021 г. по дело № 2503/2021 г. по описа на
АССГ, XV касационен състав; Определение № 10316 от 24.11.2023 г. по дело
№ 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав и др.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63
ЗАНН, Девинският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-2300109/25.10.2023г.,
издадено от инж. Е. К. Д. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Смолян -, с което на „СД Ф. - М.“ СД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Д. № *, представлявано
поотделно от управителите Г. Х. Ф. и Й. К. М., на основание чл.416, ал.5 КТ,
9
за нарушение на чл.415, ал.1 КТ е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 1 500.00 лева, в частта на наложената имуществена санкция от
1 500.00 лева в размер на 100.00 лева, на основание чл.415в КТ като
прилага квалификация на същото деяние при маловажно
административно нарушение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Административен съд - Смолян в 14 дневен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10